Р Е Ш Е Н И Е
Номер 91 09.01.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав
На двадесет
и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 8503 по описа за 2018 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Станчева и Мартин Деспов, с която е предявил срещу ответника С.П.М., ЕГН: **********,***, , обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните неплатени парични задължения по сключени с кредитодателя „Микро Кредит” АД договор за заем CrediHome+ № 1182-00017599 от 28.02.2017 г. и договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome+ № 1182-**********.02.2017 г., които вземания кредитодателят -цедент е прехвърлил на ищеца -цесионер съгласно Приложение № 1 от 10.11.2017г. по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от от 16.01.2015г., а именно: сумата от 699.93 лв., представляваща неплатена главница по договор за заем CrediHome+ № 1182-00017599/28.02.2017 год., сключен между длъжника и „Микро кредит” АД, сумата от 76.68 лв. – договорна лихва по договора за заем за периода от 22.07.2017 год. до 22.02.2018 год., сумата от 70.40 лв. - стойност на допълнителни услуги по договор допълнителни услуги, сумата от 528.00 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, сумата от 34.66 лв. – мораторна лихва по договора за заем, за периода от 23.07.2017 год. до 31.07.2018 год., и сумата от 26.70 лв. - мораторна лихва по договор за допълнителни услуги, за периода от 23.07.2017 год. до 31.07.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.08.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 2963 от 02.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5742/2018г. по описа на БРС. В исковата молба и допълнително становище са изложени подробни съображения в подкрепа на исковете. Претендира се присъждане и на направените в настоящото исково производство разноски. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът, не изпраща представител. Депозира чрез упълномощения си адвокатски представител писмени молби, в които моли съдът да уважи предявените искове и да му присъди разноските, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен адвокатски предствител адв. Р.Т. е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на предявените искове. Оспорени са подписите върху процесния договор за кредит, искането за кредит, искането за допълнителни услуги и договора за допълнителни услуги като се твърди, че същите не са изпълнени от ответника. Направени са възражения за отпуснатата в заем сума не е предадена на ответника, както и, че цесията не му е редовно съобщена. Изложени са и подробни съображения за нищожост на договора за кредит. По подробно изложените в писмения отговор съображения се иска отхвърляне на исковете. В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител моли за отхвърляне на исковете. Направено е и искане за увеличаване на размера на адвокатското възнаграждение по делото с оглед множеството процесуални действия и броят на съдебните заседания.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
Със заповед № 2963 от 02.08.2018г. за
изпълнение на парични вземания по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
5742/2018г. по описа на БРС, е разпоредено ответника- длъжник С.П.М. да заплати
на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД, сумата от 699.93
лв., представляваща неплатена главница по договор за заем CrediHome+ № 1182-00017599/28.02.2017
год., сключен между длъжника и „Микро кредит” АД, 76.68лв. –
договорна лихва по договора за заем, за периода от 22.07.2017 год. до 22.02.2018 год., 70.40 лв. - стойност на допълнителни услуги по договор допълнителни
услуги, 528.00 лв. – застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги, 34.66
лв. – мораторна лихва по договора за заем, за периода от 23.07.2017 год. до
31.07.2018 год., 26.70 лв. -
мораторна лихва по договор за допълнителни услуги, за периода от 23.07.2017
год. до 31.07.2018 год., законната лихва
върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 01.08.2018 год. до окончателното изплащане на
вземането, както и деловодни разноски в размер на 78.73 лв., в т.ч. 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 28.73
лв. – държавна такса.
Видно от данните по изисканото и приложено ч.гр.д. № 5742/2017г. по описа на БРС, длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като няма данни за трудовата му заетост. Предвид това с оглед дадените указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК настоящия главен установителен иск за дължимост на заявените и посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК парични вземания.
От представения по делото по договор за заем CrediHome+ № 1182- 00017599 се установява, че на 28.02.2017г. между "Микро Кредит" АД /заемодател/ и ответника като /заемополучател/ е сключен договор, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника сумата в размер на 1000 лв., която сума той се задължил да върне на 12 месечни вноски от по 97.93 лв. В договора е уговорена еднократна такса 50 лв., лихвен процент за периода на договора в размер на 30, 91 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49, 96 %. В договора е инкорпориран погасителния план, в който са посочени месечните погасителни вноски по общ размер и падеж, като първата вноска е на 22.03.2017г., а последната вноска – на 22.02.2018г. В договора заемополучателят е декларирал срещу подпис, че е получил предоставената му в заем сума. Представени са и общите условия към договора за заем CrediHome от 17.06.2015г.
По делото е представен и сключен между "Микро Кредит" АД и ответника е сключен и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1182- 00017599 от 28.02.2017г.., по силата на който "Микро Кредит" АД предоставя на клиента /ответника/, при условията на договора пакет от допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключената с посредничеството "Микро Кредит" АД застраховка, както следва: 1. Пакет "Комфорт" със срок 12 месеца, с вноска 8.80 лв, който пакет включва: Посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноската; Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по сметка на "Микро Кредит" АД; Безплатно внасяне на вноска директно в офис на "Микро Кредит" АД; Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; Без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни; и 2. Застраховка защита пакет "Премиум Живот" със срок 12 месеца и месечна вноска 66 лв.
По делото е представено Приложение № 01/10.04.2017г. към рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., ведно с анексите към него, по силата на който "Микро Кредит" АД в качеството си на цедент е прехвърлил възмездно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, в качеството на цесионер изискуемите си вземания за изплащане на дължимите от ответникът /номер 30 в приложението/ задължения по процесния по договор за заем, ведно с всички права и обезпечения върху прехвърлените вземания.
По делото е приложено пълномощно /без дата/, с което "Микро Кредит" АД във връзка с изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е упълномощил на настоящия цесионер- ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на цедента, възникнали по сключени договори за кредити, които цедентът е цедирал на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г.
По делото са представени две уведомления от 15.11.2017г. и от 23.10.2018г., адресирани до ответника, в които предишния кредитор –цедент "Микро Кредит" АД, чрез упълномощения си – настоящия кредитор -цесионер „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е посочил, че в изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД кредитор на задължението на ответника по процесния договор за заем е ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД , като по договора е налице неплатена сума от общо 1541.05 лв. /съгласно последното уведомление/, включваща и лихва за просрочие с покани в петдневен срок от съобщението да погаси същата.
По делото няма данни никое от съобщенията за цесията да е съобщена на ответника по делото преди съдебното предявяване на вземането, т.е. преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това, като съгласно ал. 3 предишния
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът постановява, че
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и длъжника, от деня, в който е
съобщено на последния от предишния кредитор.
От горната нормативна уредба следва извода, че до изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД- длъжникът да бъде уведомен от предишния си кредитор за всяка от извършените цесии, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него.
В случая по делото няма данни договорът за цесия да е съобщен на ответника както преди образуване на заповедното производство, така и преди завеждане на настоящото дело, но тъй като договорът, пълномощното и уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са приложени от ищеца – цесионер към исковата молба и са надлежно връчени на ответника, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител заедно с препис от исковата молба и с разпореждането по чл. 131 от ГПК на 22.03.2019г., следва, че на тази дата ответника е получил уведомленията за извършената от него цесия. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва законова забрана цедента да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия. Затова доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и следва да бъде взето предвид по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в т.см. е задължителна практика по чл. 290 от ГПК съгласно решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Камелия Ефремова, и определение № 101 от 25.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Бонка Йонкова/.
Съдът намира, че процесният договор
за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по
смисъла на сега действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са приложими
разпоредбите на този закон.
След извършена служебна проверка за
спазване на задължителните условия за валидност на договора съгласно
изискванията на ЗПК, и с оглед направените оспорвания от ответната страна, съдът
намира следното:
Ответникът е оспорил автентичността
на положените от него подписи и ръкописно изписаните му три имена в текста
представените от ищеца в оригинал /л. 111 – л.123 от делото/ писмени
доказателства – искането за заем, договорът за заем, договор за допълнителни
услуги към договора за заем,
застрахователната полица по договора за застраховка, искане за допълнителни
услуги, общите условия към договор за заем и тарифата за допълнителните услуги.
По направеното оспорване съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК като
съобразно доказателствената тежест на ответника, по искане на особения му
процесуален представител по делото е извършена съдебно-графологична експертиза,
от чието заключение, неоспорено от страните и прието от съда се установява, че
положените в оспорените документи подписи и изписаните три имен са изпълнени от
ответника.
Съгласно чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, и последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, а т. 12 предвижда, че погасителният план
следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата и допълнителните разходи. В чл. 22 от ЗПК
е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Видно от съдържанието на договора, в
случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
12 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска по пера, показваща отделните задължения, които включва по погасяването
на главницата, лихвата и допълнителните разходи и др., което според съда
представлява самостоятелно основание да се приеме, че договорът е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Независимо от горното, на следващо място що се
касае до годишния лихвен процент съдът споделя възраженията на ответника, че
клаузата, с която е уговорен лихвен процент в размер на 30.91 % е неравноправна
и като такава е нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД поради накърняване на
добрите нрави, по
следните съображения:
В трайната си и непротиворечива
практика ВКС приема, че когато задължението не е обезпечено /какъвто е
настоящия случай/, уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва противоречи на добрите
нрави. В случая договорената между страните
годишна лихва от 30.91 % надвишава трикратния размер на законната лихва, който
за процесния период след служебна проверка на съда към датата на сключване на договора за кредит
е била в размер на 10.00 %. Това означава, че клаузата за уговорената в този размер възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави и
като такава е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като същата надхвърля рамките на присъщата и възнаградителна функция и я превръща в средство
за неоснователно обогатяване /така и в решение № 906 от 30.12.2004 година на
ВКС по гражд. дело № 1106/2003 година, ІІ г.о., решение № 1359 от 11.03.2009
година на ВКС по гражд. дело № 15/2007 година, ІV г.о., решение № 378 от
18.05.2006 година на ВКС по гражд. дело № 315/2005 година, ІІ г.о., определение
№ 901 от 10.07.2015 година на ВКС по гражд. дело № 6295/2014 година, IV г. о./.
Всяко от горните нарушения
съставляват основания за недействителност на процесния договор за кредит по
смисъла на чл. 22 от ЗПК, което обстоятелство води до приложение на нормата на
чл. 23 от ЗПК, която сочи, че когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, в
случая това е сумата от 1000 лв., но не дължи лихва или други разходи по
кредита. допълнителното правоотношение към него за услуги и за застраховка
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, по
която вещото лице е констатирало, че по договора за заем и договора за
допълнителни услуги ответника е платил общо сумата в размер на 697.95 лв. Това
означава, че дължимия остатък от главница възлиза в размер на 302.05лв.
По делото няма данни ответника да е
заплатил дължимият остатък от главницата по предоставената й в заем сума от
1000 лв., поради което искът за дължимостта й се явява основателен до
установения за по делото размер от 302.05 лв., в който следва да се
уважи, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
В останалата част над уважения
размер от 302.05 лв. до претендирания размер от 699.93 лв. искът за главница се явява неоснователен и следва да се отхвърли, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и искът за
дължимост на сумата от 76.68 лв. – договорна лихва по договора за
заем за периода от 22.07.2017 год. до 22.02.2018 год.
Що се отнася до претенциите, произтичащи от договора за допълнителни услуги към договора за заем CrediHome+ № 1182- 00017599 от 28.02.2017г. :
Безспорно е, че процесният договорът за допълнителни услуги към заема CrediHome+ е сключен между кредитодателя –
цедент и ответника въз основа на надлежно отправено искане от потребителя, по
силата на който клиентът се е задължил да заплати цената на пакетите
допълнителни услуги – Пакет "Комфорт", включващи описаните по-горе услуги:
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноски, безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка ***, безплатно
внасяне на вноски директно в офиса на заемодателя; безплатно предоговаряне и
разсрочване на заема, без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15
дни, срещу разсрочено плащане на пакета за срок от 12 месеца от по 8.80 лв. всяка
вноска, с ден на изплащане – 22-ро число съгласно чл. 4, т. 2 от договора.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК
договорът всички елементи на договора за потребителски кредит се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
На първо място с оглед преценка за
спазване на императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ГПК по делото е
извършена съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че
всички подписани между страните по процесния договор писмени документи са
изгответни на шрифт 12, с изключение на договора за допълнителни услуги и
приложенията към него, които са на шрифт 8.
