№ 191
гр. Стара Загора, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500270 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.224,
ал.1, чл.221 и чл.128 от КТ и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.
Въззивното производството по делото е образувано по подадена
първоначална въззивна жалба вх.№ 2135/01.02.2022г. против първоначалното
Решение № 575/13.12.2021г., последвана от 2 бр. в.жалби вх.№
7219/06.04.2022г. и вх.№ 7220/06.04.2022г.- и двете против допълнителното
Решение № 140/11.03.2022г.- всички те по гр.д.№ 2062/2021г. по описа на РС-
Ст.Загора, подадени от ищеца- работник М.С.К. от гр.Б., против частично
негативните за него първоинстанционни първоначално и допълнително
Решение, в които излага подробно своите фактически и правни аргументи в
защита на отхвърлените си искови претенции. Моли да се отменят в
атакуваните им части тези първоначално и допълнително Решение, като се
уважат първоначалните му претенции против ответника- работодател, със
законните последици от това. Претендира разноските си по делото пред двете
инстанции. Няма нови доказателствени искания пред настоящата въззивна
инстанция. В този смисъл е и допълнителната му писмена Молба вх.№
5562/31.05.2022г. Въззивникът не се е явил лично или чрез процесуален
представител и не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
Няма представена писмена Защита пред въззивния съд.
В законните 2- седмични срокове по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили 2
бр. писмен Отговори съответно вх.№ 2871/11.02.2022г. на първоначалната
в.жалба и вх.№ 8517/20.04.2022г. на вторите 2 бр. въззивни жалба, подадени
1
от другата страна- работодателя „К.Б.“- ООД, гр.С.З., в които се изразяват
становища, че в атакуваните им части първоначалното и допълнителното
Решение на РС- Ст.Загора били законосъобразни, правилни и мотивирани, а
оплакванията на въззивника- работник били изцяло неоснователни и
недоказани. Излага подробно своите защитни фактически и правни аргументи
по случая. Моли да се оставят без уважение подадените общо 3 бр. въззивни
жалби от въззивника- работник, като се потвърдят изцяло атакуваните с тях
първоначално и допълнително Решение на РС-Ст.Загора, със законните
последици. Претендира за присъждане на направените разноски по
въззивното дело. Няма свои нови доказателствени искания пред тази въззивна
съдебна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му
представител- адвокат по делото. Няма представена писмена Защита пред
въззивния съд.
Настоящият въззивен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите на всяка една от страните и приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по
несъмнен и безспорен начин следното :
Видно от постановените в о.с.з. на 30.11.2021г.- вторник/л.172, стр.1 и 2
от делото на РС- Ст.Загора/ и влезли в законна сила на 07.12.2021г./вторник/ 4
бр. съдебни Определения, с тях поради междувременно направен частичен
отказ от исковете по реда на чл.233 от ГПК, производството по отношение на
тях е било окончателно прекратено, РС се е десезирал по отношение на тях в
частта им, относно предявените от въззивника- ищец/работника/ М.С.К. от
гр.Б. против въззиваемия- ответник/работодателя/ „К.Б.“ ООД- гр.С.З. искове
за плащане на командировъчни пари за главница над 432 евро за периода
18.02.2019г. до 01.05.2020г., за мораторна лихва за разликата над 34,08 евро
до пълния предявен размер от 40 евро, и за периода от 01.04.2019г. до
01.06.2020г., за заплащане на трудово възнаграждение за главницата за
разликата над сумата от 105, 82 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. за
м.май 202 г. и за периода от 18.02.2019г. до 01.05.2020г., и за мораторна
лихва за разликата над 8, 35 лв. до пълния предявен размер от 500 лв. Поради
което в тази му част атакуваното позитивно първоинстанционно Решение се
явява процесуално недопустимо, тъй като е постановено по вече непредявен
иск към датата на приключване на съдебното дирене пред първата инстнация,
с което са нарушени правилата за диспозитивното начало в гражданския
процес, понеже РС вече е бил десезиран с тези искове. Поради което в тази му
част атакуваното първоинстанционно Решение следва да бъде прогласено за
нищожно, със законните последици от това.
В останалата атакувана част- видно от мотивите и диспозитивите на
постановеното първоначално Решение на РС, са отхвърлени предявените
искове за сумата от общо 432 евро за главница, представляваща неизплатени
командировъчни пари за периода 01.05.2020г. до 09.05.2020г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска/11.03.2021г./ до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта относно разноските. В
2
тази му част Решението на РС се явява обаче неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, тъй като съгласно Заключението на назначената СИЕ/макар
и действително оспорено от ищеца- въззивник/, се доказват заплащане на
суми за командироване до м.април 2020г., но не и за останалия кратък
процесен период от време от 01 до 09.05.2020г., липсата на плащания в този
период от време не се опровергава от никакви други писмени и/или гласни
доказателства, които да са в подкрепа твърдението на работодателя-
въззиваем, че такова плащане не се било дължало и за това не било
извършено. Напротив- има законово задължение към ответника- работодател
„К.Б."- ООД, гр.С.З. да доказва евентуални извършени плащания и това
задължение е изцяло в негова тежест. Поради което напълно немотивирано,
неправилно и необосновано РС е стигнал до извода, че следвало да се
отхвърлят предявените искове за заплащане на командировачни пари и
мораторна лихва върху тези суми. Горното се потвърждава и от приетото
заключение на вещото лице- икономист относно дължимата сума за
командировки и извършеното плащане до 01.05.2020г. включително.
В тази връзка и относно обжалваното допълнително
първоинстанционно Решение № 140/11.03.2022г. по реда на чл.247, ал.1 във
вр. с чл.248, ал.1 от ГПК, въззивният съд счита, че следва да отмени първия
му диспозитив, с който е била оставена „без уважение“ Молба вх.№
2133/01.02.2022г. от М.С.К. по чл.247 от ГПК за допълване на
първоначалното Решение № 575/13.12.2021г. по гр.д.№ 2062/2021г. по описа
на РС- Ст.Загора по иска за сумата 432 евро главница, представляваща
неизплатени командировъчни пари за периода 01.05.2020г. до 09.05.2021г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователна, тъй като видно от данните и
материалите по първоинстанционното дело, ищецът- въззивник с поправена
искова молба от 07.06.2021г. е предявил иск първоначално за сумата от 400
евро - главница, представляваща неизплатени командировъчни пари за
периода от 18.02.2019 г. до 09.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от завеждане на делото до окончателното изплащане на
главницата, впоследствие с молба вх.№ 13830/29.11.2021г./респективно вх.№
13937/30.11.2021г./ е десезирал РС по този иск и е предявил нов, над 400 евро,
за по- високата сума от 432 евро- главница, представляваща неизплатени
командировъчни пари за периода 01.05.2020г. до 09.05.2021г., ведно със
законната лихва от първоначалното завеждане на делото в РС- гр.Харманли,
обл.Хасковска/11.03.2020г./ до окончателното изплащане на сумата. Предвид
което е увеличил размера на иска за главница от 400 евро на 432 евро-
главница за неизплатени командировъчни пари, но не е променил
претендирания първоначален период от време в Исковата молба и в
уточняващите молби, който е останал непроменен- от 01.05.2020г. до
09.05.2020г. включително. Междувременно с постановено в о.с.з. на
30.11.2021г.- вторник/л.172, стр.1 и 2 от делото на РС- Ст.Загора/ и влязло в
законна сила на 07.12.2021г./вторник/ второ съдебно Определение, поради
3
направен частичен отказ от иска по реда на чл.233 от ГПК, производството по
отношение на него е било окончателно прекратено, РС се е десезирал по
отношение на него относно предявения от въззивника- ищец/работника/
М.С.К. от гр.Б. против въззиваемия- ответник/работодателя/ „К.Б.“ ООД-
гр.С.З. иск за плащане на командировъчни пари 432 евро за периода
18.02.2019г. до 01.05.2020г. включително, но е останал висящ иска му за 432
евро командировъчни пари за последния кратък период от 01.05.2020г. до
09.05.2020г. включително, за който няма отказ от иска и няма прекратително
Определение от РС- Ст.Загора. Предвид което в тази му част мотивите и
първия диспозитив на атакуваното допълнително Решение на РС се явява
неоснователно, необосновано и незаконосъобразно, и следва да се отмени,
като се постанови от настоящия въззивен съд ново Решение по съществото на
спора. Предвид доказателствата пред РС и приетото без никакво възражение
от която и да е от страните по делото заключение на съдебно- икономическата
експертиза по делото, ОС- Ст.Загора счита, че по първоинстанционното дело
липсват данни за каквито и да са плащания на останалите претендирани
процесни 432 евро командировъчни пари от работодателя към работника му
за периода от 01.05.2020г. до 09.05.2020г. включително. Поради което тази
останала искова претенция се явява основателна и доказана, и следва да се
уважи, със законните последици, включително и със законната лихва върху
главницата от 432 евро от датата на първоначалното завеждане на иска в РС-
гр.Харманли, обл.Хасковска/11.03.2020г./ до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция и с оглед
приложимите разпоредби на чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 и 6 от ГПК и във вр. с
чл.36, ал.2, изр.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 и ал.2, изр.2 от ЗАдв. вр. чл.2, ал.5 и
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, въззиваемият- работодател следва да бъде осъден да заплати
на адвоката на въззивника- работник общо сумата 300 лв. без включен 20 %
ДДС/или съответни 360 лв. с включен 20 % ДДС/ за възнаграждение на един
адвокат- повереник по делото.
На основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК въззиваемият-
работодател следва да бъде осъден да заплати дължимата ДТ- 25 лв. в полза
на Държавата в Бюджета на съдебната власт по приходната сметка на ОС-
Ст.Загора в обслужващата го „ЦКБ- АД“, клон Ст.Загора.
На осн. чл.280, ал.2, т.3 от ГПК настоящото въззивно съдебно Решение
е окончателно и не подлежи на по- нататъшно касационно обжалване пред
ВКС на РБ- гр.София.
Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.269- 273 от ГПК във вр.
с чл.224, ал.1, чл.221 и чл.128 от КТ и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният
ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
4
ОБЕЗСИЛВА частично първоначално Решение № 575/13.12.2021г. по
гр.д.№ 2062/2021г. по описа на РС- Ст.Загора, в частта му, с която са
отхвърлени исковете на М.С.К. от гр.Б. против въззиваемия-
ответник/работодателя/ „К.Б.“ ООД- гр.С.З. за плащане на командировъчни
пари за главница над 432 евро за периода 18.02.2019г. до 01.05.2020г., за
мораторна лихва за разликата над 34,08 евро до пълния предявен размер от 40
евро, и за периода от 01.04.2019г. до 01.05.2020г., за заплащане на трудово
възнаграждение за главницата за разликата над сумата от 105, 82 лв. до
пълния предявен размер от 5 000 лв. за м.май 2020 г. и за периода от
18.02.2019г. до 01.05.2020г., и за мораторна лихва за разликата над 8, 35 лв.
до пълния предявен размер от 500 лв., като процесуално недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА в останалите му атакувани части първоначално
Решение № 575/13.12.2021г. по гр.д.№ 2062/2021г. по описа на РС- Ст.Загора.
ОТМЕНЯ частично допълнителното Решение № 140/11.03.2022г. по
гр.д.№ 2062/2021г. по описа на РС- Ст.Загора в частта му, с която е оставена
„без уважение“ Молба вх.№ 2133/01.02.2022г. от М.С.К. по чл.247 от ГПК за
допълване на първоначалното Решение № 575/13.12.2021г. по гр.д.№
2062/2021г. по описа на РС- Ст.Загора по иска за сумата 432 евро главница,
представляваща неизплатени командировъчни пари за периода 01.05.2020г.
до 09.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска/13.03.2021г./ до окончателното изплащане на сумата, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „К.Б.“ ООД, ЕИК- ***, със седалище и адрес на управление
в гр.С.З., *** да заплати на М.С.К.- ЕГН ********** от гр.Б., *** главница
432 евро/четиристотин тридесет и две евро/ командировъчни пари за периода
от 01.05.2020 г. до 09.05.2020г., ведно със законната лихва върху 432 евро от
13.03.2021г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 300
лв./триста лева/ без ДДС възнаграждение за един безплатен пълномощник-
адвокат, по посочената му лична банкова сметка IBAN *** в „Уни Кредит
Булбанк“- АД- гр.София.
ОСЪЖДА „К.Б.“ ООД, ЕИК- ***, със седалище и адрес на управление
в гр.С.З., ***, да заплати ДТ в размер на 25 лв./двадесет и пет лева/ в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт по приходната сметка на ОС-
Ст.Загора в обслужващата го „ЦКБ- АД“, клон Ст.Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6