Решение по дело №346/2021 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 02.02.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали  в открито заседание на двадесет и пети януари  през две хиляди двадесет и втора  година в състав:

                                         СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 346 по описа за 2021 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от К.Е.М. от ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №2153-08-302/29.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №2113-08-1351#7/29.10.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали за отказ да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Счита, че неправилно административния орган не е зачел времето на отбиване на наборната му военна служба, за действителен осигурителен стаж. Иска отмяна на оспореното решение и претендира деловодни разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. 

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, в представено по делото писмено становище, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна, по съображения, изложени в обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и иска намаляването му до размера, определен в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

 След като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,  настоящият съд прие за установено следното:

Административното производство е започнало по заявление на жалбоподателя с вх.№ 2113-08-1351/17.09.2021 г., с което е поискано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. Към горното заявление са приложени и документи, установяващи осигурителния стаж на лицето, в т.ч. и удостоверение, изд. от командира на  поделение ***, ***, според което, в периода от 14.09.1973 г. до 03.11.1975 г., жалбоподателят е бил на редовна военна служба в частите на Българската армия.  

С разпореждане № 2113-08-1351#7/29.10.2021 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, на жалбоподателя е  отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. Посочено е, че към датата на подаване на заявлението, лицето има навършена възраст 66 год. 08 м. 04 дни, както и придобит осигурителен стаж от ІІІ категория – 15 год. 05 м. 25 дни. Прието е, че общият осигурителен стаж възлиза на 15 год. 05 м. 25 дни, а действителният осигурителен стаж е 13 год. 04 м. 05 дни, тъй като периодът на наборна военна служба, с продължителност 2 год. 01 м. и 20 дни, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен такъв, по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.  

Във връзка с подадената срещу разпореждането жалба, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл с процесното Решение №2153-08-302/29.11.2021 г., с което отхвърлил жалбата, като възприел изцяло и доразвил  мотивите, изложени в проверяваното разпореждане. Решението е получено от пълномощника на жалбоподателя, на 01.12.2021 г. и е оспорено на 06.12.2021 г., чрез административния орган.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, както и на изискуемата от закона форма.

Съдът констатира обаче, че процесното решение противоречи на материалния закон, поради следното:

Съгласно чл.68, ал.3 КСО, когато лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Безспорно е по делото, че жалбоподателят е навършил необходимата възраст по чл.68, ал.3 КСО, както и че общият му осигурителен стаж, възлиза на 15 год. 05 м. 25 дни. Няма спор също, че в периода 14.09.1973 г. до 03.11.1975 г., /02 год. 01 м. 20 дни/, жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия.

Спорен е въпросът, дали периодът на наборната военна служба е действителен осигурителен стаж по чл.68, ал.3 КСО.

С чл. 9, ал. 7 от КСО (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) е предвидена възможност, за осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. Според разпоредбата на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), горният стаж се определя като такъв от трета категория.

Наред с горното, съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съответно, разпоредбата  на чл. 81 (Доп. - ДВ, бр. 10 от 1966 г., изм., бр. 102 от 1967 г., бр. 40 от 1991 г., бр. 76 от 1996 г.) от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) предвижда, изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие, да се зачита за трудов стаж от III категория.

 Съгласно легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, "действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Установи се по делото, че жалбоподателят реално е изслужил наборната си  военна служба с продължителност 2 год. 01 м. и 20 дни, в частите на Българската армия и предвид указаното в посочените разпоредби, горният период следва да се приеме като действителен стаж по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО /в този смисъл и Решение № 6845 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2018 г., VI о.; както и решения на ВАС, постановени по адм.д. № 13944/2017 г.; адм.д. № 2856/2018 г.; адм.д. № 6749/2018 г.; адм.д. № 10942/2018 г. и др./.

При така установеното следва да се приеме, че действителния осигурителен стаж на лицето възлиза на 15 г. 05 мес и 25 дни, поради което за заявителя са били налице условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО.

Ето защо, оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на К.Е.М. против разпореждане №2113-08-1351#7/29.10.2021  г. на ръководител „Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали, следва да бъде отменено, като противоречащо на материалния закон. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1 КСО,  компетентен да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявление вх.№2113-08-1351/17.09.2021 г. на К.М. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 КСО, при зачитане на осигурителния стаж по чл.9, ал.7 от КСО, като действителен такъв.

             При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателя се следват деловодни разноски. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съобразно приложения ДПЗС от 17.12.2021г. Предвид ниската фактическа и правна сложност на спора и проведеното само едно о.с.з., на жалбоподателя се следват деловодни разноски в размер на 350 лв., съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

                                          Р     Е     Ш     И  :

ОТМЕНЯ  Решение №2153-08-302/29.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на К.Е.М. срещу разпореждане №2113-08-1351#7/29.10.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали и ВРЪЩА  преписката на административния орган за ново произнасяне, в законоустановения срок, по заявление вх.№2113-08-1351/17.09.2021 г., на К.Е.М., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Кърджали,  да заплати на К.Е.М. от ***, с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 350 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпрати на страните.

 

 

 

 

                                       С Ъ Д И Я: