Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 1332 / 14.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четиринадесети юли, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 750 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.19б,
ал.6 от Закона за водите (ЗВ).
Жалбоподателят
Община Камено, представлявана от кмета Ж. Вардунски е оспорил заповед №
РД-09-43/09.03.2020г. на областния управител на Област Бургас, с която е
отказано приемането на дарение, предложено от Община Камено на язовир, находящ
се в поземлен имот № 000020 по КВС за землището на село Ливада, с площ от
37 822 кв.м, актуван с акт за публична общинска собственост №
16/17.10.1997г. на Община Камено. Иска заповедта да бъде бъде отменена и
преписката да бъде върната за ново произнасяне по същество, при спазване на
дадените задължителни указания по спазване на закона. Счита, че неправилно е
интерпретирана разпоредбата на §1, т.94 от ДР на ЗВ, която дава легално
определение на понятието „язовир“. Сочи и процесуално нарушение, поради
неспазване на едномесечния срок визиран в разпоредбата на чл.19а от ЗВ.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат Б.,
поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира съдът да постанови решение,
с което да отмени обжалваната заповед.
Претендира разноски.
Ответникът
– областен управител на Област Бургас, чрез старши юрисконсулт М., оспорва жалбата.
Твърди, че заповедта е законосъобразна, ангажира доказателства и иска жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна. Представя писмени бележки.
ФАКТИ:
Съгласно
решение по т.23 от протокол №39/26.07.2018г. Общински съвет Камено е дал
съгласие да бъде предоставена безвъзмездно на Държавата собствеността на 18
язовира, в това число и язовир находящ се в поземлен имот с № 000020 в землището
на село Ливада, с площ от 37,822 дка, при граници на имоти с №000002 и №000015,
за който има съставен АОС № 16 от 17.10.1997г. (л.25-27).
Въз
основа на взетото решение, със заявление с рег.индекс № 08-00-159/17.09.2018г.
по описа на Министерство на икономиката, кметът на Община Камено е отправил
мотивирано предложение до министъра на икономиката за безвъзмездно прехвърляне
собствеността на язовирите на държавата. Като мотиви за предложението за
промяна на собствеността на язовирите е посочена липсата на експертен капацитет,
финансов ресурс за осигуряване необходимите дейсности по поддържането им и на
финансови средства за проектиране и възстановяване на скъсаните язовирни стени.
Към преписката са приложени заверени преписи от извадка от съвместените данни
от картата за възстнавоена собственост и сателитни изображения за ПИ № 000020
по КВС на село Ливада, представляващ част от язовир „в имот 000020“ (л.10-11);
акт за публична общинска собственост № 16 от 17.10.1997г. (л.12); скица №
К03283/07.05.2012г. за имот № 000020 в землището на с.Ливада, издадена от ОС
„Земеделие“ (л.13); скица № К03990/03.09.2018г. за имот № 000020 в землище на
с.Ливада, издадена от ОС „Земеделие“ (л.14); извадка от инвентарна книга
(л.15-16); констативен протокол № 06-01-098/31.05.2017г. от проверка и контрол
на язовирна стена и съоръженията към нея от ДАМТН (л.17-19). Преписката е
изпратена на областния управител на Област Бургас за произнасяне.
Областният
управител на Област Бургас е назначил комисия, която да извърши предварителна проверка
на постъпилите документи. За извършената проверка комисията е изготвила
протокол от 03.02.2020г., според който предложеният за дарение имот № 000020 не
е язовир, а представлява част от такъв, тъй като язовирната стена не попада в
границите на предложения имот.
Въз
основа на констатациите от извършената проверка, областния управител на Област
Бургас е издал оспорената заповед, с която е отказал да приеме дарението,
предложено от Община Камено на язовир, находящ се в поземлен имот № 000020 по
КВС за землището на село Ливада, с площ от 37,822 дка, тъй като същият не
отговаря на определението за язовир, дадено в §1, ал. 1, т. 94 от ДР към Закона
за водите. Заповедта е връчена на Министерство на икономиката, на Община Камено
и на ДП „УСЯ“ на 10.03.2020 г. (л.8).
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза, според заключението на която язовир
в процесния имот към момента на огледа извършен от вешото лице няма. Язовирът е
със скъсана язовирна стена на две места и от много години не се използва като такъв.
Според вещото лице, още със създаването на Картата на възстановената
собственост (Плана за земеразделяне) язовирът е отразен в няколко поземлени
имота: имот №000020 по КВС съответстващ на поземлен имот с идентификатор 43623.1.1
– водния обем и имот №000015 по КВС съответстващ на ПИ с идентификатор 43623.18.94
– част от този имот е язовирна стена. В съдебно заседеание вещото лице уточни,
че язовирната стена попада изцяло в имот №000015, но не го заема целия. Основния
изпусквател попада в имот №018003 по КВС съответстващ на ПИ с идентификатор
46623.18.3, в който имот е и въздушния откос на язовирната стена. Съгласно
приложената от вещото лице справка от информационната система на КАИС имот №000020
е публична общинска собственост с начин на трайно ползване – язовир; имот №000015
е публична общинска собственост с начин на натрайно ползване – за
селскостопански, горски, ведомствен път; имот №000075 е частна общинска
собственост с начин на трайно ползване – водно течение; имот №018026 е частна
общинска собстнвеност с начин на трайно ползване – пасище и имот №018003 е
частна общинска собственост с начин на трайно ползване – пасище.
По
делото е приложено и писмо от председателя на Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор (ДАМТН), в
което е посочено, че след направена справка в информационната система с
актуална идентификация на обекта за техническото състояние на язовирните стени
и съоръжения, предоставена от ДАМТН съгласно Наредба № РД-04-02/25.11.2016г.,
както и съгласно данните, предоставени от регионален отдел „Надзор на язовирни
стени и съоръженията към тях“ – Югоизточна България, и след преглед на
съставените констативни протоколи от извършени проверки се установило, че за
процесния язовир в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор са
налични следните данни: Описан е язовирът, който е наречен „Кавак дере“,
находящ се в землището на с.Ливада, община Камено, представляващ поземлен имот
№000020 с акт за собственост № 16/17.10.1997г., собственост на Община Камено.
Стената на язовира е земнонасипна с височина 10 м, дължина 218 м и залята площ
37,820 дка. От извършената проверка на язовирната стена и съоръженията към нея
било установено, че язовирът е кота мъртъв обем, без наличие на акумулирана
вода. Язовирната стена е силно обрасла с дървесна и храстовидна растителност,
което правело невъзможно пълното й обследване. Лявата част на язовирната стена
е скъсана до основата. В заключение е посочено, че към настоящия момент в ДАМТН
в данните няма промяна относно техническото и експлоатационното състояние на
язовира.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срока по чл.19б, ал.6 от Закона за водите, от надлежно
легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.
Видно
от известие за доставяне ИД PS
8000 02ВКА5 1 обжалваната заповед е получена от Община Камено на 10.03.2020г.
(л.8). Предвидения 14-дневен срок за обжалване в чл.19б, ал.6 от Закона за
водите изтича на 24.03.2020г. - вторник. Съгласно екранна снимка от деловодната
програма на на Община Камено, позволяваща държавни и общински администрации да
обменят помежду си писмени данни се установява, че жалбата сезирала съда по
настоящето дело е изпратена по електронен път на Областния упрвител на
24.03.2020г. в 17.00 часа (л.62). Според приложената извадка от деловодната
система на областна администрация жалбата е постъпила на 25.03.2020г. Доколкото
са налице данни за изпращане на жалабта на 24.03.2020г. и ответникът не оспорва
преноса на данни (в случая жалба) чрез общата деловодна система, то следва да
се приеме, че същата е подадена в срок, защо меродавен е срокът на изпращане, а
не този на получаване.
Отделно
от това, разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение (в приложимата редакция на ДВ, бр.28 от 2020 г., в
сила от 13.03.2020 г.), предвижда, че за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени
в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права
или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете
по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания.
Съгласно решение на Народното събрание от 13.04.2020г., извънредното положение
е със срок до 13.05.2020г. Това означаве, че след като срокът изтича по време
на течение на извънредното положение, то той изтича след 13.05.2020г., в случая
на 26.05.2020г.-вторник, присъстевен ден.
