№ 258
гр. Провадия, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100119 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се образува по предявени по реда на чл. 422 от ГПК
при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД срещу
А. П. Я., за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество следните парични вземания:
1) сумата от 248.32 лева, представляваща неплатен остатък от главница
по фактура № **********/05.03.2015 г. за ползвани и неплатени ВиК услуги
за периода от 03.02.2015 г. до 04.03.2015 г. за абонатен № 3251471 с обект на
потребление, находящ се в гр. ***, ул. ******* № 3, дължима по сключен
споразумителен протокол-спогодба № 695 от 03.11.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
22.10.2021 г., до окончателното изплащане на задължението;
2) сумата от 24.35 лева, представляваща неплатен остатък от
обезщетение за забава върху главницата от 248.32 лева, начислена за периода
от 05.04.2015 г. до 16.10.2021 г.,
за които суми се издава заповед за изпълнение на парично задължение
№ 902/26.10.2021 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1257/2021 г. по описа на
1
Районен съд - Провадия.
Ищецът твърди, че в качеството му на В и К оператор предоставя В и К
услуги на ответника, в качеството му на потребител, за обект, находящ се в
гр. ***, ул. ******* № 3 и на който адрес се открива абонатен № 3251471. В
тази връзка заявява, че ищецът сключва с ответника споразумителен
протокол-спогодба № 695 от 03.11.2020 г. за разсрочено плащане на
задължението по фактура № **********/05.03.2015 г. за период на
потребление от 03.02.2015 г. до 04.03.2015 г., на три равни месечни вноски от
по 83.00 лева, с падежи, както следва: 20.11.2020 г., на 20.12.2020 г. и на
20.01.2021 г. В тази връзка се посочва ответникът не изпълнява задължението
си по споразумението, както и че с подписването му същият признава
дължимостта на вземането и с това прекъсва течащата погасителна давност на
основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Ищецът твърди и че ответникът дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 24.35 лева
лева върху главницата за периода от 05.04.2015 г. до 16.10.2021 г.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за
установено в отношенията между страните съществуването на описаните
вземания за главница и мораторна лихва и претендира сторените в
заповедното и в исковото производство разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор на
исковата молба от 01.04.2022 г. Отрича дължимостта на сумите с твърдения,
че не живее в процесния имот, находящ се в гр. ***, ул. ******* № 3 от
повече от 8 години; че имотът се обитава от наркозависими лица; че е с
изпочупени врати и прозорци. Посочва, че от повече от 8 години живее на
друг адрес в гр. *** на ул. ******* № 125.
Назначеният от съда процесуален представител по реда на закона за
правната помощ оспорва исковете по основание и размер. Навежда
възражение за недължимост на процесните вземания, поради изтекла в полза
на ответника тригодишна погасителна давност, тъй като вземането е за
периода от 03.02.2015 г. до 04.03.2015 г. Допълва, че към момента на
сключване на споразумението на 03.11.2020 г., вземането е вече погасено.
Оспорва съдържанието на представеното споразумение, както и че чрез
същото се прекъсва давността. Отделно посочва, че ищецът не представя нито
2
справка за недобор на частен абонат, нито карнет-лист, от който да е видно
кога става отчитането на твърдяната услуга, кой го извършва, присъства ли
ответникът или него представител при отчитането, чий е подписът, положен в
карнета. По тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.
В о.с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа предявените
искове и моли за уважаването им. Назначеният от съда особен представител
на ответника поддържа писмения отговор. Моли за отхвърляне на исковете.
Фактически констатации и правни изводи на съда:
По делото няма спор, че ответникът има качеството потребител за
процесния период от 03.02.2015 г. до 05.03.2015 г. и е титуляр към този
момент на партида с абонатен № 3251471, за обект, находящ се в гр. ***, ул.
******* № 3. От приетите писмени документи, се установява, че ищецът
издава фактура №********** от 05.03.2015 г. за ползвани В и К услуги за
периода от 03.02.2015 г. до 04.03.2015 г. По делото не се установява точния
размер на фактурата, но от представеното писмено споразумение от
03.11.2020 г. и справка от счетоводството на ВиК дружеството се установява,
че след частично плащане, размерът на дълга към 03.11.2020 г. е 248.73 лева.
Със сключването на споразумението, ответникът се задължава да изплати
процесната сума на три равни месечни вноски с падеж 20.11.2020 г.,
20.12.2020 г. и 20.01.2021 г.
Горната фактическа обстановка мотивира съдът да приеме, че вземането
на ищеца за главница не е погасено по давност към момента на образуване на
заповедното производство, като съображенията за това са следните:
Фактурата е от 05.03.2015 г., а падежът за заплащане на задължението е
на 05.04.2015 г., съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператора. От това следва изводът, че общата
погасителна 5-годишна давност изтича на 05.04.2020 г., поради което към
момента на сключване на споразумението 03.11.2020 г. вземането на ищеца е
вече погасено по давност. Следва да се отбележи, че признанието на
длъжника за дължимостта на процесното вземане не прекъсва давността, тъй
като се прави след изтичането й.
С подписване на споразумението, обаче, според настоящия съдебен
състав, ответникът се отказва от изтеклата в негова полза погасителна
давност, съгласно чл. 113 от ЗЗД, тъй като се съгласява и задължава отново да
3
заплати вземането, вместо да откаже изпълнение на задължението чрез
възражение пред кредитора. Макар че длъжникът дословно да не заявява, че
се отказва от изтеклата давност, отказът му от тази давност е категоричен и
изразен достатъчно ясно с факта, че поема ангажимента да заплати сумата от
248.73 на три равни месечни вноски по 83.00 лева. А от падежа на всяка
вноска до подаване на заявление по чл. 410 от ГПК не са изтекли 5 години.
Предвид горното искът за главница в размер на 248.32 лева е
основателен, както и претендираната лихва за забава в размер на 24.35 лева за
периода от 05.04.2015 г. до 16.10.2021 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
своевременно направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените по делото разноски – 100.00 лева държавни такси и
150.00 лева юрисконсултски възнаграждения за двете производства –
заповедно и исково.
Мотивиран от горното, на основание чл. 422 от ГПК с правно основание
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявени по реда на чл. 422 от ГПК от „Водоснабдяване и канализация-
Варна“ ООД ЕИК:********* при условията на обективно кумулативно
положителни установителни искове, че А. П. Я., ********** дължи на
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, следните парични вземания:
1.) сумата от 248.32 лева, представляваща неплатен остатък от главница
по фактура № **********/05.03.2015 г. за ползвани и неплатени ВиК услуги
за периода от 03.02.2015 г. до 04.03.2015 г. за абонатен № 3251471 с обект на
потребление, находящ се в гр. ***, ул. ******* № 3., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.10.2021 г.,
до окончателното изплащане на задължението;
2.) сумата от 24.35 лева, представляваща неплатен остатък от
обезщетение за забава върху главницата от 248.32 лева, начислена за периода
от 05.04.2015 г. до 16.10.2021 г.,
4
за които суми се издава заповед за изпълнение на парично задължение
№ 902/26.10.2021 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1257/2021 г. по описа на
Районен съд - Провадия.
ОСЪЖДА А. П. Я., ********** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД, ЕИК:********* сумата от 250.00 лева,
представляващи сторени от ищеца в настоящото производството съдебно-
деловодни разноски по ч.гр.д. № 1257/2021 г. и гр.д. № 119/2022 г. по описа
на РС-Провадия, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5