Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
гр. Сливен, 24. 10. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на девети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА
и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно
дело № 173 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във
връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано
е по касационна жалба от Областна дирекция /ОД/ на МВР– Сливен, подадена против
Решение № 382 от 12.08.2019 г., постановено по АНД № 579 / 2019 г. по описа на
Районен съд – Сливен, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 2177
от 11.05.2018 г., издадено от Началника на Сектор ОП при РУ МВР – Сливен, с
което на З.К.Д., за нарушение на чл. 6 от Закона за българските лични документи
/ЗБЛД/ и на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД, е наложена глоба в размер на 50
лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е неправилно поради
нарушение на материалния закон. Изложени са съображения, че Районният съд
неправилно е приел, че извършеното деяние е маловажен случай. Заявено е искане
за отмяна на обжалваното решение с произнасяне по същество с решение, с което
да бъде потвърдено процесното НП като законосъобразно.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се
представлява. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален
представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът
по касационната жалба, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от
упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната жалба и моли
обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Счита, че Районният
съд правилно е преценил, че се касае за маловажен случай.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за основателност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
За да отмени обжалваното
НП като незаконосъобразно, Районният съд е приел, че извършеното нарушение,
макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение на
чл. 6 от ЗБЛД, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на
обществена опасност.
Решението на Районния
съд е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:
Видно от установената
по делото фактическа обстановка, при извършена на 06.05.2018 г. около 6,00 часа
в гр. Сливен, на бул. „Цар Освободител“ до „Винарна
Печ“, полицейска проверка от служители на РУ на МВР – Сливен, е било
установено, че ответникът по касационната жалба З.К.Д. не може да представи д.
за с.. За констатираното, на З.К.Д. е
съставен и връчен АУАН на 06.05.2018 г. Въз основа на съставения АУАН, на 11.05.2018
г. е издадено процесното НП.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, Районният съд правилно е приел,
че З.К.Д. е извършил нарушение на чл. 6 от ЗБЛД. В цитираната разпоредба е
предвидено задължение за гражданите при поискване от компетентните длъжностни
лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. От
доказателствата по делото е установено, че ответникът по касационната жалба не
е представил д. за с. при извършената от полицейските служители проверка. За
неизпълнение на задължението по чл. 6 от ЗБЛД, е предвидено наказване с глоба,
регламентирана в чл. 80, т. 5 от ЗБЛД.
Но изводът на
Районния съд, че процесното административно нарушение е маловажно, е
неправилен. Случаят не носи белези на маловажен. От доказателствата по делото е
установено, че процесната полицейска проверка е била извършена по сигнал на
тел. 112 за възникнал скандал и бой, като полицейските служители свидетелстват,
че са установили две лица, видимо у. а. и у. в б., единият от които –
ответникът по касационната жалба, не представил при поискване д. за с.. С оглед
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не би могло да се направи
обоснован извод за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на
закона. Самото нарушение по своя характер е формално и за неговата
съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат.
Предвидените в чл. 70, ал. 2 от ЗМВР начини за установяване самоличността на
лице не изключват законово вмененото задължение за всеки гражданин да
удостовери самоличността си при поискване от компетентните длъжностни лица. Предвид
характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и
липсата на обстоятелства, които да сочат, че конкретното нарушение представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от
съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Не се споделя
защитната теза на ответника по касационната жалба, че за същото нарушение му е издадено
друго НП. Няма събрани такива доказателства. Видно от приложеното по делото НП
№ 2181 от 18.05.2018 г., издадено от Началника на РУ на МВР – Сливен, на Д. е
наложена глоба за нарушение и на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно
тази разпоредба, който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите
си, се наказва с глоба в предвиден от закона размер, ако извършеното не
съставлява престъпление. Повече от очевидно е, че с посоченото НП на Д. е
наложена глоба за друго административно нарушение, различно от процесното
такова.
С оглед на изложеното, касационната инстанция
приема за установено, че З.К.Д. е извършил описаното в АУАН и НП
административно нарушение и правилно е ангажирана административно-наказателната
му отговорност. Процедурата по установяване на нарушението е спазена,
обжалваното НП съдържа всички изискуеми по ЗАНН реквизити, нарушението е
правилно индивидуализирано, правилно е приложено и съответното за това
наказание – глоба, определена като размер в законовия минимум.
По изложените
съображения, обжалваното решение на Районния съд е неправилно и като такова
следва да бъде отменено, и вместо него се постанови друго по същество, с което
да се потвърди процесното НП като законосъобразно.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл.
221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд– Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 382 от 12.08.2019 г., постановено
по АНД № 579/ 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 2177о от 11.05.2018 г., издадено от Началника
на Сектор ОП при РУ МВР – Сливен, с което на З.К.Д. с ЕГН: **********, за
нарушение на чл. 6 от ЗБЛД и на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД, е наложена
глоба в размер на 50 лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: