РЕШЕНИЕ
№ 776
гр. Пловдив, 24.04.2023 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХIII състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
секретаря Р.А.и участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа
докладваното от съдия Вълчев КАНД №410/2023 год. по описа на Административен съд-
Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С.И.И. ЕГН********** чрез пълномощника адвокат А.К. против Решение № 2521 от 23.12.2022 г., постановено по адм. дело № 1811/2022г.
по описа на Административен съд – Пловдив.
В подадената касационна жалба се обжалва решението
в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от
него срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София иск за
обезщетяване на причинени му неимуществени вреди за разликата над 560.00 лева
до пълната претендирана сума от 10000.00лева, дължащи се на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по време на неговото
пребиваване в Затвора -гр.Пловдив, изразили се в липса на достатъчно
жилищна площ в помещенията, в които е пребивавал. Излага доводи
за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Обосновава се, че искът е доказан по своето основание и следва да бъде уважен в
пълния си размер с оглед комплексното вредно въздействие на липсата на условия при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде изцяло уважено
искането за присъждане на търсения размер на претендираното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. Не се претендират разноски.
Ответникът
по касационната жалба – ГД “Изпълнение на наказанията“ -София, чрез писмен
отговор на процесуалния си представител юрк.Ч. оспорва жалбата и взима
становище за нейната неоснователност, като не ангажира допълнителни писмени доказателства.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена, а съдебното решение оставено в сила. В
съдебно заседание не се представлява и не дава мнение по същество на спора. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна, чрез участвалия представител
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба
и за правилност на обжалваното решение.
Касационният съдебен състав, като провери
законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от
касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,
ал.1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в
обжалваната част, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните за това съображения:
Производството пред първоинстанционният съд се е развило
по искова молба на С.И.И., подадена чрез пълномощника адв.К. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС е предявил иск по чл. 284, ал.1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди в обш размер 10000.00 лева за периода от 01.10.2021 г. до 20.06.2022 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Всички търсени обезщетения за свързани с нанесени на ищеца
неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация при
Затвора –Пловдив и касаят понесени обида, възмущение, стрес,
притеснения, психологичен дискомфорт, като са причинени в резултат от
настаняването му в пренаселени килии при площ под 3 кв. м. на човек; липса на
вентилация и пречистен въздух; липса на хигиенизирани и поддържани тоалетни;
липса на хигиенно поддържане на затворническата баня и на нормалната и
експлоатация; липса на осветяемост на помещенията, в които е пребивавал, липса
на достатъчна отопляемост на помещенията и на достатъчно завивки; липса на
хигиенизирано постелъчно бельо; наличие на гризачи и дървеници; с него не е
била водена корекционна дейност и не е участвал в програми за индивидуална и
групова корекционна работа; липса на достатъчна мебелировка в спалните
помещения, в което е пребивавал, всичко което е довело до поведенческа и
емоционална криза за продължаващ и към момента на иска период. Съдът, като е събрал и обсъдил необходимите писмени и гласни
доказателства- свидетелски показания от К. С. А., справки от ГД ИН относно условията
в местата за изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“, протоколи за
дезинсекция, дезинфекция и дератизация, преценил поотделно изложените в
исковата молба обстоятелства, становищата и исканията на страните в хода на
делото, като след вкл. приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС преценил, че са
налице основания за присъждане на обезщетение за част от претендирания период,
а именно общо 94 дни за времето от 28.01.2022г. до 23.06.2022г.. С решението си
по делото административният съд, като констатирал нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се в бездействие
на затворническата администрация във връзка с липсата на достатъчно жилищна
площ в условията на Затвора Пловдив е уважил
предявения от С.И. против ГД „ИН“- София иск за сумата от 560 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в рамките на 94 дни от периода 28.01.2022г. до 23.06.2022г., в едно със
законната лихва от датата на исковата молба и го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 10000 лева, а също и за останалите изложени в иска оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, като неоснователен. Със събирането на съответните доказателства
решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от
събраните доказателства отхвърлената част от иска се явява недоказано по
основание и по размер, а присъденото обезщетение като справедливо напълно ще
задоволи причинените неимуществени вреди. Посочил е, че размерът на обезщетението
следва да бъде определен на база минималната работна заплата като статистически
показател, отразяващ жизнения стандарт в Р България, при което размерът на
присъжданото от националните съдилища обезщетение следва да бъде до 60% /конкретно
2.4 евро на ден/ от минимално установените 4 евро на ден за жизнения стандарт в
Унгария /което е под 30% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства/. За този период от така посочени дни съдът е приел, че са настъпили по
отношение на ищеца твърдените в исковата молба неимуществени вреди, дължащи се
на неблагоприятни за неговото човешко достойнство условия в местата за лишаване
от свобода, изразяващи се в обитаване на помещения, в които не е осигурена
минимална жилищната площ на човек от 4 кв.м., а в рамките на няколко дни – 4
дни в приемно отделение, той е поставен в условията на тежка пренаселеност- под
3 кв.м. на човек /2.94 кв.м./, което е особено тежко нарушение. Посочил е, че
така определеният размер от 560 лева се явява най- справедлив по отношение на
търсеното обезщетение за претърпените от ищецът вреди. За разликата от 560 лева
до общо 10000 лева приел, че искът е неоснователен, необоснован и недоказан и
го отхвърлил. Обосновал се е в случая, че за тази разлика не са доказани
предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС, поради което е отхвърлил иска в тази му част.
Решението на съда е валидно и допустимо, като касационната жалба е неоснователна.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл.284, ал.3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка.
Следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 284,
ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционният
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи вследствие на неблагоприятни за
неговото човешко достойнство условия при изтърпяване на задържането под стража
и наказанието „лишаване от свобода“, които са се изразили в обитаване на
помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 3 кв.м.
в които да има течаща топла вода, в периода предмет на исковата молба. В
решението е изведен правилният извод за доказаност на изложените в исковата
молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по приложимия закон.
Обосновано и в съответствие със
събраните по делото доказателства съдът е приел, че исковата претенция на С.И. се
явява частично доказана по отношение на пренаселеност на килиите, тъй като не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 4 кв.м. съобразно изискванията
на чл.43 ал.4 ЗИНЗС за период от общо 94 дни във връзка с пребиваването му в
Затвора Пловдив. По тази причина, за процесния период
в помещение с разполагаема площ под 4 кв. м на човек, е налице нарушения
по чл.3 от ЗИНЗС. Настоящият съдебен състав намира,
че при определяне размера на дължимото обезщетение, преценката на съда в тази
част е законосъобразна. Определеният от него размер на обезщетение и присъден
такъв е правилно определен и отговаря на критериите за справедливост,
определени в нормата на чл.52 ЗЗД и в редица решения на ЕСПЧ. Предвид
възрастта и здравословно състояние на ищеца, както и поради относително краткия
период от време, в които не му е била осигурена минимална
жилищната площ на човек от 4 кв.м., степента на
претърпените от С.И. страдания са такива, че отговарят по степен на приетите
стандарти за лоши санитарно- битови условия в Затвора гр.Пловдив. За доказаните
периоди на увреждане – общо 94 дни първоинстанционният съд е определил
обезщетение общо от 560 лева, равняващо се на дневна база от 5.96 лева/ден или 3.00
евро/ден. Така определеното обезщетение, отнесено към обсъдената фактическа и
правна обстановка, не се явява занижено с оглед трайната съдебна практика на
ЕСПЧ, определяща, че размерът на компенсацията, която може да бъде получена по
отношение на неимуществени вреди, не трябва да бъде неразумен в сравнение с
присъжданията за справедливо обезщетение, определени от него в подобни случаи
по силата на чл. 41 от Конвенцията. Подчертано е в тази връзка в пилотно
съдебно решение Нешков и други срещу България, че правото да не бъдеш подложен
на нечовешко или унизително отношение е толкова фундаментално, че вътрешният
орган или съдът, който разглежда делото, ще трябва изключително добре да
мотивира решение, с което се присъжда по-ниско или се отказва присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Размерът на времето, изтърпяно
от съответното лице в тези условия, е най-важният фактор за оценка на
претърпените вреди. Затова приемайки, че кумулативно
са налице елементите от правопораждащ фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС, това че са доказани част от оплакванията, техният вид и характер
и съобразявайки въздействието на неблагоприятните условия върху личността на
ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в
икономическите и социални стандарти в страната за периода, съотнесени към по -
високите такива в преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз,
касационната инстанция намира за справедливо обезщетението да бъде определено в
посоченият от първоинстанционният съд размер от 4.68 лева/ден (2.40 евро/ден)
за процесния период от 28.01.2022г. до 23.06.2022г.
вкл.. Това е съобразено и с постановените решения по делата Й. и Д. срещу
България, И. и други срещу България, с които се приема, че справедливо
обезщетение, присъдено от националния съд, се равнява това, определено на минимум 30 % от
присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства. В тях е посочено, че това е
адекватно обезщетение и не поставя под съмнение ефективността на производството
за обезщетяване на вредите от поставяне в лоши условия на задържане, като би
било достатъчно, за да обезщети общо всички вреди, произтичащи от нарушение на
забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл. 3 от
Конвенцията. Така за доказаните спрямо С.И. общо 94
дни на увреждане за този период, присъденото общо обезщетение в размер на 560.00
лева е законосъобразно като съответстващо
на стандартите на ЕСПЧ за справедливо обезщетение. На същият се
дължи обезщетение за причиненото засягане на човешкото му достойнство, дължащо
се на пренаселеност на помещенията и неосигуряване на жизнена площ над 4 кв.м..
Размерът на обезщетението следва да отговаря на критериите за справедливост,
определени в нормата на чл.
52 ЗЗД.
Предвид възрастта и здравословното състояние на ищеца, както и поради относително
краткия период на задържане – 941дни, степента на претърпените от И. страдания
е ниска. Поради това определеният справедлив размер на обезщетението за исковия
период отговаря в най- пълна степен на стандартите за
справедливо обезщетение,
и за които ответникът следва да бъден осъден.
По отношение на всички останали наведените
оплаквания, че решението е неправилно и в останалата си в част, в която са
отхвърлени изцяло предявените искове по останалите изложени в нея обстоятелства,
съдът намира касационната жалба за неоснователна. Искането за определяне на конкретно по размер обезщетение за конкретно
лице, съдът следва
да основава преди всичко на конкретните доказателства,
събрани по делото и относими към престоя на ищеца. По делото са представени
достатъчно доказателства, с които опровергават твърденията на ищеца. Като е
представил необходимите справки, ответникът е оборил по линия на пълното
доказване твърдените в исковата молба обстоятелства за нарушения на чл.3 ЗИНЗС,
свързани с изложените обстоятелства за липса на осветяемост, за липса на
хигиенно приемливи стандарти, за наличие на гризачи и насекоми, за лошо
качество на затворническата баня, за корекционна и индивидуална работа със
затворника, за наличието на достатъчна мебелировка в помещенията, в които е бил
настанен И. *** за посоченият период. Ето защо са били налице предпоставките да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан иска за обезщетение за настъпили
неимуществени вреди, дължащи се на нарушение на чл.3 ЗИНЗС. Горното налага извода, че касационната жалба на С.И.И. е
изцяло неоснователна и следва да се
отхвърли.
Предвид изхода на делото разноски се дължат на касационният
жалбоподател, който не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски,
поради което произнасяне в тази насока не се дължи от настоящата съдебна
инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №2521 от 23.12.2022 г., постановено по административно
дело № 1811/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.