№ 18775
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.А
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И.А Гражданско дело №
20241110107709 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от „************“ АД,
чрез юрк. *******, против **********, по реда на чл. 422 ГПК, искове както следва:
1/. Иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
********** дължи на „*****“ АД, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, сумата 1892,76
лв. (1882,76 лв. застрахователно обезщетение и 10 лв. ликвидационни разноски),
представляваща регресна претенция за платено от „************“ АД на собственика
„*******“ ЕАД застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „*****“ за
вреди на лек автомобил марка „*****“, модел „********“, с рег. № ********,
причинени вследствие на настъпило на 16.09.2019 г., в гр. ********“,
пътнотранспортно произшествие поради попадане в необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно и направени ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва от 29.11.2023 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 36602/07.12.2023 г. по ч.гр.д. №
65409/2023 г. на СРС, ГО, 171 състав.
2/. Иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
********** дължи на „*****“ АД, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 614,21 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата 1892,76 лв. за
периода 26.11.2020 т. – 26.11.2023 г., която сума също фигурира в посочената заповед
за изпълнение.
С исковата молба се твърди, че между ищеца и лизингополучателя „****“
1
ЕООД на 20.11.2018 г. е бил сключен комбиниран застрахователен договор за
застраховки „*****“ и „Злополука“ в полза на собственика на автомобила „*******“
ЕАД относно лек автомобил марка „*****“, модел „********“, с рег. № ********. На
16.09.2019 г., в гр. ********“, е настъпило застрахователното събитие на – попадане в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което е
причинено увреждане на застрахования автомобил марка „*****“, модел „********“, с
рег. № ******** – увредена предна дясна гума (за подмяна), предна дясна джанта (за
подмяна) и 3 бр. тежести. Във връзка с щетата ищцовото дружество е изплатило на
официален автосервиз „******“ ЕООД, на който е било възложено отстраняването на
повредите на автомобила, стойността на извършения ремонт на застрахованата вещ в
размер на 1882,76 лв. Твърди се, че щетата е настъпила вследствие на неизпълнение на
задължението на ********** да ремонтира дупките на улицата и до извършване на
ремонтните действия да постави предупредителни знаци и указания за отбИ.е на
движението, както и че застрахователят отправил до ********** покана, получена от
ответника на 13.01.2019 г., за заплащане на сумата 1892,76 лв. (1882,76 лв.
застрахователно обезщетение и 10 лв. ликвидационни разноски), но ответникът не е
извършил плащане. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на
разноски по делото.
С отговора на исковата молба, подаден от ответника **********, чрез юрк. Н.
****, се изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че не са
доказани мястото и механизмът на произшествието, размерите на евентуалната дупка,
характер и размер на причинените на автомобила щети, обстоятелството, че
инцидентът е причинен заради наличие на дупка на пътното платно. При условията на
евентуалност се прави възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на автомобила, който е управлявал същия с разрешена,
но несъобразена скорост. Твърди се, че между ********** и „*******“ АД има
сключен договор за абонаментна поддръжка на пътната настилка на ул. „******“ –
договор № ********** г., по силата на който дейностите по поддържане и текущ
ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения се възлагат на дружеството, като то
се съгласява да са за негова сметка всички вреди, понесени от общината в резултат на
грешки, недостатъци и пропуски, както и в резултат на некачествено СМР и
неспазване на срокове. С възлагателно писмо от 19.03.2019 г. на дружеството е
възложено извършване на ремонтни дейности на ул. „******“. Иска се отхвърляне на
предявените искове и присъждане на разноски по делото.
С писмено становище третото лице помагач „*******“ АД, конституирано с
определение от 07.08.2024 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице помагач
на ответника, чрез процесуалния си представител юрк. *********, оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че не е изяснен механизмът на процесното ПТП, както и че не
е доказано произшествието да е причинено в резултат на протИ.правно поведение на
2
ответника. Излага, че във връзка с възлагането от ********** на ремонта на
процесната улица, дружеството е изпълнило точно строително ремонтните работи,
които са били приети и платени от общината. Иска отхвърляне на претенцията.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
1. По предявения от „************“ АД против **********, по реда на чл. 422
ГПК, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че **********
дължи на „************“ АД, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, сумата 1892,76 лв.
(1882,76 лв. застрахователно обезщетение и 10 лв. ликвидационни разноски):
Фактическият състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, пораждащ право на регресен иск
на застрахователя срещу възложителя на работа включва следните елементи: 1)
наличие на действително застрахователно правоотношение между ищеца и увредения
по имуществена застраховка; 2) настъпване на застрахователното събитие; 3)
изплащане от застрахователя на обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ; 4) наличие на предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на
обективната обезпечително-гаранционната отговорност на ответника по иска спрямо
увреденото лице - същият да е възложител на работа, при или по повод извършването
на която да са причинени вредите; наличие на виновно протИ.правно поведение
(действие или бездействие) на лицето-изпълнител, както и на причинна връзка между
вредата и поведението му.
В случая посочените предпоставки са налице:
Налице е действително и валидно застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца по имуществена застраховка. От комбинирана застрахователна
полица № ******* г. за застраховки „Каско“ и „Злополуки“, се установява, че между
************“ АД и лизингополучателя „****“ ЕООД на 20.11.2018 г. е бил сключен
комбиниран застрахователен договор за застраховки „*****“ и „Злополука“, в полза на
собственика на автомобила „*******“ ЕАД, относно лек автомобил марка „*****“,
модел „********“, с рег. № ********. Срокът на застраховката е 1 година, с начало
08.01.2019 г. и край 07.01.2020 г. вкл. Уговорен е покрит риск – клауза „П“ – пълно
каско. Съгласно т. ІІІ, 12 от общите условия на застрахователя за застраховка на МПС
„Каско“, клаузата „П“ – пълно каско застрахователят покрива пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“ –
минимално каско, „Ч“ – частично каско и „К“ – кражба.
В срока на застрахователния договор е възникнало застрахователно събитие. От
свидетелските показания на И. И. Т., от заключението на повторната автотехническа
експертиза, както и от декларациите на водача на МПС-то до застрахователя (л. 21 и л.
22 от делото) се установява, че на 16.09.2019 г. (в срока на действие на
застрахователния договор), в гр. ********“, с посока от ул. „******“ към ул.
3
„*******“, преди кръстовището с ул. „****, водачът И. И. Т., управлявайки
застрахования автомобил марка „*****“, модел „********“, с рег. № ********,“, е
попаднал с предно дясно колело в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно, в резултат на което е причинено увреждане на автомобила – деформация на
предна дясна алуминиева джанта и нарушаване на радиалната цялост на предна дясна
гума. Вещото лице разяснява, че след анализ на ул. „******“, чрез приложението
„Google - карти“, се установява, че към м. септември 2019 г. само в посочения по-горе
пътен участък е била налице нарушена пътна настилка с неопределена форма и
дълбочина, възможна да причини повреда при попадане на автомобилно колело в нея,
като и че посоченото от водача на автомобила място на застрахователното събитие
кореспондира с установената нарушена пътна настилка. Към м. октомври 2022 г.
нарушената пътна настилка е възстановена с асфалтова настилка.
Във връзка с настъпилото ПТП ищцовото дружество е заплатило на автосервиз
„******“ ЕООД сумата 1882,76 лв. за отстраняване на щетите по увредения
автомобил, видно от представените с исковата молба преводно нареждане от
16.12.2019 г. (л. 25) и фактура от 19.11.2019 г. (л. 28- л. 29).
********** се явява възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Същата е
длъжна да поддържа общинските улици в състояние, непораждащо опасност за
участниците в движението, както и да осъществи сигнализирането и обозначаването
на неравности и опасности на пътя. Тези задължения произтичат от разпоредбите на
чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, чл. 8, ал. 3, чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 4 и т. 5 и чл. 31 от Закона за
пътищата (ЗП), на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-02-20-19/12.11.2012 г. за
поддържане и текущ ремонт на пътищата. Изпълнението на тези задължения изисква
възлагане на съответните дейности на работници и служители на общината или на
трети лица. Страните не спорят, а и видно от сключения между ********** и третото
лице помагач „*******“ АД договор № ********** г. и от възлагателно писмо № ****
г., общината е възложила на третото лице помагач извършването в периода 27.05.2019
г. – 05.06.2019 г. на ремонтни дейности на ул. „******“ – направа на асфалтова кръпка
при ръчно изрязване и машинно полагане на пътен асфалтобетон с дебелина 6 см и
обкантване на кръпката с битумна паста.
Налице е протИ.правно поведение (бездействие) от страна на лицата -
изпълнители, изразяващо се, от една страна, в неизвършване на ремонт на общинската
улица „******“, в процесния участък, а от друга страна, в несигнализиране и
необозначаване на съществувалата дупка на пътя до отстраняването й. От
свидетелските показания на И. И. Т., от заключението на повторната автотехническа
експертиза, както и от декларациите на водача на увреденото МПС до застрахователя
се установи, че към м. септември 2019 г. в процесния участък от пътя е била налице
процесната дупка и същата не е била обозначена. С приложените към становището на
„*******“ АД приемо-предавателен протокол от 20.08.2019 г. и схема към него,
4
двустранна сметка, фактура и дневно извлечение са приети от ********** извършени
от изпълнителя „*******“ АД, в периода 27.05.2019 г. – 05.06.2019 г., строително-
монтажни работи, касаещи участъка от ул. „******“, намиращ се между ул.
„********“ и ул. „ *******“, а не процесния участък, намиращ се в района на
кръстовището между ул. „******“ и ул. „****“. Дори да се приеме, че общината е
възложила на третото лице помагач ремонт на процесната дупка и за извършването на
този ремонт са били изготвени и подписани посочените по-горе документи (приемо-
предавателен протокол и схема към него, двустранна сметка, фактура и дневно
извлечение), то ремонтът е бил извършен некачествено, след като скоро след него
пътната настилка отново е била нарушена, а общината не е осъществила последващ
контрол за установяване състоянието на пътя.
Не е оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина на физическото лице,
което е било длъжно до извърши описаните по-горе дейности.
Причинените вреди на лекия автомобил, се намират в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на процесното ПТП, което обстоятелство се установява
от заключението на повторната САТЕ. От заключението на повторната САТЕ, както и
от представените с исковата молба (л. 27 – л. 39) възлагателно писмо от 16.09.2019 г.,
фактура от 19.11.2019 г., приемо-предавателен протокол от 24.10.2019 г., описи на
щетите от 16.09.2019 г. и от 03.12.2019 г., се установява също, че средствата,
необходими за ремонтирането на щетите на автомобила са на стойност 2071,30 лв. –
по средни пазарни цени, без прилагане на обезценка, и на стойност 1882,76 лв. – при
ремонт в официален сервиз, с приложен процент овехтяване на гумата и направена
търговска отстъпка. Според експертизата, обичайният размер на ликвидационните
разноски е 30 лв.
С регресна покана № *****, връчена на 13.01.2020 г. (л. 23 и л. 24), ищцовото
дружество е поканило ********** да заплати сумата 1892,76 лв. (1882,76 лв.
застрахователно обезщетение и 10 лв. ликвидационни разноски) във връзка с
процесната щета, като по делото няма данни, нито твърдения същата да е била
заплатена от ответинка на ищеца.
Недоказано е направеното от общината възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на автомобила, поради управлението му в нарушение
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП - с несъобразена за пътните условия скорост. Тежестта за
доказване на това обстоятелство е на ответника. Същият не е провел пълно и главно
доказване за установяването му, поради което и съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК съдът
следва да приеме твърдения факт за неосъществил се. В случая в делото се съдържат
данни, че водачът на автомобила го е управлявал с „доста ниска скорост“ (показанията
на свидетеля И. Т., които не са опровергани от останалите събрани по делото
доказателства).
5
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен.
2. По предявения от „************“ АД против **********, по реда на чл. 422
ГПК, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че **********
дължи на „************“ АД, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 614,21 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата 1892,76 лв. за
периода 26.11.2020 т. – 26.11.2023 г.:
Искът е основателен. Налице са всички предпоставки за уважаването му:
наличие на парично вземане на ищеца към ответника, неизпълнение на задължението
на ответника за плащане на дължимата парична сума и изпадането му в забава,
доказан размер на обезщетението. Ответникът е изпаднал в забава с получената от
него покана № ***** от ищеца, връчена на ответника на 13.01.2020 г., за заплащане на
процесното вземане. Размерът на обезщетението по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на
сумата 1892,76 лв. за периода 26.11.2020 т. – 26.11.2023 г. възлиза на 614, 21 лв.
(изчислено по реда на чл. 162 ГПК), поради което искът следва да бъде уважен за
пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът ********** следва да бъде осъден, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на ищеца „************“ АД сумата
1405,12 лв. разноски по делото, включващи платени държавни такси в исковото и
заповедното производство и платени депозити за вещи лица и свидетел, както и
сумата 150 лв. юрисконсултски възнаграждения за осъществено процесуално
представителство на дружеството пред настоящата инстанция и в заповедното
производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от
„************“ АД, ЕИК *******, против **********, БУЛСТАТ ******, искове, че
ответникът дължи на ищцовото дружеството следните суми: 1/. на основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ – сумата 1892,76 лв. (1882,76 лв. застрахователно обезщетение и 10 лв.
ликвидационни разноски), представляваща регресна претенция за платено от
„************“ АД на собственика „*******“ ЕАД застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „*****“ за вреди на лек автомобил марка „*****“, модел
„********“, с рег. № ********, причинени вследствие на настъпило на 16.09.2019 г., в
гр. ********“, пътнотранспортно произшествие поради попадане в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно и направени ликвидационни разноски, ведно
6
със законната лихва от 29.11.2023 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД – сумата 614,21 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата 1892,76 лв. за периода 26.11.2020 т. – 26.11.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 36602/07.12.2023 г.
по ч.гр.д. № 65409/2023 г. на СРС, ГО, 171 състав.
ОСЪЖДА **********, БУЛСТАТ ******, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, да заплати на „************“ АД, ЕИК *******, сумата 1555,12 лв. деловодни
разноски и юрисконсултски възнаграждения в заповедното производство и пред
настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на „*******“ АД, ЕИК ********, като
трето лице помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7