Решение по дело №376/2019 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 19.07.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                             трети граждански състав

на осемнадесети юни                                две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 376 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес управление ***, със законен представител – М.М.М.- Д. и Ж.П.С. твърди, че на 06.02.2019 г. „Е.Б.Е.“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Карлово за вземанията си към И.М.Г. в общ размер на 280.83 лева. Било образувано ч.гр.д. № 195/2019 г. по описа на КрлРС. По посоченото дело била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал възражение в срок. Ищецът Е.Б.Е. ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Б.Е. ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството: http://www.evn-ec.bg/bQ/gesetze/agb.asp. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника: обект с ИТН ****, находящ се в с. П.. За И.М.Г. бил открит клиентски номер *****. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. В изпълнение на задълженията си по общите условия Е.Б.Е. ЕАД доставило на обекта на И.М.Г. за периода от 24.03.2018 г. до 23.06.2018 г. електроенергия на обща стойност 262.81 лева, която до този момент не била заплатена от ответника. Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължал законна лихва в общ размер от 18.02 лева за периода 11.05.2018 г. до 05.02.2019 г. Законна лихва за забава се дължала за период от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство, както следва: Период на доставка - 23.03.2018 г. -23.04.2018 г. – падеж 10.05.2018 г. – вид главница – номер док. ФЕ1190508292- сума 120.46 лева; Период – 11.05.2018 г. – 05.02.2019 г. - лихва 9.07 лева; Период на доставка – 24.04.2018 г.-23.05.2018 г. – падеж 11.06.2018 г. – вид главница – номер док. ФЕ1192292236- сума 78.71 лева; Период – 12.06.2018 г. -05.02.2019 г. – лихва 5.23 лева; Период на доставка – 24.05.2018 г. – 23.06.2018 г. – падеж 10.07.2018 г. – вид главница – номер док. ФЕ1193959904 - сума 63.64 лева; Период - 11.07.2018 г. – 05.02.2019 г. - лихва 3.72 лева.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че И.М.Г. дължи на „Е.Б.Е.” ЕАД, сумата от 262.81 лева (двеста шестдесет и два лева и 81 стотинки) – главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода от 24.03.2018 г. до 23.06.2018 г. по партидата на И.М.Г. с клиентски номер *****, отнасяща се за обект на потребление: с. П., ИТН ****; сумата от 18,02 лева (осемнадесет лева и 02 стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 11.05.2018 г. до 05.02.2019 г.; ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 06.02.2019 г., до окончателното изплащане на вземането,  за които суми е издадена Заповед № 129 от 08.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 195/2019 г. по описа на КрлРС. Претендира за разноските в исковото производство в размер на заплатената държавна такса. Не претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът И.М.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** оспорва иска. Твърди, че към подаване отговора на исковата молба е заплатил цялото си задължение към ищеца. Представя доказателства.

В ХОДА на делото ищецът пледира съдът да отхвърли иска, на основание чл. 235 от ГПК като неоснователен към даване ход на устните състезания.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че ответникът била ползвател на обект в село П., индивидуализиращ се с ИТН **** и за него е бил открит клиентски номер *****. Установява се, че за посочения обект на потребление, на 30.06.2018 г. била издадена фактура № ********** на стойност 262.81 лева, представляваща стойността на доставена електрическа енергия за периода от 24.05.2018 г. до 23.06.2018 г. на стойност 63.64 лева с ДДС и просрочени стари задължения на обща стойност 199.17 лева. По делото са представени и предхождащите фактури, от които се установява, начисляването на сумата от 199.17 лева. Ответникът не оспорва нито вида, нито размера на задължението, нито сочи друго лице да е задължено за посочения в исковата молба обект. Същият е платил в пълен размер задължението на 22.04.2019 г. и е представил в тази връзка платежен документ. Съгласно чл.11. т.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.е.” АД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008 г. и публикувани на електронната страница на дружеството, както и в представения по делото препис от брой на вестник Дневник от 27.05.2008 г. (номерът на броя не се чете), клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в чл. 18, ал.1 и ал.2 от същите, а именно: веднъж месечно в десетдневен период. В настоящия случай ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване, че към отчетния период и периода на издаване на процесната фактура, ответникът е бил клиент на дружеството. Задължението не се оспори по период и размер. Ответникът като страна по договора, чието задължение е установено с неоспорените фактури, ангажира доказателства за плащането на сумата за процесния период с начислен ДДС, но след образуване на настоящото производство. При това положение, искът следва да се отхвърли на основание чл. 235 от ГПК, като съдът съобрази факта на плащане, по който страните не спорят.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

Ищецът претендира разноски за производството пред настоящата инстанция за заплатена държавна такса. Предвид изхода от процеса, предвид обстоятелството, че ответникът с поведението си е дал повод за образуване на производството, на основание член 78, ал. 1 от ГПК и съобразно т.12 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в исковото производство, съобразно претенцията на ищеца до размера от 75 лева.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

ОТХВЪРЛЯ  иска с правно основание член 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.153 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че И.М.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***  дължи на „Е.Б.Е.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес управление:***: сумата от 262.81 лева (двеста шестдесет и два лева и 81 стотинки) – главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода от 24.03.2018 г. до 23.06.2018 г. по партидата на И.М.Г. с клиентски номер *****, отнасяща се за обект на потребление: с. П., ИТН ****; сумата от 18,02 лева (осемнадесет лева и 02 стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 11.05.2018 г. до 05.02.2019 г.; ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 06.02.2019 г., до окончателното изплащане на вземането,  за които суми е издадена Заповед № 129 от 08.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 195/2019 г. по описа на КрлРС.

ОСЪЖДА И.М.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***  дължи на „Е.Б.Е.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес управление:*** направените разноски в исковото производство в размер на 75 (седемдесет и пет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ПВ