Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   №

 

гр.Русе, 23.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V-ти гр.с-в, в публично заседание на 12 октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                  Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

 при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 2644 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

               Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД.

          Ищецът А.Т.Х. твърди, че нa 29.03.2010 г. като шофьор на товарен автомобил по трудово правоотношение с „Газтрейд" АД, управлявайки автоцистерна с per.№ С 4213 МС, собственост на същото дружество, му била извършена проверка от митническите органи и с протокол № 176/29.03.2010 г. на Агенция „Митници"-Митница Русе му били оставени на отговорно пазене 6040 кг. нефтен газ пропан-бутан. След приключване действията на митническите органи, от прекия му ръководител - ответникът К.Д.А., му било разпоредено да разтовари процесното количество нефтен газ в стационарна /неподвижна/ автоцистрена с per.№ Р 5568 РК, находяща се в базата на „Газтрейд" АД в гр. Русе, на територията на фуражен завод „Устрем". Във връзка с извършената му проверка му било съставено Наказателно постановление № 128/20.08.2010 г. на Началника на Митница - Русе, с което му било наложено административно наказание "глоба" в размер на 4 107,20 лева и на основание чл.124, ал.1 ЗАДС били отнети в полза на държавата 6 040 кг. нефтен газ пропан-бутан. Същото било обжалвано и с решение по КАНД № 448 на Адм.съд-Русе Наказателното постановление било потвърдено. При извършена проверка на 27.07.2012 г. от митническите органи за наличие на оставената стока се установило, че същата липсва. Срещу ищеца от Българската държава било заведено гр.д.№ 1024/2015 по описа на РС-Русе, на основание чл.79, във вр.с чл.250 и чл.86 ЗЗД за сумата 10086,80 лв. - обезщетение за липсваща вещ, както и 4074,74 лв. лихва за забава за периода 01.04.2011 г. - 11.03.2015 г. С решение № 174/23.12.2015 г., потвърдено от Окръжен съд-Русе с решение по в.гр.д. № 176/2016 г., исковете били отхвърлени, но ВКС със съдебния си акт по гр.д.№ 5386/2016 г. отменил въззивното решение и осъдил ищеца да заплати на Държавата сумата 10 086 лв., със законната лихва от 24.03.2011 г. до окончателното й изплащане, разноски в размер на 1132,93 лв., както и 900 лв. юрисконсултско възнаграждение. Вследствие на това срещу А.Х. било образувано изп. дело № *********/2018 г. към ТД-Варна, офис Русе, за заплащане на задължение в общ размер 18 562,89 лв. С протокол от 20.04.2018 г. той поел ангажимент за месечни вноски от по 300 лв. за погасяване на вземането. С постановление от 27.04.2018 г. като обезпечение на вземането били наложени запори на два автомобила на ищеца.

На 11.06.2018 г. между А.Х. и ответника К.А. било сключено споразумение, съгласно което последният поема изцяло задължението на ищеца по гр.д.№ 1024/2015 г. по описа на РС-Русе, за което било образувано изпълнителното дело, като се задължава да го погаси изцяло, ведно с лихви и разноски до окончателното му изплащане. Споразумението било изпълнявано стриктно, докато през месец август 2019 г. ищецът бил уведомен, че плащанията по задължението спрели. Към 21.08.2019 г. То възлизало на 9 722,28 лв. На К.А. била изпратена нотариална покана от 27.08.2019 г. чрез ЧСИ Васил Николов, per.№ 914, с район на действие ОС-Русе, с която ответникът бил поканен да възобнови плащанията по погасяване на задължението, съгласно сключеното споразумение по изп.д. № 180499036/2018 г. до окончателното му изплащане. Поканата била връчена на К.А. на 28.08.2019 г. Поради липсата на плащания от страна на ответника, на 01.07.2020 г. ищецът погасил изцяло задължението, като общата погасена сума възлизала на 9 810.60 лв. След извършване на плащането производството по изпълнителното дело било прекратено.

С оглед изложеното, ищецът претендира да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумите: 9810.60 лв., представляваща неизпълнение на договорно задължение - споразумение от 01.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, 842.60 лв. лихва за забава за периода 31.08.2019 г. – 07.07.2020 г., както и разноските по делото - държавни такси и адвокатски хонорар.

          В съдебно заседание ответникът признава, че дължи сумите, но заявява, че в момента няма финансовата възможност да ги заплаща и то наведнъж.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

          С влязло в сила наказателно постановление № 128/20.08.2010 г. на Началника на Митница-Русе на А.Т.Х., на основание чл.126 от Закона за акцизите и данъчните складове е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 4 107.20 лв., като в полза на държавата са отнети 6040 кг. нефтен газ пробан-бутан.

          С влязло в сила решение по гр.д.№ 5386/2016 г. на ВКС ищецът по настоящото дело е осъден да заплати на Държавата сумата 10 086.80 лв., представляваща пазарната цена на отнетите в полза на държавата и липсващи 6040 кг. нефтен газ, ведно със законната лихва от 24.03.2011 г., както и 2032.93 лв. деловодни разноски.

          За събиране вземанията на Държавата, срещу А.Х. било образувано изп.дело № *********/2018 г. по описа на ТД на НАП-Варна, офис Русе, като към 20.04.2018 г. същият дължал сумата 18 562.89 лв. На същата дата, видно от депозирания протокол на публичен съдебен изпълнител, ищецът поел ангажимент за погасяване на задължението чрез месечни вноски в размер на 300 лв. Същевременно му е наложен и запор върху два леки автомобила.

          Не се спори, че на 01.06.2018 г. страните по делото подписват споразумение, с което ответникът заявява, че поема изцяло задължението на ищеца по цитираното по-горе изпълнително дело в общ размер 18 562.89 лв., като се задължава да го погаси изцяло, ведно с лихви и разноски до окончателното му изплащане.     

С нот.покана, връчена на ответника на 28.08.2019 г., ищецът го кани в 3-дневен срок от получаването й, да продължи да погасява задължението по изп.дело № *********/2018 г. по описа на ТД, тъй като към 21.08.2019 г. остатъкът по него възлиза на 9722.28 лв., а плащанията по него били спрени.  

          На 01.07.2020 г. ищецът извършва четири безкасови плащания по горното изп.дело на суми, възлизащи общо на 9 810.60 лв. На същата дата е издадено постановление за прекратяване на производството по принудително изпълнение.

          Предвид установеното, съдът прави следните правни изводи:

          Спорното правоотношение, предмет на исковете, е споразумението, подписано между страните на 01.06.2018 г., с което ответникът признава, че по негово нареждане отнетото в полза на държавата количество нефтен газ е източено в стационарна автоцистерна, поради което и ищецът е осъден да заплати на държавата по цитираните по-горе дела суми, възлизащи на 18 562.89 лв. Със същото споразумение К.А. се задължава да заплати изцяло задължението на ищеца по образуваното срещу него изп.дело по описа на ТД на НАП-Варна, офис Русе.

В съдебно заседание ответникът признава, че към 21.08.2019 г. е преустановил плащанията, поради финансови затруднения. Признава „уговорката“ с ищеца и заявява, че след определен период може да започне отново да плаща.

          Предвид горните обстоятелства съдът приема за безспорно установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9 810.60 лв., за която се е задължил със споразумението от 01.06.2018 г., заплатена от последния с оглед спиране плащанията от страна на К.А..  

Върху главницата се дължи законната лихва и от предявяване на исковата молба до изплащането на задължението, както и обезщетение за забава от изтичане дадения 3-дневен срок в нотариалната поканата /31.08.2019 г./ до подаване на исковата молба /06.07.2020 г. в размер на 842.60 лв., който не се оспорва от ответника.

          На основание чл.78, ал.1 от ГПК направените от ищеца деловодни разноски в размер на 1354.72 лв. следва да се възложат в тежест на ответника.

          Мотивиран така, съдът

 

                                                  Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА К.Г.А., с ЕГН **********,***, да заплати на А.Т.Х., с ЕГН **********,***, сумите: 9810.60 лв., дължима по споразумение от 01.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2020 г. до окончателното й изплащане, 842.60 лв. лихва за забава за периода 31.08.2019 г. – 06.07.2020 г., както и 1354.72 лв. деловодни разноски.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                    Районен съдия: