Решение по дело №53/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 март 2019 г. (в сила от 29 март 2019 г.)
Съдия: Иван Димитров Иванов
Дело: 20192300600053
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

25                                                29.03.2019г.                гр.Ямбол

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 Ямболският Окръжен съд                                              I-ви наказателен  състав

 На 06 март 2019 година,

 В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                            

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ФАРФАРОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА

                                                                                 ИВАН И.  

                                                                                      

 

                                                             

 Секретар: Ив.Златева

 Прокурор: Т.Стаматов

 Сложи на разглеждане докладваното  от съдия И.И.ВНОХД № 53 по описа за 2019 год.

 И   ЗА   ДА    СЕ  ПРОИЗНЕСЕ  ВЗЕ  ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

         Производството е по реда на глава XXI от НПК.

         С Присъда № 163/03.12.2018г. постановена по НОХД № 1046/2018г.,Ямболският районен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия И.Т.Г., роден на *** ***, б., б.г., н., б., н., о., ЕГН **********,ЗА ВИНОВЕН в това, че за времето 23:00 часа на ******г. до 02:00 часа на ******г., от стая в частен дом, находящ се на ул. "******" *, гр. С., обл. Ямбол, действайки в условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 537.00 лв. от владението на собственика им А.О.Т.от гр. С., обл. Ямбол, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" и б. "б" и чл.54 от НК, го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА "Лишаване от свобода".

На основание чл.58а от НК е НАМАЛИЛ с една трета така наложеното наказание, а именно от две години и шест месеца "Лишаване от свобода" на ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА "Лишаване от свобода", което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

ОСЪДИЛ е подсъдимия И.Т.Г. ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на по 70.38 лв., вносими в полза на Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР - Ямбол.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат В.Н. - служебен защитник на подсъдимия И.Г. с която се сочи , че последния не е доволен от така постановената присъда на ЯРС.Твърди се , че наложеното наказание на подсъдимия е необосновано завишено и не съответства на тежестта на извършеното престъпление и на личността на И.Г. който е млад човек с неукрепнала психика , като извършеното от него е по - скоро в резултат на лекомислие.Настоява се да бъде изменена присъдата на ЯРС , като бъде намален размера на наложеното наказание.

Въззивникът И.Т.Г. , редовно призован  се явява лично и със служебен защитник – адвокат В.Н. ***.Поддържа се въззивната жалба  предвид съображенията изложени в нея.Настоява се да бъде изменена атакуваната присъда на ЯРС , като бъде намален размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание представителя на ЯОП счита , че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение , а атакуваната присъда на ЯРС като правилна и справедлива следва да бъде потвърдена.

Въззивният съд, наказателно отделение, като се запозна с изложеното в жалбата и доводите на страните, обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в пределите по 313 и сл. от НПК , установи следното:

Жалбата е допустима, подадена в процесуалният срок, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Производството по делото пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК.

Фактическата обстановка е изяснена безспорно , направен е подробен и задълбочен анализ на доказателствата и изводите върху тях.Същата се подкрепя изцяло от самопризнанията на подсъдимия Г. по реда на чл.371 т.2 от НПК на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт , обясненията на подсъдимия на досъдебното производство ,показанията на свидетелите Т., И.и А., заключението на стоково-оценителната експертиза и приложените писмени доказателства - протокол за доброволно предаване, разписка, справка за съдимост.

 Направените от подсъдимите признания на фактическите обстоятелства , съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт , напълно се подкрепя от посочените по-горе гласни и писмени доказателства.

Фактическите положения, приети за установени от първата инстанция са правилни , подкрепят се напълно от събраните по делото доказателства и въз основа на тях са направени законосъобразни и правилни изводи.В съответствие с тях Ямболският районен съд законосъобразно и обосновано  е приел , че подсъдимият Г. е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б"а" и "б" от НК , тъй като за времето от 23:00 часа на ******г. до 02:00 часа на ******г., от стая в частен дом, находящ се на ул. "******" *, гр. С., обл. Ямбол, действайки в условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 537.00 лв. от владението на собственика им А.О.Т.от гр. С., обл. Ямбол, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присво.

От обективна страна авторството на деянието се установява по несъмнен начин както от самопризнанието на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК така и от събраните на досъдебното производство доказателства.Предмет на престъплението са движими вещи , които видно от заключението на оценителната експертиза , което е обективно и компетентно изтовено , са в размер на 537лева.С отнемането на вещите подсъдимият Г. е прекъснал упражняваната от собственика фактическа власт и е установил своя такава.Липсвало е съгласие от страна на собственика на вещите за извършването на това своене.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия Г. с пряк умисъл.Същият е съзнавал , че лишава от фактическа власт досегашния собственик на вещите предвиждал е преминаването им в негова фактическа власт и пряко е целял нейното установяване , като е съзнавал и че извършва деянието след като е бил о. вече на лишаване от свобода.Налице е била и користна цел.

Относно вида и размера на наложеното наказание на  подсъдимия И.Т.Г. , ЯРС е взел предвид от една страна като отегчаващи вината обстоятелства високата степен на обществена опасност на деянието, високата лична обществена опасност на подсъдимия, който е многократно о. включително и за престъпления против собствеността.От друга страна ЯРС правилно и законосъобразно е приел като смекчаващи вината обстоятелства сравнително невисоката стойност на предмета на престъплението , младата възраст на подсъдимия, възстановяването на по-голямата част от отнетите вещи самопризнанието на досъдебното производство с което е способствал за разкриване на обективната истина  и при превес на смекчаващите вината обстоятелства законосъобразно му е определил наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода.

Правилно и законосъобразно ЯРС е преценил , че посочените по горе смекчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни нито изключителни и не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК.

На основание чл.58а от НК ЯРС е намалил с една трета така определеното наказание на подсъдимия Г. , а именно от две години и шест месеца лишаване от свобода на една година и осем месеца лишаване от свобода , което следва да изтърпи при първоначален строг режим.

Настоящия състав на въззивният съд намира , че присъдата на ЯРС е справедлива тъй като ЯРС е взел предвид обществената опасност на деянието и дееца , съдебно му минало и като такава ще постигне целите на чл.36 от НК – на специалната и генералната превенция.

Възражението на защитника на подсъдимия , че деянието било извършено от подсъдимия поради лекомислие и същият е с неукрепнала психика е неоснователно.Същият е на 26 годишна възраст и не е непълнолетен за да се налага обсъждането на въпроса дали действително не е извършил деянието поради увлечение или лекомислие.По делото липсват доказателства които да сочат подсъдимия Г. да е с психически проблеми.

При анализа на доказателствата по делото поотделно и в съвкупност въззивният съд счита , че не са налице правни основания за отмяна или изменение на постановената присъда от ЯРС.

Ето защо и на основание чл.338 вр. с 334 т.6 от НПК,Ямболският окръжен съд,            

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

             ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 163/03.12.2018г., постановена по НОХД № 1046/2018г. по описа на Ямболски районен съд.

             Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:1. …………………..

 

 

                                                                                              2. ………………….