Р
Е Ш Е Н И Е
№ 01.07.2021 год. гр. Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на десети юни две хиляди двадесет и
първа
год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №247 по описа
за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационната
жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалният си представител А.Т.
- Г. против решение №260216/05.04.2021 год., постановено по АНД №127/2021 год.
по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно
постановление №7104/31.12.2020 год., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”.
В касационната жалба се
излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при
допуснати нарушения на материалния закон, касационно основание по чл.348, ал.1
т.1 от НПК. Твърди се в жалбата, че неправилно е възприето от районния съд, че
тъй като лицето не е собственик на превозното средство, нито е превозвач, то не
е годен субект за административнонаказателната отговорност и няма основание за
налагане на административно наказание. Този извод е направен при неправилно
тълкуване на разпоредбите на ЗДвП, ЗП и Наредба №11 от 03.07.2001 год. на МРРБ.
От събраните по делото доказателства, се установява по безспорен начин, че на
процесната дата и посоченото място, наказаното лице Д.Г. е управлявал и
осъществявал движение на МПС с четири оси. Към момента на проверката, водачът
не е разполагал с валидно разрешение от АПИ. Ето защо, счита, че правилно
нарушението е било квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1 от Закона
за пътищата. Неправилно е прието от районния съд, че деянието следва да бъде
квалифицирано като нарушение по чл.177, ал.3 от ЗДвП. Налице е управление на
извънгабаритно ППС без съответното за това разрешение, което изключва
квалификацията по чл.177, ал.3 от ЗДвП. От друга страна, съгласно чл.189, ал.12
от ЗДвП, длъжностните лица от АПИ не са сред органите, определени от закона да
издават наказателни постановление по ЗДвП, с изключение на тези по чл.189е,
ал.2 от същия закон. Излага подробни доводи за съставомерност на констатираното
поведение от страна наказаното лице, както и че същото е правилно
квалифицирано, деянието не представлява маловажен случай, а приетите по делото
доказателства доказват извършеното административно нарушение, като не са
събрани такива, които да оборят този факт. Въз основа на това, счита че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а нарушението е
безспорно установено. Направено и искане за отмяна на обжалваното съдебно
решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото наказателното
постановление.
Ответникът по касация Д.Д.Г., редовно
и своевременно призован, не се явява и не изразява становище по подадената
касационна жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура взема становище, че решението на районния съд е законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди направените
в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на
законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, разгледана по
същество е неоснователна.
Производството пред Районен
съд Стара Загора се е развило по жалбата на Д.Д.Г. против Наказателно
постановление №7104/31.12.2020 год., издадено от Началник отдел „Контрол по
РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна
инфраструктура”, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №7914/04.12.2020 год., на основание чл.53, ал.1 във връзка с
чл.26, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/ му е наложено административно наказание
– „глоба” в размер на 2 000.00 лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а”
от същия закон.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава
на това, че на 04.12.2020 год., в 11.56 ч., на път І-5, км.243+800 на разклона
за с. Памукчии в посока гр. Хасково - гр. Стара Загора, Д.Г. е управлявал и
осъществявал движение на МПС с четири оси марка „МАН”, модел ТГА 35.350ББ с
рег. №***. В процеса на проверката е направено измерване, при което е
констатирано, че са надвишени нормите на Наредба №11 от 03.07.2001 год. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: при измерено
разстояние между осите 1.42 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща
ос на МПС е 21.550 т., при максимално допустимо натоварване 19 т., съгласно
чл.7, ал.1, т.5, б.„в” от Наредба №11/03.07.2001 год.
Районен съд Стара Загора е
приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление,
не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и
процесуални правила. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства, съдът е направил
извод, че наказаното лице не може да бъде субект на наказателна отговорност по
посочената разпоредба, тъй като не собственик на МПС, нито има качеството на
превозвач. В наказателното постановление не е направено разграничение кой е
собственик, кой е превозвач и кой е водач. Това е довело до ограничаване на
правото на защита на наказаното лице, който порок е неотстраним в хода на
съдебното производство. Приел е, че не е спорно, че процесното МПС е тежко
такова по смисъла на чл.3, т.2 във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба
№11/03.07.2011 год. на МРРБ. Приел е също така, че нарушението не можге да бъде
квалифицирано като такова по чл.26, ал.2, т.1, б.4а“ от ЗП, тъй като е
приложимо хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата и когато е налице нарушение на
чл.14, ал.3 от Наредба №11, то е налице нарушение по чл.177 от ЗДвП. По тези съображения,
наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно.