Наред с горното съдът намира, че клаузата
от така сключения договор, задължаващ потребителя да заплати цена за
допълнителни услуги Пакет "Комфорт", е недействителна, поради
противоречие с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
която забранява на кредитора да изисква плащане на комисионни, какъвто характер
има уговореното възнаграждение, свързани с управлението и погасяване на
кредита. Отделно от изложеното, дори и да се приеме, че разпоредбата е
действителна, по няма ангажирани доказателства, че ответният потребител се е
възползвал от която и да е от допълнителните услуги Пакет "Комфорт", за да дължи заплащането им.
Досежно претенцията за дължимост на сумата от 528 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 22.07.2017г. до 22.02.2018г.:
В разпоредбата на чл. 4. 3 от договора за допълнителни
услуги е уговорено, че в случай, че клиентът е избрал да сключи застраховка с
посредничеството на "МИКРО КРЕДИТ"
АД и заплащането на дължимата еднократна застрахователна премия да се финансира
от същия търговец, то в този случай клиентът ще дължи връщане на сумата на
дружеството на равни вноски.
От съдържанието на сключения
договор е видно, че ответникът е избрал да сключи застраховка защита пакет
"ПРЕМИУМ ЖИВОТ" с ЗК "УНИКА" АД с посредничеството на
"МИКРО КРЕДИТ" АД при уговорена
премия от 792 лв., разсрочена на 12 месечни вноски от по 66 лв. всяка с ден на
изплащане – 22-ро число.
Така постигнатите уговорки сочат
правоотношение по договор за потребителски кредит под формата на заем, по
силата на който "МИКРО КРЕДИТ"
АД е поел и изпълнил задължението да заплати на застрахователя дължимата от ответника
застрахователна премия, която последният се е задължил да върне разсрочено на
кредитора.
По делото е представено писмо /л. 181 от делото/ от ЗК„УНИКА“ АД, в което е посочено, че на 13.03.2017г. по застрахователна полица „Защита“№ МС320141182-00017599 от 28.02.2017г., представена по делото е постъпило с общ банков превод плащане на еднократна премия от „Микро Кредит“ АД в качеството му на застрахователен агент на застрахователя. Посочено е,че тъй като плащането е извършено посредством „масови платежни нареждания“, които съдържат общи суми и за други лица, евентуалното разкриване на тази информация би нарушило ЗЗЛД.
Съдът намира,
че доколкото по делото не са представени писмени доказателства, че
застрахователната премия е заплатена, не може да се направи и извод за
валидност на полицата.
Независимо от това съдът намира, че
клаузата за заплащане на застраховка пакет "Премиум
Живот" е неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер до
предоставената в заем сума, същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
С оглед изложеното съдът приема, че
съглашението по допълнителното правоотношение към процесния договор за заем за
горепосочените услуги и за застраховане е нищожно и като такова не поражда
права и задължения за страните за посочените по него допълнителни услуги.
Затова претенциите по реда на чл. 422 ГПК
за дължимостта на претендираните вземания за сумата от 70.40 лв. - стойност на допълнителни
услуги по договор допълнителни услуги, сумата от 528.00 лв. – застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги, сумата от 34.66 лв. – мораторна лихва по договора за
заем, за периода от 23.07.2017 год. до 31.07.2018 год., и сумата от 26.70 лв. -
мораторна лихва по договор за допълнителни услуги, за периода от 23.07.2017
год. до 31.07.2018 год. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 вр. с ал. 2 от НЗПП в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и в заповедното производство разноски, в т.ч. възнаграждение за юрисконсулт съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, възлизащи в общ размер от 242.88лв., изчислен съразмерно уважената част от исковете.
Поради
уважаване на исковете на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и по аргумент на т. 7 от ТР №
6/06.11.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС ищецът следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от 238.50 лв. за извършените по искане на особения представител на
ответника две съдебно-графологични експертизи, платени от бюджета на съда, изчислени съразмерно с отхвърлената част от
исковете, като останалата част от разноските в размер на 63.50 лв. за същите
експертни заключения следва да се заплатят от ответника, съразмерно с уважената
част от исковете.
По искането на особения процесуален представител на
ответника за увеличаване на първоначално определеното му в размер на 170 лв.
адвокатско възнаграждение, съдът констатира, че същото поради фактическата и
правна сложност на делото, извършените процесуални действия от представителя на
ответника и фактическата и правна сложност на делото, следва да се увеличи до
посочения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ размер от 330.54 лв., в т.ч. да се
определи допълнително възнаграждение в размер на 100 лв. според броят на
съдебните заседания по делото съгласно чл. 7, ал. 8 от НМРАВ вр. с чл. 47, ал.6
от ГПК. Това означава, че за остатъка над внесения от ищеца депозит от 170 лв.
до дължимото на особения процесуален представител възнаграждение от 430.54 лв.
ищецът следва да се бъде задължен да довнесе разликата от 260.54 лв.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.П.М., ЕГН: **********,***, че на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Тодорова Станчева, следните неплатени парични задължения по сключени с кредитодателя „Микро Кредит” АД договор за заем CrediHome+ № 1182-00017599 от 28.02.2017 г. и договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome+ № 1182-**********.02.2017 г., които вземания кредитодателят -цедент е прехвърлил на ищеца -цесионер съгласно Приложение № 1 от 10.11.2017г. по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от от 16.01.2015г., а именно: сумата от 302.05лв., представляваща неплатена главница по договор за заем CrediHome+ № 1182-00017599/28.02.2017 год., сключен между длъжника и „Микро кредит” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.08.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ в останалата част иска за главницата за сумата над размера от 302.05 лв. до сумата от 699.93лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК– 01.08.2018 год. до окончателното й изплащане, както и исковете за сумата от 76.68 лв. – договорна лихва по договора за заем за периода от 22.07.2017 год. до 22.02.2018 год., сумата от 70.40 лв. - стойност на допълнителни услуги по договор допълнителни услуги, сумата от 528.00 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, сумата от 34.66 лв. – мораторна лихва по договора за заем, за периода от 23.07.2017 год. до 31.07.2018 год., и сумата от 26.70 лв. - мораторна лихва по договор за допълнителни услуги, за периода от 23.07.2017 год. до 31.07.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 2963 от 02.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5742/2018г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА С.П.М., ЕГН: **********,***,, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Тодорова Станчева, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 вр. с ал. 2 от НЗПП съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК направените разноски в настоящото исково производство и в заповедното производство по ч.гр.д. № 5742/2018г. по описа на БРС, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 242.88лв. /двеста четиридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в останалата част над присъдените размери.
ЗАДЪЛЖАВА
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Тодорова
Станчева В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от
съобщението да представи
доказателства за плащане на сумата от 260.54 лв.
/двеста и шестдесет лева и петдесет и четири стотинки/ по сметка на БРС, представляваща
останалия дължим размер на определеното по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ
възнаграждение на назначения на ответника по настоящото дело особен
процесуален представител – адв. Р.Т.-
БАК.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от
Николина Тодорова Станчева ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на БРС направените
по делото разноски от бюджета на съда за извършените по делото съдебно-графологични
експертизи в размер на 238.50лв. /двеста тридесет и осем лева и петдесет стотинки/, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА С.П.М., ЕГН:
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на БРС направените по делото
разноски от бюджета на съда за извършените по делото съдебно-графологични
експертизи в размер на 63.50лв. /шестдесет и три лева и петдесет стотинки/, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.