№ 8104
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110119203 по описа за 2024 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
Д. Г. В. е предявила срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД иск по чл.432 КЗ
за сумата от 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания от причинени телесни увреждания – повърхностна травма на лява предмишница,
охлузване на лява предмишница, и стрес, които вреди са причинени от ПТП, настъпило на
14.07.2023г. в гр. София по ул. „Калинков“ с посока на движение от ул. „Зайчар“, към бул.
„Възкресение“, по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от
16.08.2023г. до окончателното плащане на вземането.
Ищцата твърди, че на 14.07.2023г. при управление на л.а. „С.“ с рег. № ** ТН
претърпяла ПТП на кръстовището между бул. „Константин Величков“ и бул. „Александър
Стамболийски“ в гр. София. Пътният инцидент възникнал по вина на водача на л.а. „Т. с рег.
№ ** ВВ – М. В, който не спазил пътен знак „Пропусни движещите се по пътя с предимство“
и не пропуснал движещия се по пътя с предимство по бул. „Константин Величков“
управляван от ищцата автомобил. При произшествието ищцата получила силен удар в
лявата си ръка, вследствие на което претърпяла повърхностна травма на лява предмишница
и охлузване на лява предмишница. Ищцата била транспортирана с екип на спешна
медицинска помощ в болница, където била прегледана и й била предписана терапия.
Ищцата изпитвала силни болки в лява предмишница, което налагало прием на
болкоуспокояващи медикаменти. Получените травматични увреждания довели до трайно
затруднение на движенията на лявата ръка за период, по – дълъг период от 30 дни.
Оздравителният процес бил дълъг, възстановяването настъпвало много бавно и не било
завършено към датата на завеждане на исковата молба. Вследствие на инцидента ищцата
била повлияна негативно и в психологически план – страхувала се да излиза навън, била
неспокойна и силно чувствителна. Получените травматични уреждания довели до трудности
в бита при самообслужване. Застраховател по риска „Гражданска отговорност“ спрямо
виновния водач към датата на инцидента бил ответникът, като с молба от 16.08.2023г.
1
същият бил сезиран с молба за изплащане на обезщетение на ищцата за неимуществени
вреди, но плащане не постъпило.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
иска. Оспорва твърдението, че вина за процесното ПТП е единствено на водача на л.а. „Т. с
рег. № ** ВВ – М. В. Възразява, че към момента на инцидента ищцата е допуснала
управление на автомобила със скорост над разрешената съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП и чл.47
ЗДвП, с което поведение е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва
твърденията за настъпване на посочените в исковата молба телесни увреждания в причинна
връзка с процесния инцидент, както и за твърденията за естеството на лечението и неговата
продължителност. Оспорва продължителността на периода, за който се твърди, че ищцата е
изпитвала болки от телесните увреждания, както и че е изпитвала трайни затруднение в
движение на ръката повече от 30 дни и че е имала затруднения от битов характер. Оспорва и
претендирания размер на обезщетението като прекомерен предвид принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Възразява и срещу началната дата, от която се претендира
присъждане на закона лихва, защото тримесечният срок за произнасяне по претенцията по
чл.496 КЗ започвал да тече от датата на отправяне на поканата – на 16.08.2023г. и в този
период за произнасяне ответникът не бил изпаднал в забава.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищцата е да докаже, че е претърпяла неимуществени вреди в твърдения
обем вследствие на пътнотранспортно произшествие, възникнало поради противоправно
поведение на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към
датата на събитието е ответникът.
Съдът приема за установено, че на 14.07.2023г. в гр. София водачът на МПС „Т.“ с рег.
№ ** ВВ се е движил по ул.“Д.Калинков“ с посока на движение от ул. „Зайчар“ към бул.
„Възкресение“. По същото време по бул. „Константин Величков“ с посока на движение от
бул. „Възкресение“ към бул. „Александър Стамболийски“ се е движела ищцата в качеството
й на водач на л.а. „С.“ с рег. № ** ТН. Движението се е осъществявало в тъмната част на
денонощието – около 22:30 ч. в условията на изкуствено осветление и суха пътна настилка.
Около 22:30 ч., достигайки района на кръстовището с бул. „Константин Величков“ при
действието на наличния пътен знак Б 1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“
водачът на МПС „Т.“ с рег. № ** ВВ навлезнал в кръстовището, като не пропуснал
преминаването на движещия се по бул. „Константин Величков“ път с предимство, обозначен
пътен знак Б 3, л.а. „С.“ с рег. № ** ТН, управляван от ищцата, като с предна габаритна част
на автомобила се ударил в дясна габаритна част на л.а. „С.“ с рег. № ** ТН. Вследствие на
удара л.а. „С.“ с рег. № ** ТН получил ротация, отклонил се от посоката си на движение и се
ударил в крайпътно дърво и предпазни мантинели вдясно на пътното платно на бул.
„Константин Величков“.
За да направи горните изводи, съдът взема предвид неоспореното заключение по
съдебно – автотехническа експертиза, което се кредитира от съда, както и събраните по
делото свидетелски показания на водача на МПС „Т.“ с рег. № ** ВВ - М. В. Последният
посочва, че през лятото на 2023г. е станал участник в ПТП на бул. „Константин Величков“,
докато пътувал в посока ж.к. „Овча купел“ и следвало да премине през бул. „Възкресение“.
При включване в пътя към бул. „Възкресение“ предната броня на управлявания от него
автомобил била ударена от друг автомобил, който се движел отляво надясно спрямо
управлявания от свидетеля автомобил. На мястото на инцидента бил поставен пътен знак,
който указвал, че свидетелят не се намира на път с предимство и трябва да пропусне
автомобилите, които се намират по пътя с предимство. Автомобилът бил навлезнал около 15
см. в кръстовището, преди да настъпи ударът. Така дадените свидетелски показания се
кредитират от съда като последователни и съответни на останалите доказателства, вкл.
2
приетия като доказателство протокол за ПТП № 1871235 (л.5), съставен съгласно чл.2, ал.1,
т.2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г., след посещение на орган на полицията. Протоколът
на ПТП с материални щети е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща
съда доказателствена сила в частта относно отразените в него непосредствено възприети от
длъжностното лице обстоятелства (участници в произшествието, видими щети по
автомобилите и др.), относими към установяване на механизма на събитието – чл.179, ал.1
ГПК.
Предвид приетото от фактическа страна се налага изводът, че произшествието е
настъпило в резултат на протовоправно поведение на водача на МПС „Т.“ с рег. № ** ВВ -
М. В, който в нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП не е съобразил поведението си със знак Б 1
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Следва да се посочи, че във връзка с
процесния инцидент е ангажирана адиминистративно – наказателната отговорност на същия
водач, видно от приетото като доказателство влязло в сила наказателно постановление № 23-
4332-017320 от 24.08.2023г. (л.57).
Не се установява (при тежест на ответника за това) ищцата в качеството си на водач
на л.а. „С.“ с рег. № ** ТН да е управлявала автомобила с превишена скорост към момента
на произшествието. Съгласно заключението по съдебно – автотехническата експеритиза
предвид възникналите увреждания по двата автомобила като вероятна и възможна скорост
на движение на л.а. „С.“ с рег. № ** ТН вещото лице е посочил 45 – 50 км/час. При това
съдът приема за недоказано възражението за допуснато от страна на ищцата нарушение на
чл.21, ал.1 ЗДвП. От заключението на вещото лице по САТЕ се установява още, че за ищцата
ударът е бил непредотвратим поради липсата на достатъчно време за предприемане на
спасителна маневра. В случая спрямо ищцата не намира приложение нормата на чл.47 ЗДвП,
защото същата се отнася до водачи, които наближават кръстовище, когато не се движат по
път с предимство. В случая безспорно се установи, че ищцата се е движела по път с
предимство, сигнализиран със знак Б 3. Задължение на водачите, движещи се по пътя без
предимство, е да спазват нормата на чл.47 ЗДвП, като в случая с това правило за поведение е
следвало да се съобрази водачът на МПС „Т.“ с рег. № ** ВВ.
Не е спорно по делото, че към датата на произшествието застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач е ответникът.
От приетото заключение по съдебно – медицинската експертиза, което е прието без
възражения и се кредитира от съда, се установява, че вследствие на процесното
произшествие ищцата е получила повърхностна травма на предмишницата, която
представлява охлузване на епидермиса и контузия (кръвонасядане) на дермата на кожата на
предмишницата, без засягане на мускулите, сухожилията, на костите и ставните връзки, на
нервите и кръвоносните съдове на предмишницата. Периодът на възстановяване на
повърхностната травма на предмишниата (включваща засягане на епидермис и дерма) е
около 2 седмици, като няма медицински данни, сочещи на незавършен възстановителен
период. Периодът на изпитваните болки и страдания е продължил около 1 седмица. След
извършения лекарски преглед и след проведените инструментални изследвания на ищцата
не е предписвано медикаментозно лечение. Поставена е инжекция с ТАП (титаничен
антиоксинов протеин), която представлява активна имунизация срещу тетанус поради
наличие на дълбоко охлузване и възможност за тетанична инфекция. Вещото лице е
констатирано, че е даден съвет (неуточнен какъв), но вероятно за временен покой на ръката
и студен компрес на травмираната предмишница. По време на периода на възстановяване е
било възможно ищцата да изпитва затруднения в някои дейности от ежедневието при
физическо натоварване в ръката – например при шофиране или в бита.
Сведения за състоянието на ищцата след процесния инцидент дава и разпитания като
свидетел Г.В. (баща на ищцата). Същият посочва, че след процесния инцидент ищцата му се
е обадила, за да му съобщи, че е претърпяла ПТП на бул. „Константин Величков“ в гр.
3
София. Като пристигнал на място, ищцата му се оплакала от болка в ръката и главата, била
уплашена. След удара се били активирали еърбеците на управлявания от ищцата автомобил.
Последният бил придвижен със съдействие на пътна помощ. Ударът спрямо управлявания от
ищцата автомобил бил в задна дясна врата, като при инцидента имало удар в предпазни
парапети и дърво. Пред застрахователя автомобилът бил признат за тотална щета. На място
пристигнал екип на Спешна медицинска помощ, който транспортирал ищцата до болница
„ИСУЛ“. На ищцата били предписани обезболяващи, като след извършен преглед
установили, че нямала счупване. Възстановявала се около месец, като психическата травма
траела по – дълго. Около 1 месец приемала течен аналгин по лекарска препоръка. Не можела
да шофира повече от месец и досега изпитвала страх от шофиране. Можела да се обслужва
сама. Изпитвала неудобство в ежедневието, защото се придвижвала обичайно с кола.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г.В. въпреки възможната му
заинтересованост (чл.172 ГПК), защото показанията му са последователни и съответстват на
останалите събрани по делото доказателства.
За причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП
отговорност носи ответникът на основание чл.432, ал.1, вр. чк,429, ал.1, т.1 КЗ. Размерът на
обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост – чл. 52
ЗЗД, като в тази връзка следва да се вземат предвид характера и вида на увреждането,
настъпилите последици, продължителността и интензивността на претърпените болки,
продължителността на възстановителния период и др. (ППВС № 4 от 1968г.).
Съдът взема предвид характера на уврежданията – повърхностна травма на
предмишницата, която представлява охлузване на епидермиса и контузия (кръвонасядане)
на дермата на кожата на предмишницата. Нанесените травми са причинили болки и
страдания за период около 1 седмица, като възстановителният период е траел около 2
седмици. От показанията на разпитания като свидетел баща на ищцата се установява, че
след инцидента ищцата е изпитвала страх от шофиране и около месец след инцидента не е
управлявала автомобил, което я затруднявало в ежедневието, защото обичайно се
придвижвала с автомобил. Отделно от това от същите свидетелски показания се установи, че
ищцата е приемала обезболяващо лекарство (течен аналгин) по лекарска препоръка в
продължение около 1 месец. Освен установените болки и страдания от физическото
увреждане следва да се съобрази от последицата, свързана със страх от шофиране, който
произтича от установения механизъм на ПТП – след удара управляваният от ищцата
автомобил е претърпял ротация, ударил се е в пътни парапети и дърво, били са активирани
еърбеците и в резултат от получените вследствие на процесното ПТП щети автомобилът е
бил признат като тотална щета. При така обсъдените обстоятелства съдът приема, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 1000 лева.
При недоказано възражение за съпричиняване, направено в срока по чл.131 ГПК и
обосновано с управление на автомобила от страна на ищцата с превишена скорост, няма
основание за намаляване на размера на обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Предвид горното искът следва да се уважи до пълния предявен размер.
От приетите писмени доказателства (молба с вх. № 7927/16.08.2023г.- л.7, заведена при
ответното дружество) се установява, че извънсъдебно на 16.08.2023г. ответникът е бил
поканен да изплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие
на процесния инцидент. От нормата на чл.429, ал.3, изр.2 КЗ следва, че в застрахователното
обезщетение (в рамките на застрахователната сума – лимит на отговорността) се включват и
лихвите, за които застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря пред
увреденото лице, от една от двете дати, която е по – ранна – или от датата на уведомяване от
страна на застрахования (чл.430, ал.1, т.2 КЗ), или датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. В случая има данни само за датата, на която
увреденото лице (ищцата) е отправило застрахователната претенция – 16.08.2023г. и от тази
4
дата на основание чл.429, ал.3, изр.2 КЗ следва да се присъди законна лихва върху
присъденото обезщетение до окончателното плащане. Относно началната дата, от която
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ отговаря
пред увреденото лице за законната лихва върху обезщетението съгласно сега действащия
Кодекс за застраховането е формирана съдебна практика, обективирана в решение №
451/08.07.2024г. по гр.д. № 2027/2023г. нa III ГО на ВКС, решение № 128/04.02.2020г. по т.д.
№ 2466/2018г. на I ТО на ВКС, решение № 50001 от 3.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021
г., I т. о.
С оглед изложеното искът следва да се уважи така, както е предявен.
По разноските :
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцата, на която следва да се
присъди сумата от 470 лева (държавна такса, депозити за вещи лица и свидетел) съгласно
списък по чл.80 ГПК. Адв. О., предоставил безплатна правна помощ на ищцата на
основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА (видно от представения договор за правна защита и съдействие
– л.99 от делото), е направил искане за присъждане на адв. възнаграждение с ДДС. Размерът
на дължимото адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА се определя от съда. Макар съгласно
решение на СЕС по дело C - 438/2022, задължително за настоящия съд съгласно чл.633 ГПК,
съдът да не е обвързан от Наредбата за минималните размери на адвокатското
възнаграждение (сегашно наименование „Наредба за възнаграждения на адвокатска
работа“), то посочените в нея размери на адв. възнаграждение могат да служат като
ориентир за съда при определяне на справедлив и обоснован размер на адв. възнаграждение.
В конкретния случай съдът следва да определи размера на адв. възнаграждение съгласно
чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ, защото правната и фактическа сложност на делото е около средната
за дела със сходен предмет. При това на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. О. следва да се
присъди адв. възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС (пар.2а ДР на НМРАВ) предвид
представената справка от НАП за регистрация по ЗДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул."Симеоновско шосе" № 67А да плати на Д. Г. В., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Ивайло“ № 13, ет.2, ап.4 – адв. О., на основание
чл.432, ал.1 КЗ сумата от 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от причинени телесни увреждания – повърхностна травма на лява
предмишница, охлузване на лява предмишница, и стрeс, които вреди са причинени от ПТП,
настъпило на 14.07.2023 г. в гр. София по ул. „Калинков“ с посока на движение от ул.
„Зайчар“, към бул. „Възкресение“, по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва
от 16.08.2023г. до окончателното плащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата от 470 лева – разноски.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул."Симеоновско шосе" № 67А да плати на адв. В. В. О.,
САК, адрес на упражняване на дейността : гр. София, ул. „Ивайло“ № 13, ет.2, ап.4 на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 480 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6