РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Бяла, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20244510100242 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ФОРУКОМ И
КОМПАНИЯ“ ООД срещу Д. И. П..
Ищецът „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД твърди, че след постъпила в
системата му за администриране на заявки заявка от ответника Д. И. П., на
16.10.2018 г. е сключен Договор за потребителски кредит с № ***** от
16.10.2018 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата
1200 лева, усвоена посредством каса на „Изипей“ АД, срещу задължението на
ответника да я върне на 12 равни месечни вноски с падежна дата 15-то число
и краен падеж - 15.10.2019 г., при фиксиран лихвен процент 40% и годишен
процент на разходите 49,02%. Твърди, че след настъпване на крайния падеж
дължими по кредита останали главница в размер на 1116,83 лв., договорна
лихва за периода 15.11.2018 г. – 15.10.2019 г. и законна лихва в размер на
489,50 лв. за периода 16.10.2019 г. – 28.11.2023 г. Сочи, че по подадено от него
заявление била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
дължимите суми, срещу която ответникът възразил, с което обосновава
правния си интерес от иницииране на настоящото исково производство.
При тези твърдения ищецът претендира да се признае за установено
съществуването на вземания на ищеца от ответника за сумата 1116,83 лв. -
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане; сумата 414,47 лева - договорна лихва за период
от 15.11.2018 г. до 15.10.2019 г.; сумата 489,50 лева - законна лихва върху
просрочената главница за период от 16.10.2019 г. до 28.11.2023 г.
В постъпилия по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК отговор на
исковата молба ответникът признава, че на 16.10.2018 г. е кандидатствал по
1
електронен път за кредит и че на същата дата е получил на електронната си
поща договор за потребителски кредит № *****, че е сключил договора, както
и че договорът е сключен от разстояние. Заявява, че не разполага с екземпляр
от договора. Изтъква, че в представения по делото договор липсва посочен
размер на паричния заем, както и краен срок на задължението, че не е
посочена общата дължима сума по договора, че в погасителния план не
фигурират всички начисления, формиращи месечната парична вноска.
Твърди, че ГПР и общата сума, изчислена към момента на сключване на
договора, не са му били известни към момента на сключване на договора.
Счита, че при заета сума 1200 лв. и ГПР 49,02% месечната погасителна вноска
се равнява на сумата 49,02 лв., че договорът не отговаря изцяло на
изискванията по Глава трета, чл.9 - чл.1 от ЗПК, че уговорената
възнаградителна лихва, включваща 49,02% ГПР и 40% лихвен процент, са в
пряко противоречие на добрите нрави и се явява нищожна, както и че клаузата
за договорна лихва в размер на 40% е неравноправна на основание чл.143 от
ЗЗП. Твърди също, че е извършил частично плащане в полза на ищеца в
размер на 221,67 лв. за погасяване на задълженията си по договора. Твърди
още неизпълнение от страна на ищеца на разпоредбите на договора за
обявяване на предсрочна изискумост на вземането по договора, с което
бездействие ищецът целял недобросъвестно да се обогати, претендирайки
лихви за изтекъл значителен период от време. Счита, че дължи на ищеца
единствено главница в размер на 978,33 лв. поради извършеното частично
плащане и моли за отхвърляне на претенцията за главница за сумата над
978,33 лв., както и за претенциите за договорна лихва и за мораторна лихва
като нищожни, поради накърняване на добрите нрави.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, с писмена молба
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковата претенция, като
излага подробни съображения по съществото на спора, в това число и по
възраженията на ответната страна в подадения отговор на исковата молба.
Претендира и присъждане на разноски за производството, включително за
заповедното производство, като представя списък по чл.80 от ГПК. Навежда
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от адвокат
Р. Т. от АК-Р., редовно упълномощен, който поддържа подадения отговор на
исковата молба. По реда на чл.145, ал.2 от ГПК с оглед дадените от съда
указания за конкретизиране на твърденията чрез посочване на кое точно
изискване на ЗПК не отговоря процесният договор, както и навеждане на
конкретни твърдения за хипотеза по чл.143 от ЗЗП за неравноправност на
клаузата за договорна лихва в размер на 40%, ответникът чрез процесуалния
си представител уточнява, че несъответствието на договора на изискванията
на ЗПК касае ГПР и възнаградителната лихва по посочените в отговора на
исковата молба доводи, а относно неравноправността на клаузата за договорна
лихва сочи, че целта на закона е да се договоря лихва, която няма елемент на
печалба, като лихвата следва да съответства на размера на кредита и да е
съобразена с останалите условия на договора, а в случая не става ясно кое
обосновава и налага договорна лихва в размер на 40%, която не е съобразена
със законовата лихва. В хода на устните състезания ответникът чрез
пълномощника препраща към изложените в отговора на исковата молба
доводи и съображения, претендира и присъждане на разноски за
производството по представен списък по чл.80 от ГПК.
2
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.1
от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК вр.чл.240 от ЗЗД, чл.33, ал.1 от
ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД и насрещни възражения по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и
чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело №
61/2024 г. по описа на Районен съд - Бяла, въз основа на подадено на
28.11.2023 г. от „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД заявление срещу Д. И. П.
и „ВИКИ ПВ“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с № 64/19.02.2024 г. за солидарно заплащане от
страна на длъжниците на кредитора на сумата 1116,83 лв. - главница, ведно
със законната лихва за периода от 28.11.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 489,50 лева - лихва за период от 16.10.2019 г. до 28.11.2023 г.;сумата
414,47 лева - договорна лихва за период от 15.11.2018 г. до 15.10.2019 г.; както
и държавна такса в размер на 40,42 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 480 лв. Вземането си заявителят е основал на Договор за потребителски
кредит с № 000-КН-82931969/16102018 от 16.10.2018 г., сключен между
заявителя и длъжника Д. И. П., а по отношение на длъжника „ВИКИ ПВ“
ЕООД е направено позоваване на сключен между длъжника – юридическо
лице и заявителя договор за встъпване в дълг от 03.02.2020 г. Препис от
заповедта за изпълнение е връчен на длъжника – физическо лице на
21.02.2024 г., лично, като още на същата дата е подадено бланкетно
възражение от Д. И. П. по чл.414 от ГПК за недължимост изпълнение на
вземанията по заповедта. Във връзка с така подаденото възражение на
08.03.2024 г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск за
вземането си в едномесечен срок. С оглед на дадените указания, на 26.03.2024
г. по пощата е подадена исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство.
Предвид изложеното, предявените искове съдът намира за допустими -
същите изхождат от лице с правен интерес, подадени са в срока по чл.415, ал.4
от ГПК и са обусловени от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК – подадено от длъжник възражение в едномесечен срок от връчване на
издадена в полза на заявителя (ищец по исковете) заповед за изпълнение, като
исковете са насочени срещу ответник (длъжник в заповедното производство),
който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че по отношение
на длъжника „ВИКИ ПВ“ ЕООД заповедният съд е приложил разпоредбата на
чл.50, ал.2 от ГПК и е счел заповедта на изпълнение за връчена на
юридическото лице, като вземанията на заявителя – ищец в исковото
производство, по отношение на длъжника – юридическо лице са извън
предмета на настоящото дело.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по
смисъла на чл.154, ал.2 от ГПК.
С доклада си по делото съдът е обявил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че 16.10.2018 г.
ответникът е кандидатствал по електронен път за кредит при ищеца; че на
3
16.10.2018 г. ответникът е получил от ищеца на електронната си поща Договор
за потребителски кредит № ****; че страните са сключили договор за
потребителски кредит № ***** и че договорът е сключен от разстояние; че
ответникът е получил в заем от ищеца сумата 1200 лв. по договора; че
ответникът има непогасени задължения към ищеца по договора.
По правилата на чл.153 и чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като на
доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и
връзките между тях, поради което съдът е възложил в доказателствена тежест
на ищеца да установи съдържанието на процесния договор, в това число реда
и сроковете за заплащане на дължимите суми, уговорени договорна
/възнаградителна/ лихва и лихва за забава на плащането и техните размери;
настъпила изискуемост на вземането по договора; размерът на всяко едно от
заявените по договора вземания към датата на падежа, а за договорната лихва
и обезщетението за забава и периода на тези вземания.
По делото е представен Договор за потребителски кредит № ******, от
съдържанието на който се установява, че ищецът като кредитодател се е
задължил да предостави на ответника като кредитопоучател потребителски
кредит, при условие, че подаденото от кредиполучателя заявление бъде
одобрено от кредитодателя. Посочено е, че договорът, ведно с приложенията
към него и Общите условия за предоставяне на кредити на „ФОРУКОМ И
КОМПАНИЯ“ ООД и заявлението представляват цялостно и единно
споразумение между страните, като с подписването на договора
кредитополучателят заявява, че е съгласен и приема Общите условия, които са
му предоставени и с които се е запознал /чл.2 от договора/. Уговорено е, че
след подписване на договора от кредитополучателя, кредитодателят одобрява
заявлението за кредит на базата на извършена проверка за
кредитоспособността на кредитополучателя по реда, предвиден в Общите
условия, като по делото са представени извършени от ищеца справки по
отношение на ответника /справка за български документи за самоличност,
справка за кредитна задлъжнялост на кредитополучател, справка за
здравноосигурителен статус/.
Съгласно чл.2.4 от ОУ договарянето се осъществява чрез средствата за
комуникация от разстояние (електронна поща, уебсайт и телефон), като
договорът се сключва във формата на електронен документ. Съгласно чл.2.6 от
ОУ сключването на договора става по инициатива на клиента чрез попълване
на съответното искане (формуляр за кандидатстване) на уебсайта на
дружеството където предоставя лични данни, като искането се потвърждава
чрез цифров код предоставен на клиента от дружеството чрез кратко текстово
съобщение (SMS) на телефонния номер, предоставен при кандидатстването
/чл.2.9 от ОУ/. Следва разглеждане на предоставената информация от страна
на дружеството, като в случай на одобряване на клиента, последният бива
уведомен за това чрез изпращането на електронна поща или кратко текстово
съобщение (SMS), като едновременно с това дружеството изпраща на
посочената във формуляра за кандидатстване електронна поща договора за
кредит, заедно с Общите условия и Стандартен европейски формуляр, след
което клиентът разполага с 24 часа да потвърди сключването на договора,
като договорът се счита сключен от момента на потвърждаването /чл.2.10-2.14
от ОУ/. Съгласно Приложение № 1 към процесния договор, неразделна част
от договора /чл.6 от договора/, общият размер на кредита е 1200 лв., срокът на
4
кредита е 360 дни, броят на погасителните вноски: 12, размерът на
погасителните вноски е 123,17 лв., общият размер на плащанията е 1478,02
лв., лихвеният процент по кредита е 40%, а годишният процент на разходите е
49,02%, като за взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР, е направено препращане към Общите условия. Представен е и
погасителен план с информация за размера на вноските, включително размера
на главницата и на лихвата по всяка една от дванадесетте вноски, датите на
вноските, размера на главницата в началото и в края на периода по всяка
вноска, като съобразно данните, крайната дата по кредита е 15.10.2019 г. При
това положение несъстоятелно е оспорването на ответника, че в договора
липсва посочен размер на паричния заем, краен срок на задължението, общата
дължима сума по договора, както и че в погасителния план не фигурират
всички начисления, формиращи месечната парична вноска.
С оглед условията и предвидените ред и начин на сключване на
договора, при липса на спор между страните, че договорът е сключен,
несъстоятелно се явява и възражението на ответника, че към момента на
сключване на договора не са му били известни ГПР и общата сума по кредита,
както и че същият не разполага с екземпляр от договора, след като
изявлението на ответника за сключване на договора е предшествано от
получаване на договора на посочената от него електронна поща, а и в случая
не е налице оспорване от страна на ответника, че представеният по делото
документ не отговаря по съдържание на сключения между страните договор.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Видно от представеното по делото актуално състояние, съобразно вписаните в
Търговския регистър обстоятелства ищецът-кредитодател е небанкова
финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има
правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действал именно като
такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от
ЗПК и кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният договор между
страните по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв
за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон – ЗПК, а по аргумент от чл.24 от ЗПК
– и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143 –
чл.148 от Закона за защита на потребителите).
Следва да се има предвид, че за действителността на договора съдът
следи и служебно и когато нищожността произтича от съдържанието на
договора, съдът е длъжен да я констатира в случаите когато констатацията за
нищожност на правна сделка е от значение за решаването на спора, като в този
случай, за да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните
следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа
въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на
нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да е предоставена
възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да
посочат доказателства /в този смисъл постановките на Тълкувателно
решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/, което
5
в случая е сторено от съда с определението за насрочване на делото по чл.140
от ГПК, препис от което е надлежно връчено на страните.
Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в
нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на
съдържанието на сделката с правилото на закона. Съгласно чл.22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20,
чл.12, ал.1, т.7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са възникнали при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не
и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл.23 от ЗПК).
При съпоставка съдържанието на процесния договор и изискванията на
ЗПК, съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен
на основание чл.22, вр. с чл.11, ал. 1, т.9, т.10 и т.20 от ЗПК.
По правилото на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа
информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 от закона начин. Както бе посочено по-горе в Приложение
№ 1, неразделна част от процесния договор, за взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР, е направено препращане към Общите
условия. В общите условия обаче не е посочено как се изчислява
приложимият ГПР по договора във връзка изискванията на ЗПК. Според
разпоредбата на чл.19 от ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като следва
да бъдат посочени основните данни, които са послужили за изчисляване на
ГПР. Параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК ясно сочи, че под „общ разход по кредита“
следва да се имат предвид всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Целта на посочената уредбата е чрез императивни
норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на
ГПР на кредита. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,02%, а
лихвеният процент по кредита е 40%, но от съдържанието на договора не
може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между
размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Още повече, че никъде в
договора не е уговорено заплащането на каквито и да било разходи, такси и
др.подобни, като видно от приложимите между страните общи условия,
неразделна част от договора, такси и разноски във връзка с кредита не са
предвидени /чл.3.8 от ОУ, доколкото съдържанието на чл.3.8.1 и чл.3.8.2 е
6
отменено с решение на управителя от 10.02.2017 г./, а следва да се има
предвид, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентира договорът да
бъде сключен по ясен и разбираем начин.
На следващо място, съгласно чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа информация за „наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6, както и за размера на
лихвения процент на ден“. Установява се от представения по делото договор
и Общите условия към него, че в чл.8 от договора е предвидено правото на
кредитополучателя да се откаже от договора в срока и при условията на
Общите условия. В т. 3.3 от ОУ са уредени срокът и условията за упражняване
на това право. В отклонение от законовите изисквания обаче, в договора не е
посочен лихвеният процент на ден, който е от значение в хипотезите на чл.29,
ал.4 и ал.6 от ЗПК. Това са случаи, в които потребителя се отказва от договора
в 14-дневен срок от сключването му. При това положение и съгласно
цитираните норми, той дължи да плати на кредитора усвоената главница и
лихвата за дните от усвояване на кредита до връщане на главницата. Именно в
тази връзка е от значение лихвеният процент на ден, тъй като за потребителя
следва да е ясно колко лихва ще плати за дните от усвояването до връщането
на главницата. В цитираните Общи условия е посочено само, че дължимата
лихва се изчислява на базата на посочения в договора лихвен процент, което
преповтаря нормата на чл.29, ал.4 от ЗПК, но липсва изискването на чл.11,
ал.1, т.20 от ЗПК, наред с това да се посочи лихвеният процент на ден.
Изисква се също в договора да е посочена информация за задълженията
на потребителя съгласно чл.29, ал.4 и ал.6 от ЗПК. Последният законов текст
гласи, че „при упражняване правото на отказ от сключения договор за кредит
кредиторът няма право да изисква и събира от потребителя обезщетение, с
изключение на обезщетението за направените от него разходи към публични
административни органи, които не подлежат на възстановяване“. В т.3.3.1 от
ОУ към договора е посочено, че кредитополучателят има право, без да дължи
обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от
сключения договор. В т.3.3.3 от ОУ е посочено, че в случай на упражняване
правото на отказ, кредитополучателят се задължава да върне на дружеството и
евентуално дължима неустойка по т.3.3.1. Не става ясно към каква евентуално
дължима неустойка реферират Общите условия, след като именно в т.3.3.1 се
казва, че потребителят има право, без да дължи неустойка, да се откаже от
договора. Това противоречие поставя въпроса дължи ли се някаква сума от
потребителя при отказ от договора, освен усвоената главница и лихвата до
връщането й. Ако се касае за обезщетение към публични административни
органи, което има предвид чл.29, ал. 6 от ЗПК, това следва да е изрично
посочено. Освен липсата на лихвения процент на ден, липсва и ясна и
непротиворечива информация, дължи ли потребителят или не неустойки и
други обезщетения при отказ от договора. При това положение, не може да се
приеме, че е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, не само
формално, но и по същество, тъй като основаната цел на тази норма е да се
обезпечи информираност на потребителя за всички дължими от него суми при
отказ от договора.
На следващо място, съгласно Приложение 1 към Договора, страните са
7
уговорили 40% лихвен процент без да се посочи дали това е годишен лихвен
процент или се изчислява на друга база, като по този начин потребителят е
поставен в положение да гадае колко всъщност е дължимата по кредита лихва.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допуснато
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не е
оспорено от страните по делото и като обосновано и почиващо на
специалните знания на експерта, съдът кредитира същото. Съобразно
заключението и направените от вещото лице пояснения в съдебно заседание,
предвид договорните условия и приложения към договора погасителен план,
договорната лихва е 278,02 лв., а ищецът е начислил лихва в размер на 414,27
лв., колкото претендира и с исковата молба, като за тази сума експертът не
може да посочи в какъв процент е изчислена, поради липса на предоставена
допълнителна информация от страна на ищеца въпреси направено искане от
вещото лице. Експертът дава заключение, че при прилагане на 40% годишен
лихвен процент по кредита спрямо размера на предоставения кредит,
договорната лихва се равнява на сумата от 278,02 лв., но това заключение е
основано на специалните знания на експерта, с каквито не се очаква да
разполага обикновения потребител. Посоченото също е в насока на извода за
нарушение и на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК относно информацията за лихвения
процент и условията за прилагането му.
Нарушението на всяко от посочените правила на т.20 и т.9 и т.10 от
чл.11, ал.1 от ЗПК е самостоятелно основание за недействителност на
договора за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК.
Тук е мястото да бъдат обсъдени и останалите доводи и възражения на
ответника.
Несъстоятелно е виждането на ответника, че при заета сума 1200 лв. и
ГПР 49,02% месечната погасителна вноска се равнява на сумата 49,02 лв.
Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза дава заключение, че при
отпусната сума по договора 1200 лв., дължима на 12 погасителни равни
месечни вноски, при ГПР 49,02% и годишен лихвен процент 40%, размерът на
месечната погасителна вноска е 123,17 лв.
Несъстоятелно е и виждането на ответника, че възнаградителната лихва
по кредита включва 49,02% ГПР и 40% лихвен процент, т.е. общо 89,02% и
поради това уговорката за заплащане на възнаградителна лихва се явява
нищожна, както и че целта на закона е да се договори лихва, която няма
елемент на печалба и че в случая не ставало ясно кое обосновава и налага
договорна лихва в размер на 40%, с което се обосновава неравноправността на
клаузата за договорна лихва. На първо място възнаградителната лихва по
кредита се равнява на уговорения между страните лихвен процент по кредита,
който е част от ГПР. Следва в тази връзка да се има предвид факта, че
договорите за кредит са възмездни - срещу задължението на кредитора /в
случая небанкова финансова институция/ да отпусне парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, заемополучателят се
задължава не само да върне заетата сума, съобразно уговореното в договора,
но и да заплати уговорената възнаградителна лихва по кредита. С оглед на
прогласената свобода на договаряне в чл.9 от ЗЗД, страните са свободни да
определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като
са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави.
Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът й подлежи на
преценка от кредитодателя, като единственото условие, същата заедно с
8
другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия
размер /пет пъти законната лихва/.
А досежно доводите на ответника за недобросъвестност от страна на
ищеца, поради неизпълнение на разпоредбите на договора за обявяване на
предсрочна изискумост на вземането по договора, с цел да се обогати,
претендирайки лихви за изтекъл значителен период от време, следва да бъде
отбелязано, че право на избор на кредитодателя е дали да обяви задълженията
по договора за предсрочно изискуеми при настъпване на предвидените за това
договорни условия или не, като във всички случаи на неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата /чл.86 от ЗЗД/, а съобразно постигнатите в случая
договорни уговорки уговорена е възнаградителна лихва за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора, поради което длъжникът
не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.
Доколкото обаче съдът констатира недействителност на процесния
договор на основание чл.22 от ЗПК, по правилото на чл.23 от ЗПК
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, в случая -
1200 лв. Ответникът представя платежен документ от 15.11.2018 г. за
заплащане в полза на ищеца на сумата 221,67 лв. Съобразно заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза това плащане е отразено в
счетоводството на ищеца, като последният е направил погасяване на суми по
процесния кредит. Тази сума следва да бъде приспадната от чистата стойност
на кредита, при което задължението на длъжника спада до 978,33 лв. Именно в
този размер следва да бъде уважена претенцията на ищеца за главница.
Поради недействителността на договора, вземането за връщане на
главницата е без срок и за поставяне длъжника в забава е нужна покана. Най-
ранният момент, в който има доказателства за такава покана, е датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Доколкото обаче по правилото на
чл.6, ал.2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните, съдът е обвързан от направеното от
ищеца искане и законната лихва върху главницата следва да бъде присъдена
от 26.03.2024 г. - датата на подаване на исковата молба /по пощата/, каквото е
заявеното от ищеца искане.
За горницата над 978,33 лв. до претендираните 1116,83 лв. - главница, за
сумата 414,47 лева - договорна лихва за период от 15.11.2018 г. до 15.10.2019
г. и за сумата 489,50 лева - законна лихва върху просрочената главница за
период от 16.10.2019 г. до 28.11.2023 г. исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При определяне на отговорността за разноски, с оглед на крайния изход
на делото, следва да се има предвид следното:
Съобразно задължителните разяснения, дадени в т.5 от Решение на СЕС
от 16 юли 2020 по съединени дела C - 224/19 и C-259/19, член 6, § 1 и член 7, §
1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от
процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от
размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие
на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния
характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена
пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от
9
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално
неравноправния характер на договорни клаузи. Тези разяснения намират
приложение и в настоящия случай (доколкото се установява, че кредиторът-
ищец предоставя на ответника потребител паричен ресурс по силата на
недействителен договор за потребителски кредит), поради което в тежест на
ответника-потребител не следва да бъдат възлагани по съразмерност
сторените от ищеца разноски, както за заповедното, така и за исковото
производство. В този смисъл е и Решение № 129/30.07.2024 г. по т.дело №
630/2023 г. на I ТО на ВКС. Още повече, че по данните от заповедното
производство заповедта за изпълнение не е обжалвана от страна на
солидарния длъжник и е влязла в сила и по отношение на разноските.
По правилото на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част на исковата претенцията. В заповедното
производство същият не е сторил такива, в исковото е сторил разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Наведеното от
ищеца в тази насока възражение за прекомерност съдът намира за
неоснователно. Този размер на възнаграждение не надвишава предвидения в
чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) минимален размер на
възнаграждението. Така съразмерно на отхвърлената част на исковата
претенция на ответника се следват разноски за исковото производство в
размер на 258 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Д. И. П.,
ЕГН **********, адрес: гр.Б., обл.Р., бул.„С.С.“ № ****, вх.***, ет.***, ап.***,
дължи на „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр.Х., обл.Х., ул.“Д.“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, по Договор за
потребителски кредит № ****от 16.10.2018 г. сумата 978,33 лв. /деветстотин
седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ - главница, ведно със
законната лихва считано от 26.03.2024 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над 978,33 лв. /деветстотин
седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ до претендираните 1116,83
лв. /хиляда сто и шестнадесет лева и осемдесет и три стотинки/, както и
исковете за сумата 414,47 лв. /четиристотин и четиринадесет лева и
четиридесет и седем стотинки/ - договорна лихва за периода от 15.11.2018 г. до
15.10.2019 г. и за сумата 489,50 лв. /четиристотин осемдесет и девет лева и
петдесет стотинки/ - законна лихва върху просрочената главница за периода от
16.10.2019 г. до 28.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 64 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.02.2024 г. по
ч.гр.дело № 61/2024 г. по описа на Районен съд – Бяла.
ОСЪЖДА „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр.Х., обл.Х., ул.“Д.“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, да
заплати на Д. И. П., ЕГН **********, адрес: гр.Б., обл.Р., бул.„С.С.“ № ***,
вх.***, ет.**, ап.***, сумата 258 лв. /двеста петдесет и осем лева/ - разноски
за производството по гр.дело № 242/2024 г. по описа на Районен съд - Бяла,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: __/п/_____________________
11