№ 10029
гр. С., 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110140077 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията
и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба с вх. № 215163/01.07.2024 г., подадена от „Т. С.“
ЕАД, в която се твърди, че в периода 01.05.2020 г. – 01.04.2022 г. ищцовото дружество е
доставяло до топлоснабден имот съсобственост на ответниците с адрес: гр. С., район „И“,
ж.к. „Д“, бл. 33, вх. Г, ет. 1, ап. 70 /с абон. № 111129/ топлинна енергия, която останала
незаплатена. В посочения период действали Общи условия за продажба на топлинна енергия
от „Т. С.“ ЕАД на клиентите за битови нужди в гр. С., които били публикувани във в-к
„Монитор“ и влезли в сила на 10.07.2016 г., в чийто чл. 33 е разписано задължението на
потребителите, каквато се явявали и ответниците, да заплащат месечните си задължения в 45
– дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасяли. Имали задължение за
заплащането на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 на потребеното количество топлинна
енергия за отчетения период в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасяли. При неизпълнение в срок, следвало да заплатят на продавача на топлинна енергия
законна лихва за забава Етажната собственост, в която се намирал топлоснабденият имот
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Нелбо“ ЕАД. Това
дружество извършвало разпределението на топлинната енергия на базата реален отчет. За
топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки.
Предвид изложеното ответниците дължали следните суми: 1 902, 48 лв. – главница за
доставена в периода 01.05.2020 г. – 01.04.2022 г., но незаплатена топлинна енергия, заедно
със законна лихва върху главницата от 01.07.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до
окончателното плащане; 234, 23 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023
г.; 37, 42 лв. – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020
г. – 01.04.2022 г., заедно със законната лихва от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане и
8, 67 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 15.08.2023 г. Всички тези суми се
претендират от следните ответници, при следните квоти:
С. Г. Н. с квота 3/18, конкретно: 317, 08 лв. - главница за доставена в периода 01.05.2020
1
г. – 01.04.2022 г., заедно със законна лихва върху главницата от 01.07.2024 г. /датата на
подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 39, 04 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023 г.; 6, 24 лв. – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.07.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законната лихва от
01.07.2024 г. до окончателното изплащане и 1, 44 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 15.08.2023 г.
К. А. Н. с квота 9/18, конкретно: 951, 24 лв. - главница за доставена в периода 01.05.2020
г. – 01.04.2022 г., заедно със законна лихва върху главницата от 01.07.2024 г. /датата на
подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 117, 11 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023 г.; 18, 70 лв. – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.07.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законната лихва от
01.07.2024 г. до окончателното изплащане и 8, 35 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 15.08.2023 г.
М. Г. Н. с квота 3/18, конкретно: 317, 08 лв. - главница за доставена в периода 01.05.2020
г. – 01.04.2022 г., заедно със законна лихва върху главницата от 01.07.2024 г. /датата на
подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 39, 04 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023 г.; 6, 24 лв. – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.07.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законната лихва от
01.07.2024 г. до окончателното изплащане и 1, 44 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 15.08.2023 г.
Алекснадр Г. Н. с квота 3/18, конкретно: 317, 08 лв. - главница за доставена в периода
01.05.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законна лихва върху главницата от 01.07.2024 г.
/датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 39, 04 лв. – мораторна лихва
за периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023 г.; 6, 24 лв. – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.07.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законната лихва от
01.07.2024 г. до окончателното изплащане и 1, 44 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 15.08.2023 г.
Претендират се разноски.
Ответникът А. Г. Н. редовно уведомен на 03.12.2024 г., не подава отговор в
законоустановения срок.
Ответницата С. Г. Н. редовно уведомена на 03.12.2024 г., не подава отговор в
законоустановения срок.
Ответницата М. Г. Н. редовно уведомена на 03.12.2024 г., не подава отговор в
законоустановения срок.
Ответникът К. А. Н. оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за
настъпила погасителна давност за периода преди 01.07.2024 г. с оглед датата на подаване
исковата молба. Счита, че по делото липсват доказателства, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, въпреки представения с исковата молба нотариален акт от 1974 г., тъй
като същият бил съставен преди повече от 50 г. и касаел трети-неучастващи по делото лица.
Представеното заявление от 19.07.2022 г. било неотносимо към спора. Ищцовото дружество
не следвало да претендира заплащането на таксата за услугата дялово разпределение, тъй
като тази услуга бил извършвана от друго търговско дружество. В представения договор за
извършване на дялово разпределение, сключен между ищеца и „Нелбо“ ЕАД не била
посочено сградата, където се намирал процесния топлоснабден имот да е част от предмета
на договора. Оспорва се дължимостта на лихвата за забава, тъй като по делото не било
доказано на коя дата ищецът е публикувал фактурите, съдържащи процесните задължения
на своята интернет страница. Претендират се разноски. Прави се възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Изразява се несъгласие с искането на
ищеца за компенсиране на разноските. В отговора на исковата молба е направено
възражение срещу искането за допускане на СТЕ и ССчЕ, тъй като не се оспорвали фактите
и обстоятелствата, за които те били допуснати.
От фактическа страна съдът установява следното:
2
По делото е представен Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 от
ЗПИНМ № 1473, том VIII, нотариално дело № 73/1974 г., в което е посочено, че И.Й. Н. и
Атанас А. Н. са собственици на апартамент № 70 с адрес: гр. С., ж.к. „Червена звезда“, бл.
33, ет. 1.
В Удостоверение № 94-01-87/18.03.2011 г., издадено от Столична община, район „И“ е
посочено, че кв. „Червена звезда“ е със сегашно наименование „Д“.
С Постановление за налагане на възбрана № 579 по изпълнително дело №
20178630404110 по описа на ЧСИ с рег. № 863 от 20.12.2019 г. е наложена възбрана на имот
– собственост на И.Й. Н. върху 4/6 идеални части от апартамент № 70, намиращ се в гр. С.,
ж.к. „Д“, бл. 33, вх. 1, ет. 1, ап. 70.
Представено е Удостоверение за наследници с изх. № 0122/27.01.2021 г., издадено от СО,
район „И“, в което е посочено, че наследници на починалия на 26.04.1998 г. Атанас А. Н. са
К. А. Н. /син/, С. Г. Н., А. Г. Н. /син/ и М. Г. Н. /дъщеря/.
Представено е Удостоверение за наследници с изх. № 0120/ 27.01.2021 г., издадено от
СО, район „И“, в което е посочено, че наследници на починалата на 19.02.2020 г. И.Й. Н. са
К. А. Н., А. Г. Н. и М. Г. Н..
Представен е протокол за проведено на 31.07.2002 г. Общо събрание на етажна
собственост с адрес: гр. С., ж.к. „Д“, бл. 33, вх. Б за избор на „Нелбо инженеринг“ ООД
извършване на услугата „дялово разпределение“ за жилищата в сградата и за монтиране на
топломери.
По делото се съдържа и Договор при Общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в Закон за енергетиката № Д-0-68/03.06.2020
г., сключен между „Т. С.“ ЕАД /възложител/ и „Нелбо“ АД /изпълнител/ с предмет
извършване на услугата дялово разпределение в сградите етажна собственост по приложен
списък.
Ищецът е представил и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в гр. С., публикувани във в. „Монитор“ на 11.07.2016 г.
В кориците на делото се съдържат: Обща фактура № **********/30.06.2021 г. за
абонатен № 111129 за начислена сума в размер на 66, 70 лв. за периода 01.04.2020 г. –
30.04.2021 г. и Обща фактура № **********/30.06.2022 г. за абонатен № 111129 за начислена
сума в размер на 1 173, 73 лв. за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.
Третото лице-помагач по делото на страната на ищеца „Нелбо“ АД е представило:
изравнителна сметка за периода 05.2020 г. – 04.2021 г.; изравнителна сметка за периода
05.2021 г. – 04.2022 г.; талон за отчетен периода 2020 г. – 2021 г. от дата 17.05.2021 г., носещ
подпис на клиент и талон за отчетен периода 2021 г. – 2022 г. от дата 29.04.2022 г., носещ
подпис на клиент.
По делото е изслушано и прието заключението по допуснатата ССчЕ, в което е
посочено, че след справка в счетоводството на ответното дружество липсват данни за
извършени плащания за процесния период по сумата, предмет на спора. Общо начислените
и незаплатени суми са в размер на 1 902, 48 лв. За услугата дялово разпределение
дължимото е в размер на 37, 42 лв. и лихва в размер на 8, 67 лв. Законната лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия е в размер на 242, 90 лв. общо неплатените суми
са в размер на 2 182, 80 лв., от които 1 902, 48 лв. – главница за периода 01.05.2020 г. –
01.04.2022 г.; 234, 23 лв. лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023 г. За извършена
услуга дялово разпределение дължимата главница е в размер на 37, 42 лв. за периода
01.07.2020 г. – 01.04.2022 г. и 8, 67 лв. за периода 15.09.2020 г. – 15.08.2023 г.
Според изслушаната и приета по делото СТЕ за процесния период до топлоснабдения
имот е доставяна топлинна енергия. В жилището не е имало отоплителни тела, а само
щранг-лира в банята и два броя водомери за топла вода. Топлинната енергия отдавана от
щранг-лирата е изчислявана по т. 6.5 от Приложението към Наредба № е-РД-04-1. Топлата
вода е изчислявана по реален отчет по т. 5.2. от Приложението към Наредба № е-РД-04-1.
3
Доставяната до сградата топлинна енергия е отчитана със сертифицирани уреди.
Топлопреносното предприятие е приспадало загубите на топлинна енергия. Дължимата сума
по ФДР е 1 929, 77 лв. Сумата по фактурите е в размер на 2 380, 35 лв. Сумата за получаване
е в размер на 450, 63 лв.
От правна страна съдът намира следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай правото на собственост върху процесния топлоснабден имот се
установява от приетия по делото Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 от
ЗПИНМ № 1473, том VIII, нотариално дело № 73/1974 г. и от Удостоверение за наследници с
изх. № 0122/27.01.2021 г., издадено от СО, район „И“ и Удостоверение за наследници с изх.
№ 0120/27.01.2021 г., издадено от СО, район „И“. Ответниците са били страна по
неформален договор за доставка на топлинна енергия.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС
на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за
извършването й, както и от представените от третото лице-помагач документи и
индивидуални справки за дялово разпределение. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено
на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота не е имало
отоплителни тела, а само щранг-лира в банята и два водомера за топла вода.
Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се
установява от събраните по делото доказателства.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на
представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални
справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при
разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните
4
записи на ищеца. Освен това в случая изводите на вещото лице се подкрепят напълно и от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Нелбо Инженеринг“ АД,
като видно от представените от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални
изравнителни сметки, услугата е предоставена през процесния период.
По отношение на направеното възражение от ответника К. Н. за настъпила давност по
отношение на претендираните суми, съдът счита следното:
При действието на общите условия от 2016 г. давността за всяко месечно задължение
започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на месеца, за
който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. При прилагане
на тези правила към датата на подаване исковата молба – 01.07.2024 г. вземанията за периода
01.05.2020 г. – 01.04.2021 г. са погасени по давност. Вземането за цена на топлинна енергия
за м.04.2021 г. е възникнало на 01.05.2021 г. и е станало изискуемо на 14.06.2021 г. с
изтичане на 45-дневния срок за плащане и преди подаване на исковата молба. Вземането за
м. 05.2021 г. е възникнало на 01.06.2021 г. и е станало изискуемо на 15.07.2021 г. и предвид
датата на завеждане исковата молба, същото не е погасено по давност. Спрямо ответникът К.
Н. се претендира сумата от 951, 24 лв. Погасена по давност се явява сума в размер на 302,11
лв. Дължимият остатък е в размер на 649, 13 лв.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016 г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016 г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е
изтекла. Както беше посочено, по давност е погасена сума в размер на 302, 11 лв. Предвид
това погасено по давност по отношение на ответника К. Н. се явява вземането за мораторна
лихва за сумата от 39, 90 лв. Дължимата от ответника мораторна лихва за периода 15.09.2021
г. – 15.08.2023 г. е в размер на 77, 21 лв.
Спрямо ответника К. Н. се явяват погасени по давност и част от вземанията за услугата
дялово разпределение. Уреденият в общите условия 45-дневен срок за плащане не се отнася
за цената на тази услуга, поради което и на основание чл. 114, ал. 2 ЗЗД, тригодишният
давностен срок за нея започва да тече от датата на възникване на вземането. Вземането за
м.05.2021 г. е възникнало на 01.06.2021 г. с изтичане на месеца, за който се дължи, поради
което погасителната давност за него е изтекла на 01.06.2024 г. – преди датата на подаване
исковата молба – 01.07.2024 г. Дължимата от ответника К. Н. сума за услуга дялово
разпределение за периода 01.07.2020 г. – 01.04.2022 г. е в размер на 11, 95 лв.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
5
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за сумата от общо 8, 67
лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2020 г. до 01.09.2023 г. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Предвид изложеното ответницата С. Г. Н. с 3/18 квота от дълга следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца следните суми: 317, 08 лв. – главница за доставена в периода 01.05.2020
г. – 01.04.2022 г., заедно със законна лихва върху главницата от 01.07.2024 г. /датата на
подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 39, 04 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023 г.; 6, 24 лв. – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.07.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законната лихва от
01.07.2024 г. до окончателното изплащане, като претенцията за сумата от 1, 44 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 15.08.2023 г. следва да бъде отхвърлена.
Ответникът К. А. Н. с 9/18 квота от дълга следва да бъде осъден за следните суми: 649,
13лв. - главница за доставена в периода 01.05.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законна лихва
върху главницата от 01.07.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното
плащане, като искът за главницата до пълния предявен размер от 951, 24 лв. следва да бъде
отхвърлен; 77, 21 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023 г., като искът
до пълния предявен размер от 117, 11 лв. следва да бъде отхвърлен; 11, 95 лв. – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно
със законната лихва от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане, като искът до пълния
предявен размер от 18, 70 лв. следва да бъде отхвърлен, както и този за мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. – 15.08.2023 г.в размер на 8, 35 лв.
Ответницата М. Г. Н. с 3/18 квота от дълга следва да бъде осъдена да заплати: 317, 08 лв.
- главница за доставена в периода 01.05.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законна лихва
върху главницата от 01.07.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното
плащане; 39, 04 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023 г.; 6, 24 лв. –
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 01.04.2022
г., заедно със законната лихва от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане. Искът за сумата
от 1, 44 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 15.08.2023 г. върху главницата за
дялово разпределение следва да бъде отхвърлен.
Ответникът Алекснадр Г. Н. с 3/18 квота в дълга следва да бъде осъден за следните суми:
317, 08 лв. - главница за доставена в периода 01.05.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законна
лихва върху главницата от 01.07.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до
окончателното плащане; 39, 04 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023 г.;
6, 24 лв. – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. –
01.04.2022 г., заедно със законната лихва от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане. Искът
за сумата от 1, 44 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 15.08.2023 г. върху
главницата за дялово разпределение следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира сумата от 827, 60 лв., състояща се от: 127, 60 лв. – държавна такса;
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение; 300 лв. – депозит за СТЕ и 300 лв. за ССче.
Предвид уважената част от иска ответниците следва да заплатят на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 690, 57 лв.
Ответникът К. Н. претендира адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. По
отношение на този размер процесуалният представител на ищеца е направил възражене за
неговата прекомерност. Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и
съобразно подадения подробен и обоснован отговор на исковата молба, както и вземайки
6
предвид личното явяване на адвоката в о.с.з., то направеното възражение за прекомерност се
явява неоснователно. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
К. Н. 284, 54 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. Н., гражданка на Руска федерация, родена на 14.07.1957 г., притежаваща
3/18 квота от дълга да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следните суми: 317, 08 лв. – главница за доставена в периода 01.05.2020 г. –
01.04.2022 г., но незаплатена топлинна енергия, заедно със законна лихва върху главницата
от 01.07.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 39, 04 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023 г.; 6, 24 лв. – главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законната
лихва от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска на „Т. С.“ ЕАД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б за осъждането на С.
Г. Н., гражданка на Руска федерация, родена на 14.07.1957 г. за сумата от 1, 44 лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. –
15.09.2023 г.
ОСЪЖДА М. Г. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. П, ул. „К.Б. I“ № 181Б, притежаваща
3/18 квота от дълга да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следните суми: 317, 08 лв. – главница за доставена в периода 01.05.2020 г. –
01.04.2022 г., но незаплатена топлинна енергия, заедно със законна лихва върху главницата
от 01.07.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 39, 04 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023 г.; 6, 24 лв. – главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законната
лихва от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска на „Т. С.“ ЕАД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б за осъждането на М.
Г. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. П, ул. „К.Б. I“ № 181Б за сумата от 1, 44 лв. – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 15.09.2023 г.
ОСЪЖДА А. Г. Н., ЕГН ******** с адрес: гр. П, ул. „К.Б. I“ № 181Б, притежаваща 3/18
квота от дълга да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Я“ № 23Б на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми: 317, 08 лв. – главница за доставена в периода 01.05.2020 г. – 01.04.2022 г., но
незаплатена топлинна енергия, заедно със законна лихва върху главницата от 01.07.2024 г.
/датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 39, 04 лв. – мораторна лихва
за периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023 г.; 6, 24 лв. – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.07.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законната лихва от
01.07.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б за осъждането на А. Г. Н.,
ЕГН ******** с адрес: гр. П, ул. „К.Б. I“ № 181Б за сумата от 1, 44 лв. – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 15.09.2023 г.
ОСЪЖДА К. А. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. С., ж.к. „Д“, бл. 33, вх. Г, ет. 1, ап. 70,
притежаващ 9/18 квота от дълга да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 649, 13 лв. – главница за доставена в периода 01.05.2020 г.
– 01.04.2022 г., но незаплатена топлинна енергия, заедно със законна лихва върху главницата
от 01.07.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 77, 21 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023 г.; 11, 95 лв. – главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законната
7
лихва от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска на „Т. С.“ ЕАД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б за осъждането на К.
А. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. С., ж.к. Д, бл. 33, вх. Г, ет. 1, ап. 70, притежаващ 9/18
квота от дълга да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Я“ № 23Б сумата над 649, 13 лв. до пълния предявен размер от 951, 24 лв.,
представляваща главница за доставена в периода 01.05.2020 г. – 01.04.2022 г., но незаплатена
топлинна енергия, заедно със законна лихва върху главницата от 01.07.2024 г. /датата на
подаване исковата молба/ до окончателното плащане; сумата над 77, 21 лв. до пълния
предявен размер от 117, 11 лв., представляваща – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
15.08.2023 г.; сумата над 11,95 лв. до пълния предявен размер от 18, 70 лв., представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 01.04.2022
г., заедно със законната лихва от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане и сумата от 8, 35
лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. –
15.09.2023 г.
ОСЪЖДА А. Г. Н., ЕГН ********, К. А. Н., ЕГН **********, М. Г. Н., ЕГН **********
и С. Г. Н. родена на 14.07.1957 г. да заплатят на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 690, 57 лв. – съдебни разноски за производството пред Софийски
районен съд.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я“
№ 23Б да заплати на К. А. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. С., ж.к. Д, бл. 33, вх. Г, ет. 1, ап.
70 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 284, 54 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД в качеството му на трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва от страните пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването им на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8