№ 39047
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110138831 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед направеното искане от страна на молителя „ЛЮК“ ЕАД за
присъждане на разноски се поставя въпросът дали заинтересована страна в
производство по чл. 560 ГПК вр. чл. 515, ал. 2 ГПК следва да понесе
отговорността за разноски.
Производството по реда на чл. 560 и сл. ГПК има охранителен характер и
съдът не разрешава спор за право между насрещни страни, а оказва
съдействие за възникване, признаване или упражняване на субективни права
при наличие на предвидените от закона предпоставки. Поради отсъствието на
същински ответник и състезателност, правилата на чл. 78 ГПК относно
присъждането на разноски между страни са неприложими.
Съгласно общото правило на чл. 541 ГПК разноските по охранителните
производства са за сметка на молителя, независимо от изхода им. Това включва
държавни такси, разходи за публикации/обявления, призовавания, както и
евентуално заплатено адвокатско възнаграждение. Дори когато в
охранителното производство участват заинтересовани лица (напр. длъжник,
емитент, държател на ценната книга и др.), те не придобиват процесуалното
качество на ответници, поради което не възниква основание съдът да възлага в
тяхна тежест, разноските направени от молителя. Когато молителят поддържа
искане разноските да му бъдат заплатени от заинтересована страна, същото
следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. В частност, при
хипотезата на чл. 515, ал. 2 ГПК, когато обезсилването по чл. 560 ГПК е
1
обусловено от нуждите на висящо изпълнително производство, направените
от взискателя разходи могат да бъдат отнесени като разноски по
изпълнението, но това става пред съдебния изпълнител, а не чрез присъждане
на разноски в настоящото охранително производство.
Ирелевантно е изразеното от „МОЛ Варна“ ЕАД становище за
основателност на искането на молителя за разноски. Императивният характер
на разпоредбата на чл. 541 ГПК установява задължително правило относно
разноските и не допуска дерогация чрез волеизявление на заинтересованата
страна Принципът на диспозитивност е ограничен от императивните норми и
в тази връзка изявленията на заинтересованата страна не могат да изменят
законовия режим на разноските в охранителното производство. Дори и
заинтересованото лице да заяви, че приема да понесе разходите, това е
материално изявление извън предмета на охранителното производство. Съдът
няма правомощие в този процес да постановява осъждане за разноски срещу
заинтересовано лице, защото такова осъждане предпоставя състезателно
производство и приложимост на чл. 78 ГПК, каквито тук отсъстват.
Разноските са за сметка на молителя по чл. 541 ГПК и не могат да се възлагат
със „съгласие“ в това производство.
Ето защо съдът приема, че в рамките на настоящото производство
разноски на молителя не се дължат и искането за присъждането им следва да
бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителя „ЛЮК“ ЕАД, ЕИК
*********, за присъждане на разноски по гр. д. № 38831/2024, по описа на
Софийски районен съд, 80-ти състав.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок с частна жалба
пред Софийски градски съд, считано от връчване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2