Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 30.06.2016 г.
Софийски градски съд, ГК, ІV-то „А”
въззивно отделение, в публичното заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:
СТЕЛА КАЦАРОВА
Членове: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа
докладваното от съдия Петкова гр. д. №
1961 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258-274 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „В К.”
ЕООД срещу решението на СРС, 90 ти състав от 20.11.2015г. по гр.д. №
15861/2015г., с което са признати по реда на чл. 415, ал.1 ГПК задълженията на
дружеството към „Т.С.” ЕАД в размер на 2350,03 лева главница и 648,01 лева
мораторна лихва, отхвърлени са исковете за разликите над тези суми до пълните
им предявени размери и са присъдени разноски.
Въззивникът иска отмяна на решението в
частта, с която е признато негово задължение за главница за разликата над 1846,
79 лева до 2350,03 лева, която разлика представлява главницата по фактура №
**********/31.12.2011г., както и в частта, с която е признато негово задължение
за мораторна лихва за разликата над 503,06 лева до 648, 01 лева, която разлика
представлява начислената по фактура № **********/31.12.2011г. лихва. Твърди, че
задължението му да плати сумата по цитираната фактура е възникнало на
31.12.2011г., когато тя е издадена, станало е изискуемо тогава и съответно
попада в покрития от 3 годишния давностен срок период, поради което е
недължимо. С този довод иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне
на иска в отменената част.
Въззиваемият Т.С. ЕАД не взема становище
по жалбата.
Третото лице помагач „Т. ”
ООД не взема становище по делото.
Софийският градски съд, в изпълнение
на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението в обжалваната част за
валидно, допустимо и правилно. В отговор на оплакването по жалбата излага
следното:
Сумата по издадената на 31.12.2011г.
фактура е за цената на предоставената услуга за периода 01-31.12.2011г. и
натрупаните лихви. Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, които са част от облигационното отношение
между страните, дължимите месечни суми (
тези по фактурите ) се заплащат в 30
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Този срок е срок за
изпълнение на задължението, уговорен в полза на длъжника. След изтичането му
кредитора може да иска изпълнение на задължението
т.е. настъпва падежа на задължението или то става изискуемо. Погасителната
давност тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал.1 ЗЗД. Приложено към казуса, това означава, че вземането за дължимата по
фактурата за месец декември 2011г. сума
е станало изискуемо на 30.01.2012г. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на
22.01.2015г., което означава, че вземането за стойността по фактурата от
31.12.2011г. не е извън тригодишния
период, назад от 22.01.2015г. или не е покрито от давностен срок.
Предвид изложеното, като намира
жалбата за неоснователна и достига до еднакви крайни изводи с
първоинстанционния съд, въззивният следва да потвърди решението му в
обжалваната част.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението
на СРС, 90 ти състав от 20.11.2015г. по гр.д. № 15861/2015г. в обжалваната
част, с която са признати по реда на чл. 415, ал.1 ГПК задълженията на „В К.” ЕООД към „Т.С.” ЕАД за главница за разликата над
1846, 79 лева до 2350,03 лева, както и за мораторна лихва за разликата над
503,06 лева до 648, 01 лева, които разлики са формирани от начислените суми по
фактура № **********/31.12.2011г.
Решението
не подлежи
на обжалване, на основание чл. 280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.