Определение по дело №1229/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1683
Дата: 15 юни 2020 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20203100501229
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Варна,15.06.2020г.

Варненски окръжен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

Производството е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР Варна срещу решение № 1029 от 27.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 16601 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, осми състав, с което е осъдена ОД на МВР Варна да заплати на Я.П.М. сумата от 1698,23 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /15.10.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 , ъвв връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и сумата от 340 лева, представляваща направените в производството пред първата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 217,73 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага се, че съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от чл. 2, ал. 1 от ЗМВР. Посочва, че неправилно съдът е приел, че за процесния период е действала Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и не е съобразил ограниченията в чл.187, ал.3 ЗМВР и чл.3, ал.3 от Наредба №81213-776/29.07.2016г. Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

С писмен отговор насрещната страна оспорва изложените във въззивната жалба доводи, като навежда други, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение, което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.08.2020 г. от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

 

НАПЪТВА на основание чл. 273 във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                      2.