Определение по дело №601/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1352
Дата: 14 април 2020 г.
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20205530100601
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ….                                            14.04.2020 г.                          гр.Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА         XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети април                                       две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова

гр. д. № 601 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът, след като констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл.131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за доклад по същото. Предвид обявеното в страната извънредно положение, заседание следва да бъде насрочено за м.юни 2020г.

Следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата молба документи. По искането за допускане на експертиза съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

Следва страните да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.

Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 11.06.2020 год., от 14,15 часа, за която дата да се призоват страните.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:

„Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „СУПЕР ТРАНС - 99” ООД твърди, че на 11.10.2017г. е извършил по възлагане на „АФК - 2012” ЕООД транспортни услуги (превоз на товари), за което била издадена данъчна  фактура № ********** от 31.10.2017г. на обща стойност 2449 лева. Въпреки че извършил възложените услуги качествено и в срок, ответникът не му заплатил дължимата за тях цена по данъчната фактура. Затова претендирал и обезщетение за забавено плащане в размер на 515,65 лева за периода от 01.11.2017г. до 28.11.2019г.

За горепосочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр. д. 6401/2019г. Въпреки че длъжникът признавал задължението си, подал възражение по чл. 414 ГПК, тъй като заявил че не разполага с налични парични средства за заплащането му. Това обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Искането на ищеца до съда е да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата 2449 лева за главница, представляваща незаплатена цена на извършена от „СУПЕР ТРАНС - 99” ООД транспортна услуга (превоз на товари) в полза ма „АФК - 2012” ЕООД, за което била издадена  данъчна  фактура № ********** от 31.10.2017г., сумата в размер на  515,65 лева – обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода от 01.11.2017г. до 28.11.2019г. и законна лихва върху главницата, считано от 05.12.2019г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответното дружество „АФК - 2012” ЕООД не е подало отговор на исковата молба.

         На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както следва:

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената заповед по чл.410 ГПК. В случая това означава, че по иска по чл.422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД изпълнителят /в случая ищецът/ следва да докаже, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за транспортни услуги срещу заплащане на определено възнаграждение, съдържанието на това правоотношение и че е предоставил  услугите за претендирания период съобразно уговореното. А по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че изискуемостта на главното задължение е настъпила, падежа на задължението, както и размера на претендираното  обезщетение за забава.

         Ответникът следва да докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на вземането, респ. неговата изискуемост.“

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба заверени преписи от: данъчна  фактура № ********** от 31.10.2017г. , товарителници, справка за лихви, находящи се от л. 4 до л.7 от делото.

 

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.

        

УКАЗВА на страните, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).

 

На основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: