№ 1194
гр. Русе, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520101910 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и
чл.59 от ЗЗД.
Ищецът Ж. Х. Б. твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр.Русе, кв.“Р.“ 4, ул."Б." 6, представляващ 109/409 ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 63427.2.2713 с площ 408 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./,
номер по предходен план ПИ № 2713 в кв.443, при съседи: 63427.2.2714, 63427.2.2712,
63427.2.2716 и 63427.2.2717, както и построените в него ЕДНОФАМИЛНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 63427.2.2713.1 на един етаж, със
застроена площ 74 кв.м. и МАСИВНА СГРАДА с идентификатор 63427.2.2713.3 на
един етаж, със застроена площ 19 кв.м. с предназначение: ГАРАЖ. Ищецът придобил
имота на 14.10.2020 г. по наследство - в качеството му на единствен наследник по
закон на починалата на 14.10.2020 г. негова племенница /дъщеря на брат му/ С.С. Б.а.
Имотът бил собственост на майката на племенницата му С. — Д. Х.а Б.а, която го
придобила от своята майка чрез НА за дарение на недвижим имот № 161, том ХХIII,
дело № 6366/31.08.1993 г. на Нотариус при РС-Русе. При смъртта на Д. Б.а на
30.06.2003 г., нейни наследници по закон и съответно собственици на имота при равни
права били братът на ищеца - С. Х. Б. /неин съпруг/ и племенницата му С.С. Б.а /нейна
дъщеря/. След смъртта на брат му С. Б. на 05.04.2020 г., единствен наследник и
собственик на имота до смъртта си на 14.10.2020 г. е била племенницата му С. Б.а.
След нейната смърт ищецът посетил имота, който бил и единственото й жилище, но
1
установил, че същият е заключен. От съседи разбрал, че някаква жена, приятелка на
племенницата му, е влязла в имота, довела строителни работници, които разчиствали и
извършвали строителни дейности след смъртта на племенницата му. Ищецът
извършил проверка при нотариус в имотния регистър и разбрал, че за имота е съставен
и вписан Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № 43, том 1, peг.№ 821, дело № 31/28.01.2021 г. на Нотариус Георги Георгиев,
рer.№ 221 на НК с район на действие-РРС, вписан в СВп-Русе - акт № 94, том 2, дело
№ 322/2021 г., с който за собственик на имота въз основа на обстоятелствена проверка
била призната В.Г.К.. На 09.02.2022 г. ищецът завел ревандикационен иск срещу нея и
съпруга й К.Т.К.. По образуваното гр.д.№ 823/2022 г. на РС-Русе, с влязло в сила на
06.12.2022 г. Решение № 948/04.07.2022г. той бил признат за собственик на
гореописания имот, като бил отменен НА № 43, том 1, рег.№ 21, дело № 31/28.01.2021
г. на Нотариус Георги Георгиев. След влизане в сила на съдебното решение ищецът се
снабдил с Нотариален акт за собственост на недв.имот № 7, том 1, peг.№ 151, дело №
5/06.01.2023 г. по описа на нотариус Адриана Филчева с район на действие РС-Русе,
вписан под № 629 в СВп-Русе, с вх.рег.№ 122/06.01.2023 г., акт № 26, том 1, дело №
23/2023 г.
На 03.01.2023 г., на основание Изпълнителен лист № 886/13.12.2022 г. за
предаване владението на гореописания имот, издаден му по по гр.д.№ 823/2022 г. на
РС-Русе ищецът образувал при ЧСИ Васил Николов, рег.№ 914 с район на действие
РОС, Изпълнително дело № 1/2023 г. срещу длъжниците В.Г. К. и съпруга й К.Т.К.,
които с молба до ЧСИ заявили, че не могат да изпълнят съдебното решение и да
предадат владението на имота, защото не го владеят, считано от 15.12.2021 г., когато,
на основание Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
29.09.2021 г., сключен между тях като продавачи и трето лице - ответницата Д. В. Ш.
като купувач, й предали владението на имота с Разписка от 15.12.2021 г. Тъй като
представените от К. предварителен договор и разписка нямали достоверни дати,
съдебният изпълнител провел на 13.02.2023 г. въвод в процесния имот, на който се
явил адвокат-процесуален представител на Д. В. Ш. и предал ключовете за имота. 3а
проведения въвод съдебният изпълнител съставил Протокол за въвод във владение от
13.02.2023 г., на основание на който предал на ищеца ключовете за имота. Въводът бил
обжалван от Д. Ш., която, позовавайки се на сключения с длъжника по
изпълнителното дело В.К. Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 29.09.2021 г., заявила, че владее имота, считано от 15.12.2021 г., когато
владението й било предадено от продавача по предварителния договор-В. К., т.е.
отпреди 09.02.2022 г. - датата на предявяване пред РС-Русе на иска по гр.д.№ 823/2022
г. Образуваното в.гр.д.№ 127/2023 г. на ОС-Русе приключило с Решение №
102/29.03.2023 г. ,с което извършеният на 13.02.2023 г. въвод бил отменен като
незаконосъобразен. В изпълнение на влязлото в сила Решение № 102/29.03.2023 г., на
2
07.04.2023 г. с Приемо-предавателен протокол по Изп.д.№ 1/2023 г. Ж. Б. предал
доброволно всички ключове за имота на Д. Ш..
До смъртта на племенницата му имотът бил в добро функционално състояние, а
жилищната сграда с идентификатор 63427.2.2713.1 била напълно обзаведена с всички
необходими за нормалното й ползване като жилище вещи и мебели, включително с 2
телевизора с плоски екрани, с изцяло оборудвана кухня с хладилник с фризер, пералня,
ел.готварска печка с фурна и котлони, микровълнова фурна и била обитавана от брат
му и племенницата му до смъртта им през 2020 г., като било единствено жилище за тях.
При въвода му в имота ищецът установил, че жилищна сграда била в лошо състояние
вследствие на започнати, зле изпълнени и недовършени строително-ремонтни работи.
Всички движими вещи, които се намирали в имота при смъртта на племенницата му /и
които също били негова собственост, придобита по наследство от нея/, а именно :
цялото обзавеждане, черна и бяла техника и друга покъщнина липсвали. 3а повредите
по имота и за липсващите движими вещи Ж. Б. сигнализирал прокуратурата.
Към момента имотът се владеел от Д. Ш., която, според ищеца, не е собственик
на имота. От Справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ-Русе било видно,
че върху имота на името на ответницата Ш. нямало вписани нито окончателен договор
за покупко-продажба, нито искова молба или съдебно решение за обявяване на
Предварителния договор от 29.09.2021 г. за окончателен, нито друг титул за
собственост. Тъй като влязлото на 06.12.2022 г. в сила Решение № 948/04.07.2022 г. на
РС-Русе по гр.д.№ 823/2022 г. установява, че К. не са били в нито един момент
собственици на имота и отменя издадения на името на В. К. констативен нотариален
акт по обстоятелствена проверка, то В. К. не можела да прехвърли на Д. Ш. надлежно
права, каквито не притежава. Последната била частен правоприемник на В. К., поради
което и решението по гр.д.№ 823/2022 г. на РС-Русе имало действие и срещу Д. Ш., на
основание чл.298, ал.2 от ГПК. Предварителният договор, на основание на който било
предадено владението на имота, като подписан от продавач-несобственик, не е
основание третото лице Д. Ш.-купувач по него да противопоставя на ищеца
предаденото й от несобственик съгласно този предварителен договор владение.
Ищецът твърди също, че гореописаният недвижим имот, на който е собственик
по наследство от 14.10.2020 г., е бил без правно основание във фактическата власт на
Д. В. Ш. в периода от 15.12.2021 г. до 13.02.2023 г., когато е бил въведен във владение
по изп.д.№1/2023 г. и от 10.04.2023 г., когато на същата, на основание отмяната на
въвода на ищеца от РОС, бил извършен обратен въвод във владение на имота. В
периода 15.12.2021 г. - 13.02.2023 г. Д. В. Ш. го е лишила без основание от правото да
ползва собствения си имот и му дължала обезщетение за това в размер на средния
пазарен наем.
Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да бъде
3
признат за собственик по отношение на Д. В. Ш. на описания в ИМ недвижим имот,
ответницата да бъде осъдена да предаде на ищеца владението на същия имот, както и
да му заплати сумата 1746 лв., представляваща обезщетение за лишаването му без
основание от ползване на собствения му недвижим имот за периода 15.12.2021 г. -
13.02.2023 г., с която сума Д. Ш. се е обогатила за негова сметка, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, както и
направените в производството разноски.
В отговора на исковата молба ответницата оспорва основателността на исковете.
Възразява срещу твърденията, че предварителният договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 29.09.2021 г. и разписка към него нямали достоверни дати, че
имотът до смъртта на племенницата на ищеца бил в добро състояние, както и че
ответницата била частен правоприемник на В. К. и че решението по гр.д.№ 823/2022 г.
Имало действие и спрямо нея. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на
деловодни разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Приложените към исковата молба удостоверения за наследници установяват, че
ищецът е единствен наследник по закон на С.С. Б.а – негова племенница /дъщеря на
покойния му брат С. Х. Б./, починала на 14.10.2020 г. Приживе същата придобила по
наследство от родителите си спорния недвижим имот, находящ се в гр.Русе, кв.“Р.“ 4,
ул."Б." 6, представляващ 109/409 ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
63427.2.2713 с площ 408 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана
и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план ПИ
№ 2713 в кв.443, при съседи: 63427.2.2714, 63427.2.2712, 63427.2.2716 и 63427.2.2717,
както и построените в него ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с
идентификатор 63427.2.2713.1 на един етаж, със застроена площ 74 кв.м. и МАСИВНА
СГРАДА с идентификатор 63427.2.2713.3 на един етаж, със застроена площ 19 кв.м. с
предназначение: ГАРАЖ. Съгласно нот.акт за дарение на недвижим имот №
161/31.08.1993 г. описаният имот е дарен на майката на С. Б.а – Д. Х.а Б.а, починала на
30.06.2003 г. и наследена от своя съпруг и брат на ищеца С. Б. и от дъщеря си. На
05.04.2020 г. почива и С. Б., който е наследен само от дъщеря си.
Три месеца след смъртта на бившата собственичка на имота – С. Б.а, за негов
собственик по давностно владение е призната В.Г.К., за което е съставен нотариален
акт № 43, т.І, д.№ 31/28.01.2021 г. по описа на нотариус Георги Георгиев.
На 09.02.2022 г. ищецът предявява ревандикационен иск срещу В.Г.К. и съпруга
й К.Т.К., по който е образувано гр.д.№ 823/2022 г. по описа на РС-Русе. С влязло в
сила на 06.12.2022 г. решение искът е уважен, а нот.акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давностно владение № 43/28.01.2022 г. на нотариус Георги Георгиев
4
е отменен. Въз основа на издадения по същото дело изп.лист Ж. Б. образува изп.дело
№ 1/03.01.2023 г. по описа на ЧСИ Васил Николов, а на 06.01.2023 г. се снабдява с
констативен нотариален акт за собственост върху гореописания имот № 7, т.І, д.№
5/06.01.2023 г. по описа на нотариус Адриана Филчева, придобит по наследство.
На 19.01.2023 г. двамата длъжници по изп.дело подават молби-уточнения до
ЧСИ затова, че спорният имот не е в тяхно владение. Позовават се на Предварителен
договор от 29.09.2021 г., според който В. К. се задължава да продаде имота на Д. В. Ш.
до 11.07.2023 г., като владението върху имота продавачът ще предаде на купувача на
15.12.2021 г. На посочената дата страните по предварителния договор подписват
разписка затова, че продавачът В. К. е получила капаро от 5000 лв., срещу което е
предала на купувача Д. Ш. владението на имота.
Ищецът е въведен във владение на имота си на 13.02.2023 г. С решение №
102/29.03.2023 г. по в.гр.д.№ 127/2023 г. по описа на ОС-Русе въводът на взискателя Ж.
Б. е отменен като незаконосъобразен и на 07.04.2023 г. взискателят по изп.дело е
предал доброволно на двамата длъжници ключовете за имота. На 10.04.2023 г.
ответницата Д. Ш. е въведена обратно във владение на имота.
По делото е прието заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, според което за периода 15.12.2021 г. – 13.02.2023
г. средният пазарен наем за процесния имот възлиза на 125 лв. месечно. В съдебно
заседание експертът уточнява, че оценката е съобразена с настоящото състояние на
имота, тъй като е започнат някакъв ремонт в него, но не е довършен. Трябва да се
поставят санитарни прибори, ключове, лампи, т.е. да се довършат инсталациите. В
имота има ток, но няма мебели.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Съгласно чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Ищецът по настоящото дело се
легитимира като собственик на имота по наследство от своята племенница след
смъртта й на 14.10.2020 г.
В отговора на исковата молба ответницата заявява, че оспорва всички твърдения
на ищеца, но не става ясно дали оспорва собствеността му, нито дали претендира
собственически намерения спрямо имота и на какво основание. Писмените
доказателства, ангажирани по делото установяват, че от 15.12.2021 г. до настоящия
момент имотът се държи от ответницата на основание коментирания по-горе
предварителен договор за покупко-продажба от 29.09.2021 г., сключен между В. К.
като продавач и Д. Ш. като купувач. Влязлото в сила решение по гр.д.№ 823/2022 г. по
описа на РС-Русе отменя титула за собственост на продавачите по предварителния
договор и установява в отношенията им с ищеца Ж. Б., че собственик на спорния имот
5
е именно той. От друга страна, уговореният с предварителния договор срок за
нотариалното изповядване на сделката е изтекъл на 11.07.2023 г., като съгласно
приложената справка в имотния регистър липсват данни за сключване на окончателна
прехвърлителна сделка между страните по предварителния договор.
Съобразно изложеното съдът намира за установено при условията на пълно и
главно доказване, че собственик на описания по-горе недвижим имот, като придобит
по наследство, е ищецът. Към настоящия момент не съществува правно основание, въз
основа на което ответницата да продължава да държи имота, тъй като предварителният
договор, сключен между нея и В. К., е прекратил своето действие поради неизпълнение
задължението на продавача да изповяда нотариално прехвърлителната сделка в срок до
11.07.2023 г. Ревандикационният иск като основателен следва да се уважи.
Ищецът предявява и иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане от
ответницата на сумата 1746 лв. – обезщетение за лишаването му от ползване без
основание на собствения му имот за периода 15.12.2021 г. – 13.02.2023 г.
В практиката се приема, че ако се установи, че ответникът ползва имота без
правно основание, то отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен
от него наем, който би плащал за ползване на същия имот, като обедняването на
собственика е в същия размер – пазарния наем за процесния имот, който последният би
получил за спорния период.
За успешното реализиране на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е достатъчно вещта да се
намира без правно основание във фактическата власт на ответника, с което е създадена
реална възможност за спестяване наема, който би плащал за нейното ползване
/Решение № 88 от 28.08.2017 г. по т. д. № 834/2016 г. на ВКС, 2 ТО и Определение №
232/07.03.2016 г. по гр.д.№ 454/2016 г. на ВКС, 4-то ГО/.
В случая не се спори, че през претендирания период имотът на ищеца е бил във
фактическата власт на ответницата, която обаче до 11.07.2023 г. го е държала на
правно основание – сключеният на 29.09.2021 г. предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот с трето за спора лице – В.Г.К., която към посочената дата
е разполагала с титул за собственост.
Ето защо претенцията по чл.59 ЗЗД като неоснователна подлежи на отхвърляне.
Съобразно изхода на делото, в тежест на ответницата са направените от ищеца
деловодни разноски по ревандикационния иск, възлизащи на сумата 2842.63 лв., от
които 2571 лв. адвокатско възнаграждение, 243.51 държавна такса и 28,12 лв. такса за
вписване на ИМ. В отговора на исковата молба пълномощникът на ответницата прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съобразно фактическата и правна сложност на спора по чл.108 ЗС съдът намира, че в
случая възражението за прекомерност на адв.възнаграждение следва да се уважи и
такова да се определи в минималния размер, предвиден в чл.7, ал.5 във вр. с ал.2, т.2 от
6
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение,
от 1500 лв.
Ответницата също претендира деловодни разноски, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение. От приложения договор за правна защита и съдействие е
видно, че между страните по него е уговорено адв.възнаграждение в размер на 4000 лв.,
но е заплатено в брой 2000 лв. И тъй като не е уточнено по кой от двата иска каква
сума е заплатена, съдът приема, че за отхвърлената претенция на ищеца по чл.59 ЗЗД
същият дължи на ответницата половината от внесеното адв.възнаграждение – 1000 лв.
Така по компенсация ответницата следва да заплати на ищеца 771.63 лв. деловодни
разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. В. Ш., с ЕГН **********,
че Ж. Х. Б., с ЕГН **********, е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Русе,
кв.“Р.“ 4, ул."Б." 6, представляващ 109/409 ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 63427.2.2713 с площ 408 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./,
номер по предходен план ПИ № 2713 в кв.443, при съседи: 63427.2.2714, 63427.2.2712,
63427.2.2716 и 63427.2.2717, както и построените в него ЕДНОФАМИЛНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 63427.2.2713.1 на един етаж, със
застроена площ 74 кв.м. и МАСИВНА СГРАДА с идентификатор 63427.2.2713.3 на
един етаж, със застроена площ 19 кв.м. с предназначение: ГАРАЖ.
ОСЪЖДА Д. В. Ш., с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“М.Л.“ 16, бл.3, вх.3, ет.3,
да предаде на Ж. Х. Б., с ЕГН **********, от гр.Русе владението върху недвижим
имот, находящ се в гр.Русе, кв.“Р.“ 4, ул."Б." 6, представляващ 109/409 ид. части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63427.2.2713 с площ 408 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, номер по предходен план ПИ № 2713 в кв.443, при съседи:
63427.2.2714, 63427.2.2712, 63427.2.2716 и 63427.2.2717, както и построените в него
ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 63427.2.2713.1
на един етаж, със застроена площ 74 кв.м. и МАСИВНА СГРАДА с идентификатор
63427.2.2713.3 на един етаж, със застроена площ 19 кв.м. с предназначение: ГАРАЖ.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. Х. Б., с ЕГН **********, против Д. В. Ш., с ЕГН
**********, за заплащане на сумата 1746 лв. на основание чл.59 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за лишаването му без основание от ползване на
7
собствения му недвижим имот за периода 15.12.2021 г. - 13.02.2023 г., със законната
лихва от завеждане на исковата молба, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. В. Ш., с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“М.Л.“ 16, бл.3, вх.3, ет.3,
да заплати на Ж. Х. Б., с ЕГН **********, от гр.Русе 771.63 лв. разноски по
компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8