Срокът
по чл.19б, ал.6 от ЗВ е преклузивен и с неговото изтичане се погасява правото
на жалбоподателя да подаде жалба срещу административния акт, поради което на
основание чл.3, т.2 от За кона за мерките и действията по време на извънредното
положение (в приложимата редакция на ДВ, бр.28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020
г.) следва да се приеме, че на 13.03.2020г. до отмяната на извънредното
положение (13.05.2020г.), този срок е спрял да тече за Община Камено поради
което жалбата против обжалваната заповед е подадена в срок.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно
чл.19б, ал.1 от ЗВ областният управител се произнася със заповед за приемане
или отказ от дарението в едномесечен срок от получаването на решението на
общинския съвет с приложените към него документи и уведомява кмета на общината,
изпълнителния директор на Държавно предприятие "Управление и стопанисване
на язовири" и министъра на икономиката. Следователно компетентен е
съответния областен управител, в настоящия случай този на Област Бургас.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за нейното
издаване. Спазена е процедурата, предвидена в чл.19а и чл.19б от ЗВ, не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
настоящата заповед.
Неосноателно
е възражението на жалбоподателя за нарушение на администартивнопроизводствените
правила поради неспазване на едномесечния срок за произнасяне от Областния
управител. Срокът по чл. 19б от ЗВ има инструктивен, а не преклузивен характер
и пропускането му не препятства административния орган да издаде
административен акт със съответното съдържание. Затова с неспазването на срока
по чл.19б от ЗВ издателят на заповедта не е допуснал нарушение, обуславящо
незаконосъобразност на процесната заповед.
Относно
приложение на материалния закон:
Съгласно
чл.19б, ал.5 от ЗВ областният управител отказва да приеме дарението на язовир и
връща предложението и придружаващата го преписка на съответната община, при
наличието на една от следните предпоставки: 1) заявеният за прехвърляне от
общината воден обект не е язовир по §1, ал.1, т.94 от ДР към ЗВ; 2) предложението
се отнася за язовир, отдаден на концесия; 3) липсва акт за общинска собственост.
Няма
спор, че язовирът не е отдаден на концесия и за него е съставен акт за общинска
собственост.
С процесната заповед, областният управител е отказал да
приеме дарението на процесния язовир, тъй като същият не е язовир по смисъла на
§1, ал.1, т.94 от ДР към ЗВ, а част от такъв, доколкото язовирната стена не
попада в предложения от Община Камено актуван поземлен имот – хипотезата на
чл.19б, ал.5, т.1 от ЗВ.
Съгласно разпоредбата на §1, ал.1, т.94 от ДР към ЗВ
язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена,
съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са
изградени. От така цитираната разпоредба се
достига до извод, че липсата на която и да е част от водоностопанската система
води до невъзможност даден обект да бъде определен като язовир.
В настоящия случай назначената от областния управител
комисия е установила, че язовирната стена не попада в границите на поземлен
имот № 000020 по КВС за землището на село Ливада, където е посочено, че се
намира предложения за дарение язовир. Това се потвърждава и
от заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство
съдебно-техническа експретиза, според което язовирът е разположен в няколко
поземлени имота, а именно: имот № 00020 – където се намира водния обем; имот №
000015 – където се намира язовирната стена и имот № 018003 – където се намира
основният изпусквател и въздушния откос на язоверната стена.
Доколкото
в чл.19а и следващите от ЗВ е предвидено безвъзмездното прехвърляне на правото
на собственост от страна на общината към държавата върху язовир, т.е. върху цялата
водностопанска система, а не върху част от нея, то следва да бъде прехвърлено
правото на собственост върху всички поземлените имоти, върху които е изградена
цялата водностопанска система.
Предвид изложеното имотът, предмет на дарението, не
притежава всички характеристики на язовир, посочени в §1, ал. 1, т. 94 от ДР
към ЗВ, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Изходът
от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото върху
жалбоподателя. Такива са своевременно претендирани в хода на устните състезания
от ответника. Жалбоподателят дължи разноски в общ размер на 500 лева, от които
400 лева заплатено възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв., определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба от
наредбата по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100
до 200 лв. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се
определя от съда. В случая представителството осъществено от юрисконсулт е на
главна страна и включва участие в две съдебни заседания, спорът не е фактически
и правно сложен. По тази причина съдът счита, че са налице основания да бъде
присъдено минимално предвиденото възнаграждение в чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Община Камено, представлявана от кмета Ж. Вардунски против заповед №
РД-09-43/09.03.2020г. на областния управител на Област Бургас, с която е
отказано приемането на дарение, предложено от Община Камено на язовир, находящ
се в поземлен имот № 000020 по КВС за землището на село Ливада, с площ от 37 822
кв.м, актуван с акт за публична общинска собственост № 16/17.10.1997г. на Община
Камено.
ОСЪЖДА
Община Камено да заплати на Областна администрация Бургас направените по делото
разноски в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд - в 14
-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: