№ 543
гр. Пазарджик, 10.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500302 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ал.1 от Гражданския процесуален
кодекс.
Постъпила е писмена молба с вх.№5870 от 05.09.2022г. подадена от
въззивниците К. А. Г. и Р. А. Г., двамата от гр.Пазарджик, ул.“Княз
Александър Батенберг №12 чрез пълномощника си адв. С. С. А. от Адв.Д“А.
и У.“ гр.Пловдив с искане да бъде изменено въззивно решение №260 от
14.07.2022г. постановено по в.гр.д.№20225200500302 по описа на
Пазарджишки окръжен съд за 2022г. в частта за разноските. Твърди се, че
въззивният съд не е разгледал възражението на молителите направено в
производството за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна. Считат, че последното е прекомерно, доколкото делото
пред въззивната инстанция е приключило в едно съдебно заседание, без да са
събирани нови доказателства или направени нови доказателствени искания.
Молителите твърдят, че претендираното възнаграждение от насрещната
страна не отговаря на фактическата и правна сложност на производството
като се съобрази етапът на който то е приключило-първо съдебно заседание,
при несъбирани приемани, анализирани доказателства, представителството е
било осъществено само посредством подготовката на един документ-отговор
на въззивната жалба/неточно молителите сочат „отговор на исковата молба“/,
1
и че въззивното производство не се отличава с фактическа и правна
сложност, затова считат, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
определено в минимален размер. Молят да се уважи молбата им и се измени
решението в частта за разноските като адвокатското възнаграждение на
ответниците С. и С. Б. за въззивното производство да бъде определено в
минимален размер.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната по спора страна-С. и С. Б. чрез пълномощника им адв.Е. Б., с
който молят да бъде оставена без уважение молбата на К. и Р. Г.и за
редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение от 1500лв. Твърди се,
че по въззивното производство ответниците Б. чрез пълномощника си са
извършили процесуални действия-подали са писмен отговор на въззивната
жалба против постановеното първоинстанционно решение, осъществено е
процесуално представителство и защита в открито съдебно заседание по
въззивното производство, изготвяне и представяне на писмена защита по дело
което е с фактическа и правна сложност по-голяма от обичайната. Допълва се,
че при определяне и договаряне на адвокатското възнаграждение за защита
на ответниците С. и С. Б. през въззивната инстанция по подадената въззивна
жалба е съобразено съдържащото се във въззивната жалба и направените
нови доказателствени искания, което е дало основание за определяне
предмета на въззивното производство. Посочва се, че факта, че делото е
приключило в едно съдебно заседание, без да бъдат събирани поисканите от
жалбоподателите доказателства-повторна експертиза, разпит на свидетели,
доколкото съдът ги е приел за неоснователни не е определящо. Посочва се
още, че за процесуално представителство всяка страна в процеса дължи
възнаграждение за оказаната му правна помощ и всеки един от двамата
ответници дължи на процесуалния си представител минимално адвокатско
възнаграждение от 600лв, а в случая е заплатено със 150лв над минимално
установеното, което страната счита, че не е прекомерно завишено по смисъла
на чл.78 ал.5 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските
подадена от К. А. Г. и Р. А. Г., въззивници по в.гр.д.№20225200500302 по
2
описа на Пазарджишки окръжен съд за 2022г. е процесуално допустима като
подадена в срока за касационно обжалване на въззивното решение от
надлежна страна във въззивното производство и по отношение на подлежащ
на изменение акт за въззивния съд в частта за разноските, но разгледана по
същество същата е изцяло неоснователна.
Предмет на въззивното производство е правен спор намиращ правното
си основание в чл.109 от Закона за собствеността, иницииран от ищците К. А.
Г. и Р. А. Г. против ответниците С. Г. Б. и С. М. Б., за осъждане на
ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищците да
осъществяват в пълен обем правото си на собственост върху съсобствен ПИ с
идентификатор 55155.504.542 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-97 от
28.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изменен със заповед №КД-14-13-21 от
25.01.2012г. на Началника на СГКК-Пазарджик, с адрес на поземления имот
гр.Пазарджик, ул.“Княз Александър Батенберг“ №10-12 с площ от 414кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, със стар идентификатор 55155.504.120,
55155.504.121, с номер по предходен план 2769, УПИ XVII-120,121 кв.348,
парцел IX,чрез незаконосъобразно изграждане, както и чрез ремонтиране,
поддържане и ползване от ответниците на строеж-масивен гараж, застроен на
площ от 21.78кв.м., с административен адрес гр.Пазарджик, ул.“Княз
Александър Батенберг“ №10, застроен в съсобствения ПИ с идентификатор
55155.504.542 по същите КККР, и да се осъдят ответниците да го премахнат в
срок до 3месеца, считано от влизането на решението по делото в сила.
Първоинстанционният съд с обжалваното решение №260005 от
01.03.2022г. постановено по гр.д.№1314/2020г. е отхвърлил така заявената
искова претенция и в полза на ответниците Б. е присъдил за разноски като
адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв.
С постановеното въззивно решение №260 от 14.07.2022г. по в.гр.д.
№20225200500320, Окръжният съд е потвърдил изцяло обжалваното решение
като е присъдил разноски за ответниците Б. в размер на 1500лв заплатени
като адвокатско възнаграждение.
Обжалваемият интерес пред въззивното производство по иск по чл.109
от ЗС е като по неоценяеми искове, за което съгласно чл.7 ал. 1 т.4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения №1 от
3
09.07.2004г., редакция Д.в.бр.68 от 2020г., е в размер на 600 /шестстотин/лв.
Разпоредбата на чл.2 ал.4 от Наредбата повелява, че разноски за процесуално
представителство се дължат за всяка инстанция, като всяка страна в
производството има право на разноски, когато е представлявана от един
адвокат според изхода на спора-чл.78 ал.1-ал.3 от ГПК.
В случая за въззивното производство двамата ответниците по жалбата
С. и С. Б. на които им се следва присъждане на разноски за осъществено
процесуално представителство във въззивното производство от по един
адвокат като адвокатско възнаграждение са представлявани от адвокат Е. Б..
В договора за правна помощ и съдействие приложен към отговора на
въззивната жалба №004756/л.36/ изрично е посочено, че от адвокат Е. Б. се
осъществява процесуално представителство и защита на двама въззиваеми в
производството пред Окръжен съд-Пазарджик, като уговореното и
заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 1500лв или по 750лв за
всеки един от двамата представлявани в процеса, доколкото няма данни
някой от двамата да бил представляван безплатно при условията на чл.38 ал.1
от Закона за адвокатурата или по ЗПП, а и такива твърдения не се сочат от
въззивните жалбоподатели, тоест при така оформеното пълномощно следва
да се приеме, че процесуалното представителство се отнася за всеки един от
двамата ответници във въззивното производство като всеки един дължи и
заплаща отделно адвокатско възнаграждение, което в случая е в размер на
750лв. Така определения размер на адвокатското възнаграждение за всеки
един представляван ответник в процеса не е прекомерен. Делото
действително не се отличава с фактическа и правна сложност във въззивното
производство ,като независимо от това пълномощникът на ответниците е
извършил посочените процесуални действия-подава отговор на въззивната
жалба, участва в откритото съдебно заседание, изготвя писмена защита.
Независимо от това няма основание за редуциране на разноските доколкото,
макар да има някакво превишение, то е несъществено и представлява едва
25% от предвидения в наредбата минимум от 600лв. Прекомерност по
смисъла на закона е налице когато заплатеното възнаграждение е в пъти по-
голямо от минимално предвиденото по наредбата. В случая уговореното и
заплатено възнаграждение няма такъв характер и естество поради което няма
4
основание да бъде коригирано чрез намаляването му до предвидения в
Наредбата минимум. По друг начин биха стояли нещата ако такова
възнаграждение от 1500лв за същия предмет на делото се уговаря за защита
само на единия от ответниците, в който случай прекомерността е явна
доколкото е налице превишение в пъти спрямо минималния размер по
НМРАВ.
Предвид изложеното, ще следва да се остави без уважение молбата на
К. А. Г. и Р. А. Г. за изменение на решението в частта за разноските.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№5870 от 05.09.2022г. подадена
от въззивниците К. А. Г. и Р. А. Г., двамата от гр.Пазарджик, ул.“Княз
Александър Батенберг №12 чрез пълномощника си адв. С. С. А. от Адв.Д“А.
и У.“ гр.Пловдив, за изменение на въззивно решение №260 от 14.07.2022г.
постановено по в.гр.д.№ 20225200500302 по описа на Пазарджишки окръжен
съд за 2022г. в частта за разноските.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок
от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5