Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. К., 26.06.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-К., гражданска колегия, в публично заседание на 24.06.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при участието на секретаря Детелина Димитрова като разгледа
докладваното от съдия Нейков гр. дело № 1169/2019 година по описа на РС – К., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Гражданско дело № 1169/2019 г. по описа на Районен съд-К. е
образувано по предявен иск от „Г.И.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от инж.
Г.Т.И.- управител, чрез пълномощник адв. В.З.,*** против „П.с.“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
258 и сл. ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че на
18.06.2013 год. в гр. К. бил сключен
Договор за сервизно поддържане на повдигателни съоръжения с ответното
дружество за изпълнение на сервизна поддръжка. Сочи, че съгласно т.2.1 от
договора, ответното дружество се задължило да заплаща сумата от 60.00 лева без
ДДС за един календарен месец. Съгласно т.5.1 от същия договор, срокът за
заплащане на дължимата сума е 10 дни от датата на издадената фактура. Сочи, че
с Анекс № 05 от 18.06.2018 год., неразделна част от Договора за абонамент, от
18.06.2013 год. страните се договорили същият да бъде продължен с една година -
до 17.06.2019 год.
Твърди, че в изпълнение на сключеният Договор, в качеството
си на изпълнител в срок изпълнявали
поетите задължения.Ответното дружество не
изпълнило задължението си заплащане на цената на изпълнената от „Г.И.“ООД
услуга за периода от месец януари до
месец декември 2018 год.
Твърди, че общият размер на неизпълненото парично
задължение на „П.С.“ ООД за периода от м.01 до м. 12.2018 год. по фактура № ********/20.12.2018
год. било в размер на 864.00 с ДДС.
Издадената от „Г.И.'ООД данъчна фактура била получена от представител на
ответното дружество на 20.12.2019 год.,който саморъчно е подписал същата при
получаването и.
Сочи, че съгласно т. 7.1 и т. 7.2 от цитираният по-горе
договор от 18.06.2013г.,възложителят-ответник по делото се задължил при неизпълнение на договора, като
виновна страна да изплати неустойка в размер на 1% на ден от стойността на
дължимата сума за дните на забавата.
Сочи, че депозирали
в деловодството на ответното дружество Покана, отправена до Управителя, с вх.№
57/06.03.2019 год. ,като уведомили
същия,че считано от 01.01.2019 год. прекратяват договора за сервизно
поддържане на повдигателните съоръжения, поради неизпълнено от тяхна страна на
задължение за заплащане на извършената услуга,както и че същата да се счита за официална Покана за
изплащане на дължимата сума по получената данъчна фактура.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
„П.С.“ ООД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от В.Н.К.– управител да заплати на „Г.И.'ООД ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление:***,офис 8,представлявано от инж.Г.Т.И.-
Управител.както следва: сума в размер на 864.00 лева с ДДС,представляваща
дължимо възнаграждение за сервизна поддръжка за 2018 год. съгласно Договор от
18.06.2013 год. и Анекс №05 от 18.06.2018 год.,за което е издадена данъчна
фактура № ********/20.12.2018 год.,ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането;сума в размер на
976.36 лева, представляваща неустойка по т.7.1 от Договора от 18.06.2013 год. и
Анекс №05 от 18.06.2018 год. за периода от 01.01.2019 год. до 23.04.2019 год.
върху сумата от издадената данъчна фактура № ********/20.12.2018 год.,ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането; сума от 27.12 лева, за периода от 01.01.2019 год. до 23.04.2019
год., представляваща обезщетение за забавено плащане по Договор от 18.06.2013
год. и Анекс №05 от 18.06.2018 год.,върху сумата от издадената данъчна фактура
№ ********/20.12.2018 год.
Претендира за разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника.
На ответника редовно са връчени препис от исковата молба и документите към нея. В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника и същият не взема становище по иска. Ответникът е редовно призован за съдебното заседание на 24.06.2019 г., като не се е явил и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.
В първото по делото съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.
С протоколно определение от 24.06.2019 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за съдебното заседание на 24.06.2019 г., като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.
От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – договор от 18.06.2013 год., сключен между „П.С.“ ООД *** и „Г.И.“ ООД; Анекс № 05 от 18.06.2018 год. към Договор от 18.06.2013 год.; данъчна фактура № ********/20.12.2018 год.; Покана до „П.С.“ ООД с вх. № 57/06.03.2019 год.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
По отношение на претендираните от страната разноски, съдът възприема следното:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер общо на 476,70 лева, представляващи платена държавна такса за образуване на исковото производство – 76,70 лева и възнаграждение за един адвокат – 400,00 лева.
Воден от горното и съобразно чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „П.С.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Е.Е.С.- управител, да заплати на „Г.И.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис 8, представлявано от инж. Г.Т.И.– управител, чрез пълномощник адв. В.З.,*** сумите: 864,00 лева с ДДС /осемстотин шестдесет и четири лева и нула стотинки/, представляваща дължимо възнаграждение за сервизна поддръжка за 2018 г. съгласно Договор от 18.06.2013 г. и Анекс № 5/18.06.2018 г., за което е издадена данъчна фактура № ********/20.12.2018 г., ведно със законната лихва от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 976,36 лева /деветстотин седемдесет и шест лева и 36 ст./, представляваща неустойка по т. 7.1. от Договор от 18.06.2013 г. и Анекс № 5/18.06.2018 г. за периода от 01.01.2019 г. до 23.04.2019 г., ведно със законната лихва от 24.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 27,12 лева /двадесет и седем лева и 12 ст./ за периода от 01.01.2019 г. до 23.04.2019 г., представляваща обезщетение за забавено плащане по Договор от 18.06.2013 г. и Анекс № 5/18.06.2018 г.
ОСЪЖДА „П.С.“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Е.Е.С.- управител, да заплати на „Г.И.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
офис 8, представлявано от инж. Г.Т.И.– управител, чрез пълномощник адв. В.З.,***, разноски
по делото в общ размер от 476,70 лева
/четиристотин седемдесет и шест лева и 70 ст./.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал.
4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :