МОТИВИ от 16.10.2020 г. по НАХД № 250/2020 г. на РС-А..
Производството е
по реда на чл.375 и сл. от НПК и е образувано по повод постановление на
Районна прокуратура А. - за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл.78а от НК с обвинение по чл.191, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че
С.Й.С.: роден на *** ***,
български гражданин, основно образование, неженен, безработен, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН **********, в периода от 21.07.2019 г. до 16.01.2020 г.,
в гр. А., обл. Б., и в К., в съучастие с Н.М.Ф.
улеснил непълнолетния Й.Н.Ф., роден на *** г., ненавършил към онзи момент
16-годишна възраст и лице от женски пол М.А.А.,
родена на *** г., ненавършила към онзи момент 16-годишна възраст, да заживеят
съпружески, без да са сключили брак, предоставяйки им за ползване стая в
жилището си, находящо се в гр. А., обл. Б., *** и на неустановен адрес в К.
Н.М.Ф.: родена на *** ***, български гражданин, неграмотна, неомъжена,
безработна, неосъждана, ЕГН **********, в периода от 21.07.2019 г. до
16.01.2020 г., в гр. А., обл. Б., и в К., в съучастие
със С.Й.С. улеснила непълнолетния Й.Н.Ф., роден на *** г., ненавършил към онзи
момент 16-годишна възраст и лице от женски пол М.А.А.,
родена на *** г., ненавършила към онзи момент 16-годишна възраст, да заживеят
съпружески, без да са сключили брак, предоставяйки им за ползване стая в
жилището си, находящо се в гр. А., обл. Б., *** и на неустановен адрес в К.
Представителят на Районна прокуратура – гр.А. в съдебно заседание поддържа обвинението и излага аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпното
деяние и доказващи както от обективна,
така и от субективна страна последното. Аргументира изводите относно
правната квалификация на същото.
Защитникът на подсъдимите изтъква подробни аргументи във връзка с
оправдаване на подсъдимите, като сочи, че са налице предпоставките по чл.9,
ал.2 от НК.
Поради
оспорване на обвинението са разпитани свидетелите Й.Ф., син на
обвиняемите, А.А. и Р.
А., родители на М.А., както и близки на семейството - К.Я. и З.С., като от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Свидетелят Й.Н.Ф. е роден на *** ***, където се
намира дома на родителите му - майка му Н.М.Ф. и съжителстващия с нея на
семейни начала С.Й.С., като последният се представя за негов биологичен баща
въпреки липсата на надлежно припознаване на детето. През лятото на 2019 г. Й.
се запознал с М.А.А., родена на *** г., като двамата
решили да заживеят на семейни начала. Това било обсъдено от родителите на
двамата, като никой не се противопоставил, въпреки че децата не били навършили
пълнолетие. М. отишла да живее при Й. в дома на родителите му, които им
организирали годеж. Предоставили им стая в дома си, където двамата млади живели
до заминаването им в К.. Първоначално заминали Й. със свидетеля С.Й.С., а след
това двамата се върнали и взели със себе си жените, които ги чакали в дома си в
гр. А., ***. В К. М. заминала като „жена“ на Й., като всички живели заедно на
квартира. След завръщането им на 16.01.2020 г. поради влошените отношение със
„свекърва си“ Н.М.Ф. свидетелката А.Х.А., майка на М., оттеглила съгласието си
и прибрала незабавно дъщеря си в дома си.
Извършени са справки за съдимост на двамата
обвиняеми Н.М.Ф. и С.Й.С., от
които е видно, че същите са неосъждани към момента на извършване на деянието.
По отношение на С.Й.С. е
настъпила реабилитация по право за осъждането му НОХД № 160/2009 г. на РС-А. за
престъпление по чл.197, ал.1, т.3 вр. чл.195, ал.1,
т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК на лишаване от свобода за
срок от три месеца, отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години,
поради което осъждането и последиците са заличени.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и
взаимно допълващи се. В хода на
съдебното следствие са разпитани като свидетели Й.Ф., син на обвиняемите, А.А. и Р. А.,
родители на М.А., както и близки на семейството - К.Я. и З.С.. Приложени са справки са съдимост и социален
доклад от ДСП-А..
Анализът на
доказателствата сочи категоричен извод, че двамата непълнолетни заживели
съпружески в дома на двамата обвиняеми в гр. А., ***, а по-късно това
съпружеско съжителство продължило и по-късно в К., където им предоставили
собствената си квартира. За да се случи това, двамата непълнолетни били
улеснени от двамата обвиняеми. Улесняването се изразявало в това, че въпреки
законовата забрана за това им осигурили възможност да заживеят заедно,
предоставяйки им за ползване дома си в гр. А. и по-късно в К.. Обвиняемите не просто
дали съгласие за това децата да заживеят заедно, но и извършили активни
действия, като ги приели в жилището си и им предоставили дома си, в който
двамата непълнолетни да живеят като семейство. Обвиняемите съзнавали ниската
възраст на децата, а именно че и двамата младежи няма навършени 16 години.
При така
установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че обвиняемите Н.М.Ф. и С.Й.С. в съучастие в периода от
21.07.2019 г. до 16.01.2020 г. в гр. А. и в К. са улеснили непълнолетните Й.Н.Ф.
и М.А.А., и двамата ненавършили 16 години към онзи
момент, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, предоставяйки им за
ползване стая в жилището си в гр. А., *** и на неустановен адрес в К., като по
този начин са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.191, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
От обективна
страна подсъдимите като пълнолетни лица в условията на съучастие като
извършители улеснили непълнолетните лица, ненавършили 16-годишна възраст към
този момент, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като въпреки
законовата забрана за това им осигурили възможност да заживеят заедно, давайки
съгласие за съвместното им съжителстване, като им предоставили за ползване стая
в обитаваното от тях жилище, находящо се в гр. А., ***,
а по-късно и в К., където заминало цялото семейство.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК,
тъй като обвиняемите са съзнавали общественоопасния
характер на деянието си, предвиждали са настъпването на общественоопасните
последици от извършването му и са ги целели – същите са съзнавали, че
предоставяйки дома си в Република България и квартирата си в К. на
непълнолетните, улесняват непълнолетните да съжителстват съпружески, въпреки че
не са били навършили 16 години към онзи момент.
Неоснователни са възраженията на защитата,
като съображенията са следните:
Според
защитата не бил установен началния момент на заживяването на семейни начала.
Съдът не възприема възражението, тъй като от събраните гласни доказателства
става ясно, че заживяването е станало през месец юли-август 2019 г. Данните по
свидетелските показания установяват също така, че две седмици след годежа Й.Ф. заминал
с баща си за К., като оставил „жена си“ М. при своята майка, а след това се
завърнал, за да я вземе и за да заминат заедно с родителите му за К.. Видно от
справката за пътуване на лицата Й.Ф. и С.Й., същите са напуснали страната на
28.07.2019 г., като с оглед данните по свидетелските показания, че годежът е
станал две седмици по-рано, то може да се заключи, че датата на заживяването е
преди 21.07.2019 г. Следователно посочвайки датата 21.07.2019 г. прокурорът е
повдигнал обвинение за период по-кратък от данните по свидетелските показания,
което обстоятелство в крайна сметка е в полза на обвиняемите и не следва да се
тълкува като основание за оправдаване на обвиняемите, каквото е искането на
защитата. Освен това заживяването е обективно трайно състояние, което обхваща
период от време, като е безспорно установено, че то вече е било налице, когато
двамата младежи заминали за К. - 12.09.2019 г. - дата, която се установява от
справка за пътуване на лицето М.А.А. – л.20 от ДП.
Крайният момент е безспорно установен отново от справката и свидетелските
показания – на 16.01.2020 г. незабавно след завръщането в страната на М.
нейната майка - свидетелката А.А. я прибрала вкъщи и
повече не я пуснала в дома на Й.Ф..
Неоснователно
е възражението, че нямало доказателства относно деянието в К.. Безспорно се
установява от свидетелските показания, че момичето е изведено от страната от
двамата обвиняеми като „жена“ на техния непълнолетен син, както и че по време
на пребиваването в К. двамата младежи са продължили да живеят заедно.
Неоснователно
е възражението, че обвиняемият С.Й. не е официално признат за баща на
непълнолетния Й.Ф.. Доказателствата безспорно сочат, че същият го отглежда като
свой син, като самото качество на родител не е съставомерен
елемент от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинението.
Достатъчно е, че С.Й. като пълнолетно лице в съучастие с майката на
непълнолетния Й.Ф. е улеснил престъпното заживяване на двамата младежи, като им
е осигурил възможност за това, предоставяйки им стая в дома си в гр. А. и в квартирата
си в К. след напускане на територията на страната на 12.09.2019 г.
Неоснователно
е искането за приложението на чл.9, ал.2 от НК, направено от защитника на
обвиняемите. За да бъде определено като престъпно конкретно поведение, то
следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на
деянието, което да обоснове използването на санкционните средства на
наказателното право и да ги направи обществено приемливи. В конкретния случай
обект на престъплението са обществените отношения, свързани с правилното
физическо, психическо и нравствено развитие на подрастващите, обект на защита,
които според защитника не са били съществено засегнати, тъй като родителите са
положили всички необходими грижи за двамата младежи. Това безспорно е така, но
следва да се цени единствено като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото
установената фактическа обстановка по делото по категоричен начин сочи, че към
инкриминирания момент и двамата младежи не са имали навършени 16 години.
Въпреки това родителите са улеснили престъпното заживяване, като изобщо не са
отчели изключително ниската възраст и на двамата младежи, а при това положение
защитната теза за явна незначителност на обществената опасност на деянието не
може да се приеме. Изключително ниската възраст и на двамата младежи ги поставя
в още по-висок риск, доколкото същите се явяват психически и физически незрели
за общуването, което предполага съпружеското съжителство между мъж и жена. При
това положение обществената опасност на извършеното от подсъдимите, касаещо две деца следва да се прецени като достатъчно
висока, за да обоснове прилагането на наказателно правната репресия.
Увреждането на обществените отношения, обект на конкретното престъпно деяние, е
факт, по отношение на който не може да намери приложение чл.9, ал.2 от НК
предвид и продължителността на периода на престъпното заживяване от половин
година. Този период не може да се определи като незначителен, което наред с
изключително ниската възраст на непълнолетната към момента на заживяването и
извеждането й извън страната като „жена“ на също така непълнолетния Й.Ф.,
обосновава извод за неоснователност на искането на защитника.
С оглед
изложеното съдът приема, че обвиняемите са осъществили от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 191, ал. 2 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което съдът ги
призна за виновни по този текст - но тъй като за това деяние, законодателят е
предвидил наказание до 2 години лишаване от свобода или пробация,
обвиняемите не са осъждани и не са били освобождавани от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, както и от деянието им
няма причинени имуществени вреди, съдът намира, че са налице основанията на чл.
78а от НК за освобождаване на обвиняемите от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание глоба от 1 000 лева на всеки от тях за
извършеното деяние в условията на съучастие. Този размер на наказанието глоба,
което предвижда чл.78а от НК, съдът определи, като взе предвид тежестта на
деянието и смекчаващите отговорността обстоятелства - съдебно минало на двамата
обвиняеми, добросъвестното процесуално поведение, с което изключително
ускоряват и улесняват своевременното приключване на производството по делото,
както и факта, че са се постарали по всякакъв начин да осигурят спокойното
съществуване на сина си и вече неговата съпруга, полагайки грижи за тях самите
и общото им благополучие. Многобройните смекчаващи обстоятелства, ведно с
данните относно личността на обвиняемите и начина, по който е осъществено
деянието, обосновават извод в насока, че се касае до лица, извършили
престъпното деяние под въздействието на силна загриженост и прекалена обич по
отношение на техния син /въпреки че обвиняемият не е официално признат за баща
на Й.Н.Ф., то същият го приема и се грижи за него като истински такъв/, при
липса на користни мотиви и подбуди за това. В тази връзка обществената им
опасност на всеки от тях като деец на престъплението не е с висок интензитет,
като следва да се има предвид поведението на обвиняемите, насочено изцяло към
обезпечаване на благополучието и спокойствието на младежите, които са
подкрепяли емоционално, морално и финансово, вкл. като са полагали
непосредствени грижи за тяхното благополучие. Анализът на тези данни обосновава
извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание по размер, е достатъчно
като вид и размер, за да изиграе необходимата предупредителна и превъзпитателна
цел. Данните сочат, че като цяло са граждани, които спазват и почитат правовия
ред в страната, като извършеното се явява инцидентен случай в техния живот,
осъществен под въздействие на недостатъчно обмислена родителска проява на обич
към сина им. Проявата от миналото на обвиняемия С.Й.С. не само е заличена
поради настъпилата реабилитация, но е и от друг по-ранен етап от живота му, от
който са минали повече от 10 години. Така определеното наказание, наложено на
всеки от двамата обвиняеми, е достатъчно като вид и размер с оглед невисоката
обществена опасност на деянието и обвиняемите, поради което се явява в
съответствие с целите, предвидени в чл.36 от НК.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ…………….…............