Определение по дело №712/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на предявен иск от “./.Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район С., ул.„Н.” № ., представлявано от Е. М. В. – Изпълнителен директор и М. Т. П. – Прокурист, чрез пълномощника на И.В. К.- К., срещу П. Т. Т. ЕГН *, на адрес: град Г. Д., п.к. , ул. „И. А. ІІ” №, област Б..

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК.

Твърди се в исковата молба от ищеца, че между страните по делото е сключен Договор за банков кредит от 13.09.2006г., въз основа на който на кредитополучателя П. Т. Т., е отпуснат банков кредит в размер на 30 832.50лв., който е следвало да бъде погасен от длъжника съобразно приет от страните погасителен план, след внасяне на 179 равни месечни вноски, вносими до 15 число на съответния месец, считано от 15.10.2006г., до крайния срок за погасяване на кредита- 15.09.2021г. В чл. 3.6 от сключения между страните договор, било постигнато съгласие, ежегодно кредитополучателят да заплаща на банката комисионна за управление в размер на 0.25%, върху непогасената част от главницата по кредита.

Сочи се в исковата молба по делото, че с три последващи анекса към сключения договор, страните са предоговаряли условията и сроковете, за връщане на получения кредит, ведно със законната лихва. С Анекс № 1 от 26.08.2009г., в чл. 2 страните са констатирали, че към датата на сключване на анекса, дължимите суми са в размер общо на 27 399.28лв., от които за погасяване на главницата по кредита- 27 315.40лв. и текуща редовна лихва в размер на 83.88лв. Съгласно чл. 6 от Анекс № 1 е договорен гратисен период, през който кредитополучателя е дължал само лихви, а в чл. 7 е определена схема за погасяване на кредита, чрез 139 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 333.34лв., дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.03.2010г. до крайния срок на погасяване на кредита- 15.09.2021г.

Навадени са твърдения от ищцовата страна, че с Анекс № 2 от 08.04.2010г. към договора за кредит, страните са уговорили отложено плащане на просрочената към 08.04.2010г. лихва и следващите две лихвени плащания, които да бъдат изплатени на три равни вноски, заедно с месечните вноски по кредита, дължими за периода от 15.03.2013г. до 15.05.2013г., до 15 число на съответния месец./чл. 3 от анекса/.

Сочи се в исковата молба, че на 09.07.2010г. между страните е подписан нов Анекс № 3 към Договор за банков кредит от 13.09.2006г., с който страните са се съгласили, че към момента на попдисването на анекса, длъжника- П. Т. Т., дължи редовна главница 26 891.82лв., текуща редовна лихва- 180.18лв. и отложена лихва в размер на 683.67лв. Договорен е в чл. 3 от анекса нов краен срок за погасяване на кредита- 15.09.2022г., а в чл. 8 е определена нова погасителна схема, с която е прието от страните по договора, кредита да бъде погасен на 135 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 333.34лв., дължими до 15 число на съответния месец, считано от 15.07.2011г., до крайния срок на погасяване на кредита. Съгласно чл. 9 от Анекс № 3 към договора за кредит, дължимата текуща редовна лихва в размер на 180.18лв., е следвало да бъде погасена до 15.07.2010г.

Уточнява се в исковата молба, че договорените съобразно приетия план погасителни вноски са анюитетни и включват главница и дължимата лихва съгласно договорените между страните лихвени проценти.

Твърди се в исковата молба, че на последните падежи от втората половина на 2011г. и първите месеци на 2012г., кредитополучателя П. Т. Т. не внесла в пълен размер сумите, дължими по месечните погасителни вноски, което съставлява неизпълнение по смисъла на чл. 8.1 от сключения между страните Договор за банков кредит от 13.09.2006г., което станало причина, на основание чл. 9.3 от договора за кредит, банката кредитор да обяви всички дължими суми от длъжника- П. Т. Т., в изцяло и предсрочно изискуеми, за което длъжницата била уведомена с писмо с изх. № 730-130/18.05.2012г., достигнало до адреса на длъжника.

За да осъществят правата си по съдебен ред, на 22.06.2012г., от процесуалният представител на „Райфайзенбанк/.Е., е депозирано заявление по реда на чл. 417 от ГПК, за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ- извлечение от счетоводните книги на банката кредитор- удостоверяващо наличието и размера на задълженията на ответниците по Договор за банков кредит от 13.09.2006г., Анекс № 1 от 26.08.2009г., Анекс № 2 от 08.04.2010г. и Анекс № 3 от 09.07.2010г. към него. Съдът по заповедното производство е уважил искането като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2554 от 17.07.2012г. и Изпълнителен лист от същата дата, издадени по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 622/2012г. по описа на РС Г. Д., срещу П. Т. Т. ЕГН *, на адрес: град Г. Д., п.к. , ул. „И. А. ІІ” № , област Б., която е осъдена да заплати на “. (България)" Е., главница, лихви и комисионни по Договор за банков кредит от 13.09.2006г., Анекс № 1 от 26.08.2009г., Анекс № 2 от 08.04.2010г. и Анекс № 3 от 09.07.2010г. към него, както следва: изискуема главница в размер от 26 891.82лева, изискуема редовна лихва в размер на 2 859.56лева, начислена за периода от 15.04.2011г. до 11.06.2012г. включително, изискуема наказателна лихва в размер на 268.41лева, начислена за периода от 15.07.2011г. до 21.06.2012г. включително, изискуема лихва в размер на 683.67лева, дължима съгласно чл. З от Анекс № 2 към Договор за банков кредит от 13.09.2006г., начислена за периода от 15.03.2010г. до 15.06.2010г. вкл., изискуема комисиона за управление в размер на 66.39лева, дължима за периода от 05.09.2010г. до 14.09.2011г.включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред съда по заповедното производство- 22.06.2012г. до окончателното и изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски- за държавна такса- 615.40лв. и за юристконулстко възнаграждение- 757.70лв.

Въз основа на издадения от съда изпълнителен лист, по молба на взискателя- “./.Е., е било образувано срещу длъжника - П. Т. Т., ИД № 1190/2012г. по описа на ЧСИ В. Т., с рег. № 795 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Твърди се в исковата молба по делото, че ответницата- П. Т. Т., е депозирала възражение срещу издадената Заповед за изпълнение, за което от съда по заповедното производство е указано на банката кредитор, да предяви в законоустановения срок, иск за установяване на вземанията си от П. Т. Т. по съдебен ред и на основание чл.415, ал.1 от ГПК, като в противен случай издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

За да обуслови правния си интерес, банката ищец по делото, чрез своя процесуален представител, изтъква че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е било уважено от районния съд, но срещу него е подадено възражение от ответниците, поради което за ищеца единствената правна възможност е да предяви иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за да установи по съдебен ред вземането си срещу ответницата- П. Т. Т., основано на сключените между страните Договор за банков кредит от 13.09.2006г., Анекс № 1 от 26.08.2009г., Анекс № 2 от 08.04.2010г. и Анекс № 3 от 09.07.2010г. към него.

Иска се от съда въз основа на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, да установи със сила на пресъдено нещо, съществуването на вземане в полза на Райфайзенбанк /.Е. от П. Т. Т., произтичащо от Договор за банков кредит от 13.09.2006г., Анекс № 1 от 26.08.2009г., Анекс № 2 от 08.04.2010г. и Анекс № 3 от 09.07.2010г. към него, в размер общо на 30 769.85лв., от които: изискуема главница в размер от 26 891.82лева, изискуема редовна лихва в размер на 2 859.56лева, начислена за периода от 15.04.2011г. до 11.06.2012г. включително, изискуема наказателна лихва в размер на 268.41лева, начислена за периода от 15.07.2011г. до 21.06.2012г. включително, изискуема лихва в размер на 683.67лева, дължима съгласно чл. З от Анекс № 2 към Договор за банков кредит от 13.09.2006г., начислена за периода от 15.03.2010г. до 15.06.2010г. вкл., изискуема комисиона за управление в размер на 66.39лева, дължима за периода от 05.09.2010г. до 14.09.2011г.включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред съда по заповедното производство- 22.06.2012г. до окончателното и изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски- за държавна такса- 615.40лв. и за юристконулстко възнаграждение- 757.70лв.

Иска се от съда с решението си да осъди ответницата П. Т. Т., да заплати на “. (България)" Е., всички направени по настоящото дело разноски, включително юристконсултско възнаграждение в размер на 1 065.40лв.

С исковата молба са направени от ищеца доказателствени искания – за приемане като писмени доказателства по делото на приложените с исковата молба, както и за допускане и назначаване на съдебно икономическа експертиза.

В дадения на ответната страна срок за отговор от съда, по делото е постъпило искане от П. Т. Т., по реда на чл. 95 от ГПК, с което тя моли съда да и бъде предоставена възможност да се ползва от правна помощ, тъй като не може сама да изготви отговор на исковата молба. Молителката твърди, че същата е в тежко материално и семейно положение, като не може да си позволи заплащането на адвокатска услуга, тъй като е самотна майка, живее сама, здравословното и състояние е лошо – има високо кръвно налягане и висок холестерол- 9.8 единици.

С писмената молба е представена декларация от молителката, в която същата е декларирала, че е сама и няма семейство, като месечния и доход от трудово възнаграждение е в размер на 317лв. П. Т. Т. е посочила в декларацията, че няма странични доходи, няма имущество – собствено жилище или други движими вещи на значителна стойност, като е ангажирала наказателната си отговорност с представената декларация за изнесените от нея данни.

Съдът с Определение № 2338/14.06.2013г. по настоящото гр.д. № 195/2013г. е отказал да предостави правна помощ на ищцата П. Т. Т., съставляваща процесуално представителство по делото за първата съдебна инстанция, но с Определение № 2644/02.12.2013г. постановено по ч.гр.д. № 4334/2013г. по описа на АС С., определението на първоинстанционния съд е отменено, а съдът е допуснал правна помощ по отношение на П. Т. Т., като на основание чл. 21 т. 3 от Закона за правната помощ е постановил същата да съставлява осъществяване на процесуално представителство по гр.д. № 195/2013г. по описа на ОС Б.. След съгласуване с АС Б., с Определение № 114/2013г. по описа на ОС Б., за процесуален представител на П. Т. Т. по делото е назначена адв. А.К. Б.

След като е приел исковата молба за редовна и е счел че е налице изначална допустимост на предявения пред съда иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, съдът е извършил проверка за приложимия процесуален закон и за процесуалния ред по който следва да се проведе производството по делото, като е постановил производството по делото да се развие и проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, приложимия процесуален закон уреждащ търговските спорове.

Съдът е изпратил препис от исковата молба по делото и книжата приложени към исковата молба на назначения процесуален пълномощник на П. Т. Т., по реда на чл. 367 ал.1 от ГПК, като е указал за възможностите дадени от закона в нормата на чл. 367 ал. 4 от ГПК и чл. 369 от ГПК. Указани са с оглед на служебното начало на другата страна и неблагоприятните процесуални последици от неподаването на отговор в установения от закона срок съобразно разпоредбата на чл. 370 от ГПК.

В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от процесуалния пълномощник на ответницата- адв. А.К. Б., с който от ответната страна се оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Оспорва се надлежното преобразуване на кредита в изцяло и предсрочно изискуем, тъй като известието за обявената предсрочна изискуемост от банката кредитор, не е достигнало до длъжника адресат, тъй като макар пратката да е изпратена на адреса, същата не е получена от П. Т. Т. и е върната на банката неполучена. С писмения отговор се оспорва и извлечението от банковите книги на “./.Е., послужило като основание за издаване на заповед за изпълнение, досежно размера на дължимите лихви, като се изразява недоумение как след като с Анекс № 2 е прието от страните, че към датата на неговото сключване- 09.07.2010г., текущата редовна лихва е 180.18лв., същата към момента на подаване на заявление пред съда по заповедното производство- 22.06.2012г. е вече в размер на претендираните -2 859.56лв. В този смисъл не се възразява срещу искането на ищцовата страна за допускане и назначаване на съдебно икономическа експертиза, но се възразява срещу приемането на приложените с исковата молба писмени доказателства, тъй като от банката ищец не се сочи какви обстоятелства ще бъдат установяване с всяко едно от тях.

С писмения отговор не са направени доказателствени искания.

Съдът е дал възможност на ищеца- “. (България)" Е., за допълнителна искова молба по реда на чл. 372 от ГПК, като такава не е била представена по делото, поради което съдът не е предоставил възможност за отговор по реда на чл. 373 от ГПК на ответницата по делото.

В хода на устните състезания по делото, пълномощника на „Райфайзенбанк/.Е.- юристконсулт Качева, моли съда да уважи предявения иск така както е предявен, ведно с направените в хода на делото разноски, за което е представен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Пълномощника на ответника- П. Т. Т.- адв. Б., моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявените искове, тъй като не е налице надлежно уведомяване на ответницата Т., за обявената предсрочно изискуемост на кредита, тъй като видно от писмото за обратна разписка, същата не е потърсена от адресата. Така съобщението до длъжника за обявената предсрочна изискуемост за дължимия остатък от сумата по договора за кредит, не е била съобщена на П. Т. Т., по реда приет от страните в чл. 10.6 и чл. 10.8 в Договора за банков кредит.

С писмена защита по делото, в дадения от съда срок, процесуалния пълномощник на „Райфайзенбанк/.Е., моли съда да уважи предявения иск, тъй като същият е доказан както по основание, така и по размер. Излагат се съображения, че безспорно е установено възникналото между страните договорно отношение, въз основа на сключен договор за кредит, като отпуснатата от банката сума е била изцяло усвоена от ответницата по делото П. Т. Т.. Твърди се, че на посочените в исковата молба падежи, длъжника по договора за кредит не е внесъл дължимите погасителни вноски и това е дало правно основание на банката кредитор да обяви кредита за предсрочно и изцяло изискуем. Така били са от обективна страна налице всички основания съобразно чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции и уговореното между страните в чл. 9.3 от договора за кредит, за да бъде обявен от “./.Е., остатъка от кредита на ответницата П. Т. Т., за изцяло и предсрочно изискуем. Представителят на банката кредитор в писмената си защита излага съображения, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредита е достигнала до длъжника адресат, като му е била съобщена съобразно начина уговорен между страните в чл. 14 от Анекс № 3 към договора за кредит. Сочи се, че с пристигането на писмото за обявяване на предсрочната изискуемост до последния актуален адрес на длъжника- П. Т. Т. в Анекс № 3, обявяването на кредита за предсрочно изискуем от страна на банката кредитор - “./.Е., следва да се счита за редовно съобщено на длъжника, поради което и предсрочната изискуемост на остатъка от кредита следва да се счита за дължима от 12.06.2012г.

След като съобрази становището на страните по делото и анализира събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът счете за установени следните факти:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, основано на сключен на 13.09.2006г. Договор за банков кредит, между “./.Е. като кредитодател и П. Т. Т. като кредиполучател. Предмет на сключения договор е отпускането на банков кредит в размер на 30 832.50лв. на длъжника П. Т. Т. за строеж на жилище и сключване на застраховки „имущество” и „живот”/чл. 1.1 и 1.2/. Получената сума пари е следвало да бъде погасена от длъжника съобразно приет от страните погасителен план, след внасяне на 179 равни месечни вноски, вносими до 15 число на съответния месец, считано от 15.10.2006г., до крайния срок за погасяване на кредита- 15.09.2021г. Със сключения договор са разписани задълженията на страните по него, както и установени възнаградителната лихва, наказателните лихви за забава при неизпълнение, като е уговорена и дължимата комисионна за управление на кредита, в размер на 0.25 % върху непогасената част от главницата. Уговорени са изрично случаите на неизпълнение на задълженията на длъжника и при какви условия банката има правото да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

Установява се по делото от приетото като доказателство нареждане за усвояване и от изготвената съдебно икономическа експертиза, че отпуснатата сума по договора за кредит в размер на 30 832.50лв. е била изцяло усвоена от кредитополучателя- П. Т. Т., която е преведена от банката в посочената от ответницата банкова сметка.

Условията при който е сключен първоначалния договор за кредит между страните по делото, неколкократно са били предоговаряни, като задълженията на длъжника са били разсрочвани и преструктурирани. Така доказа се по делото, че с Анекс № 1 от 26.08.2009г., с който страните са предоговорили първоначалните условия по договора за кредит, като разплащането на кредита е следвало да се извършва по нов, индивидуално договор погасителен план и при нови условия за това. В чл. 2 страните са констатирали, че към датата на сключване на анекса, дължимите суми от длъжника са в размер общо на 27 399.28лв., от които за погасяване на главницата по кредита- 27 315.40лв. и текуща редовна лихва в размер на 83.88лв. Съгласно чл. 6 от Анекс № 1 е договорен гратисен период, през който кредитополучателя да дължи само лихви, в размер на месечните вноски от 228.77лв. В чл. 7 е определена схема за погасяване на кредита, чрез 139 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 333.34лв., дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.03.2010г. до крайния срок на погасяване на кредита- 15.09.2021г.

Видно е от приетия като писмено доказателство по делото Анекс № 2 от 08.04.2010г. към договора за кредит, че страните са уговорили отложено плащане на просрочената към 08.04.2010г. лихва и следващите две лихвени плащания, които да бъдат изплатени на три равни вноски, заедно с месечните вноски по кредита, дължими за периода от 15.03.2013г. до 15.05.2013г., до 15 число на съответния месец./чл. 3 от анекса/. Според заключението на експерта икономист по настоящото дело, към този момент остатъка от редовната главница е в размер на 27 210.82лв., просрочената главница- 104.57лв., преструктурираната лихва- 683.67лв., а лихвата за забава- 1.26лв.

Поради нередовното изпълнение на задълженията на длъжника по договора за кредит, на 09.07.2010г. между страните е подписан нов Анекс № 3 към Договор за банков кредит от 13.09.2006г., с който страните са се съгласили, че към момента на попдисването на анекса, длъжника- П. Т. Т., дължи редовна главница 26 891.82лв., текуща редовна лихва- 180.18лв. и отложена лихва в размер на 683.67лв. Договорен е в чл. 3 от анекса нов краен срок за погасяване на кредита- 15.09.2022г., а в чл. 8 е определена нова погасителна схема, с която е прието от страните по договора, кредита да бъде погасен на 135 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 333.34лв., дължими до 15 число на съответния месец, считано от 15.07.2011г., до крайния срок на погасяване на кредита. Съгласно чл. 9 от Анекс № 3 към договора за кредит, дължимата текуща редовна лихва в размер на 180.18лв., е следвало да бъде погасена до 15.07.2010г.

По делото се доказа от писменото заключение на експерта икономист, че след сключването на Анекс № 3, длъжника П. Т. Т. е преустановила изцяло плащането на погасителните вноски по сключения договор за кредит, въпреки тяхното отлагане, разсрочване и преструктуриране с последния анекс. Така икономиста Г. в писменото си заключение, потвърждава твърденията на ищеца в исковата молба, че П. Т. Т. не е плащала никакви суми за погасяване на кредита за периода от 15.05.2011г. до 15.05.2012г. На основание чл. 9.3 от Договора за кредит, сключен между страните по настоящото дело, от банката кредитор е взето решение, непогасената част от кредита и лихвите по него, да бъдат обявени за изцяло и предсрочно изискуеми, като от “./.Е. са обявили кредита за предсрочно изискуем, считано от 12.06.2012г. Вещото лице сочи в заключението си, че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем и до датата на депозирането на исковата молба пред съда/14.05.2013г./ също няма извършени плащания по дълга от ответницата длъжник.

До ответника П. Т. Т. е било изпратено от “./.Е. приетото като доказателство- писмо с изх. № 730-130/18.05.2012г., което видно от известия за доставяне е било доставено на последния адрес на П. Т. Т., посочен в Анекс № 3 към договора за банков кредит- град Годе Д., ул. „Г. Д.” № 46. Пратката е върната на подателя- “./.Е., непотърсена от адресата получател- П. Т. Т. или от друго лице.

По делото е допусната и назначена по искане на ищеца съдебно икономическа експертиза, която съдът е изслушал и възприел изцяло като пълна и компетентно изготвена, като от писменото заключение на експерта И. Л. Г. се установява, че вземането на „Райфайзенбанк/.Е. от П. Т. Т. по сключените Договор за банков кредит от 13.09.2006г., Анекс № 1 от 26.08.2009г., Анекс № 2 от 08.04.2010г. и Анекс № 3 от 09.07.2010г. към него, към датата на подаване на заявлението за изпълнение /22.06.2010г./, както и към датата на депозиране на исковата молба пред гражданския съд/14.05.2013г., е в размер общо на 30 769.85лв., както следва: главница в размер от 26 891.82лева, просрочена редовна лихва в размер на 2 859.56лева, начислена за периода от 15.04.2011г. до 11.06.2012г. включително; просрочена наказателна лихва в размер на 268.41лева, начислена за периода от 15.07.2011г. до 21.06.2012г.; просрочена преструктурирана лихва в размер на 683.67лева, дължима съгласно чл. З от Анекс № 2 към Договор за банков кредит от 13.09.2006г., начислена за периода от 15.03.2010г. до 15.06.2010г. вкл., изискуема комисиона за управление в размер на 66.39лева, дължима за периода от 05.09.2010г. до 14.09.2011г., съгласно хронологичните извлечения от заемната сметка за движението и погасяване на кредита от П. Т. Т.. В заключението си експерта Г. сочи също така, че проверените и изследвани от него счетоводни документи в счетоводството на банката ищец- “./.Е., води на извода че процесните операции по кредита са счетоводно отразени по установения ред. Документирането и счетоводните записвания са осъществени в хронологичен ред, съответстващ на времето на извършването им и в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството.

В съдебно заседание при изслушването му, експерта Г. пояснява, че текущата договорна лихва е величина, която отразява начислената лихва за един месец, а редовната договорна лихва общо в размер на 2 859.56лв. е договорената с договора между страните лихва, която е сбор от общо начислените текущи лихви за съответните месеци, т.е това е кумулираната договорна лихва от предходните периоди за времето на действие на сключения между страните договор.

След като кредитополучателят- П. Т. Т. е спряла да обслужва отпуснатия и кредит и е преустановила внасянето в уговорения между страните срок погасителните вноски за погасяване на задължението си, и след като банката е обявила остатъка от дължимата сума по кредита за изцяло и предсрочно изискуема, на 22.06.2012г. от банката кредитодател- “./.Е., са предприети мерки за удовлетворяване за вземането по съдебен ред, като е депозирано по реда на чл. 417 от ГПК заявление за издаване на заповед за парично задължение срещу длъжника по задължението- П. Т. Т.. Ведно със заявлението е представено пред съда по заповедното производство- извлечени от сметката по счетоводните книги на банката кредитор, по партидата на длъжника П. Т. Т.. В извлечението изрично е посочено от кога кредита е обявен за изцяло и предсрочно изискуем за неплатената част от задължението на длъжника- считано от 12.06.2012г., като са посочени просрочените вноски от П. Т. Т. за периода от 15.05.2011г. до 15.05.2012г., съставляваща главница по сключения договор за банков кредит от 26 891.82лв. изискуема редовна лихва върху тази главница, за периода от 15.04.2011г. до 11.06.2012г., в размер на 2 859.56лв.; изискуема наказателна лихва за забава, за периода от 15.07.2011г. до 21.06.2012г., в размер на 268.41лв., изискуема лихва съобразно чл. 3 от Анекс № 2 към договора за кредит, начислена за периода от 15.03.2010г. до 15.06.2010г., както и за сумата –66.39лв., съставляваща изискуема комисионна за управление, дължима съгласно чл. 3.6 от Договор за банков кредит от 13.09.2006г., Представени са със заявлението и доказателства за преобразуването на кредита в предсрочно и изцяло изискуем, поради неизпълнение на задълженията на длъжника да внасяне на дължимите погасителни вноски съобразно приетия погасител план. Съдът е уважил искането, като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 2554 от 17.07.2012г., въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК- извлечение от сметките на длъжника в банката кредитор, по образуваното ч.гр.д. № 622/2012г. по описа на РС Г. Д., като е уважил искането така както е било предявено.

Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на писмен документ по реда на чл. 417 от ГПК, е депозирано писмено възражение от длъжника П. Т. Т., без да са посочени основанията за възражението. С Разпореждане № 1255/03.04.2013г. по образуваното ч.гр.д. № 622/2012г. по описа на РС Г. Д., съдът по заповедното производство е счел постъпилото възражение от длъжника и за депозирано в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК и за редовно от външна страна, като е изпратил съобщение до заявителя- “./.Е., получено от негов представител на 15.04.2013г., че срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2554 от 17.07.2012г., по образуваното ч.гр.д. № 776/2011г. по описа на РС Г. Д., е депозирано в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК, възражение от длъжника П. Т. Т., като съдът е указал на „Райфайзенбанк/.Е., че в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК от получаване на съобщението за разпореждането на съда, може да предяви иск пред гражданския съд за да установи вземането си, след като довнесе дължимата държавна такса.

Въз основа на издадения изпълнителен лист на основание Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2554 от 17.07.2012г., по искане на взискателя- “./.Е., е било образувано срещу длъжника П. Т. Т.- ИД № 1190/2012г. по описа на ЧСИ В. Т., с рег. № 795 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители.

В срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, от “./.Е. срещу П. Т. Т. е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, който е предмет на разглеждане в настоящото гражданско производство.

Фактическите констатации, изведени въз основа на неоспорените от страните и събрани по реда на ГПК писмени доказателства, както и заключението на експерта по изслушаната и изцяло възприета от съда съдебно икономическа експертиза, мотивират настоящия състав на ОС Б., за следните правни изводи:

Безспорно по делото е предявен от ищеца за разглеждане специалния установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 от ГПК е да се установи със сила на пресъдено нещо претендираното вземане, на основание съществуващо каузално правоотношение, като Заповедта за изпълнение на паричното вземане и решението по иска по чл. 442 ГПК съставляват две кумулативно дадени основания за издаването на изпълнителен лист. Касае се за специална процесуална правна норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуването на вземането му срещу длъжниците. Самото подаване на възражения от длъжника или поръчителят в срока по чл. 414 ал.1 от ГПК, не води автоматично нито до отмяна, нито до обезсилване на вече издадената Заповед за изпълнение. С подаденото в установения от закона срок писмено възражение се отрича претендираното вземане от длъжника и същото съставлява само временна пречка за влизането на издадената заповед за изпълнение в сила. Тази пречка отпада след приключването на производството по иска с правно основание чл. 422 от ГПК с позитивно решение. С влизане в сила на това решение, автоматично влиза в сила издадената в рамките на заповедното производство заповед за изпълнение. Изложеното налага безспорния извод за процесуално правна връзка между заповедното производство и исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК, при надлежно подадено в срока по чл. 414 ал.1 от ГПК възражение от длъжника, но и с развилото се преди това заповедно производство.

При предявен специален установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за активната и пасивната процесуална легитимация във връзка с иска, тъй като това е една от абсолютните предпоставки за упражняването му, обусловено винаги и от наличието на правен интерес. Видно е от материалите по ч.гр.д. № 622/2012г. по описа на РС Г. Д., приобщени надлежно към настоящото дело, че срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2554 от 17.07.2012г., е депозирано редовно писмено възражение от длъжника–П. Т. Т., като макар да не са посочени конкретни основания заради които длъжника отрича че дължи, достатъчно е неговото депозиране пред съда по заповедното производство в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК. Изложеното води на извода, че не са налице нередовности във връзка с активната и пасивната легитимация по предявения специален установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, доколкото страните по делото са и страните по материално правното отношение във връзка със сключения договор за банков кредит.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, следва да се приеме че за банката ищец е налице правен интерес от завеждането и поддържането пред гражданския съд, на иск с правно основание чл. 422 от ГПК срещу ответницата – длъжник по договора за кредит, тъй като тя е депозирала в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като временно е “спряла” нейното действие спрямо нея, до установяване на основанието и размера на претендираното вземане от банката кредитор, както и до изследване на въпроса, дали вземането е валидно възникнало и дали не е частично или изцяло погасено към момента на постановяването на решението по гражданското дело.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът въз основа на служебно извършената проверка за допустимостта на предявения иск и към момента на постановяването на настоящото решение счита, че иска с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Това е така тъй като с предявяването на този иск издадената заповед за изпълнение, независимо от депозираното срещу нея възражение от длъжника, не е обезсилена. Така след приключването на производството по установяване на вземането по основание и размер и при евентуалното му успешно провеждане по съдебен ред, заповедта за изпълнение може да бъде активирана поради отпадането на силата на възражението и въз основа на издадения изпълнителен лист да продължи принудително изпълнение срещу подалия писмено възражение в срока по чл. 414 ал.1 от ГПК – длъжник. От друга страна установи се, че исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело е депозирана пред съда в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, което е условие за допустимостта на предявения иск. Предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е по своята правна природа винаги един установителен иск за съществуването на вземането, който включва доказването на неговото основание, период и размер.

Наличието на обективен и субективен идентитет между издадената заповед за изпълнение и депозираната за разглеждане искова молба, послужила като основание за предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е измежду категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на иска. Съдът разглеждащ гражданския иск следва задължително да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си въз основа на вече издадената заповед за изпълнение и по повод на направените в заповедното производство възражения от длъжника, поради което не може да се променя материално правната характеристика на претендираното вземане, както и да се иска произнасяне на гражданския съд по нещо различно от вече заявеното в заповедното производство/Решение № 50 от 29.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 716/2011г. на ІV г.о. на ГК/. И с новото ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, е застъпено становището, че въпроса за идентичност на заявеното в заповедното производство вземане по основание и размер, с вземането предявено пред гражданския съд чрез иск с правно основание чл. 422 от ГПК, е въпрос относим към допустимостта на специалния установителен иск, а не към неговата основателност и в тази връзка гражданския съд следва внимателно да анализира дали с исковата молба не са наведени нови фактически твърдения и нови основания във връзка със заявеното вземане пред съда в заповедното производство. Съдът извършва проверката за идентичност на претендираното материално субективно право, съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора със заявлението пред съда по заповедното производство, съответно от ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум/ Решение № 412 от 05.02.2014г. по гр.д. № 2190/2013г. на ІV г.о. на ГК/, без да се ръководи от посочената от кредитора или ищеца правна квалификация на заявеното право. С оглед на естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 от ГПК, съдът който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението на кредитора по чл. 410 и чл. 417 правопораждащи факти, поради което изследването от гражданския съд за наличието на идентичност на претендираното вземане със заявеното пред съда по заповедния съд, не е в зависимост от издадената от съда заповед, а въз основа на фактическото основание, посочено в заявлението от кредитора. Това е така, защото само съзиралата съда страна може да изложи фактите, от които произтича претендираното от нея право. /Решение № 152 от 28.04.2014г. на ВКС по гр.д. № 7541/2013г. на ІV г.о. на ГК по реда на чл. 290 от ГПК/. Следователно определящи за изследваната от гражданския съд идентичност на заявената искова претенция със заявеното пред съда по заповедното производство, е идентичността на фактите от които ищецът твърди че произтича материалното му субективно право. Когато в исковата молба ищецът е посочил и други обстоятелства или е доразвил правните си съображения, въз основа на вече заявените пред заповедния съд фактически твърдения, то това не рефлектира върху извода на съда за идентичност между заявеното пред съда по заповедното производство и предмета на делото по иска по чл. 422 от ГПК/ Решение № 412 от 05.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 2190/2013г. на ІV г.о. на ГК/. Различието в размер на претендираното вземане, без да се променя фактическото основание, е въпрос който е относим към основателността на предявения иск, а не към неговата допустимост. /Определение № 138 от 08.03.2013г. на ВКС по т.д. № 1199/2011г. на ІІ т.о. на ТК/.

Въз основа на изложеното, предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК от “./.Е. срещу ответницата П. Т. Т., съдът счита за процесуално допустим, доколкото заявените с исковата молба фактически и правни основания, изложени в обстоятелствената част и ясно посочени в петитума на същата, са идентични с заявените фактически и правни основания от кредитора със заявление с вх. № 4548/22.06.2012г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 622/2012г. по описа на РС Г. Д.. В частта за претендираното вземане, съдът констатира идентичност на заявената искова претенция с предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК и досежно Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2554 от 17.07.2012г., издадена по същото дело.

Предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е процесуално недопустим в частта му, в която се претендират направените в заповедното производство разноски, като част от вземането на кредитора “./.Е. от длъжника П. Т. Т. по правоотношението възникнало от сключения между тях договор за банков кредит. Установена е в тази насока съдебна практика, която се потвърждава и с новото ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, според което разноските в заповедното производство, не съставляват част от претендираното вземане, а са последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В исковия процес, разпределението на отговорността за разноските, няма характер на самостоятелно съдебно притезание и не се включва във формирането на размера на цената на иска. Следователно разноските на кредитора както в заповедното, така и в исковото производство, не могат да бъдат част от претендираното вземане, а по въпроса за тяхното разпределение и присъждане между страните, съдът в исковото производство следва да се занимае и произнесе с оглед на изхода от делото. Видно е от материалите по приложеното ч.гр.д. № 622/2012г. по описа на РС Г. Д., че заявителят- “./.Е. е предявил претенцията си в размер на 615.40лв. съставляваща държавна такса и сумата 757.70лв. за юристконсултско възнаграждение според посоченото в депозираното заявление пред заповедния съд, като искане за разноски по чл. 78 ал.1 и ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 7 ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение. В издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2554 от 17.07.2012г. по ч.гр.д. № 622/2012г. по описа на РС Г. Д., съдът по заповедното производство, е уважил искането за разноски, но неоснователно е присъдил същото като част от претендираното вземане, основано на договор за банков кредит. В исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело, претенцията за разноските на заявителя- “./.Е. в заповедното производство, отново е включена в исковата претенция, като част от претендираното вземане, основано на сключения между страните договор за кредит. Обвързан от заявеното от заявителя кредитор в заповедното производство и от утвърдената с ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК задължителна за съдилищата съдебна практика, съдът счита че предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, в частта му в която се претендират разноските в заповедното производство за сумата 615.40лв. за платена държавна такса и за сумата – 757.70лв., съставляваща юристконсулстко възнаграждение, е процесуално недопустим и в тази част предявения специален установителен иск следва да бъде прекратен от съда с отделно определение. По така заявените и направени от кредитори разноски, исковият съд дължи произнасяне на общо основание и по реда на чл. 78 от ГПК, с оглед на изхода по делото пред първата съдебна инстанция.

По основателността на предявения иск:

Доказва се от доказателствата събрани по делото, че страните са обвързани от валидно възникнало облигационно отношение, основано на правно основание- сключен на 13.09.2006г. Договор за банков кредит, по силата на който е бил е отпуснат от кредитодателя- “./.Е.,банков кредит в размер на 30 832.50лв. на кредитополучателя- П. Т. Т. за строеж на жилище и сключване на застраховки „имущество” и „живот”/чл. 1.1 и 1.2/. Сумата 30 832.50лв. е била изцяло усвоена от кредитополучателя- П. Т. Т.. От страна на банката кредитор, поетите по сключения договор задължения са били изпълнени, тъй като от писмените доказателства и заключението на икономиста Г. се установи, че сумата по кредита е била получена от кредитополучателя, след превеждането и по банковата сметка на П. Т. Т., още на 19.09.2006г. Ответницата не е изпълнила изцяло основното си задължение по сключения договор- за заплащане на погасителните вноски към банката, въз основа на изрично приетите погасителни планове с Договор за банков кредит от 13.09.2006г., Анекс № 1 от 26.08.2009г., Анекс № 2 от 08.04.2010г. и Анекс № 3 от 09.07.2010г. към него. Установи се, че длъжника не е внасяла редовно и изцяло дължимите погасителни вноски, поради което на няколко пъти условията по сключения договор са били предоговаряни с анекси, като дълга е бил преструктуриран, разсрочван, а крайния срок за изплащането му удължаван.

Установи се от заключението на експерта икономист по делото, че П. Т. Т. е преустановила изцяло погасяването на кредита, като не е внасяла никакви погасителни вноски за периода от 15.05.2011г. до 15.05.2012г., като не е постъпвало парично плащане нито за дължимата главница, нито за начислените върху нея законни лихви. Така доказа се по безспорен и несъмнен начин неизпълнение на задължението на длъжника по сключените договор за банков кредит, което не се доказа същото да се дължи на причини които да водят да отпадане на отговорността на длъжника за поетите по договора за банков кредит задължения. Доказа се по безспорен и несъмнен начин от заключението на експерта по възприетата от съда съдебно икономическа експертиза, която съдът счита за пълна, безпристрастна и компетентно изготвена, че към датата към която е насочена исковата претенция по делото – 22.06.2012г./датата на депозирането на заявление по чл. 717 от ГПК пред съда/, както и към датата на депозиране на исковата молба пред съда/14.05.2013г./размера на неиздължените суми от длъжника- П. Т. Т., по сключения договор за кредит възлизат на главница по сключения договор за банков кредит от 26 891.82лв. изискуема редовна лихва върху тази главница, за периода от 15.04.2011г. до 11.06.2012г., в размер на 2 859.56лв.; изискуема наказателна лихва за забава, за периода от 15.07.2011г. до 21.06.2012г., в размер на 268.41лв., изискуема лихва съобразно чл. 3 от Анекс № 2 към договора за кредит, начислена за периода от 15.03.2010г. до 15.06.2010г., както и за сумата –66.39лв., съставляваща изискуема комисионна за управление, дължима съгласно чл. 3.6 от Договор за банков кредит от 13.09.2006г. Изводите на експерта, съвпадат изцяло с установения размер на вземането въз основа на събраните по делото писмени доказателства и кореспондират на сумите заявени от кредитора “./.Е. пред съда по заповедното производство, въз основа на представеното извлечение от банковите сметки на длъжника, за които е била издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение № 2554 от 17.07.2012г., въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 622/2012г. по описа на РС Г. Д.. Така съдът счита, че въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на експерта икономист, ищецът установи и доказа по безспорен и несъмнен начин основанието за искането си, както и размера на исковата си претенция. Не се представиха доказателства по делото, вземането на банката ищец да е било частично или изцяло погасено от длъжницата- П. Т. Т. свед издаване на заповедта за изпълнение– чрез плащане или чрез друг предвиден в закона способ, в хода на настоящото гражданско производство и до постановяване на решението по делото.

Следваше съобразно указанията на съда за разпределение на доказателствената тежест в настоящия процес по реда на чл. 146 от ГПК, банката ищец- “./.Е., чрез процесуалния си представител, при условията на пълно и главно доказване и с допустимите в ГПК доказателствени средства да докаже, че има вземане срещу длъжника П. Т. Т., въз основа на сключения договор за банков кредит, да установи вземането си по основание и размер. Установи се от доказателствата по делото, не само основанието на исковата претенция, но и че претендираните суми още към депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са били дължими и изискуеми. Правната доктрина и съдебна практика са се ориентирали към становището, че уговорената в договора за банков кредит предсрочна изискуемост, не настъпва автоматично с факта на незаплащането на съответните парични вноски за погасяване на кредита или настъпването на уговореното между страните неизпълнение на определени клаузи от договора за банков кредит, а след упражняването на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Наличието на установените от съда обективни предпоставки на неизпълнение на договора за банков кредит от длъжника или поръчителите е необходимо, но недостатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока на сключения договор за банков кредит е субективно право, установено от закона в полза на кредитора, което обаче се предпоставя от два юридически факта- неизпълнение на длъжника по заплащането на уговорените с договора погасителни вноски и нарочното волеизявление на кредитора по отнемане на преимуществото на срока на договора, което следва да стигне до знанието на длъжника, както и на поръчителите по сключения договор за банков кредит. /аргументите изведени от нормата на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ/. Изложеното навежда на извода, че предсрочната изискуемост на вземането не възниква по право от обективния факт на неизпълнението, доколкото настъпването и е кумулативно обусловено и от упражняването на субективното право на кредитора да “обяви” предсрочната изискуемост на задължението по кредита за целия остатък на неизплатената му част и това волеизявление да стигне до знанието на длъжника и до поръчителя по сключения договор. В т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, така установената практика е доразвита, като са дадени изрични указания на съдилищата, че в хипотезата на предявен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства от обективна страна или се обявява по реда на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредитора следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Дадените задължителни указания от ВКС са абсолютно валидни и за настоящия случай, като за тяхното кредитиране следва да се изходи и от анализа на нормите на сключения между страните договор за банков кредит. Така в нормата на чл. 9.3 от сключения Договор за банков кредит от 13.09.2006г., страните при подписването му са се договорили и съгласили – “Банката да има право да обяви сумите по кредита/главница, лихви- договорни и наказателни и комисионни/, за предсрочно и изцяло изискуеми” при неизпълнение от кредитополучателя, на което и да е от поетите договорни задължения”. В чл. 8 от сключения договор, изрично са посочени случаите на неизпълнение, като в чл. 8.1 е посочено, че неизпълнение е и- „когато кредитополучателят не плати което и да е от задълженията си на датата на дължимо плащане”. Анализа на цитираните текстове от сключения между страните договор, имащ за тях задължителната сила на закон, води на категоричния правен извод, че при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за непогасяване, изцяло или частично, на която и да е от дължимите погасителни вноски, БАНКАТА кредитор има право по своя преценка да обяви за изцяло или предсрочно изискуеми неиздължените суми по договора за банков кредит, ведно с дължимите лихви и комисионни. От самото тълкуване на смисъла на употребата на думата – “обяви” и при наличието на предвиденото в полза на банката, като кредитор “право” да стори това чрез изрично свое волеизявление, налага се извода за липса на изрична уговорка в първоначално сключения договор за банков кредит между страните, за автоматично превръщане на кредита в предсрочно и изцяло изискуем, само по силата на настъпването на обективния факт на неизпълнение на длъжника на някоя от клаузите на сключения договор. Въпросът за предсрочната изискуемост на кредита по чл. 60 ал.2 от ЗКИ е решен с константна практика на ВКС на РБ, съдържаща се в Определение № 693/16.11.2009г. по ч.т.д. № 731/2009г. на ВКС ТК, ІІ т.о.; Определение № 174/16.02.2010г. по ч.т.д. № 18/2010г. на ВКС ТК, І т.о.; Определение № 701/20.11.2009г. по ч.т.д. № 727/2009г. на ВКС ТК, ІІ т.о. и много др., съгласно която, когато договора за банков кредит не съдържа клауза за настъпване при обективни условия на автоматична предсрочна изискуемост на кредита, следва банката да извърши действия с които да “обяви” кредита за предсрочно и изцяло изискуем, като реализира това свое “право” чрез конкретно волеизявление, подкрепено от доказателства, което да стигне до знанието на длъжника и до поръчителите по сключения договор за банков кредит. Само при наличието на изрични уговорки между страните, че кредита ще стане автоматично предсрочно и изцяло изискуем, ще бъде достатъчно обективното неизпълнение от страна на длъжника на клаузите на договора, за да се счете че кредита е станал предсрочно и изцяло изискуем. В Определение № 543 от 25.09.2009г. по ч.т.д. № 464/2009г. по описа на ІІ т.о. на ТК на ВКС и в Определение № 641/16.11.2009г. по ч.т.д. № 656/2009г. на І т.о. на ТК на ВКС, изрично са дадени указания на съдилищата, че такава уговорка между страните следва изрично да е включена в договора за банков кредит, като в противен случай се счита че такава уговорка липсва и тя не може да се презумира.

Установена е константна съдебната практика и в посока на разбирането, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем от банката кредитор на основание чл. 60 ал.2 от ЗКИ и на основание конкретните клаузи на сключения между страните договор, следва да е реализирана от банката кредитор, преди депозирането на заявление пред съда за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, като в тази посока заедно със заявлението следва да са представени и доказателства за реализирането на това право на кредитора спрямо неизправния длъжник. Поради тази именно причина в Определение № 331 от 28.11.2008г. по ч.т.д. № 306/2008г. на І т.о. на ТК на ВКС, изрично е посочено, че обявяването по смисъла на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, не може да се извършва с депозирането на молба заявление по чл. 410 или чл. 417 т.2 от ГПК, тъй като обявяването на кредита за предсрочно изискуем е действие на кредитора, предхождащо сезирането на съда по реда на ГПК за издаване на заповед за изпълнение.

От събраните по настоящото дело доказателства, безспорно се установява и доказва, че още към датата на подаването на заявление пред РС Г. Д. за издаване на заповед за изпълнение/на 22.06.2012г./, банката кредитор е била предприела действия от които да е видно че е “обявила” кредита за предсрочно и изцяло изискуем за неизплатената към този момент част от главниците и лихвите, като налице са убедителни писмени доказателства, не само че такова действие е било предприето, но и че то е стигнало до знанието на длъжника и поръчителите по сключения договор за банков кредит. Представеното по делото уведомително писмо, съдържа ясното и недвусмислено волеизявление на банката кредитор, основано на неизпълнението на длъжника - П. Т. Т., да заплаща редовно и в приетите срокове и погасителен план с Анекс № 3 към сключения първоначално договор за кредит, погасителните анюитетни вноски, включващи и дължимите по главницата лихви, поради което банката е обявила вземанията си по сключения Договор за банков кредит от 13.09.2006г., Анекс № 1 от 26.08.2009г., Анекс № 2 от 08.04.2010г. и Анекс № 3 от 09.07.2010г. към него, за изцяло и предсрочно изискуеми, считано от 12.06.2012г., като е даден на длъжника срок за доброволното внасяне на дължимата сума като непогасен остатък от кредита– 30 832.50лв.

Едностранното волеизявление на банката кредитор за превръщането на кредита в предсрочно и изцяло изискуем, се съдържа в приетото като доказателство- уведомително писмо с изх. № 730-130/18.05.2012г., което според съда следва да се счита за надлежно съобщено на длъжника. Доставено с пощенска пратка, писмото е достигнало до адреса, посочен от П. Т. Т. в Анекс № 3 към сключения договор, който съобразно договореностите между страните следва да се счита за актуален, до изричното съобщаване от страна на адресата за неговата промяна. Видно е от известието за обратно доставяне, че длъжницата не е получил пратката, но същата е доставена надлежно на адреса на нейното местоживеене, посочен в анекса пред кредитора, и след като не е открито лице на което да бъде връчена, същата е била върната. Съобразно нормата на чл. 12 от сключения Анекс № 3 от договора за банков кредит, който текст възпроизвежда предишните уговорки между страните относно начина на изпращане на съобщения, страните са се договорили- че всички уведомления и изявление по договора следва да бъдат направени от страните в писмена форма, като същите ще се считат за получени, ако чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, достигнат до адресите на страните, посочени в сключения договор. Следователно, след като препоръчаната пощенска пратка е достигнала до адреса на П. Т. Т., който същата е посочила като адрес на който да и бъдат изпращани съобщенията от банката, то тя не може да възразява че не е получила надлежно изпращаните и съобщения, само заради това че след като са били доставяни, тя не ги е получила. Уведомителното писмо, с което се съобщава на длъжника, че банката е преобразувала кредита в предсрочно и изцяло изискуем за остатъка от незаплатените суми е изпратено на адреса посочен от кредитополучателя по сключения договор за банков кредит и Анекс № 3, поради което тази доставка следва да се счита за редовно връчена, макар на адреса да не е открито лице което да я получи.

Установява се от ищеца в рамките на настоящото производство, в чиято процесуална тежест беше възложено от съда и закона това доказване, че след като е установено по основание и размер и при наличие на виновно неизпълнение на сключения договор за кредит от длъжника, банката кредитор е реализирала правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което към датата на депозирането на заявленето за издаване на заповед за изпълнение пред съда по реда на чл. 417 от ГПК, неизплатената част от кредита е бил вече обявен за дължима за остатъка от неизплатените към този момент главница и лихва, за цялото задължение по неизпълнената част от договора за банков кредит, съобразно заключението на вещото лице по делото, тъй като банката е била реализирала надлежно правомощията си да го обяви за предсрочно изискуем и това нейно волеизявление безспорно е било достигнало до знанието на длъжника, тъй като му е надлежно съобщено, по начина който страните са договорили изрично в сключения договор за кредит. В тази насока възражението на ответната страна, че длъжницата П. Т. Т. не е била надлежно уведомена за обявяването на кредита за предсрочно изискуем е неоснователно и следва да бъде оставено от съда без уважение.

Впрочем налице са и допълнителни правни съображения, които съдът е длъжен да съобрази, въпреки че за тях страните не са навели изрични доводи, за да счете че предсрочната изискуемост на кредита следва да се счита за настъпила, дори и да се приеме че същата не е била надлежно обявена от кредитодателят на кредитополучателя. С последния Анекс № 3 между страните по делото, подписан от тях на 09.07.2010г., същите са се съгласили в чл. 13.1, при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или отчасти, на което и да е парично задължение по настоящия Анекс, в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151- я ден, кредитът/ непогасената главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателни надбавки/, да става автоматично и незабавно предсрочно изискуем. Очевидно е че с тази уговорка между страните по договора, която има за тях силата на закон, страните са договорили в случай на неизпълнение на което и да е задължение от страна на длъжницата за заплащане на съответната погасителна вноска, и след изтичане на уговорения срок от 150 дни, кредита да се преобразува автоматично и изцяло в предсрочно изискуем за остатъка от дължимите суми. Тъй като ответницата П. Т. Т. е преустановила изцяло заплащането на погасителните вноски по кредита, до 15- то число, още през месец 06.2011г., то към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 22.06.2012г., вече са били изтекли повече от 150 дни, поради което и без да е била обявявана от банката и съобщавана на длъжника, предсрочната изискуемост е настъпила автоматично, на основание договореното между страните в чл. 13 от Анекс № 3 към Договор за банков кредит от 13.09.2006г.

Предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК беше доказан от дружеството ищец по основание и размер, след обявяването на кредита за предсрочно и изцяло изискуем, не само досежно дължимата главница, но и относно исковата претенция за договорни и наказателни лихви и комисионна за управление на кредита. В чл. 3.1 от Договор за банков кредит от 13.09.2006г., страните са договорили дължимата във връзка с получения кредит лихва, а в следващите текстове и начина на нейното годишно изчисляване. С исковата претенция правилно претенцията за договорните редовни лихви, е заявена само за периода от момента на преустановяването от П. Т. Т. на плащане на дължимите погасителни вноски след месец 05.2011г., като същата е начислявана до преобразуване на остатъка от кредита в предсрочно и изцяло изискуем- м. 06.2012г., тъй като след този момент на практика договора не е бил изпълнявал съобразно договореното между страните с Договор за банков кредит от 13.09.2006г., Анекс № 1 от 26.08.2009г., Анекс № 2 от 08.04.2010г. и Анекс № 3 от 09.07.2010г. към него. Възражението на ответната страна, че предявения иск в частта му относно претендираните договорни лихви не е доказан по размер е неоснователно. В съдебно заседание вещото лице поясни разликата между текуща договорна лихва и договорна лихва, кумулираща сбора от всички текущи лихви за месеците, през които длъжницата не е изпълнила задължението си за внасяне на погасителни вноски. Обратно- исковата претенция за уговорените между страните наказателна лихва/чл. 3.10 от договора за банков кредит/и и отложена лихва за забава за два месеца съгласно чл. 3 от Анекс № 2 към договора за кредит, са начислени за периода, в който длъжника е изпаднал в забава да плащането на дължимите вноски за главница, както и за периода, през който на същият е дадена възможност да не заплаща за два месеца дължимите лихви, начислени върху главницата. В чл. 3.6 от Договор за банков кредит от 13.09.2006г., изрично е договорена между страните по делото, ежегодното заплащане на комисионна за управление на кредита в размер на 0.25% върху непогасената част от главницата, която правилно е заявена за период от една година, през която Т. е преустановила заплащането на погасителните вноски, като искането за заплащането на комисионна също е основателно и се дължи от длъжника.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е основателен и доказан, като се установява вземането на банката кредитор “./.Е. от длъжника- П. Т. Т., което е възникнало валидно и не е било погасено чрез плащане или прекратяване и опрощаване на задължението, към момента на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК от банката кредитор пред съда по заповедното производство. Установено е не само правното основание за възникване на вземането– договор за банков кредит, но и наличието на материалноправните и процесуалноправните предпоставки, въз основа на които банката кредитор е обявила кредита за неиздължената част от вземането от длъжника- П. Т. Т., за изцяло и предсрочно изискуем. Не се установиха основания поради които съдът да счете, че вземането е погасено и след издаването на заповедта за изпълнение или до момента на постановяването на настоящото съдебно решение. Исковата претенция е доказана и по размер, като същата следва да бъде уважена за сумите посочени от експерта икономист в изготвеното и възприето от съда писмено заключение, което съответства на сумите заявени от “./.Е. пред съда по заповедното производство, въз основа на извлечение от банковата сметка на длъжника, за които е била издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение № 2554 от 17.07.2012г., въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 622/2012г. по описа на РС Г. Д..

Съобразно изхода от делото и с оглед на разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, следва да бъде осъдена ответницата да заплати на банката ищец сумите- 615.40лв. за дължимата държавна такса, сумата 350.00лв. за възнаграждение на експерта за изготвената съдебно икономическа експертиза, юристконсултско възнаграждение в размер на 1 065.40лв.,съставляващи разноски по делото за първата съдебна инстанция, съобразно представения списък за разноските по чл. 80 от ГПК.

Следва да бъде осъдена ответницата- П. Т. Т., да заплати на банката ищец- “./.Е. и направените разноски в заповедното производство- за държавна такса- 615.40лв. и за юристконулстко възнаграждение- 757.70лв.

Водим от горното и на основание чл. 422 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че КРЕДИТОРА- “./.Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район Средец, ул.„Н.” №., представлявано от Е. М. В. – Изпълнителен директор и М. Т. П. – Прокурист, има валидно, изискуемо и дължимо вземане от П. Т. Т. ЕГН *, на адрес: град Г. Д., п.к. , ул. „И. А. ІІ” №, област Б., произтичащо от Договор за банков кредит от 13.09.2006г., Анекс № 1 от 26.08.2009г., Анекс № 2 от 08.04.2010г. и Анекс № 3 от 09.07.2010г. към него, в размер общо на 30 769.85лв., от които: изискуема главница в размер от 26 891.82лева/двадесет и шест хиляди осемстотин деветдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/, изискуема редовна лихва в размер на 2 859.56лева/две хиляди осемстотин петдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/, начислена за периода от 15.04.2011г. до 11.06.2012г. включително, изискуема наказателна лихва в размер на 268.41лева/двеста шестдесет и осем лева и четиридесет и една стотинка/, начислена за периода от 15.07.2011г. до 21.06.2012г. включително, изискуема лихва в размер на 683.67лева/шестстотин осемдесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/, дължима съгласно чл. З от Анекс № 2 към Договор за банков кредит от 13.09.2006г., начислена за периода от 15.03.2010г. до 15.06.2010г. вкл., изискуема комисиона за управление в размер на 66.39лева/шестдесет и шест лева и тридесет и девет стотинки/, дължима за периода от 05.09.2010г. до 14.09.2011г.включително, ведно със законната лихва върху главницата- 26 891.82лева, считано от датата на подаване на заявлението пред съда по заповедното производство- 22.06.2012г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, П. Т. Т. ЕГН *, на адрес: град Г. Д., п.к. , ул. „И. А. ІІ” №, област Б., да заплати на “./.Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район С., ул.„Н.” № ., представлявано от Е. М. В.–Изпълнителен директор и М. Т. П.–Прокурист, сумите- 615.40лв./шестстотин и петнадесет лева и четиридесет стотинки/ за дължимата държавна такса, сумата 350.00лв./триста и петдесет лева/ за възнаграждение на експерта за изготвената съдебно икономическа експертиза, юристконсултско възнаграждение в размер на 1 065.40лв./хиляда и шестдесет и пет лева и четиридесет стотинки/,съставляващи разноски по делото за първата съдебна инстанция, съобразно представения списък за разноските по чл. 80 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, П. Т. Т. ЕГН *, на адрес: град Г. Д., п.к. , ул. „И. А. ІІ” № , област Б., да заплати на “./.Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район С., ул.„Н.” №., представлявано от Е. М. В.–Изпълнителен директор и М. Т. П.–Прокурист, направените разноски в заповедното производство- за държавна такса- 615.40лв./шестотин и петнадесет лева/ и за юристконулстко възнаграждение- 757.70лв./седемстотин и петдесет и седем лева и седемдесет стотинки/.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: