РЕШЕНИЕ
№ 3524
Бургас, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XVII-ти състав, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | АТАНАСКА АТАНАСОВА |
При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия АТАНАСКА АТАНАСОВА административно дело № 20247040701922 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по повод постъпила жалба от М. А. А. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], против Заповед № 24-1670-000350 от 18.09.2024 г., издадена от П. К. Н. на длъжност полицейски инспектор в ОДМВР- Сливен, РУ- Сливен, за налагане на принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон. В нея се сочи, че е извършено медицинско изследване на предоставената от жалбоподателя кръвна проба, но резултатите от изследването не са съобразени от администряативния орган при издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. По същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Представя доказателства. С писмено становище заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваната заповед. Претендира разноски, като представя списък на извършените такива.
Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка, като със съпроводителното писмо заявява становище за неоснователност на жалбата. С писмено становище излага подробни съображения по съществото на спора. Прави възражение за прекомерност на извършените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
Със заповедта, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Прилагането на мярката е обосновано с констатация за наличие на наркотични вещества (кокаин) в кръвта на жалбоподателя, като водач на МПС [Марка] с рег. № Х 87 88 МА.
Заповедта е издадена от компетентен орган, оправомощен със Заповед № 251з-1821 от 25.04.2022 г. на директора на ОДМВР- Сливен, в предвидената от закона писмена форма. При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаването и.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В конкретния случай е прието от административния орган, че е налице хипотезата на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Според цитираната норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство: 1) с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух; или 2) след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и 3) при отказ да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване- до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от осемнадесет месеца. В съобразителната част на оспорената заповед са изложени обстоятелства, относими към втората от горните хипотези. В нея е посочено, че при извършена с техническо средство проверка на водача е установено съдържание на упойващо вещество- бензодиазепини. Констатацията за наличието му обаче не съответства на приложените по делото писмени доказателства. Видно от представеното заключение на съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза, извършена от специализираната Химикотоксикологична лаборатория към ВМА- София, при извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина, взети от жалбоподателя, не е установено наличие на наркотични вещества. При тези данни следва да се приеме, че не са налице установените в приложимата норма материалноправни предпоставки за прилагане на мярката, поради което издадената заповед се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.
С оглед формирания извод за основателност на жалбата, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в общ размер 1010 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса за производството и 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските се възложат върху юридическото лице- ОДМВР- Сливен, в чиято структура е органът, издал отменения акт, доколкото последният не може да бъде носител на права и задължения с облигационен характер, поради липса на гражданска правосубектност.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на разноските, извършени от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение се договаря свободно от страните с договора за правна помощ и съдействие, като единственото ограничение, предвидено в Наредба № 1/09.07.2004 г., се отнася до неговия минимален размер. В случая минималното възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 3 от посочената наредба възлиза на 1000 лева и следователно определеното от страните по договора за правна помощ възнаграждение в същия размер не би могло да се определи като прекомерно. Ето защо съдът приема, че не са налице основания за присъждане по-нисък размер на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 24-1670-000350 от 18.09.2024 г., издадена от П. К. Н. на длъжност полицейски инспектор в ОДМВР- Сливен, РУ- Сливен, с която е наложена на М. А. А. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР- Сливен да заплати на М. А. А. с [ЕГН] сумата от 1010.00 (хиляда и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |