№ 4135
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110139613 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от АС. Й. М. (ищец) срещу „АСО Просейф” ЕООД
(ответник), с която е предявен иск с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на
труда (КТ) за заплащане на сумата 3768.34 лева (съгласно направено изменение по
чл.214 ГПК) - дължимо допълнително трудово възнаграждение за периода 01.05.2019г.
– 31.12.2020г. за положен нощен труд, извънреден труд и такъв през официални
празници, която сума се търси ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба - 06.07.2021г. (молба-уточнение от 16.11.2021г.), до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е постъпил на работа при ответника като охранител и е
полагал труд на 24-часови дежурства. Заявява, че считано от 04.01.2021г. трудовото му
правоотношение било прекратено, но работодателят не му изплатил полагащото му се
възнаграждение за нощен и извънреден труд, както и за такъв през официални
празници, който се заплаща с увеличение над основното трудово възнаграждение.
Пояснява, че неплатеното възнаграждение се формира от следните стойности: 272.00
лева допълнително възнаграждение за нощен труд, 2614.84 лева допълнително
възнаграждение за извънреден труд и 1665.12 лева за положен труд през официалните
празници – изменение на иска по чл.214 ГПК. Признава, че от общо дължимите
4551.96 лева ответникът му заплатил 783.62 лева, но остатъкът от 3768.34 лева е
неиздължен. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва, че страните са били в трудово правоотношение до
04.01.2021г., но твърди, че претенцията е неоснователна, тъй като на ищеца са били
платени всички дължими за процесния период възнаграждения при отчитане на
1
положените часове по график и предоставените суми по РКО.
При проверка на материалите по делото и прилагане на закона, съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че
страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало с подписване на
трудов договор № 154/22.05.2019г., в изпълнение на който ищецът е постъпил на
работа при ответника като охранител при договорен в полза на работодателя
шесмесечен изпитателен срок, след изтичането на който договорът се е трансформирал
в безсрочен по силата на закона – чл.71, ал.2 от КТ.
Установява се, че със Заповед № 128-1/04.01.2021г. правоотношението било
прекратено по съгласие на страните. Това обстоятелство е отразено и в приложената
трудова книжка на ищеца.
Спорно е дали на работника е бил платен пълния размер на дължимо трудово
възнаграждение с оглед твърдението на ищеца, че е полагал нощен и извънреден труд,
както и труд през официалните празници и насрещното възражение, че всичко
дължимо е платено.
За установяване на спорните обстоятелство по делото е прието писмо на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София от 23.03.2021г., с което по повод образувана
по сигнал на ищеца проверка в предприятието на ответника, е било констатирано, че
ищецът е положил нощен и извънреден труд, както и такъв през официалните
празници, който обаче не му бил начислен и изплатен. Дирекцията е известила
адресата за резултатите от проверката и указанията, дадени на работодателя, за
изплащане на дължимото допълнително възнаграждение в срок до 08.04.2021г.
Видно от приложено извлечение от банковата сметка на ищеца, на 08.04.2021г.
на същия са му били преведени от ответника 783.62 лева с посочено правно основание
– по предприсания на ГИТ.
Допусната е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед
на материалите по делото и счетоводството на ответника, е установило, че:
Ищецът е полагал труд на 24-часови дежурства, като едва със заповед на
работодателя от 04.02.2021г. ( т.е. след прекратяване на договора с ищеца) е бил
въведен сменен режим за извършване на охранителната дейност на 12-часови
смени;
На А.М. не са били начислявани допълнителни възнаграждения за нощен и
извънреден труд, нито за работа през официалните празници, въпреки данните за
положен такъв съобразно предоставените графици;
За периода 01.05.2019г. – 31.12.2020г. ищецът е положил 1088 часа нощен труд,
възнаграждението за което е в нетен размер от 272.00 лева;
2
За периода 01.05.2019г. – 31.12.2020г. ищецът е положил 494 часа извънреден
труд, възнаграждението за което е в нетен размер от 2614.84 лева;
За периода 01.05.2019г. – 31.12.2020г. ищецът е положил 156 часа труд през
официални празници, възнаграждението за което е в нетен размер от 1665.12
лева;
Общият размер на допълнително възнаграждение по чл.261, чл.262 и чл.264 КТ е
4551.96 лева, от които по банков път са платени 783.62 лева, поради което
неплатеният остатък възлиза в нетен размер от 3768.34 лева.
Съобразно заключението на вещото лице е бил изменен и размера на исковата
претенция за процесния период по реда на чл.214 ГПК, което с протоколно
определение на съда от 19.04.2021г. е било допуснато.
Заключението на вещото лице е прието от съда като неоспорено и се кредитира
като обосновано и пълно. Предвид извода по него, че на ищеца не е бил платен пълния
размер на дължимо трудово възнаграждение, тъй като не е било начислено и заплатено
допълнителното възнаграждение за положен нощен труд, дължимо по чл.128, т.2
вр.чл.261 КТ, за положен извънреден труд, дължимо по чл.128, т.2 вр.чл.262 КТ и за
отработени официални празници, за което се дължи увеличен размер на
възнаграждение на основание чл.128, т.2 вр.чл.264 КТ, и липсата на насрещно
доказване, че тези суми са били погасени от работодателя, съдът намира, че исковата
претенция се явява основателна и доказана по размер.
По разноските
При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца сумата от
550.00 лева, представляващ сторен от него разход за адвокатско възнаграждение, за
което са представени доказателства за реално плащане, поради което подлежи на
присъждане.
Ответникът следва да заплати още 300.00 лева разноски на съда за допуснатата
експертиза, както и 150.73 лева държавна такса или 4 % от уважения размер на иска.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.128, т.2 от КТ, „Асо Просейф” ЕООД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Николай Хайтов“ № 12, ет.5, офис 16,
да заплати на АС. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Дупница, ул. „Неофит Рилски“
№ 29, със съдебен адрес: гр.Дупница, ул. „Солун“ № 2, ет.2 (чрез адв. Мария
Тодорова), сумата 3768.34 лева – неплатено нетно допълнително трудово
възнаграждение за периода 01.05.2019г. – 31.12.2020г., ведно със законна лихва от
3
06.07.2021г. до окончателното плащане.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение
на решението. В тази си част решението подлежи на обжалване пред Софийския
градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Асо Просейф” ЕООД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Николай Хайтов“ № 12, ет.5, офис 16,
да заплати на АС. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Дупница, ул. „Неофит Рилски“
№ 29, със съдебен адрес: гр.Дупница, ул. „Солун“ № 2, ет.2 (чрез адв. Мария
Тодорова), сумата 550.00 лева – разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „Асо Просейф” ЕООД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Николай Хайтов“ № 12, ет.5, офис 16,
да заплати по сметка на Софийския районен съд, сумата 450.73 лева – разноски по
делото, от които 150.73 лева държавна такса и 300.00 лева възнаграждение за вещо
лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4