№ 1129
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет П.
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000501494 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №570/06.02.2023 г. по гр. д. № 8128/2021 г. по описа на
Софийски градски съд е отхвърлен предявения от В. П. К., Й. П. К. и Б. В. П.
срещу П. Д. К. иск с правно основание чл. 362, ал. 2 ГПК за обезсилване на
решение № 2175/08.08.2022 г. по гр.д. № 8128/2021 г. по описа на СГС, I-17
състав, с което е обявен за окончателен сключеният на 31.12.2020 г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на
който се прехвърля правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 6, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.304.148.1.9, с адрес на имота гр. София, район „***“,
ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена по документа площ
114 кв.м., състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, баня и тоалетна, при
граници по документа за собственост: апартамент № 10, апартамент № 2,
отдолу - апартамент № 5 и отгоре - апартамент № 7, заедно с прилежащите
избено помещение № 6 с площ от 4.05 кв.м. и таванско помещение № 6 с
площ от 11.15 кв.м., заедно с 47/1237 ид. ч. от общите части на сграда и от
1
правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата.
Посоченото решение е обжалвано от Б. В. П., действаща чрез
процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат
съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че по
делото е безспорно установено, че П. Д. К. не е заплатила в срок дължимата
продажна цена на Б. В. П., поради което са настъпили предпоставките за
приложение на чл. 362, ал. 2 ГПК. Моли се решението да бъде отменено, като
се присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски в полза на
Б. В. П..
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник по иска с
правно основание чл. 362, ал. 2 ГПК в първоинстанционното производство -
П. Д. К., действаща чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор
на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено. Претендира се
присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
Въззивният съд констатира, че останалите лица - В. П. К. и Й. П. К.,
предявили иска по чл. 362, ал. 2 ГПК, не са обжалвали процесното решение
№570/06.02.2023 г. Същите са обикновени другари на Б. В. П. и не са
упражнили правата си по чл. 265, ал. 1 ГПК, поради което не са
конституирани във въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с искане по реда на чл. 362, ал. 2
ГПК от страна на адв. И. П., действаща като процесуален представител на Б.
В. П., В. П. К. и Й. П. К., за обезсилване на решение № 2175/08.08.2022 г. по
гр. д. № 8128/2021 г., с което предявеният от П. Д. К. иск по чл. 19, ал. 3 от
ЗЗД е уважен.
2
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр.
2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на
релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато
неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
С решение №2175/08.08.2022 г., поправено с решение №
2990/01.11.2022 г., СГС е обявил за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
сключения на 31.12.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, с който Д. П. К., В. П. К., Й. П. К. и Б. В. П. се задължили да
прехвърлят на П. Д. К. правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 6, с адрес гр. София, район „***“, ул. „***“ №
*, вх. *, ет. *, с площ от 114 кв.м., състоящ се от четири стаи, вестибюл,
кухня, баня и тоалетна, заедно с прилежащите избено помещение № 6 с площ
от 4.05 кв.м. и с 47/1237 ид.ч. от общите части на сграда и от правото на
собственост върху поземления имот, в който е построена сградата,
съставляващ по документ за собственост УПИ V- 4 по плана на гр. София, м.
„Центъра“, целият с площ от 753 кв.м., за сумата от 208 180 лева, при
условие, че в двуседмичен срок от влизане на решението в сила заплати на
продавачите останалата част от продажната цена на стойност - 187 380 лева,
както следва: на Д. П. К. - 52 380 лева, а на В. П. К., Й. П. К. и Б. В. П. - по 45
000 лева, включително чрез прихващане на платените за сметка на
ответниците задължения към държавата.
Посоченото решение на СГС не е обжалвано от страните, като по
аргумент от нормата на чл. 296, т. 2, пр. 1 ГПК, то влиза в сила след изтичане
на двуседмичния срок за обжалването му, съгласно чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Началото на срока започва с връчване на препис от решението на всяка от
страните.
На 16.08.2022 г. на П. К. е връчено запорно съобщение от ЧСИ С. Я.,
рег. № *** по изпълнително дело № 20158440404018, с длъжник Б. В. П. и
взискател „Анди БГ“ ООД за сума на обща стойност 98 724.68 лева.
Срокът за обжалване на решение № 2175/08.08.2022 г. е изтекъл на
14.10.2022 г. и то е влязло в сила, считано от тази дата. От този момент за П.
Д. К. е започнал да тече двуседмичният срок по чл. 362, ал. 1 ГПК за
изпълнение на задължението й да заплати на продавачите посочените в
3
диспозитива на съдебния акт суми: на Д. П. К. - 52 380 лева и на В. П. К., Й.
П. К. и Б. В. П. - по 45 000 лева.
Безспорно е по делото, а и от представените пред СГС платежни
нареждания от 21.10.2022 г., се установява, че на В. К. и Й. К. са заплатени по
45 000 лева, а на Д. К. - 52 380 лева.
На същата дата - 21.10.2022 г. П. Д. К. е превела по сметка на ЧСИ С. Я.
сумата от 45 000 лева в изпълнение на запорното съобщение по изпълнително
дело № 20158440404018.
От страна на въззвиницата се оспорва моментът на влизане в сила на
решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и законосъобразността на извършеното
плащане на нейната част от цената по изпълнителното дело.
