Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О
Р Е Ш Е Н И Е
№….........../01.10.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при участието на
секретаря Атанаска Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 14358 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Предмет на разглеждане са предявени от З.М.З. с ЕГН: **********, срещу „Ф.9.“
ЕООД, осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 440,00лв.,
представляваща сбор от платени суми /270.00лв., платена сума за крило, и
170.00лв., платена сума за механизъм за плъзгащи врати/, по Договор от
09.06.2018г. за продажба, съчетан с договор за изработка /доставка и монтаж/ на
5бр. интериорни врати с каси, едната от които с механизъм за плъзгане за
перално помещение, която сума се явява дадена на отпаднало основание след
разваляне на договора, за което на ответника е връчено писмено уведомление от
16.07.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното й плащане.
Съобщението по чл. 131 ГПК е връчено на ответника по реда на чл. 50, ал. 4
от ГПК на 10.12.2018 г., като в указания едномесечен срок, същият не е
депозирал писмен отговор на исковата молба. Със съобщението по чл. 131 от ГПК
са изрично указани на ответника последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
В първото по делото
заседание, проведено на 27.09.2019 г., редовно призованият ответник по реда на
чл. 50, ал. 2 от ГПК не се е явил лично, нито е изпратил представител. Същият не
е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът своевременно
е формулирал искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ищецът е основал исковите си
претенции на следните фактически твърдения:
След извършен оглед на жилището му и съставена работна карта от представител
на ответника, на 09.06.2018г., ищецът сочи, че е сключил договор за продажба
съобразно клиентска поръчка с „Ф.9." ЕООД на 5 броя интериорни врати Gradde, една от които с механизъм за плъзгане.
По силата на договора се задължил да заплати, а ответникът да достави 5
броя крила за интериорни врати по 270 лв., 4 броя дръжки за обикновени врати по
40 лв. и механизъм за плъзгащи врати на стойност 170 лв. След направена
търговска отстъпка в размер на 20,00лв.,ищецът
заплатил с банкова карта сумата 1730,00 лв. по сметка с титуляр DORMAN
VARNA, c което служителката Б*** удостоверила върху клиентската поръчка, че
стоката е платена.
Едновременно с договора за продажба, ответникът се задължил да монтира
интериорните врати с каси за сумата от по 40,00 лв. за монтаж на обикновена
врата и 60,00 лв. за мотаж на плъзгаща интериорна
врата с каса, както и по 10,00 лв. за подрязване на всяка от интериорните
врати, за което е била съставена „Калкулация за монтаж". Общата стойност
на монтажните дейности е 270,00 лв., които ищецът заплатил, както следва -
10,00 лв. капаро в брой, и 260,00 лв. с банкова карта по сметка с титуляр
DORMAN VARNA.
Банковите преводи са били осчетоводени и постъпили по сметката на
получателя на 11.06.2018 г., видно от приложеното към исковата молба извлечение
от банковата ми сметка.
Според договора вратите те трябвало да бъдат доставени в срок от 14 работни
дни, в който срок са били доставени и монтирани само обикновените интериорни
врати.
Срокът за доставката на плъзгащата интериорна врата изтекъл на 28.06.2018
г., към който момент и понастоящем ответникът не изпълнил задължението си. След
многократни запитвания относно доставката и монтажа на плъзгащата врата, ищецът
сочи, че не е получил информация за деня на изпълнение. Тъй като преди да бъде
поставена касата на вратата не можело да се поставят первазите на пода,
предложил на ответника да бъде монтирана само касата, а крилото - след
пристигането му от чужбина. В отговор е била поискана допълнително сумата от
30,00 лв. за допълнително посещение на монтажниците, с което ищеца не се
съгласил, предвид забавата за изпълнение на задължението на ответника в цялост.
На 12.07.2018 г. монтажници, изпратени от ответника, посетили дома на
ищецът и заявили, че могат да монтират само крило и механизъм за плъзгане, но
не й каса за плъзгащата врата. При запитване към служителката на ответника Б***
защо вратата е изпратена без каса, тя отговорила, че такава няма да бъде
монтирана за платената цена. Съгласно уговореното при сключване на договора
ответникът се настоява, че е следвало да извърши монтаж на плъзгащата
интериорна врата с каса, видно от калкулацията за монтажни дейности, поради
което ищеца отказал предложеното неточно изпълнение, което е било удостоверено
в Приемо-предавателен протокол, съставен от
монтажниците. На същата дата, ищецът входирал
рекламация при ответника за неточно изпълнение на договора, на която и до
настоящия момент няма отговор.
Тъй като разнасянето на строителен прах в жилището му застрашавало здравето
на новороденото на ищеца бебе Теодор З.З., на
12.07.2018 г. ищеца сключил договор за продажба и монтаж на интериорна врата с
„Далвик 91" ЕООД, който доставил и монтирал
врата на пералното помещение. С оглед изложеното, ищецът сочи, че интереса му
от договора с ответника, в частта относно продажбата и монтажа на плъзгащата
интериорна врата за пералното помещение отпаднал.
Ответникът не е
оспорил така изложените твърдения.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на правопораждащия съдебно
предявените вземания фактически състав, ищецът е представил писмени
доказателствени средства, които съответстват на наведените твърдения. Преценени
в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятна основателност
на предявените искове.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките,
обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което и претенциите следва
да бъдат уважени с постановяване на неприсъствено решение по делото.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното
искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото
разноски в общ размер на 650.00 лв., от които 25.00 лв. за заплатена държавна такса
и 600.00 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на
което са представени по делото – Договор за правна защита и съдействие, в която
част има характера на разписка (л. 79).
Водим от горното,
на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ф.9.“ ЕООД с ЕИК: *** да заплати на З.М.З.
с ЕГН: **********, сумата от 440,00лв.,
представляваща сбор от платени суми /270.00лв., платена сума за крило, и
170.00лв., платена сума за механизъм за плъзгащи врати/, по Договор от
09.06.2018г. за продажба, съчетан с договор за изработка /доставка и монтаж/ на
5бр. интериорни врати с каси, едната от които с механизъм за плъзгане за
перално помещение, която сума се явява дадена на отпаднало основание след
разваляне на договора, за което на ответника е връчено писмено уведомление от
16.07.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното й плащане, на основание чл. 55, ал. 1 предл. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ф.9.“ ЕООД с ЕИК:*** да заплати на З.М.З.
с ЕГН: **********, сумата от 650.00 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща
сторени в настоящото производството съдебно-деловодни разноски за внесена
държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване,
на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: