Р Е Ш Е Н И Е
№ 260369
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение – девети състав, на единадесети март две хиляди двадесет и първа година,
след публично съдебно заседание на
осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 3237 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема
следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство А.М.П., с която се моли съдът да отмени решение № 260893 от 16.10.2020 г., на Районен съд - Пловдив, ХVІІІ гр.с., постановено по гр. дело № 14996 от 2019г., като се заявява да не се дава ход на делото и същото да не се разглежда без негово знание и в негово отсъствие. В жалбата се твърди, от жалбоподателя, че е нарушено конституционното му право на защита, тъй като делото пред Районен съд Пловдив било разглеждано без да е бил уведомен и без негово знание. Заявява, че на зададения от него въпрос, в писмен вид, към съда, на същия не е получил отговор, в писмен вид, от съда, съгласно изискването на Закона. Заявява, че не е направено необходимото отклонение за установяване на нищожността на всички, посочени от него, документи. Твърди, че решението е непълно и необективно. Заявява се от жалбоподателя, че в направеното от него възражение били посочени от него документи, за които твърди, че са нищожни; като в тази насока заявява, че Договорът може да е бланков, но това не е неговата сфера на действие, както и, че не му е бил предоставен избор и е бил въведен в заблуждение, в резултат на което не се е ползвал, при сключване на договора, от никакви свои права и очевидно е действал против интересите си. Заявява се, че е насочил вниманието на съда, към факта, че именно г-жа Т. С. е използвала документи с невярно съдържание, с цел неоснователно обогатяване на себе си и трета страна, като служител на „Креди Хелп“ и представляваща юридическото лице, като страна по договора. Твърди, че с това му е нанесла щети, които са отговорност на „Креди Хелп“. Моли съда да отмени решение от 16.10.2020 г., на ХVІІІ състав, по гр. д. № 14996/2019 г.
Доказателствени искания във въззивната жалба не са направени.
С писмен отговор на въззивна жалба, подаден от въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез пълномощник юриск. М.Р., се оспорват твърденията на жалбоподателя като неоснователни и необосновани. Моли се да бъде потвърдено изцяло решението на Районен съд Пловдив. Претендират се разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лв. Прилага се пълномощно за юрисконсулт М.Р. от 29.08.2019 г. Не се сочат нови доказателства по въззивното дело.
В с.з. по въззивното дело от страна на жалбоподателя се моли съдът да отмени решението на районния съд за всички суми, търсени от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, вкл.разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение
Въззивният състав на Пловдивският окръжен съд констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд. В т.н. се приема от въззивния съд,с оглед изложеното, вкл. и в съдебно заседание по въззивното производство от страна на жалбоподателя, че решението на районния съд се обжалва от него в частта, с която потърсените от ищеца „АСВ“ ЕАД суми, са уважени; при което и следва да се приеме, че решението на районния съд в частта, с която искът се отхвърля, не е обжалвано, при което е влязло в сила.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да постанови решението в обжалваната част, с която е уважен предявеният по реда на чл. 422 вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 535 от Търговския закон, установителен иск за сумата от 644,26 лева - главница, представляваща неплатен остатък от вземане по запис на заповед, издаден на 30.12.2016 г. в полза на Кредихелп ООД, прехвърлена с договор за цесия от 17,08,2018 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, платим на предявяване, предявен на 24,07,2017 г., ведно със законната лихва от 28.08.2017 г. до изплащане на вземането, районният съд излага съображения: Приема, че представеният в оригинал запис на заповед, /приложен в първоначално образувано ч.гр.д.№13435/2017г, по описа на ПдРС,ІІбр.с.,- лист 5/ е издаден от А.М.П. на 30,12,2016 г., като последният безусловно е обещал на поемателя Кредихелп ООД, да му заплати сумата от 1554 лв. на предявяване. Записът на заповед е предявен за плащане на 24,07,2017г.; като менителничният ефект е бил прехвърлен с цесия на 17.08.2018 г. на ищеца и за цесията ответникът е бил уведомен на 22,05,2019г.
По гореизложените факти и обстоятелства страните не спорят.
С оглед
изложеното, и въззивният съд приема, че ищецът е надлежно легитимиран по делото
като носител на права /на вземане/, произтичащи от приложения запис на заповед, тъй като прехвърлянето от
Кредихелп ООД на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е валидно извършено. Сключеният между Кредихелп и ответника договор, /на който
ищецът, цесионер изрично се позовава в исковата молба/, има характер на
потребителски, съгласно чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит и не попада в изключенията на чл. 4 от същия. Поради което
и ответникът А.М.П. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от
закона, съответно Кредихелп се явява кредитор /чл. 9, ал.4/, тъй като се
предоставя кредит под формата на заем.
Съдържанието на договора за потребителски кредит е изрично уредено в нормата на чл. 11 от Закона за потребителския кредит. От своя страна чл. 22 /в редакцията от 12.05.2010 г./предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
При което и след анализа на съдържанието на процесния договор и констатацията, че чл. 12 от същия – относно договаряне на неустойка при непредоставяне на обезпечение на кредитора, противоречи на императивно предвиденото в ЗПК, за което съдът и служебно следи, то приема, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави. В останалата част договорът за заем е действителен такъв, тъй като не е налице противоречие между клаузите на договора и императивните разпоредби на ЗПК. Констатира се от съда, че тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие. Поради нищожността на клаузата за неустойка на задължението по каузалното правоотношение,/договора за заем/, то следва изводът и за погасяване на поетото с гаранционно-обезпечителна цел абстрактно задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед/. Поради което и е направен от съда извод за неоснователност на иска за установяване дължимостта на тази част от спорното вземане, а именно за сумата от 607,77 лв. ,/размера на договорената неустойка/. Посочена е в този смисъл постановена по реда на чл. 290 от ГПК съдебна практика -Решение № 105 от 13.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 564/2011 г., II т. о., ТК.
В тази част, с която искът е отхвърлен за главницата над уважения размер о т 644.26 лв до пълния предявен размер от 1252 лв,/за разликата от 607.77 лв/, решението на районния съд не е обжалвано от страна на ответника, /за когото липсва и правен интерес/, както и от ищеца, поради което в тази част решението на районния съд е влязло в сила.
В случая, от страна на ответника се сочат оплаквания във въззивната жалба, които нямат пряко отношение към предмета на предявения иск, тъй като без правно значение са отношенията на ответника с други трети лица, за които същият заявява още в отговора на исковата молба, че са поискали от него да получи сумата по кредита, но с обещание, че те ще го изплащат вместо ответника. Без каквито и да е доказателства в настоящето гражданското производство са възраженията на ответника, изложени и в оплакванията във въззивната жалба, че друго трето лице-Т. С., служител на Кредихелп е използвала документи с невярно съдържание с цел неоснователно обогатяване, като в с.з. по въззивното производство от страна на жалбоподателя се сочи такъв документ – молба за оценка от 30.12.2016г.; като всички приложени по делото документи носят подписа на ответника, което и не се оспорва от него в производствата по гражданското дело; както и че същият е получил заемът по договора в размер на 800 лева, /вж.декларация от 30.12.2016г. към договор от 30.12.2016г. между Кредихелп ООД и А.М.П., - лист 32 от първоначално образувано исково производство по приложено гр.д.№1230/2019г. по описа на КРС,Ігр. състав/.
Предвид изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна. Поради което и въззивният съд намира, че решението на районния съд в обжалваната част, с която приема, че искът за сумата от 1252 лева се явява основателен и доказан до размера на сумата от 644,26 лева, за която следва да бъде уважен, ведно със законните последици, като обосновано и правилно, следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на претендирани разноски по въззивното производство, платими от жалбоподателя; като в случая това е юрисконсултско възнаграждение на осн.чл. 78 ал. 8 от ГПК, което съдът приема да се уважи до размер от 100 /сто лева/, предвид липсата на нови доказателства по въззивното производство, както и поради липса на изложени доводи по същество от страна на въззиваемото дружество,/вж.също бланкетни отговор на в.жалба и молба/.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 16.10.2020г. Решение № 260893 на Пловдивския районен съд, гражданско отделение, ХVІІІ гр. състав, по гражданско дело № 14996 по описа на съда за 2019 година, в обжалваната част, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.П., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 644,26 лева - главница, представляваща неплатен остатък от вземане по запис на заповед, издаден на 30.12.2016 г. в полза на Кредихелп ООД, прехвърлена с договор за цесия от 17,08,2018 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, платим на предявяване, предявен на 24,07,2017 г., ведно със законната лихва от 28.08.2017 г. до изплащане на вземането, която сума е присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гр. дело № 1804/ 2017 г. на РС- Карлово; и се ОСЪЖДА А.М.П., ЕГН ********** ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 направените по делото разноски в размер на 64,32 лева, както и направените по ч. гр. дело № 1804/ 2017 г. на РС- Карлово разноски в общ размер от 38,59 лева на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
В останалата част, с която ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за признаване за установено на вземане за главница над уважения до пълния предявен размер от 1252 лева, която сума е присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гр. дело № 1804/ 2017 г. на РС- Карлово, решението на районния съд не е обжалвано, при което е влязло в сила.
ОСЪЖДА А.М.П., ЕГН ********** ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 100/сто/ лева, присъдени по въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/