№ 116
гр. гр. Добрич, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20223200900059 по описа за 2022 година
Търговско дело № 59/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е
образувано по искова молба, рег. вх. № 1794/01.04.2022 г., с дата на
пощенското клеймо 31.03.2022 г., подадена от „НОВО ФИНАНС“ ООД гр.
Варна, ул. „***“ № 2, ЕИК ***, с която при условията на обективно
съединяване срещу Н. К. П. ЕГН ********** с наст. адрес с. Българево, ул.
„***“ № 12, общ. Каварна, област Добрич,са предявени следните искове за
установяване съществуване на вземане на „НОВО ФИНАНС“ ООД срещу Н.
К. П. в качеството на длъжник по договор за кредит от 09.08.2010 и по
договор за кредит от 10.08.2018 г., в общ размер на сумата от 49 107.81 лв.,
включваща главници, възнаградителни лихви и законни лихви.
В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на
сторените по делото разноски по настоящото дело и по заповедното
производство.
В законоустановения срок по чл. 367 ГПК ответникът не е подал писмен
отговор, не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил
истинността на представен документ, не е посочил доказателства и не е
представил писмени доказателства.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установена следната
1
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Безспорно установено е по делото, че на 09.08.2018 г. между „НОВО
ФИНАНС“ ООД от една страна като заемодател и Н. К. П. от друга страна
като заемател е сключен Договор за заем № 210-ВН-09.08.2018 г., по силата
на който заемодателят предава в собственост на сумата от 4 000.00 лв., а
заемателят се задължава да върне заетата сума в срок до 10.08.2023 г.; а на
10.08.2018 г. между „НОВО ФИНАНС“ ООД от една страна като заемодател
и Н. К. П. от друга страна като заемател е сключен Договор за заем № 211-
ВН-09.08.2018 г., по силата на който заемодателят предава в собственост на
сумата от 36 000.00 лв., а заемателят се задължава да върне заетата сума в
срок до 10.08.2023 г. По двата договора за заем е заемополучателят е поел
задължение за плащане на гаранционна вноска в размер на 20 % от
стойността на предоставените заемни суми в срок от пет дни, считано от
датите на подписването на договорите.
Видно от експертното заключение на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, за периода 10.09.2018 г. – 10.08.2019 г. сумите за
дължимите лихви по погасителните планове са инкасирани от гаранционните
вноски в общ размер от 8 000.00 лв. След изчерпване на гаранционните суми,
в периода 12.08.2019 г. – 07.04.2020 г. заемополучателят и извършил
плащания по двата договора за заем в общ размер на 4 040.00 лв. Общият
размер на плащанията по двата договора за заем възлиза на сумата от
12 040.00 лв., като в счетоводните книги на заемодателя плащане в размер на
сумата от 10 939.94 лв. е отразено като плащане по договор за заем от
09.08.2018 г., а плащането на сумата от 1 200.06 лв. е отразено по договор за
заем от 10.08.2018 г. Според изчисленията на вещото лице общата сума на
дължимата договорна лихва към 01.02.2021 г. по договора за заем от
10.08.2018 г. възлиза на 6 890.00 лв., главница 36 000.00 лв., а по договора за
заем от 09.08.2018 г. – 780.40 лв. и главница 4 000.00 лв.
С оглед неизпълнението на задълженията на заемополучателя,
произтичащи от договора за заем от 09.08.2018 г., заемодателят е отправил до
заемополучателя изявление за прекратяване на договора за заем и покана за
доброволно изпълнение изх. № 23/01.02.2021 г., връчена на заемополучателя
на 01.02.2021 г., с което договорът за заем е обявен за предсрочно изискуем.
С оглед неизпълнението на задълженията на заемополучателя,
2
произтичащи от договора за заем от 10.08.2018 г., заемодателят е отправил до
заемополучателя изявление за прекратяване на договора за заем и покана за
доброволно изпълнение изх. № 24/01.02.2021 г., връчена на заемополучателя
на 01.02.2021 г., с което договорът за заем е обявен за предсрочно изискуем.
На 28.05.2021 г. заемодателят е подал до Районен съд – Каварна
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
заемополучателя за процесните суми, по повод на което е образувано ч. гр. д.
№ 216/2021 г. и заповедният съд е издал Заповед № 58/31.05.2021 г. за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, с което е разпоредил на заемополучателя да заплати на заемодателя
процесните суми.
Поканата за доброволно изпълнение, заповедта за изпълнение,
изпълнителния лист и договорите за заем са връчени на заемополучателя на
17.01.2022 г. от частен съдебен изпълнител ***, рег. № *** на КЧСИ, с район
на действие – ОС – Варна.
На 22.012022 г. заемополучателят е подал молба за спиране на
изпълнението и възражение по чл. 414 ГПК.
С Определение № 53/07.02.2022 г. по ч. гр. д. № 216/2021 г. Районен съд
– Каварна е спрял изпълнението по изп. дело № 31/2022 г. по описа на частен
съдебен изпълнител ***, рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – ОС –
Варна.
С Разпореждане № 45/07.02.2022 г. по ч. гр. д. № 216/2021 г. Районен
съд – Каварна е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок. Заявителят е уведомен на 01.03.2022 г.
В законоустановения срок кредиторът е предявил установителен иск по
чл. 422 ГПК срещу длъжника.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК с предмет установяване съществуването на вземане по издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Предпоставките за надлежно предявяване на иска по чл. 422 ГПК са: 1.
Издадена заповед за изпълнение; 2. Надлежно предявено възражение от
3
длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК; 3. Разпореждане на съда,
съдържащо дължимите указания по чл. 415, ал. 1 ГПК и 4. Предявяване на
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
При съобразяването на кумулативно установените предпоставки за
предявяването на иска по чл. 422 ГПК, настоящият състав на Съда,
необвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство,
намира, че искът по чл. 422 ГПК, предмет на настоящото търговско дело, за
надлежно предявен.
Предметът на правния спор по делото се определя от правните
твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение. Съдът със своя акт следва да се произнесе по въпроса
за съществуването, респ. несъществуването на правото, за което е издадена
заповед за изпълнение.
С предявяването на настоящия иск по чл. 422, ал. 1 ГПК кредиторът се
позовал на сключени на 09.08.2018 и на 10.08.2018 г. договори за заем, и
настъпила предсрочна изискуемост заемите съгласно чл. 11 от Договора и чл.
60, ал. 2 ЗКИ, считано от 01.02.2021 г.
Поради обусловеността на установетелния иск по чл. 422 ГПК от
издадената заповед за изпълнение, основано на извлечение от счетоводните
книги на банката, предметът на делото е обвързан от основанието и размера
на вземането, така както са заявени от кредитора в заповедното производство.
Предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две условия:
обективният факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че
счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника при
наличието на обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока - ТР – 4 - 2013 – ОСГТК. Преценката относно упражняването на
правото принадлежи на кредитора. Настъпването на предсрочната
изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта –
неизпълнение на длъжника и изрично волеизявление на кредитора за
отнемане на преимуществото на срока. Когато кредиторът като заявител в
заповедното производство се е позовал на предсрочна изискуемост на целия
кредит, респ. остатъка от кредита, настъпването й трябва да предхожда
4
образуването на заповедното производство. Ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
от заявителя основания. Настоящият случай не е такъв. В процесния казус,
последното извършено плащане по заемите е извършено на 07.04.2020 г.,
поради което Съдът приема, че към 01.02.2021 г., когато е редовно и
надлежно връчено уведомлението за предсрочната изискуемост на длъжника,
същият вече е бил в просрочие. При договора за заем е налице неделимо
плащане. В случай, че е уговорено връщането на заетата сума да стане
погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни
вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна
на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД.
Приложима по отношение на това задължение е общата петгодишна давност
по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване
на кредита, а не кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
В процесния казус, съвкупният анализ на доказателствата по делото
обосновава извода за наличието на облигационно отношение по договор за
заем по смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ между „НОВО ФИНАНС“ ООД гр.
Варна от една страна като заемодател и Н. К. П. от друга страна като
заемател, по силата на което заемодателят се е задължил да отпусне на
заемателя парични суми при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължил да ги върне след изтичането на сроковете.
Договорите за заем са търговски сделки – чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Към датата на сключването им е приложим Законът за потребителския
кредит и Законът за защита на потребителите. Кредитополучателят отговоря
на дефиницията за „потребител” по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП
и на чл. 9, ал. 3 ЗПК; банката – на дефиницията за „търговец” по смисъла на
параграф 13, т. 2 от ДР на ЗПП и на чл. 9, ал. 4 ЗПК; договорът има за
предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитна
институция по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и на чл. 9, ал. 1
ЗПК; липсва предвиденото в този закон основание за неприложимост.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, националният съд е
5
длъжен служебно да разгледа неравноправния характер на договорна клауза –
Решение на Съда ( четвърти състав ) от 04.09.2009 г. по дело С – 243/08 и
Решение на Съда ( първи състав ) от 03.06.2010 г. по дело С – 484/08.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са
уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи,
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при
договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е
изчерпателно.
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени
хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, като: т. 9 – при
налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора; т. 10 – при
предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по
договора въз основа на непредвидено в него основание; т. 11 – при
възможност на търговеца да променя едностранно без основание
характеристиките на стоката или услугата; т. 12 – при предвиждане цената да
се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да
има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена
при сключване на договора.
В чл. 144 ЗЗП са посочени изключенията, при които определени
хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители,
визирани в чл. 143 ЗЗП, са неприложими. Така според чл. 144, ал. 3 ЗЗП
нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца
или доставчика на финансовите услуги.
6
От гореизложеното се налага извода, че за да е нищожна като
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е
уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на
чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144
ЗЗП.
Систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП е
основание са следния извод: допустима е уговорка в потребителски договор с
предмет предоставяне на финансова услуга, предвиждаща възможност за
увеличаване на първоначално уговорената цена, когато са налице следните
кумулативни условия: 1. Обстоятелствата, при чието настъпване може да се
измени цената на финансовата услуга, трябва да бъдат изрично уговорени в
потребителския договор; 2. Обективен характер на обстоятелствата; 3.
Методиката за промяна на цената на финансовата услуга трябва да е подробно
и ясно описана в потребителския договор; 4. При настъпването на
обстоятелствата да е възможно както повишаване, така и понижаване на
първоначално уговорената цена на финансовата услуга.
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправната клауза е уговорка във вреда на
потребителя. Липсата на вредоносен характер имплицитно изключва
квалификацията на уговорката в чл. 6 от Договора като неравноправна.
С оглед гореизложените доводи, Съдът не констатира наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
Съдът констатира, че договорът за заем отговоря и на изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК,
поради което не е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22
ЗПК.
Гореизложените доводи обуславят извода за възникването на валидно
облигационно отношение, произтичащо от договор за заем, сключен между
заемодателя и заемополучателя.
С оглед експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, което съответства на събрания по делото доказателствен
материал, Съдът намира, исковите претенции за доказани и основателни в
пълния претендиран размер. Исковете са доказани и основателни и следва да
се уважат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на правния спор, на
7
ищеца следва да се присъдят следните разноски по делото: 982.20 лв.,
представляваща държавна такса, 500.00 лв. представляваща депозит за вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и адвокатско
възнаграждение в размер на 5 500.00 лв. с оглед представения по делото
списък по чл. 80 ГПК.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО на следните
вземания на „НОВО ФИНАНС“ ООД гр. Варна, ул. „***“ № 2, ЕИК ***
срещу Н. К. П. ЕГН ********** с наст. адрес с. Българево, ул. „***“ № 12,
общ. Каварна, област Добрич, към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в Районен съд–Каварна –
26.05.2021 г. в размерите, посочени в представеното по ч. гр. д. № 216/2021 г.
по описа на Районен съд – Каварна извлечение от счетоводните книги на
„НОВО ФИНАНС“ ООД и договор за заем от 09.08.2018 г. и договор за заем
от 10.08.2018 г.: 36 000.00 лв., представляваща неплатена главница по
договор за заем № 211-ВН/10.08.2018 г.; 7 073.36 лв., представляваща
възнаградителна лихва по чл. 2.2., б. „ж“ и „3“ от Договор за заем № 211-
ВН/10.08.2018 г. за периода 10.02.2020 г. – 01.02.2020 г.; 1 1500.00 лв.,
представляваща законна лихва по Договор за заем № 211-ВН/10.08.2018 г. от
датата на прекратяване на договора за заем – 01.02.2020 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
– 26.05.2022 г.; 4 000.00 лв., представляваща неплатена главница по договор
за заем № 210-ВН/09.08.2018 г.; 756.67 лв., представляваща възнаградителна
лихва по чл. 2.2., б. „ж“ и „3“ от Договор за заем № 210-ВН/09.08.2018 г. за
периода 10.02.2020 г. – 01.02.2020 г.; 127.78 лв., представляваща законна
лихва по Договор за заем № 210-ВН/09.08.2018 г. от датата на прекратяване
на договора за заем – 01.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 26.05.2022 г; ведно със
законната лихва върху главниците по Договор за заем № 210-ВН/09.08.2018 г.
и по Договор за заем № 211-ВН/10.08.2018 г. от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 26.05.2022
г. до окончателното погасяване на задълженията
8
ОСЪЖДА Н. К. П. ЕГН ********** с наст. адрес с. Българево, ул.
„***“ № 12, общ. Каварна, област Добрич да заплати на НОВО ФИНАНС“
ООД гр. Варна, ул. „***“ № 2, ЕИК *** сторените в заповедното
производство разноски: 982.20 лв., представляващи държавна такса и 1
500.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, както и сторените в
първоинстанционното производство разноски: 982.20 лв., представляваща
държавна такса, 500.00 лв. представляваща депозит за вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и 5 500.00 лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
9