№ 426
гр. Пазарджик, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500687 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от Граждански процесуален кодекс.
Л. М. , длъжник в изпълнителното производство, обжалва
постановление от 18.10.2022 г., с което ЧСИ отказва да прекрати изп.д.
№1571/2018г. поради настъпила „перемпция” .
Излага оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното
постановление.
Двугодишният срок ,педвиден в закона, започвал да тече от първия
момент, в който не се осъществява изпълнение , т.е. осъществяването на
всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или
поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят
отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
За периода 15.05.2019 г. до 25.06.2021г. взискателя не бил поискал
извършване на изпълнителни действия .
Действително съгласно чл.3 във вр. с чл.5 от Закона за мерките и
действията по време на извънредно положение законодателя въведл изрична
забрана да се извършват действия по принудително изпълнение, но тази
забрана не освобождава взискателя от задължението му да следи срока по
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, а именно да поиска извършването на изпълнителни
действия преди да изтече срока от две години.
Законът не въвеждал забрана за подаване на молби за упражняване на
1
права по производствата през периода на спирането на сроковете.
Моли обжалваното постановление да бъде отменено и дадени указния
за прекратяване на изпълнителното производство.
Писмени възражения не са постъпили, изготвени са мотиви от ЧСИ.
Счита , че жалбата е допустима , но неоснователна.
Изпълнителното производство било образувано на 20.08.2018 г. по
молба на „Шел България" ЕАД чрез адвокат М. П. за събиране на парично
вземане по изп.лист № 1611/17.07.2018г. и заповед за изпълнение №
1511/16.07.2018г., издадени по ч.гр.д. № 2792/2018 г. по описа на Районен съд
- Пазарджик.
С молбата за образуване, взискателят поискал да се наложат запори на
всички банкови сметки на длъжника, да се наложи запор на МПС, възбрани
върху недвижими имоти.
Наложени били запори на банкови сметки на длъжника в 5 банки на
12.09.2018 г., ,както и запор на МПС.
Възбранени били и идеални части от два недвижими имота,
собственост на длъжника на 07.09.2018 г.
На 14.02.2019 г., взискателят поискал налагане на запор на
дружествените дялове на длъжника във фирма „ММ Партнерс Груп БГ“
ЕООД
Направено е и искане за пристъпване към изпълнение по отношение на
възбранените недвижими имоти.
На 27.02.2019г. бил наложен запор върху дружествените дялове на
длъжника в посоченото дружество, както и бил насрочен опис на недвижим
имот на 05.03.2019г., който не се състоял , поради процесуални пречки.
Описът бил пренасрочен за 17.04.2019г. и отново за 15.05.2019 година ,
все поради невъзможността да бъде открит длъжника и съпругата –
недлъжник за връчване на уведомление.
Длъжникът се явил в кантората на ЧСИ и подал молба на 13.05.2019г.
за разсрочено изплащане на дълга.
Взискателят поискал да не се извършва насрочения опис , поради
възможност за споразумение.
2
Следващо искане за извършване на действия било направено на
06.08.2021 по погрешка входирано малко по-късно.
Приложено било споразумение между страните.
Счита ,че не са налице условията на ч.433 ал.1 т.8 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство.
Към момента били предприети действия по извършване опис на
недвижим имот.
Позовава се и на на чл.3, ал.1 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
/обн., ДВ, бр.28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./ ,който предвижда, че
считано от 13 март 2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да
тека процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни дела.
Срокът е изтекъл на 13.05.2020 г.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, намира ,че жалбата е допустима ,като подадена в установения в закона срок
срещу подлежащ на обжалване от длъжника акт/действие на ЧСИ.
За да се произнесе по основателността и , съдът съобрази следното:
Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на
„Шел България „ ЕАД против Л. М. от 20.08.2018 година.
С молбата е направено искане за налагане на запори и възбрани.
Предприети са изпълнителни действия , така както са описани в
становището на ЧСИ , като описа на недвижими имоти е осуетяван поради
невъзможността да се открие длъжника.
На 13.05.2019 година длъжникът е поискал разсрочване на дълга.
Макар първоначално взискателят да е поставил условия, то
впоследствие се е съгласил да не се извършва опис на недвижимия имот ,
поради възможност за постигане на споразумение.
На 16.08.2021 година взискателя е представил подписаното между
страните споразумение и доказателства за извършени плащания от длъжника
по това споразумение, като последното плащане е на 18.03.2020 година.
Споразумението е постигнато на 16.05.2019 година и в него е договорено
3
разсрочено плащане на дълга.
Направен е искане за предприемане на действия по насочване на
изпълнението върху недвижим имот и видно от данните по делото , такива
действия са предприети. За тях длъжникът е уведомяван чрез залепване на
уведомление.
С молба от 5.10.2022 година длъжникът е поискал прекратяване на
изпълнителното производство ,като твърди, че за периода 07.07.2020 година
до 8.07.2022 година не са извършвани изпълнителни действия по делото.
В отговор на тази молба е издадено и обжалваното постановление.
Като съобрази така установеното по изпълнителното дело , съдът
намира ,че отказа на ЧСИ Деница Станчева да прекрати производството на
основание чл.433 абл.т.8 от ГПК е законосъобразен.
За да се произнесе по жалбата ,съдът съобрази и напълно споделя
приетото от ВКС в едно решение, според състава имащо принципно значение
за решаването на поставените въпроси, а именно решение по гр.д.№ 1747 по
описа на ВКС за 2020 година.
Това решение според съда е принципно , тъй като в т. 10 ТР № 2/2013,
ВКС, ОСГТК не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва
перемпцията.
ВКС приема ,че перемпция не настъпва, ако след поискването на един
изпълнителен способ и съответно прилагането му в продължение на две
години, взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото
защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен
изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със
сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната
висока цена, може да се присъединят кредитори и др. В тълкувателното
решение ВКС се е произнесъл по въпроса откога започва да тече нова
погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен
поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
ВКС в това решение е направил разграничение между погасителната
давност и перемпцията, като е посочил ,че за разлика от ефекта на
погасителната давност , перемпцията не изключва принудителното
изпълнение – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен
да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
4
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в
който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по
постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички
поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите
не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така осуетява неговото прилагане.
Изложеното обосновава становището на съда ,че жалбата е
неоснователна.
Взискателят е приел доброволното изпълнение на длъжника и това
негово поведение обслужва интересите именно на длъжника. Плащание за
извършване до м. март 2020 година и преди изтичане на двугодишен срок от
преустановяване на плащането взискателят е направил искане за
предприемане на изпълнителни действия.
Поради изложеното ,съдът намира ,че жалбата е неоснователна.
Следва да се посочи още и следното:
Според разпоредбата на чл. 3 от Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни,
арбитражни и изпълнителни производства. С § 13 на Закон за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) е предвидено,
че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник". Процесуалните срокове,
съгласно цитираните закони, са спрели да текат от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. – за два месеца и седем дни. Тъй като до обявяване на извънредното
положение предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 не са налице, относимо към
конкретния казус, перемпция би настъпила при непредприемане на
изпълнителни действия до 14.08.2020 г.
В допълнение на изложеното, с нормата на чл. 5, ал. 2 (Доп. – ДВ, бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) от Закон за мерките и действията по време
5
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците се регламентира, че по време
на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна не се налагат
запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори
върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху
медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на
движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за
задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за
трудови възнаграждения. Съдът не счита ,че на това основание следва да се
приеме, че взискателят не е разполагал с възможността да предприеме
действия. Тази му възможност не е ограничена , оганичена е възможността на
СИ да предприема такива действия и това следва да бъде отчетено , ако
искания са били направени ,на действия не са били предприети
Прилагането на тези разпоредби обаче в конкретния казус не се налага ,
поради изложеното вече относно поведението на страните. Длъжникът е
изпълнявал доброволно и взискателят е приемал това разсрочено
изпълнение/което очевидно го е удовлетворявало/ в резултат на постигнатото
споразумение ,поради което няма логика да се приеме, че взискателят е бил
пасивен , поради незаинтересованост и да понесе санкцията на чл.433 ал.1 т.8
от ГПК.
Поради изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 18.10.2022г., с което ЧСИ отказва
по молба на длъжника Л. М. да прекрати изп.д.№1571/2018г. на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Решението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7