Предмет на производството по чл. 362, ал. 2 ГПК, в рамките на което е
постановено процесното решение на СГС, е изпълнил ли е купувачът по
предварителния договор задължението си да заплати на продавачите
продажната цена на имота в двуседмичен срок от влизане в сила на
решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Според известната на настоящия състав
непротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 362, ал. 2 ГПК –
решение № 82/21.03.2012 г. по гр. д. № ***/2011 г. на III г. о. на ВКС,
решение № 194/25.02.2009 г. по г. д. № 6193/2007 г. на I г. о. на ВКС и др., в
производството по обезсилване на решение за обявяване на предварителен
договор за окончателен, поради неизпълнение в срок на задължението на
купувача да заплати остатъка от продажната цена, съдът преценява само дали
в законоустановения срок е направено от него плащане на определената в
решението сума и дали неизпълнението се дължи на извинителни причини,
които не могат да му се вменят във вина, т. е. дали е била налице обективна
невъзможност за изпълнение. В случая първоинстанционното решение е
изцяло съобразено с тази практика.
В разглеждания случай релевантният момент, от който е започнал да
тече срокът за въззивното обжалване на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е
връчването на препис от решението по реда на чл. 42 ГПК вр. с чл. 259, ал. 1
ГПК. От значение е единствено официалното удостоверяване на връчването
на преписа от съдебния акт, в изпълнение на задължението на съда по чл. 7,
ал. 2 ГПК. Видно е от книжата по гр. д. № 8128/2021 г. по описа на СГС, че
препис от решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е връчено на Б. П., Й. К. и В. К.,
4
чрез адв. П., на 30.09.2022 г. При това официално удостоверяване датата на
връчване на преписа от решението от връчителя, като служител на съда,
ирелевантно е обстоятелството кога всяка от страните е узнала фактически за
постановеното решение по делото. В тази насока решението е влязло в сила на
14.10.2022 г., като на 21.10.2022 г. (в двуседмичния срок по чл. 362, ал. 1
ГПК) от страна на купувача са извършени плащания в полза на продавачите
на дължимите суми.
Въззивният съд приема за несъстоятелни възраженията на
въззивницата, че плащането по изпълнително дело №20158440404018 не
представлява изпълнение на задължението на купувача К. да й заплати
остатъка от продажната цена. Съгласно чл. 450, ал. 3 ГПК запорът върху
вземането на длъжника се смята наложен спрямо третото задължено лице,
каквото се явява П. Д. К., от деня, в който му е връчено запорното съобщение.
В случая, от 16.08.2022 г., когато на П. К. е връчено запорното съобщение, тя
има задължението по чл. 507, ал. 3 ГПК - на пазач на сумите. Освен това в чл.
507, ал. 2 ГПК се съдържа забрана за третото задължено лице да предава
дължимите от нея суми на своя кредитор Б. П. и същевременно длъжник по
изпълнително дело № 20158440404018. С плащането на дължимата от
купувача на процесния имот сума в размер на 45 000 лева по сметка на
съдебния изпълнител С. Я. валидно е настъпил погасителен ефект по
отношение на задължението на П. К. към кредитора й Б. П.. Изпълнението е
направено на овластено от закона лице по смисъл на чл. 75, ал. 1, изр. 1, пр. 4
ЗЗД вр. чл. 508, ал. 3 ГПК - кредиторът по изпълнителното дело „Анди БГ“
ООД, по което е наложен запор на вземането на длъжника Б. П.. Неотносими
към производството по чл. 362, ал. 2 ГПК са твърденията на Б. П., че по
изпълнително дело № 20158440404018 е настъпила перемпция и че
плащането е извършено на отпаднало основание, тъй като делото е било
прекратено през 2018 г. На първо място тези твърдения са недоказани, а освен
това П. К., която не е страна по изпълнителното дело, няма как да е узнала и
да е съобразила такива обстоятелства. Ето защо в случая плащането, което
третото задължено лице е направило в изпълнение на запорното съобщение,
има същото погасително действие, както би имало плащането, извършено от
самия купувач в полза на продавача преди запора. Това сочи на извода, че има
надлежно плащане на цената по отношение на Б. П..
Ирелевантни са останалите оплакванията, релевирани във въззивна
5
жалба, които се отнасят изцяло към правилността на решението, с което
предварителният договор е бил обявен за окончателен и което е влязло в
законна сила. Поради силата на пресъдено нещо тези оплаквания не следва да
се обсъждат в настоящото производство. Такива са оплакванията, касаещи
твърдения за неизпълнението на задълженията на П. К. по предварителния
договор и твърденията, че предварителният договор е обявен за окончателен
само в определени негови части. В тази връзка цитираната от въззивницата
съдебна практика на ВКС е неотносима към конкретния случай.
При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и
изложените правни съображения и настоящата съдебна инстанция достига до
категоричния правен извод, че искането на основание чл. 362, ал. 2 ГПК е
неоснователно.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемата се
дължат разноски, за които е представен списък по реда на чл. 80 ГПК и
доказателства за тяхното реално осъществяване.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното от Б. В. П., ЕГН **********, решение
№570/06.02.2023 г. по гр. д. № 8128/2021 г. по описа на Софийски градски съд
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК Б. В. П.,
ЕГН **********, да заплати на П. Д. К., ЕГН **********, сумата от 1000
лева, сторени разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7