№ 16731
гр. София, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:..........
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20241110109359 по
описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
430, ал. 1 и 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от ....... срещу М. Д. Д.
за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 64266/2023 г. по описа на СРС, 43-
ти състав.
В исковата молба ищецът ....... твърди, че подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу М. Д. Д., по което му била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 1 203,10 лева,
представляваща частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за
периода от 14.12.2022 г. до 14.11.2023 г., дължими по договор за стоков кредит № .... от
01.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2023 г. до изплащане на
вземането, за сумата от 554,30 лева, представляваща договорна лихва за периода от
14.12.2022 г. до 14.11.2023 г., за сумата от 91,61 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 14.12.2022 г. до 22.11.2023 г., за сумата от 1 674,02 лева,
представляваща частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за
периода от 14.12.2022 г. до 14.11.2023 г., дължими по договор за стоков кредит № ......
от 31.10.2022 г. за периода от 14.12.2022 г. до 14.11.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 22.11.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата от 771,22 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 14.12.2022 г. до 14.11.2023 г., за сумата
от 153,36 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.12.2022 г. до
1
22.11.2023 г., както и за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Тъй като
издадената заповед била оспорена от длъжника, ищецът обуславя правния си интерес
от предявените искове. Поддържа, че на 01.11.2022г. е сключен договор за стоков
кредит № .... между ....... и ответника М. Д., по силата на който на ответника бил
отпуснат стоков кредит в размер на 2743,98 лева за закупуване на мобилни телефони и
аксесоари. Сочи, че съгласно договора, ответникът се задължил да погасява
отпуснатия кредит на 24 месечни анюитетни вноски, с краен срок на погасяване –
14.11.2024 г. След усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал месечните
вноски, съгласно договора. Ищецът твърди, че на 31.10.2022 г. между горепосочените
страни е сключен договор за стоков кредит № ......, по силата на който на ответника бил
отпуснат стоков кредит в размер на 3817,96 лева за закупуване на климатична и
отоплителна техника. Сочи, че съгласно договора, ответникът се задължил да погасява
отпуснатия кредит на 24 месечни анюитетни вноски, с краен срок на погасяване –
14.11.2024 г. След усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал месечните
вноски, съгласно договора. Твърди се, че по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 11.07.2023 г. и Анекс от 08.08.2023 г., сключен
между ....... и ......., задълженията на ответника били прехвърлени на ищцовото
дружество. На 25.03.2022 г. на ответника било изпратено уведомление за извършената
цесия, което било върнато в цялост с отбелязване „непотърсено“. С оглед предходното,
ищецът моли съда да приема, че с връчването на препис от исковата молба, към която е
приложено уведомлението, последното е редвно връчено на ответника. По изложените
в исковата молба доводи и съображение ищецът моли съда да признае за установено,
че ответникът му дължи заявените в заповедното производство вземания, съобразно
конкретизацията им в исковата молба. Претендира и сторените в заповедното и
исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба.
С молба вх.№ 277926/30.08.2024 г. ищецът чрез процесуалния си представител е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането на ищцовото дружество за постановяване на
неприсъствено решение против ответника следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.
Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 34283 от 05.03.2024 г. с тези
2
указания е редовно връчено на ответника на 13.04.2024 г./.
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявеният
иск е вероятно основателен, предвид представените към исковата молба доказателства
– договори за стоков кредит и ОУ към тях, договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 11.07.2023 г., потвърждение по чл.99 ЗЗД.
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото.
Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и данните
по делото е, че ищецът претендира и е направил разноски за държавна такса в размер
на 101,86 лева, а адвокатско възнаграждение в исковото производство не се
претендира.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК включва разноски в общ размер на 568,95 лева
(88,95 лева – платена държавна такса и 480,00 лева – адвокатско възнаграждение). С
оглед изхода на спора сумата от 568,95 лева следва да бъда възложена в тежест на
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ......., ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: .... срещу М. Д. Д., ЕГН ********** искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК,
вр.чл.99 ЗЗД - че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 203,10 лева, представляваща
главница за вноски с настъпил падеж за периода от 14.12.2022 г. до 14.11.2023 г.,
дължими по договор за стоков кредит № .... от 01.11.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 22.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 554,30 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 14.12.2022 г. до 14.11.2023 г., сумата от
91,61 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.12.2022 г. до
22.11.2023 г., сумата от 1 674,02 лева, представляваща главница за вноски с настъпил
падеж за периода от 14.12.2022 г. до 14.11.2023 г., дължими по договор за стоков
кредит № ...... от 31.10.2022 г. за периода от 14.12.2022 г. до 14.11.2023 г., ведно със
3
законната лихва, считано от 22.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
771,22 лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.12.2022 г. до 14.11.2023
г., сумата от 153,36 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
14.12.2022 г. до 22.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 64266/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на
......., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: .... сумата от 101,86 лева,
представляваща направени разноски по исковото производство и сумата от общо
568,95 лева, представляваща направени разноски по производството по ч.гр.д.№
64266/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 43-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4