Решението на Старозагорският районен
съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Касационната инстанция не
споделя извода на въззивния съд, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Д.Д.Г. в качеството му на водач на
тежко ППС, на основание чл.53, ал.1, т.
2 от ЗП, за допуснато нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП. Наложената от
наказващия орган санкция на Д.Г. се основава на нормата на чл.53, ал.1, т. 2 от ЗП, съгласно която се
наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1,
т.1, букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 от Закона за пътищата или които
извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. При тази нормативна регламентация следва
извода, че субект на нарушението и респ. субект на административнонаказателна
отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово
установената забрана по чл.26, ал.2, т.1, б „а“ от Закона за пътищата за
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно
разрешение – т.е. кръга на субектите на това нарушение не се изчерпва със
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС и превозвачите по см. на §1,
т.5 от Закона за автомобилните превози, в какъвто смисъл е решението на
районният съд. В случая ангажирането на отговорността на касационния
жалбоподател от правна страна е обосновано с допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, като от
фактическа страна повдигнатото на Д.Г. обвинение се основава на това, че е
управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми оси,
като при измерено разстояние между осите 1.42 м на двойната задвижваща ос на
МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 21.550 т., при
максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от
Наредба №11/03.07.2001 год., с което е осъществил движение на извънгабаритно
ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №11 от 03.07.2001 год., респ. тежко
по смисъла на чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба
№11/2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
От фактическа страна по делото
не е спорно, че управляваното от ответника по касация МПС с четири оси, следва
да бъде квалифицирано като тежко ППС по смисъла на определението по чл.3, т.2
във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001 год. за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС. По смисъла на приложимото законодателство
движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да се извършва с
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи /чл. 8,
ал.2 от Наредба №11/ 03.07.2001 год. / или след заплащане само на дължимата
такса /чл.14, ал.3 от Наредбата/. Съгласно регламентираното изключение по чл.8,
ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба № 11/ 03.07.2001 год., извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се
разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които
имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от
30% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ, както и тези с габаритни
размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м и дължина - до 22.00 м. В
случая при измерено разстояние между осите 1.42 м на двойната задвижваща ос на
МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е била 21.550 т,
при максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5 б.“в“ от
Наредба №11/03.07.2001 год. Следователно превишението на допустимите максимални
натоварвания на ос е по-малко от 30%, поради което е налице хипотезата на чл.14,
ал.3 от Наредбата на МРРБ. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че по
отношение на управляваното ППС е налице изключението по чл.8, ал.5 във връзка с
чл.14, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001 год. и движението на същото се разрешава
след заплащане само на дължимата такса. Правилно е прието от въззивният съд, че осъщественото управление на ППС следва
да бъде определено като съставомерно деяние по чл.177, ал.3 от ЗДвП, а неправилно
е квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, защото именно
тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни ППС без
разрешение, каквото в случая се е изисквало. Когато движението на
извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по чл. 8, ал. 2 от
Наредбата №11/03.07.2001 год. във вр. с чл.26, ал.3 от ЗП, е налице нарушение
на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата и се осъществява състава на чл.53, ал.1 от Закона за пътищата. Когато
движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата,
се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП. По изложените съображения
обоснован е извода на Старозагорския районен съд, че е налице несъответствие от
гледна точка на установените по делото факти и неправилна от гл. точка на
закона административнонаказателна правна квалификация на деянието, респ.
правилно определяне на приложимата санкционна разпоредба.
С оглед на изложените
съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №260216/05.04.2021 год., постановено по АНД №127/2021 год. по описа на Районен
съд Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.