№ 428
гр. Петрич, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20251230101036 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба вх. №
6588/24.07.2025 година, подадена от Я. Щ. А., ЕГН **********, действаща
чрез пълномощник адвокат М. М., ПАК, обективираща иск по чл.26, ал.1 ЗЗД
срещу "ПР. КР. Б." ЕООД, ЕИК ***** седалище и адрес на управление гр. С.,
кв."М.", бул."Б." № **, бл.** *, вх. *.
Ищецът сочи, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № 40024961205/12.04.2024 г., по силата на който ответникът е
предоставил на ищцата кредит в размер на 5 000 лева. Съгласно постигнатите
договорености общата сума, която ищцата се задължила да върне на
ответника е 14 806,51 лева, чрез заплащане на 36 погасителни вноски.
Страните уговорили възнаграждение на ответника за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 5 200 лева. Ищцата релевира конкретни,
подробни правни аргументи за нищожност на клаузата от договора, по силата
на който се е задължила да заплати на ответника възнаграждение в размер на 5
200 лева за закупен пакет от допълнителни услуги. Твърди, че оспорената
клауза е нищожна като нарушаваща чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 ЗПК вр. с чл.22
ЗПК и неравноправна по чл.143 ЗЗП. Твърди, че клаузата е нищожна и поради
1
накърняване на добрите нрави. С изложеното обосновава правния си интерес
от предявяване на иска.
Иска се от съда да постанови решение, с което за обяви за нищожна като
накърняваща добрите нрави, противоречаща на закона - чл.10а, чл.11, чл.19 от
ЗПК вр. с чл.22 ЗПК, неравноправна по чл.143, ал.1 ЗЗП клаузата за заплащане
на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги от Договор за
потребителски кредит № 40024961205/12.04.2024 г., сключен между страните
по делото. Представя писмени доказателства. Претендира съдебни разноски.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор вх. №
7693/05.09.2025 г., с който заявява признание на обстоятелствата, на които е
предявен иска. Счита претенцията за основателна и моли за постановяване на
решение при признание на иска. Прави искане да не се възлагат на страната
съдебни разноски.
В проведеното открито с.з. по делото ищецът не се представлява. Депозира
чрез надлежно упълномощен процесуален представител писмено становище
за разглеждане на делото в негово отсъствие. Прави искане за постановяване
на решение при признание на иска, с оглед заявената от ответника позиция по
делото. Пледира за уважаване на претенцията като доказана и основателна.
Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК, ведно с
доказателства.
Ответникът не се представлява по делото, депозира чрез пълномощник
писмена молба с искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
претендира съдебни разноски съгласно списък, прави възражение за
прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца
възнаграждение.
С оглед процесуалното поведение на страните, при констатация за наличие
на процесуалните предпоставки, визирани в чл.237, ал.1 ГПК и липса на
процесуалните пречки, предвидени в чл.237, ал.3 ГПК, съдът е прекратил
съдебното дирене и е обявил на страните, че ще се произнесе с решение при
признание на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прави следните
фактически и правни изводи:
Предявеният иск е допустим доколкото ищецът като страна по процесния
2
договор има правен интерес от прогласяване нищожността на целия договор
или на отделна негова клауза /какъвто е настоящият случай/. Искът е предявен
срещу надлежна страна, предвид че ответникът е титуляр на вземанията по
процесния договор за кредит.
С оглед направеното от ответника признание на обстоятелствата, на които е
основан иска, също и стореното от ищеца искане за постановяване на решение
при признание на иска съдът счита, че следва да уважи претенцията –предмет
на делото, като основателна.
На основание чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася
съобразно признанието като в мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска. Съгласно чл.237, ал.3 от ГПК
съдът може да постанови решение при признание на иска, когато признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, като ответникът може
да се разпорежда с него.
В случая са налице всички предпоставки за произнасяне на решение по
чл.237, ал.1 ГПК : Ответникът е признал по основание и размер предявените
искове, а ищецът чрез процесуалния си представител е заявил искане за
прекратяване на съдебното дирене и за постановяване на решение съобразно
признанието, във връзка с което съдът е прекратил съдебното дирене и е
обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието. Спазени са и
изискванията на чл.237, ал.3 ГПК : признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави; признатото право е такова, с което страната
може да се разпорежда, тъй като се касае за имуществени, а не за лични права.
Ето защо следва претенцията следва да бъде уважена като доказана и
основателна, като на основание чл.237, ал.2 ГПК е достатъчно да се укаже, че
решението се основава на признанието на иска.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да понесе сторените от ищеца съдебни разноски в размер на 208 лева
заплатена държавна такса и 1 лев такса за възпроизвеждане на исковата молба
и доказателствата към нея за ответника.
На основание цитираната разпоредба ответникът следва да понесе и
3
отговорността за адвокатското възнаграждение на участвалия в процеса
адвокат - пълномощник на ищеца, съгласно договор за правна помощ и
съдействие /на листи 37-39 / и пълномощно / на лист 10/, при условията на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В тази връзка и с оглед стореното от насрещната страна
възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца
адвокатски хонорар съдът намира следното:
Съгласно практиката на СЕС и константната актуална практика на ВКС
нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не съответства на
правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са : видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.“
Имайки предвид гореизложеното, с оглед и на това, че спорът не
представлява фактическа и правна сложност, производството е приключило в
едно съдебно заседание поради стореното от ответника признание на иска,
респективно поради уважаване на искането на ищеца за прекратяване на
съдебното дирене и постановяване на решение при признание на иска, съдът
намира, че претендирания от пълномощника на ищеца хонорар в размер на
984 лева е прекомерен като несъизмерим с процесуалните действия,
осъществени от адвоката по делото - изготвяне и депозиране /чрез ССЕВ/ на
искова молба; изготвяне и депозиране /чрез ССЕВ/ на молба за даване ход на
делото при отсъствие на страната; изготвяне на молба с искане за
постановяване на решение при признание на иска. В този смисъл на
пълномощника на ищеца следва да се определи възнаграждение в размер на
300 лева с вкл. ДДС, което да бъде заплатено от ответника.
За пълнота на изложеното съдът намира за необходимо да посочи, че
претенцията за съдебни разноски за адвокатски хонорар, когато те са
несъизмерими с фактическата и правна сложност на делото, както и с
процесуалните действия, осъществени от адвоката по същото, представлява
4
злоупотреба с право, която съдът е длъжен да осуетява. Конкретният казус е
именно такъв, доколкото величината на търсеното адвокатско възнаграждение
е близък до материалния интерес от делото, самото дело не се отличава със
значителен интензитет от гледна точка на фактическите и юридическите
проблеми, поставени за решаване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за заплащане на възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги в Договор за потребителски кредит №
40024961205/12.04.2024 г., сключен между Я. Щ. А., ЕГН ********** и "ПР.
КР. Б." ЕООД, ЕИК ***** седалище и адрес на управление гр. С., кв."М.",
бул."Б." № **, бл.** *, вх. *. поради противоречие със закона, заобикаляне на
закона и накърняване на добрите нрави, и неравноправност.
ОСЪЖДА "ПР. КР. Б." ЕООД, ЕИК ***** да заплати на Я. Щ. А., ЕГН
********** съдебни разноски по делото в размер на 209 /двеста и девет/ лева.
ОСЪЖДА "ПР. КР. Б." ЕООД, ЕИК ***** да заплати на основание чл.38 от
ЗА сумата от адвокат М. В. М., ПАК, сумата от 300 /триста/ лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение на за осъществената от последния
в полза на ищцата Я. Щ. А. безплатна адвокатска помощ в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Благоевград в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5