№ 180
гр. Варна, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500236 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от
А. Г. Й. от гр. Варна, чрез адв. Д. В. от АК – Варна и адв. Св. Ш. от АК –
Хасково, насочена против решение № 145/13.02.2025г., постановено по гр. д.
№ 754/2024 г. на Окръжен съд-Варна. С обжалваното решение са отхвърлени
предявените от А. Г. Й. срещу А. К. В. искове за прогласяване на
нищожност поради липса на подпис, а при условията на евентуалност – за
унищожаване поради това, че към момента на неговото съставяне
завещателката не е могла да действа разумно, съответно не е могла да
ръководи и разбира постъпките си, на завещанието на Й. П. Ц., бивш жител
на гр. Варна, починала на *г., обективирано в акт № 3, том І, рег. № 1569, зав.
рег. № 3, дело № 3/10.03.2021г., по описа на нотариус Кр. К., рег. № 513 с
район на действие ВРС, вписано в СВ-Варна под вх. рег. на завещанията № 63,
том І, стр. 10/11.03.2021г., с което Й. П. Ц. е завещала на А. К. В.
притежаваните от нея: АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в жилищна сграда в
гр. Варна, ул. „*“ № *, на първи етаж, със застроена площ от 60.53 кв.м.,
състоящ се от: антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня, тоалет, перално
помещение и балкон, съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.2556.173.1.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелния обект е от 16.06.2014 г., с адрес на имота по
схема: гр. Варна, район Приморски, ул. „*“, № *, ет. *, ап. *, стар
идентификатор - няма, с предназначение - жилище, апартамент, в жилищна
или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на
обекта - 1, при граници по схема: съседни самостоятелни обекти в сградата: на
1
същия етаж - 10135.2556.173.1.3; 10135.2556.173.1.2, под обекта -
10135.2556.173.1.16; 10135.2556.173.1.15; 10135.2556.173.1.12;
10135.2556.173.1.11, над обекта - 10135.2556.173.1.4, ведно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 5, с площ от 3.75 кв. метра, при граници на избеното
помещение: север - изба № 4 на апартамент № 5; юг - изба № 6 на апартамент
№ 4, запад - коридори, изток - съседен имот, ведно с 5.8474 % идеални части,
равняващи се на 66.88 кв. метра идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сграда с
идентификатор 10135.2556.173.1, с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, както и 25.75/308 идеални части от поземлен имот, находящ се
в гр. Варна, район Приморски, ул. „*“, № *, съставляващ имот с
идентификатор 10135.2556.173 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот е от 14.10.2022г., целият с площ по
кадастрална скица от 301 кв. м., а по документ за собственост от 308 кв. метра,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 517, квартал 620,
при граници и съседи по скица имоти с идентификатори: 10135.2556.158,
10135.2556.159, 10135.2556.172, 10135.2556.174, 10135.2556.129, на осн. чл.
42, б. „б“ вр. чл. 24, ал. 2 ЗН, евентуално на осн. чл. 43, ал.1, б. „а“ вр. чл.
13 ЗН.
В уточняваща молба с вх. № 4751/24.06.2025г. жалбоподателят А. Й.
чрез адв. В. посочва, че обжалва решението на ВОС само в частта, с която е
отхвърлен главният иск за прогласяване на нищожност, а в частта, с която е
отхвърлен предявеният евентуален иск за унищожаване на процесното
завещание, решението на Окръжен съд – Варна не е обжалвано.
Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Посочено е, че съдът
не е установил точната фактическа обстановка, обсъждайки факти, които
избирателно са кредитирани и които не съответстват на събраните и приети
доказателства. Съдът е разгледал подробно само първата хипотеза по чл. 579,
ал. 2 от ГПК на полагане на пръстов отпечатък на десния палец –
неграмотност, въпреки че между страните няма спор, че Й. Ц. е била грамотна,
а втората хипотеза – недъгавост, съдът е коментирал накратко като е приел, че
недъгавост е синоним на инвалидност, с което процесуалните представители
на жалбоподателя не са съгласни. Посочват, че в случая завещателката Й. Ц. е
била грамотна, няма данни за тежък ревматичен артрит и невъзможността да
се подпише може да се основава само на увреждане на зрението й. Но по
делото е било установено, че завещателката е могла да се подписва, т.е.
зрението й не е било влошено в степен да не вижда и множеството
заболявания, които е имала, не са възпрепятствали възможността й да постави
собственоръчен подпис. Всички тези факти, обаче, били игнорирани от
първоинстанционния съд, който е кредитирал единствено показанията на
свидетелката К. - нотариус по сделката, но дори и тези показания не съдържат
според процесуалните представители на жалбоподателя ясно и безусловно
твърдение, че Ц. не е можела да се подписва. Според процесуалните
представители на жалбоподателя свидетелката К. при разпита си е посочила,
че е имало трудност при изписване на имената. Според тях тази трудност при
2
сделката нотариус К. неправилно е квалифицирала като „старост и немощ“ и
съдът неправилно я е приравнил на недъгавост по смисъла на чл. 579, ал. 2 от
ГПК. Констатацията на свидетелката К. се опровергавала от назначената по
делото и неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза, с която е
установено, че завещателката се е подписвала върху други документи както на
датата на завещанието /10.03.2021 г./, така и след нея /на 10.04.2021 г./.
Неправилен според процесуалните представители на жалбоподателя е изводът
на първоинстанционния съд, че този факт е без правно значение. Въпреки че
на датата на завещанието Ц. е можела да се подписва, върху завещанието тя е
положила не подпис, а пръстов отпечатък, което е нарушение на чл. 579, ал. 2
от ГПК, в която норма са указани двете хипотези на полагане на пръстов
отпечатък. Дори теоретично да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл.
579, вр. чл. 189 от ГПК за полагане на отпечатък от палеца на ръката, то в
настоящия случай не е налице нито едната от тези две хипотези –
неграмотност или недъгавост. Също така, ако завещателят не може да се
подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът да отбележи
неговото изявление преди прочитането на завещанието, което изискване в
случая не е спазено. Вместо да удостовери изявление на завещателя, в
настоящия случай нотариусът е посочил собствените си изводи относно
състоянието на Ц., което представлява неспазване на формата на
нотариалното завещание и води до неговата нищожност. Жалбоподателят А.
Й. чрез процесуалните си представители претендира отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и моли вместо него да
бъде постановено друго, с което да бъде уважен главният иск, ведно с
присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е бил депозиран отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна А. К. В., чрез процесуалния му представител
адв. П. А. от АК – Добрич. Въззивната жалба е оспорена като неоснователна и
се претендира потвърждаване на обжалваното решение. Според процесуалния
представител на въззиваемата страна единственият пропуск на
първоинстанционния съд е свързан с искане на ответника в
първоинстанционното производство А. В. по доказателствата, което
първоинстанционният съд не е уважил, а е трябвало да го стори с оглед факта,
че искането е било мотивирано от нововъведени от В. твърдения и
доказателства, касаещи подписването от страна на Й. Ц. на служебни бонове,
удостоверяващи получаването от нея на пенсия. Посочено е също така в
отговора на въззивната жалба, че процесното завещание е надлежно
подписано от завещателката, тъй като според трайната практика на ВКС в
хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗН е необходим подпис на завещателя, който
може да бъде положен и чрез отпечатък на десния му палец, а в хипотезата на
чл. 24, ал. 3 от ЗН изявлението на завещателя замества неговия подпис.
Полагането на отпечатък от десния палец на завещателя е равносилно на
подписване на завещанието с графичен подпис в хипотезата на чл. 24, ал. 2 от
ЗН, а разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗН е неприложима в настоящия случай.
Също така, според трайната практика на ВКС, при липса на специална
разпоредба относно нотариалните актове за завещание във връзка с начина на
полагане на подпис от завещателя при неграмотност или недъгавост, прилага
се общата разпоредба на чл. 579 от ГПК. Законът не прави разлика в
3
значението на графичния подпис и подписа чрез отпечатък от десния палец,
като според ВКС в хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗН е необходим подпис на
завещателя, който може да бъде положен и чрез отпечатък от десния му палец,
а в хипотезата на чл. 24, ал. 3 от ЗН изявлението на завещателя замества
неговия подпис. Също така, според ВКС завещанието не е недействително
поради неуказване на причината, поради която не е положен графичен подпис,
а е поставен отпечатък, нещо повече, само ако отпечатъкът на десния палец не
може да бъде положен, в документа трябва да се отбележи причината за това.
Процесуалният представител на въззиваемата страна счита също така, че дори
да се приеме, че полагането на отпечатък от десния палец на завещателката не
е равносилно на полагане на графичен подпис, то по делото са събрани
достатъчно доказателства за наличието на обективни причини Й. Ц. да
положи отпечатък от десния си палец вместо графичен подпис. Тези причини
са свързани със заболявания, от които е страдала Ц. – начална старческа
катаракта, дегенерация на макулата на двете очи, артроза, артрозни изменения
в малките стави на пръстите и на двете ръце. Поради това е било
изключително трудно за Й. Ц. да изпише текста собственоръчно и да положи
подпис. Адв. А. излага доводи в полза на тезата, че изявленията на вещите
лица в съдебното заседание на 23.01.2025г., че Й. Ц., макар и със затруднения,
е можела да изпише имената си и да се подпише, не следва да се кредитират и
да се вземат предвид при решаване на спора. Посочва, че вещите лица не е
имало как да извършат личен преглед на завещателката, както и че д-р Д. не е
специалист по нито един от въпросите, по които дава отговор. Добавя, че има
достатъчно основания да се постави под съмнение обективността и на второто
вещо лице по КСМПЕ – д-р К., която е психиатър, но активно е отговаряла на
въпроси, които са извън нейната компетентност /относно физическото здраве
на Й. Ц. и способността й да изписва текст и да се подписва графично/. Освен
това д-р К. е имала специално отношение към показанията на свидетеля Кр.
К., като ги е оценила като много коректни и конкретни и тези показания са
били ползвани и от двете вещи лица при изготвяне на КСМПЕ.
Процесуалният представител на въззиваемата страна обръща внимание и на
обстоятелството, че свидетелят Кр. К. в показанията си е посочила защо се е
наложило Й. Ц. да положи отпечатък от десния си палец като е обяснила, че
Й. Ц. не е можела да пише и не е можела дори името си да изпише. Тези
показания според въззиваемата страна следва да бъдат кредитирани и
правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд, тъй като Кр. К.
няма интерес от изхода на делото и е професионалист по въпросите, за които
дава показания. Също така, показанията на свидетелката К. се потвърждават и
от показанията на свидетелката Р. М.. В подкрепа на тезата, че е имало
обективни причини Й. Ц. да не положи саморъчен подпис върху завещанието
са и показанията на свидетеля П. Х., който потвърждава, че тя е имала
сериозни проблеми със зрението. От своя страна вещото лице Е. А. е
установило, че Ц. не е положила подписи в тетрадката, в която са отразявани
плащанията на суми за поддръжка и ремонт на общите части на входа за 2021
г. Единственият аргумент на въззивника срещу горепосочените факти е
обстоятелството, че завещателката е полагала подпис върху служебните
бонове при ежемесечното получаване на пенсията си, в това число и в деня, в
който е съставено процесното нотариално завещание, но този факт няма
значение, тъй като е правно ирелевантен, както е приел и
4
първоинстанционният съд, тъй като е полаган само един графичен подпис,
както и поради това, че подписите са били полагани с чужда помощ.
Въззиваемата страна се позовава на Решение № 135/14.02.2019 г. по гр. д. №
3188/2017 г. на ВКС, ІІ г. о., в което са посочени изискванията за форма на
нотариалното завещание: устно изявяване на волята на завещателя, записване
на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на
изпълнените формалности и подписване на завещателния акт от завещателя,
свидетелите и нотариуса, като само липсата на някой от тези реквизити води
до нищожност на завещателното разпореждане по чл. 42, б. „б“ от ЗН. Но в
настоящия случай всички тези реквизити са налице. Освен това
горепосоченото решение на ВКС показва, че при изследване на въпроса за
спазване на изискванията за форма на нотариалното завещание, следва да се
прилага смисълът на закона, а не буквата му. Отправеното искане в отговора
на въззивната жалба е да бъде потвърдено решение № 145/13.02.2025 г. на
Окръжен съд – Варна като правилно. Претендират се и сторените във
въззивното производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването, насочена е срещу обжалваем съдебен акт /в обжалваната част/ и
при надлежна представителна власт, поради което е допустима.
В с.з. становищата, застъпени във въззивната жалба и в отговора й се
поддържат от процесуалните представители на страните.
От името на въззивника процесуалният му представител адв. Св. Ш.
изразява становище в с.з. във въззивното производство, че
първоинстанционният съд не е установил правилно и точно фактическата
обстановка по делото, не е квалифицирал правилно термина „недъгавост“.
Позовава се на графологичната експертиза на вещото лице Е. А. като твърди,
че е установено по делото, че Й. Ц. е можела собственоръчно да полага
подпис и да изписва имена. Изразява несъгласие с извода на
първоинстанционния съд, че формата на завещанието е била спазена.
В представени писмени бележки адв. В. и адв. Ш. посочват, че
разпитаната в с.з. на 01.10.2025 г. свидетелка О. Т. не е опровергала
твърденията им в първоинстанционното и във въззивното производство
относно възможността на завещателката Й. Ц. да полага собственоръчно
подписа си към датата на завещателното разпореждане – 10.03.2021 г. Считат,
че свидетелката Т. е отговаряла колебливо и несигурно, обяснявала е за
проблеми с краката и чак след настоятелно и многократно насочване относно
възможността на завещателката да полага подпис, относно тремор на ръцете и
влошено зрение, свидетелката Т. се е сещала какво да отговаря. Тя обаче
категорично не е доказала факта, че завещателката Ц. не е можела да поставя
собственоръчно подписа си. Свидетелката Т. е посочила, че Ц. се е подписвала
– и пред банков служител, и при получаване на пенсията си. Също така,
свидетелката Т. е заявила, че не е присъствала при подписването на
представените разписки за изплащане на пенсии от 10.03.2021 г. и от
09.04.2021 г. Поради това процесуалните представители на въззивника А. Й.
считат, че показанията на св. Т. не следва да се кредитират, тъй като са в
противоречие с другите събрани по делото доказателства и със заключенията
на вещите лица. Твърдят, че от приетата в първоинстанционното производство
КСМПЕ се установява, че невъзможността на Й. Ц. да се подпише, може да се
5
основава само на увреждане на зрението й. От друга страна, от
графологичната експертиза и от представените писмени доказателства се
установява, че завещателката е можела да се подписва, в който смисъл били и
показанията на вещото лице К.. Поради това може да се направи категоричен
извод, че зрението на Ц. не е било влошено до такава степен, че тя да не
вижда, и че другите й заболявания не са възпрепятствали възможността тя да
положи собственоръчно подпис. Тези факти обаче са били игнорирани от
първоинстанционния съд, който е дал вяра на показанията на свидетелката К.
относно преценката й по отношение на зрението на завещателката и
възможността тя да се подписва /въпроси, по които К. не е специалист/, а не е
дал вяра по тези въпроси на вещите лица-лекари, изготвили КСМПЕ. Освен
това показанията на св. К. следва да се ценят и във връзка с факта, че тя е
нотариусът, изготвил нотариалното завещание, и следователно има интерес да
защити неговата законност. Процесуалните представители на въззивника
отново посочват, че формата на завещанието не е спазена и че то е нищожно
на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН. Ако завещателят не е можел да се подпише,
той е трябвало да укаже причината за това.
В с.з. процесуалният представител на въззиваемата страна адв. П. А.
отново изразява становище, че разлика между полагането на графичен подпис
и полагането на отпечатък от палеца от гледна точка на закона няма. В тази
връзка се позовава на решение № 511/09.09.2025 г. по гр. д. № 1896/2023 г. на
ВКС, ІІ г. о. и твърди, че с това решение ВКС препотвърждава своя трайна
практика. Добавя, че според ВКС няма нужда дори да се посочва каква е
причината да се положи отпечатък от палеца, а не графичен подпис и че това,
че в случая нотариусът е посочил тази причина, не е порок на формата на
завещанието. Според адв. А. дори да се приеме, че има разлика между
графичен подпис и отпечатък от десния палец, от събраните по делото
доказателства се установява, че за Й. Ц. е било невъзможно да изпълни
графичен подпис и да напише трите си имена няколко пъти по време на
изповядване на завещанието.
За да се произнесе, настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа и правна страна:
С частта от първоинстанционното решение № 145/13.02.2025 г. по гр. д.
№ 754/2024 г. на Окръжен съд – Варна, която е обжалвана с въззивната жалба,
по която е образувано настоящото въззивно производство, е отхвърлен искът
на А. Й. за прогласяване нищожността на процесното нотариално завещание
на основание чл. 42, б. „б“, пр. 1 от Закона за наследството /ЗН/.
В исковата молба, подадена от А. Г. Й. срещу А. К. В., по която е било
образувано първоинстанционното дело, са наведени следните твърдения
относно иска, предмет и на настоящото производство: ищецът Й. е наследник
по закон на баба си Й. П. Ц., която е починала на *г., тъй като е единствен син
на Г. Й. Г., починал на *г., който от своя страна е бил единствен син на Й. Ц..
Съгласно решение, постановено по гр. д. № 767 по описа за 1999г. по описа на
ВРС, ХХ състав, влязло в законна сила на 06.06.2002г., вписано в СВ-Варна с
№ 222, том ІІ, дело № 686, вх. рег. № 4399 от 11.03.2014 г., е извършена
съдебна делба на жилищна сграда и дворно място, находящи се в гр. Варна, ул.
„*“, № *, съгласно която Й. П. Ц. е получила в дял и е изключителен
собственик на горепосочения АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се на първи етаж
6
в сградата, както и на 25.75/308 ид. части от дворното място, синът й Г. Й. Г. е
получил в дял и е собственик на апартамент № 6 на втори етаж от същата
сграда, както и на 25.75/308 ид. части от дворното място. След смъртта на Й.
Ц. и след направена справка в Агенция по вписванията – Имотен регистър,
ищецът е установил, че по партидата на починалата Й. Ц. в Регистър
„Завещания“ е вписано процесното нотариално завещание акт № 3, том І, рег.
№ 1569, зав. рег. № 3, дело № 3 от 10.03.2021 г., регистрирано в СВ с № 63,
том І, стр. 10 на 11.03.2021 г., което е било оставено за съхранение при
нотариус Кр. К., с рег. № 513 на НК. По силата на това завещание Й. Ц. е
завещала на ответника А. К. В. следните свои собствени недвижими имоти, а
именно: горепосочения АПАРТАМЕНТ № 1 с идентификатор №
10135.2556.173.1.1 и със застроена площ от 60,53 кв.м., находящ се в гр.
Варна, Район Приморски, ул. „*“ № *, ет. 1, ап. 1, ведно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 5 с площ от 3,75 кв.м., ведно с 5,8474 % идеални част от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в
което е построена сградата с идентификатор № 10135.2556.173.1, както и
25.75/308 идеални части от правото на собственост върху ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 10135.2556.173, целият с площ по кадастрална
скица от 301 кв.м., а по документ за собственост 308 кв.м. На последната
страница на нотариалното завещание, след завещателното разпореждане,
волята на завещателката Й. Ц. е удостоверена с полагане на отпечатък от
палеца на дясната ръка „поради старост и немощ“, и завещанието е подписано
от двама свидетели – Р. Л. М. и К. И. Д., както и от нотариуса. Посочва се в
исковата молба, че нотариалното завещание е нищожно, тъй като не е
подписано от завещателката Й. Ц., а е положен отпечатък от пръст, въпреки че
завещателката е била в добро физическо състояние и е полагала подписа си на
други документи в този период – при посещение при личен лекар, при
получаване на пенсията си ежемесечно и др. Ищецът счита, че дори да е
приложима общата разпоредба на чл. 579, вр. чл. 189 от ГПК за полагане на
отпечатък от палеца на ръката, то е необходимо да е налице едно от двете
условия за това – неграмотност или недъгавост. В конкретния случай не е
налице неграмотност на завещателката Й. Ц., а посоченото състояние
„немощ“ е извод на нотариуса, а не удостоверяване на факти, които биха
могли да се определят като недъгавост. Неспазването на изискуемата от чл. 24,
ал. 2 от ЗН форма на нотариалното завещание води до неговата нищожност.
Съгласно чл. 24, ал. 3 от ЗН ако завещателят не може да се подпише, той
трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление
преди прочитането на завещанието. А в настоящия случай нотариусът е
посочил причината, поради която е счел, че завещателката Ц. следва да
положи отпечатък от палеца, а не саморъчен подпис. Чл. 24, ал. 2 от ЗН
препраща към чл. 578, ал. 1 и 2 от ГПК, но не и към чл. 579 от ГПК вр. чл. 189
от ГПК, уреждащ възможността при определени обстоятелства документ,
издаден от неграмотен или незрящ, да носи вместо подпис отпечатък на
десния му палец. Според ищеца нормата на чл. 24, ал. 3 от ЗН е специална по
отношение на общите разпоредби за нотариалните производства, поради което
е приложима в хипотезата на нотариално завещание. Поради това, за да е
спазена формата на нотариалното завещание, е необходимо да е удостоверено
изявлението на завещателя за причината, поради която не може да положи
подпис, след което следва прочитане на завещанието, а не посочване на
7
изводите на нотариуса относно състоянието на завещателя. Според ищеца по
тези съображения и предвид посоченото в нотариалното завещание
„Молителката постави отпечатък от палеца на дясната си ръка, поради старост
и немощ“ изискванията за форма на нотариалното завещание не са спазени,
поради което процесното нотариално завещание е нищожно на основание чл.
42, б. „б“ от ЗН.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът А. К. В. чрез адвокат П. А.
от АК – Добрич е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения главен иск за прогласяване нищожността на процесното
нотариално завещание на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН. В отговора се
посочва, че завещателката Й. Ц. е леля на бащата на ответника, като през
годините преди Й. Ц. да почине както ответникът, така и майка му са полагали
грижи за нея. Нещо повече, в продължение на около 9 месеца – от есента на
2017 г. до лятото на 2018г., ответникът е живял заедно със завещателката в
процесния апартамент, като през този период й е помагал в пазаруване,
почистване на дома, купуване на лекарства и др. Именно в знак на
благодарност за грижите, които са полагани за нея и поради наличието на
родствена връзка с ответника и баща му Й. Ц. е завещала процесния имот на
ответника. От друга страна, отношенията между Й. Ц. и нейния внук – ищеца
А. Й., са били влошени. Според ответника изискуемата от закона форма за
действителност на нотариалното завещание е спазена. Според практиката на
ВКС /решение № 719/25.07.2000 г. по гр. д. № 1436/1999 г. на ВКС, ІІ г.о. и
определение № 973/01.08.2011 г. по гр. д. № 256/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о./
полагането на отпечатък от десния палец на завещателя е равносилно на
подписване на завещанието по чл. 24, ал. 2 от ЗН. Ответникът счита, че според
ВКС при липса на специална разпоредба относно нотариалните актове за
завещание, досежно начина на полагане на подпис от завещателя при
неграмотност или недъгавост, прилага се общата разпоредба на чл. 579 от
ГПК, отнасяща се за нотариалните актове. Законът не прави разлика в
значението на ръкописния подпис и подписа чрез отпечатък от десния палец.
Според ВКС в хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗН е необходим подпис на
завещателя, който може да бъде положен и чрез отпечатък от десния му палец,
а в хипотезата на чл. 24, ал. 3 от ЗН изявлението на завещателя замества
неговия подпис. Процесуалният представител на ответника счита, че според
ВКС завещанието не е недействително поради неуказване на причината,
поради която не е положен подпис, а е поставен отпечатък. Нещо повече, само
ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде положен, в документа
трябва да се отбележи причината за това. Следователно не е необходимо дори
да се отбелязва до отпечатъка от десния палец на завещателя, че той не може
да се подпише поради болест. Полагането на отпечатък от десния палец е
равносилно на подписване на завещанието по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗН.
Подписите се полагат съгласно общите разпоредби, а чл. 24, ал. 3 от ЗН се
прилага само при липса на подпис. С оглед тази практика на ВКС ответникът
счита, че чл. 24, ал. 3 от ЗН е неприложим към настоящия казус. Също така, не
е имало пречка Й. Ц., която е била грамотна, да се подпише чрез полагане на
отпечатък от десния си палец, без значение каква е причината за това и без да
е необходимо тази причина да се посочва. В процесния случай нотариусът е
посочил каква е тази причина, което гарантира в още по-голяма степен
8
интереса на завещателката. Нотариусът се е убедил в немощта на Й. Ц., която
е резултат от нейната напреднала възраст и заболявания – начална старческа
катаракта, дегенерация на макулите на двете очи и остеопороза. Ц. не е имала
възможност да се подпише поради старост и немощ, които обосновават извод
за недъгавост. Отразеното от нотариуса относно състоянието на
завещателката в съставения от него официален свидетелстващ документ
според ответника обвързва както третите лица, така и съда, като оборването
му е в тежест на този, който го оспорва. Освен това дори да се приеме, че
полагането на отпечатък от десния палец не е равнозначно на подписване, то
чл. 24, ал. 3 от ЗН е спазен в случая, тъй като нотариусът е бил уведомен за
неспособността на завещателката да се подпише и е отразил този факт в акта
си. Важното според ответника е не дали Й. Ц. по принцип е можела да се
подписва и се е подписвала, а дали е била способна да направи това при
самото съставяне на процесното завещание. Ответникът се позовава на
решение № 135/14.02.2019 г. по гр. д. № 3188/2017 г. на ВКС, ІІ г. о., което
посочва условията, необходими за да се приеме, че е спазено изискването за
форма на нотариалното завещание, като ответникът счита, че в настоящия
случай всички те са налице. Също така, съгласно това решение на ВКС не е
необходимо завещателят да е диктувал, а нотариусът дословно да е записвал
продиктуваното, за да е валидно завещанието. Нотариусът може да задава
въпроси с цел уточняване на казаното от завещателя, а при написване на
завещанието може да прави стилистични поправки, т.е. важно е да се прилага
смисълът на закона, а не буквата му.
Съгласно представеното по първоинстанционното дело заверено копие
от Удостоверение за наследници № 33655/* г., издадено от община Варна,
кметство „Район Приморски“, Й. П. Ц., б.ж. на гр. Варна, е починала на *г. От
удостоверението се установява, че ищецът А. Г. Й. е единствен наследник по
закон на Й. Ц., като той замества починалия преди Ц. неин син и баща на
ищеца Г. Й. Г., починал на *г. Следователно ищецът /и въззивник в
настоящото производство/ А. Й. има правен интерес да води иск за
прогласяване нищожността на процесното завещание.
С решение по гр. дело № 767/1999г. на ВРС е извършена съдебна делба
на дворното място, намиращо се в гр. Варна, ул. „*“ № *, цялото с площ от
308 кв.м. ведно с построената в него жилищна сграда, състояща се от четири
жилищни етажа, партер, мансарден етаж и сутерен, като в дял на Й. П. Ц. е
разпределен самостоятелен недвижим имот, представляващ апартамент № 1
на първи жилищен етаж с площ от 60.53 кв.м. ведно с избено помещение № 5
и 5.8474 % идеални части от общите части на сградата и правото на стоеж
върху 66.88 кв.м. от дворното място, както и 25.75/308 идеални части от
правото на собственост върху дворното място.
С процесното нотариално завещание от 10.03.2021г., обективирано в
нотариален акт № 3, том І, рег. № 1569, зав. рег. № 3, дело №3/2021г. по описа
на нотариус Кр. К., с район на действие Варненски районен съд, Й. П. Ц. е
завещала на ответника А. К. В. описания АПАРТАМЕНТ № 1. Нотариалното
завещание е съставено в присъствието на свидетелите Р. Л. М. и К. И. Д.. В
завещанието е отбелязано /след неговото прочитане/, че поради старост и
немощ завещателят полага отпечатък от палец на дясната ръка. Завещателката
Й. Ц. не е подписала завещанието, а е положила отпечатък от десния си палец,
9
за което не се спори между страните по делото.
Съгласно чл. 42, б. „б“, пр. 1 от ЗН завещателното разпореждане е
нищожно, когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите
на чл. 24 от ЗН. Нормата на чл. 24 от ЗН урежда формата на нотариалното
завещание. Съгласно решение № 119 от 28.02.2025 г. на ВКС, І г. о., по к. гр. д.
№ 500/2024 г., последователно се приема в практиката на ВКС, че нормата на
чл. 24, ал. 2 ЗН урежда изискванията за форма на нотариалното завещание,
чийто фактически състав включва следните елементи: устно изявяване на
волята на завещателя; записване на изявената воля от нотариуса; прочитане на
записаното; отбелязване изпълнението на тия формалности, означаване на
мястото и датата на съставянето му и подписване на завещателния акт от
завещателя, свидетелите и нотариуса. Липсата само на някой от тези елементи
на формата води до нищожност на завещателното разпореждане по смисъла на
чл. 42, б. „б“ ЗН (решение № 88 от 09.07.2018 г. по гр. д. № 4176/2017 г. на
ВКС, II г. о., решение № 135 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 3188/2017 г. на ВКС, ІІ
г. о.).
Съгласно Решение № 719 от 25.07.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1436/99 г.,
II г. о., при липса на специална разпоредба относно нотариалните актове за
завещание досежно начина на полагане на подпис от завещателя при
неграмотност или недъгавост, прилага се общата разпоредба на чл. 475 ГПК
/отм./ /понастоящем чл. 579 ГПК/, отнасяща се за нотариалните актове. При
хипотезата на чл. 24, ал. 2 ЗН е необходим подпис на завещателя, който може
да бъде положен чрез отпечатък на десния му палец. При хипотезата на чл. 24,
ал. 3 ЗН изявлението на завещателя замества неговия подпис. Разпоредбата на
чл. 151 от ГПК /отм./ /понастоящем чл. 189 от ГПК/ важи и когато
завещателят е грамотен, но не може да се подпише ръкописно. В този случай
вместо съответно отбелязване за причината, поради която не може да се
подпише, завещателят трябва да сложи отпечатък от десния си палец, който
замества неговия подпис. Законът не прави разлика в значението на
ръкописния подпис и подписа чрез отпечатък от десния палец или от друг
пръст, ако такъв няма. Само в последния случай трябва да се отбележи
причината, поради което не е сложен отпечатък от указания палец. Затова не е
нужно отпечатъкът да се приподписва от двама свидетели съгласно чл. 475, ал.
2 ГПК /отм./ /понастоящем чл. 579, ал. 2 ГПК/.
Горепосочената практика е потвърдена и от решение № 511 от
09.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2023 г. В него също така се посочва
следното: завещанието не е недействително поради неуказване на причината
поради която не е положен подпис, а е поставен отпечатък, защото законът не
прави разлика в значението на ръкописния подпис и подписа чрез отпечатък от
десен палец или друг пръст, ако такъв няма, и само в последния случай следва
да се посочи причината, поради която отпечатъкът не е от указания десен
палец. Подписите се полагат съгласно общите разпоредби, а по чл. 24, ал. 3 от
ЗН само при липса на подпис, като изявлението на завещателя в този случай
замества подписа. Същевременно разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗН изрично
изисква изявлението на завещателя за причината, поради която не може да
положи физически подпис /било ръкописен, било чрез отпечатък от пръст/ да
е отбелязано от нотариуса преди прочитане на завещанието, т. е в хипотезата
по чл. 24, ал. 3 ЗН самото изявление на завещателя замества подписа му, а не
10
преценката на нотариуса и неговото отбелязване в акта за невъзможността
завещателя да положи подпис, като по поредност това отбелязване от
нотариуса на заместващо подписа изявление на завещателя следва да е
предхождащо прочитането на завещанието. Следователно в чл. 24, ал. 3 ЗН са
определени не само специален начин на заместване подписа на завещателя, но
и различна спрямо чл. 24, ал. 2 ЗН поредност на действията на нотариуса по
удостоверяване начина на подписване на акта на завещанието, неспазването на
които специални изисквания опорочават изискването на чл. 24 ЗН за форма на
нотариалното завещание и го правят нищожно по смисъла на чл. 42, б. „б“ ЗН.
Тъй като горепосочената практика на ВКС ще е приложима към
настоящия случай само в хипотезите на неграмотност или недъгавост на
завещателката Й. Ц. и между страните не се спори, че Ц. е била грамотна,
следва да се установи дали състоянието й при съставяне на процесното
нотариално завещание може да се определи като недъгавост по смисъла на
ГПК.
Съгласно решение № 341 от 19.06.2025 г. на ВКС по к. гр. д. №
3279/2024 г. под „недъгавост“ по смисъла на закона следва да се има предвид
такова физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което
лицето изобщо не може да положи подпис или да положи идентифицируем
подпис, тоест всяко трайно увреждане на здравето, имащо за последица
невъзможността да се положи подпис. В някои редки случаи е възможно
нарушението на двигателната способност на ръката да не е пълно и
нотариусът би могъл да прецени дали се налага полагането на заместващ
подписа отпечатък от палеца на лицето. Тази алтернативна възможност обаче
не може да се окачестви като по-сигурна /поставянето на отпечатък без
съгласието на лицето не може да се изключи/, поради което трябва да е
обоснована с относително продължителна неспособност от полагане на
подпис, а не да се дължи на случайно и временно разстройство на здравето. В
противен случай не е спазена дължимата форма - положен е отпечатък на
десния палец, а не подпис от страна на лицето тогава, когато то не е
неграмотно или недъгаво, което е основание за нищожност на
удостоверяването по смисъла на чл. 576 във връзка с чл. 579, ал. 2 ГПК.
Съгласно приетата в първоинстанционното производство Комплексна
съдебно-медицинска и психиатрична експертиза /КСМПЕ/ към датата на
съставяне на завещанието – 10.03.2021г., Й. Ц. е страдала от хронична
исхемична болест на сърцето, състояние след поставяне на стент на лява
коронарна артерия, перманентно предсърдно мъждене, хипертонична болест
умерено висока степен, сърдечно-мозъчна форма, ІІ-ІІІ функционален клас,
хронична интермитентна вертебробазиларна съдова недостатъчност, лек
дискоординационен синдром, неинсулинозависим захарен диабет,
посттравматична коксартороза, състояние след алопластика на лява
тазобедрена става, артрозни изменения в малките стави на ръцете, артрозни
изменения в коленните стави и поясните стави, старческа катаракта, макулна
дегенерация, намаляване на зрителната острота на дясното око – 0,01 с
корекция 0,3, намаляване на зрителната острота на лявото око – без корекция
- 0,5. Заключението на вещите лица е, че тези заболявания не възпрепятстват
възможността Ц. да постави собственоръчно подпис.
Обстоятелството, че Й. Ц. е имала проблем със зрението, се потвърждава
11
и от показанията на свидетелите Ж. См., която е заявила пред първата
инстанция, че Ц. със сигурност е имала по-слабо зрение към лятото на 2020 г.,
и П. Х., който в показанията си сочи, че след 2020 г. Ц. е имала някакъв
проблем с очите и не е можела да го разпознае, но е разпознавала гласа му.
Според показанията на свидетелката Р. М., допусната до разпит в
първоинстанционното производство по молба на А. В., и негова съседка в гр.
Добрич, която е била и един от свидетелите, присъствали при съставянето на
процесното завещание на 10.03.2021 г., нотариусът е казал на Й. Ц., че трябва
да си напише трите имена с подпис и Ц. е казала на нотариуса, че не може да
си напише имената, защото не вижда, и че по тази причина не може да се
подпише на няколко екземпляра от завещанието.
Съгласно показанията на свидетелката Кр. К. /която е нотариусът,
съставил процесното нотариално завещание/, дадени в заседанието по
първоинстанционното дело от 26.11.2024 г., тя е провела две предварителни
срещи с Й. Ц. и А. В., на които са обсъждани различни варианти за
прехвърляне на имота /покупко-продажба, договор за прехвърляне на имот
срещу задължение за издръжка и гледане, завещание/ и са се спрели на
завещанието, защото дължимите такси за прехвърлителните договори не са
били по възможностите на ответника. Нотариус К. е дала на Й. Ц. бланка-
образец за написване на саморъчно завещание, но Ц. е казала категорично, че
не може да пише. Свидетелката К. уточнява, че Ц. не е можела да пише, тъй
като е имала проблем със зрението. Направили са опит тя да пише, но тя дори
и името си не е можела да изпише, поради което са минали на вариант
нотариално завещание, въпреки че таксата за нотариалното завещание е била
по-висока. При съставянето на завещанието нотариус К. е изслушала заедно
със свидетелите желанието на Ц., прочетено е завещанието и тогава лично
нотариус К. е взела отпечатък от пръста на Ц., тъй като е констатирала, че Ц.
не може да пише. И при трите срещи на нотариус К. с Й. Ц. /двете
предварителни срещи и при съставянето на нотариалното завещание/ Ц.
категорично е изразила воля процесният апартамент да остане за ответника А.
В..
Според приетата в първоинстанционното производство съдебно-
графологична експертиза, Й. Ц. не е положила подписи в документа,
наименуван „Вноски за почистване и поддръжка 2021г.“, отнасящ се за
сградата в гр. Варна, ул. „*“ № *, в която тя е живеела, а подписите,
удостоверяващи платените суми за апартамент № 1, са положени от друго
лице.
Съгласно приетата в първоинстанционното производство повторна
съдебно-графологична експертиза, Й. Ц. е подписала в деня на съставяне на
процесното нотариално завещание /10.03.2021 г./, както и след това /на
09.04.2021 г./ по един служебен бон за получаване на пенсия /л. 221 и 222 от
първоинстанционното дело/.
Според показанията на разпитаната в заседанието по въззивното
производство, проведено на 01.10.2025г., свидетелка О. Т. /майка на ответника
А. В./, ценени съгласно чл. 172 от ГПК, Т. е присъствала няколко пъти при
получаването на пенсията от страна на Й. Ц., която е получавала пенсията си в
брой, като парите са й носени от пощальон. При получаване на парите Ц. не ги
12
е брояла, тъй като не е виждала добре. Пощальонката е преброявала парите, а
Т. е държала ръката на Ц. в областта на китката и я е насочвала къде да се
разпише. Също така, Т. е водила Ц. в ДСК за смяна на дебитната й карта,
където Ц. не е можала да си напише трите имена, а при подписването Т. е
държала ръката й, за да я насочи къде трябва да се подпише и също така
поради това, че ръката на Ц. леко е треперела. Ц. не е можела сама да се
подпише, тъй като не е виждала добре и поради тремор на ръката.
Въз основа на горните доказателства настоящият съдебен състав
приема, че към датата на съставяне на процесното нотариално завещание
/10.03.2021 г./ завещателката Й. Ц. не е била в състояние да се подпише сама,
без чужда помощ, както и да изпише трите си имена, и че това е
продължителна неспособност за полагане на подпис, която не се дължи на
случайно и временно разстройство на здравето. От съвкупната преценка на
свидетелските показания се установява, че проблемите на Ц. със зрението и с
треперенето на ръцете не са й давали възможност да полага подпис сама. В
това отношение настоящият състав на съда не кредитира заключението на
КСМПЕ, тъй като вещите лица, изготвили експертизата, не са офталмолози, и
най-вече поради това, че те не е имало как да прегледат Ц., а са изготвили
заключението си само въз основа на документи. Що се отнася до повторната
съдебно-графологична експертиза относно подписите на Ц. върху боновете за
получаване на пенсия, от нея се установява, че Ц. е положила тези подписи
(парафи), но няма доказателства, че те са били положени без чужда помощ.
Поради това, ценена във връзка със свидетелските показания, повторната
съдебно-графологична експертиза не е достатъчна, за да се приеме за
доказано, че към датата на съставяне на нотариалното завещание Й. Ц. е била
в състояние да изпише името си на няколко документа и да се подпише сама,
без чужда помощ.
Предвид изложеното и с оглед на горепосочената съдебна практика на
ВКС настоящият съдебен състав счита, че в случая с Й. Ц. към датата на
съставяне на нотариалното завещание същата не е била в състояние да изпише
името си и да се подпише сама. Безспорно е, че на Ц. е била необходима чужда
помощ, за да положи подписа си и при това положение следва да се приеме, че
е приложим чл. 579, ал. 2 от ГПК. В този случай съгласно практиката на ВКС,
изложена по-горе, необходимо е било Й. Ц. да сложи отпечатък от десния си
палец /както е станало/, който замества нейния подпис, като законът не прави
разлика в значението на ръкописния подпис и подписа чрез отпечатък от
десния палец или от друг пръст, ако няма палец. Само в последния случай
трябва да се отбележи причината, поради която не е сложен отпечатък от
палец, т.е. в случая с Й. Ц. не е било необходимо да се отбелязва причината за
полагането на отпечатък от десния палец, а не на подпис.
Изводът е, че фактическият състав, необходим за спазване формата на
нотариалното завещание съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗН, е осъществен за
процесното нотариално завещание на Й. Ц.. Също така, в настоящия случай
нормата на чл. 24, ал. 3 от ЗН е неприложима. Както стана ясно, според
практиката на ВКС тя се прилага, когато завещателят не може да положи нито
графичен подпис, нито пръстов отпечатък. Тъй като не е било необходимо да
се отбелязва в нотариалния акт причината, поради която е положен отпечатък
от десния палец, а не графичен подпис, указването на тази причина от
13
нотариус К. не е нарушение на чл. 24, ал. 3 от ГПК и не опорочава формата на
процесното нотариално завещание.
Следователно, предявеният от А. Й. иск по чл. 42, б. „б“ вр. чл. 24, ал.2
ЗН за прогласяване нищожността на нотариалното завещание на Й. Ц. от
10.03.2021г. е неоснователен, което води и до неоснователност на въззивната
жалба на А. Й., по която е образувано настоящото производство.
Предвид съвпадането на изводите на първата и на въззивната инстанция
относно иска по чл. 42, б. „б“ вр. чл. 24, ал.2 ЗН, обжалваното в настоящото
производство решение № 145/13.02.2025 г., постановено по гр. д. № 754/2024
г. на Окръжен съд – Варна, следва да бъде потвърдено в частта, с която този
иск е отхвърлен. В останалата част /относно иска за унищожаване на
процесното нотариално завещание/ решението на Окръжен съд – Варна не е
обжалвано и е влязло в сила.
Въззиваемата страна е претендирала заплащане на разноски в
настоящото производство. С оглед изхода на спора, въззивникът А. Й. следва
да бъде осъден да заплати разноските на въззиваемата страна А. В. във
въззивното производство, които, съгласно представените договор за правна
защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, са в размер на
5 000 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Въззивникът не е
направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 145/13.02.2025г., постановено по гр. д. №
754/2024 г. на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
предявеният от А. Г. Й., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „*“, № *, ет.*, ап.*,
срещу А. К. В., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „*“, № *, ет.1, ап. 1, иск за
прогласяване на нищожност поради липса на подпис на завещанието на
Й. П. Ц., б.ж. на гр. Варна, починала на *г., обективирано в акт № 3 от
10.03.2021 г., том І, рег. № 1569, зав. рег. № 3, дело № 3 от 2021г., по описа на
нотариус Кр. К., рег. № 513 с район на действие Варненски районен съд,
вписано в Служба по вписванията – гр. Варна под вх. рег. на завещанията №
63, том І, стр. 10/11.03.2021 г., с което Й. П. Ц., б.ж. на гр. Варна, е завещала на
А. К. В. притежаваните от нея: АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в жилищната
сграда в гр. Варна, ул. „*“, № *, на първи етаж, със застроена площ от 60.53
кв.м., състоящ се от: антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня, тоалет,
перално помещение и балкон, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 10135.2556.173.1.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект е от 16.06.2014 г., с адрес на имота по схема: гр. Варна, район
„Приморски“, ул. „*“, № *, ет. *, ап.*, стар идентификатор - няма, с
предназначение - жилище, апартамент, в жилищна или вилна сграда или в
сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1, при граници по
схема: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
14
10135.2556.173.1.3; 10135.2556.173.1.2, под обекта - 10135.2556.173.1.16;
10135.2556.173.1.15; 10135.2556.173.1.12; 10135.2556.173.1.11, над обекта -
10135.2556.173.1.4, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 5, с площ от 3.75 кв.
метра, при граници на избеното помещение: север - изба № 4 на апартамент №
5; юг - изба № 6 на апартамент №4, запад - коридори, изток - съседен имот,
ведно с 5.8474 % идеални части, равняващи се на 66.88 кв. метра идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място, в което е построена сграда с идентификатор 10135.2556.173.1, с
предназначение – жилищна сграда - еднофамилна, както и 25.75/308 кв.
метра идеални части от поземлен имот, находящ се в гр. Варна, район
„Приморски“, ул. „*“, № *, съставляващ имот идентификатор 10135.2556.173
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 14.10.2022г., целият с
площ по кадастрална скица от 301 кв.м., а по документ за собственост от 308
кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 517,
квартал 620, при граници и съседи по скица имоти с идентификатори:
10135.2556.158, 10135.2556.159, 10135.2556.172, 10135.2556.174,
10135.2556.129, на осн. чл. 42, б. „б“ вр. чл. 24, ал. 2 ЗН.
В частта, с която е отхвърлен искът на А. Г. Й., ЕГН **********, срещу
А. К. В., ЕГН **********, за унищожаване на завещанието на Й. П. Ц., б.ж.
на гр. Варна, починала на * г., обективирано в акт № 3 от 10.03.2021 г., том І,
рег. № 1569, зав. рег. № 3, дело № 3 от 2021 г., по описа на нотариус Кр. К., рег.
№ 513 с район на действие Варненски районен съд, вписано в Служба по
вписванията – гр. Варна под вх. рег. на завещанията № 63, том І, стр.
10/11.03.2021 г., поради това, че към момента на неговото съставяне
завещателката не е могла да действа разумно, съответно не е могла да
ръководи и разбира постъпките си, решение № 145/13.02.2025 г. по гр. д. №
754/2024 г. на Окръжен съд – Варна не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА А. Г. Й., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „*“, № *, ет. *, ап.
*, да заплати на А. К. В., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „*“, № *, ет.1, ап. 1,
направените разноски във въззивното производство по делото в размер на
5 000 лв. /пет хиляди лева/, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните чрез
процесуалните им представители, при наличието на предпоставките за
допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15