Определение по дело №206/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 103
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20213000500206
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 103
гр. Варна , 28.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова

Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Мария К. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500206 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба
от Прокуратурата на Република България чрез прокурор при ВКП - Р.Раева против
разпореждане №804/15.03.2021г., постановено по в.гр.д.№2301/20г. по описа на ВОС, гр.о.,
в частта му, с която е уважена молбата на М. К. П. за издаване на изпълнителен лист за
сумата от 7 000лв. въз основа на решение № 1805/18.12.2020г., постановено по в.гр.д.
№2301/20г. по описа на ВОС, гр.о.В жалбата се твърди, че разпореждането в обжалваната
му част е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което молбата за издаване на изпълнителен лист за
посочената сума бъде оставена без уважение.
Въззиваемият М. К. П. в подадения в срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор по частната
жалба чрез процесуалния му представител адв.Я.К. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли разпореждането на ВОС в обжалваната му част да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон,
приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред настоящата
инстанция на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК съдебен акт.
Производството по в.гр.д.№2301/20г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по по -
дадената от Прокуратурата на Република България въззивна жалба против решение
№3053/10.07.2020г., постановено по гр.д.№18558/19г. по описа на ВРС, в частите му, с
които са били уважени предявените от М. К. П. против Прокуратурата на Република
България искове с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ като ответникът е осъден да заплати на
1
ищеца сумата от 900лв., представляваща обез -щетение за претърпени имуществени вреди, и
сумата от 7 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 30.10.2019г., както и е осъден да му
заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 910лв.
С решение №1805/18.12.2020г., постановено по в.гр.д.№2301/20г. по описа на ВОС, е
потвърдено решение №3053/10.07.2020г., постановено по гр.д.№18558/19г. по описа на ВРС,
в обжалваните му части.
В срок против решението на ВОС в частта му по иска за присъждане обезще -тение за
претърпени неимуществени вреди Прокуратурата на Република България е подала
касационна жалба вх.№3545/23.02.2021г., администрирана от въззивния съд, като предстои
изпращането й на ВКС.
На 12.03.2021г. М. К. П. е депозирал молба за издаване на изпълнителен лист за
присъдените му суми съответно от 900лв. и 7 000лв., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 30.10.2019г., както и за присъде -ните му разноски в размер от
910лв.
С разпореждане от 15.03.2021г. молбата е уважена в частта й досежно сумите от 900лв.
и 7 000лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.10. 2019г., като за
същите е издаден изпълнителен лист.Заявлението за изплащане на сумите е депозирано във
ВКП на 25.03.2021г.
Видно от гореизложеното решението на ВОС в частта му, с която е потвърдено
решението на ВРС в частта му за присъждане на сумата от 7 000лв., представля -ваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не е влязло в сила.
Съгласно нормата на чл.243, ал.2 от ГПК срещу държавата, държавните учреж -дения и
лечебните заведения по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ не се допуска изпълнение на невлязло в сила
решение.Константна е практиката на ВКС - напр. Определение №413/27.09.2019г. по ч.гр.д.
№3366/19г., IV гр.о.; определение №3/08.01.2019г. по ч.гр.д.№3775/18г., III гр.о.;
Определение №388/23.10.2018г. по ч.гр.д. №3770/18г., III гр.о.; Определение
№137/27.03.2018г. по ч.гр.д.№715/18 г., III гр. о.; Определение №514/29.12.2017г. по ч.гр.д.
№5035/17г., III гр.о.; Определение №46/29.01.2016г. по ч.гр.д. №5798/15г., IV гр.о. и
множество други в същия смисъл, че разпоредбата на чл. 243, ал.2 от ГПК установява
императивна забрана за изпълнение на невлезли в сила съдебни решения срещу държавните
учреждения.Тази забрана се разпростира спрямо всички държавни учреждения, каквото
несъмнено е ПРБ, и се отнася за всяка хипотеза на невлязло в сила съдебно решение,
включително и когато то е осъдително въззивно такова по чл.404, т.1, пр.2 от ГПК.Изводът
следва от текста на разпоредбата, който обективира пълна, ясна и непротиворечива правна
уредба на въпроса за изпълнение на невлезли в сила съдебни решения срещу държавните
учреждения.Разпоредбата не противоречи на конституционния принцип за равенст -во на
2
страните, тъй като в компетентност на законодателя е както да регламентира
изпълнителните основания, чрез които осъществява защитната функция на
правораздаването, така и да изключи прилагането на някои от тях по отношение на
определени субекти с оглед специфичните им функции.Това няма отношение към равните
права на страните в процеса, а само към реда за осъществяване на защитата на правоимащия
с оглед особеното качество на длъжника.
След като решението на ВОС, с което е осъдено вид държавно учреждение за парично
задължение, е невлязло в сила, на осн. чл.243, ал.2 от ГПК не е допустимо неговото
изпълнение преди влизането му в сила, съответно издаването на изпълнителен лист в
хипотезата на чл.404, т.1, пр.2 от ГПК.Предвид липсата на предпоставките, предвидени в
закона за издаване на изп.лист за сумата от 7 000лв., ведно със законна лихва
разпореждането на ВОС в тази му част се явява непра -вилно и като такова следва да бъде
отменено, а издаденият изп.лист в тази му част обезсилен.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №804/15.03.2021г., постановено по в.гр.д.№2301/20г. по описа
на ВОС, гр.о., в частта му, с която е уважена молбата на М. К. П. за издаване на
изпълнителен лист за сумата от 7 000лв., ведно със законна лихва, считано от 30.10.2019г. до
окончателното изплащане, въз основа на решение №1805/18.12.2020г., постановено по
в.гр.д.№2301/20г. по описа на ВОС, гр.о., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. К. П. молба вх.№4706/12.03.2021г. в
частта й за издаване на изпълнителен лист за сумата от 7 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от
30.10.2019г. до окончателното изплащане, въз основа на решение №1805/18.12.2020г.,
постановено по в.гр.д.№2301/20г. по описа на ВОС, гр.о.
ОБЕЗСИЛВА издадения на 17.03.2021г. по в.гр.д.№2301/20г. по описа на ВОС, гр.о.
изпълнителен лист №34 само в частта му за сумата от 7 000лв., представля -ваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от
30.10.2019г. до окончателното изплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4