№ 218
гр. Бургас, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120203471 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „АГНЕС 96“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно
постановление № 779548-F778134/25.07.2024г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“- Бургас, дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение
на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1200 лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобрзност и неправилност на
обжалваното постановление и се претендира неговата отмяна. Поддържа се, че АНО не е
администрирал и не съобразил преди да издаде НП подадено от жалбоподателя възражение
срещу съставения АУАН. Излагат се твърдения, че установената сума като разлика е била
отчетена при осъществена търговска дейност на съседен обект – плажен бар, стопанисван от
жалбоподателя и по грешка е била добавена към касовата наличност на проверения обект.
Намира за приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. Х..
Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Претендира присъждане в полза на
жалбоподателя на направените в производството разноски.
АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и
1
законосъобразно. Счита извършеното нарушение за безспорно доказано от събраните по
делото доказателства. Поддържа, че след запознаване с протокола от проверката,
управителят на жалбоподателя, който е присъствал при съставянето му, не е вписал
възражение срещу отразените в него констатации. Оспорва наличие на предпоставки за
приложението на чл. 28 ЗАНН, като излага, че установената разлика от 557 лева
представлява почти половината от регистрирания във ФУ оборот. Поддържа, че дружеството
е било уведомено, къде следва да се яви негов представител за съставяне на АУАН, поради
което би следвало да се приеме, че е било наясно и къде следва да се подаде възражение
срещу АУАН. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 12.07.2024 г. в 18:29 часа служители на НАП, в това число и свидетелката К. И.
извършили проверка на търговски обект –„Елвис Китчън “, находящ се в гр. Созопол,
Централен плаж, стопанисван от дружеството –жалбоподател. Проверяващите констатирали,
че в обекта е инсталирано и функционира фискално устройство за отчитане на продажбите,
притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, с индивидуален
номер DT 962238. От фискалното устройство бил изведен дневен Х отчет №
0009704/12.07.2024 г. в 18:29 часа, съгласно който отчетените през устройството средства
били в размер на 1031.17 лева. Във фискалното устройство не съществували данни за
служебно въведени или изведени суми в касата. При изброяване на фактическата касова
наличност и изготвяне на опис от управителя на дружеството, се установило, че
фактическата касова наличност е 1588.17 лева. Следователно се е констатирала положителна
разлика от 556.60 лева, която представлява промяна на касовата наличност и не е била
отразена във фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени“ суми. При
извършване на проверката на място в обекта, бил съставен протокол, в който било отразено
датата и мястото за явяване на представител на дружеството за съставяне на АУАН за
констатирано нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. На 14.07.2024 г. в
присъствие на управителя на жалбоподателя свидетелката И. съставила срещу
жалбоподателя АУАН за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата. В предвидения
законоустановен срок жалбоподателят подал възражение срещу АУАН, което било
адресирано до ЦУ на НАП гр. София, като възражението било отбелязано от приходната
администрация с вх. № от дата 23.07.2024 г. Впоследствие на 25.07.2024 г., въз основа на
акта за установяване на нарушението, било издадено атакуваното наказателно
постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и
правната квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал. 2, изр.2, вр. ал. 1 ЗДДС
търговецът бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 1200 лева. В НП било
отразено, че срещу АУАН не е направено възражение.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетеля И. са
последователни, обективни, безпротиворечиви и логични и съдът ги кредитира в тяхната
цялост. Показанията на свидетеля се подкрепят и от представените по делото писмени
доказателства.
По делото са ангажирани от жалбоподателя устни доказателствени средства
показанията на свидетеля Данаил В.– служител на жалбоподателя. Свидетелят излага
сведения за допусната грешка от служител, който е добавил в касата на проверения обект
дневния оборот от друг търговски обект, намиращ се в съседство с проверения и
стопанисван от жалбоподателя. Показанията на свидетеля В. не внасят съмнение относно
достоверността на установените фактически положения от разпита на свидетеля И. и
писмените доказателства. Изложената от свидетеля В. информация в показанията му не
оборва констатациите за установена положителна разлика от 556.60 лева между касовата и
фактическа наличност на процесния обект.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение
установените по делото факти, изложени по-горе от съда.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи (упълномощени със Заповед № ЗЦУ-
384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП вмененото на жалбоподателя процесно
нарушение е достатъчно конкретно индивидуализирано по място, дата на извършване, както
и в какво се състои самото противоправно поведение на жалбоподателя, а именно
установена положителна разлика между касова и фактическа наличност в проверения
търговски обект. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението за непосочване
на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение от АНО при администриране на подадено срещу АУАН
възражение. По делото не е установено по безспорен начин, че АНО не се е запознал с
подаденото възражение преди издаване на обжалваното НП, но фактите по делото навеждат
3
на подобно предположение. В действителност от фактическа страна по делото се
установява, че възражението е било подадено от жалбоподателя в ЦУ на НАП в гр. София
чрез куриер, като е било заведено под съответен номер в приходната администрация на
23.07.2024 г. НП предмет на обжалване е било издадено два дни по-късно - на 25.07.2024 г. и
житейски логично е да се приеме, че отразеното в съдържанието на НП, а именно, че не е
подадено възражение срещу АУАН не представлява техническа грешка, а удостоверява най-
вероятно, че до знанието на АНО не е било сведено подаденото възражение. Независимо от
това според настоящия състав процедурата по издаване на НП, не е била нарушена до
степен да се изведе единствен възможен извод, че НП страда от непреодолим порок, поради
което следва да се отмени. След запознаване със съдържанието на възражението, съдът
констатира, че посочените в него оспорвания изцяло са пренесени и в жалбата срещу НП,
която е инициирала настоящото съдебно производство. Т.е. жалбоподателят е упражнил
правото си на защита и като се има предвид централната фаза на съдебното производство, в
което се събират доказателства и се провежда пълно съдебно следствие, както и цялостна
проверка на обжалвания акт, наведените от жалбоподателя възражения и защитни тези ще
бъдат предмет на обсъждане и преценка от съда. В тази връзка съдът намира, че при
издаване на НП не е било допуснато съществено неотстранимо в настоящото производство
нарушение на процесуалните правила, което да влече неговата отмяна.
В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да
издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата.
Според чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Посочената норма вменява
задължение на лицата, които оперират с фискални устройства.
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че по време на извършената
проверка от служители на НАП на 12.07.2024 г. в 18:29 часа на търговски обект –„Елвис
Китчън “, находящ се в гр. Созопол, Централен плаж, стопанисван от дружеството –
жалбоподател, се е установила положителна разлика в размер на 556.60 лева между
фактическата наличност и отчетените на фискалното устройство суми. Същевременно във
ФУ, работещо в обекта, не са били направени записи за „служебно въведени” суми, което да
обяснява наличната положителна разлика. При това положение безспорно жалбоподателят
не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, тъй като при наличието на
парични суми, въведени в касата, не е отразил промяната на касовата наличност, което е
довело до необосновано различие в касовата наличност. Всички тези факти са намерили
отражение както в АУАН, така и в НП. Тук следва да се обсъди основаното поддържано в
4
процеса защитно възражение за причината, на която се дължи установената разлика, а
именно грешно въвеждане в касата на паричен оборот от друг обект. За да докаже тази
защитна версия жалбоподателят е ангажирал и устни доказателствени средства –
показанията на свидетеля В. –служител на дружеството. Показанията на свидетеля В.
остават изолирани от останалия доказателствен материал, събран по делото. Не са
ангажирани писмени доказателства например дневен отчет на съседния обект, от който да се
установи, че установената положителна разлика от 556.60 лева, представлява дневен оборот
на плажния бар. Отделно от това в жалбата и във възражението се навеждат и твърдения за
изведени парични средства в размер на 400 лева от касата на проверения обект, за
закупуване на необходима стока, но отново не се ангажират доказателства за установяване
на тези факти. Независимо от това дори да се приеме, че разликата от 556.60 лева е била
въведена в касата на обекта от служител, а не представлява неотчетен във ФУ оборот от
дейността на обекта, в случая не е била използвана функцията на ФУ „служебно въведени
суми“, т.е. не е била отразена промяна в касовата наличност, което от своя страна също
осъществява състава на нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. От
съдържанието на нормата се установява, че законодателят е регламентирал като нарушение
самото неотразяване на промени в касовата наличност чрез въведените във ФУ функции
„служебно въведени и изведени суми“, без да се изследва причината за настъпилата промяна
в касова наличност.
По смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), „маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. Във връзка с изложеното съдът счита, че няма как
приложение да намери чл. 28 от ЗАНН, тъй като макар и да са налице смекчаващи вината
обстоятелства (липсата на предходни нарушения), то нарушението е такова, което засяга
важни обществени отношения, свързани с търговския оборот и надлежното отчитане на
приходи и съответно изпълнение на данъчни задължения. Нарушения от посочения вид са
предпоставка за ощетяване на фиска, поради което не може да се приеме, че извършеното е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от същия вид. Отделно от това се касае за установена положителна разлика между касова и
фактическа наличност на сравнително висока стойност от 556.60 лв., която сума
представлява почти половината от отчетения в случая дневен оборот за проверения обект от
1031.17 лева, като това допълнително мотивира съда да приеме, че в случая не е приложим
чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен.
Извършеното нарушение е било подведено под санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС, като наказващият орган е определил санкцията по реда на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС. Тази разпоредба се прилага ако нарушението не води до неотразяване на
5
приходи. В настоящия случай АНО е приел, че именно тази хипотеза е налице, т.е. приел е,
че невъвеждането на сумата от 556.60 лв. във фискалното устройство, не е неотразяване на
приходи. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства. Наказващият орган е наложил размер на наказанието
„имуществена санкция“ към предвидения в чл. 185, ал. 1 ЗДДС (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023
г., в сила от 1.01.2024 г.), действаща редакция към датата на нарушението минимум, а
именно 1200 лева, като съдът споделя доводите на АНО за налагане на санкция малко над
минималния размер от 1000 лева, тъй като размерът на констатирана положителна разлика
не е незначителен, а именно 556.60 лева. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата
на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 150 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 779548-F778134/25.07.2024г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, дирекция „ОД“ в ГД „Фискален
контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2, изр. 2,
вр. ал.1 от ЗДДС на „АГНЕС 96“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 1200 лева.
ОСЪЖДА „АГНЕС 96“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция по
приходите сумата от 150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7