Решение по дело №134/2021 на Административен съд - Кюстендил

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 158 от 29.06.2021 г., гр. Кюстендил

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 134 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от К.Е.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адвокат Н. С., срещу Решение № 260029/26.01.2021 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 1029/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-0332-000618/25.09.2020 г., издадено от началника на Районно управление (РУ) – Рила при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил. С посоченото наказателно постановление на К.В. на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.

К.В. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.

РУ – Рила при ОД на МВР – Кюстендил не се представлява в съдебното заседание по делото и не изразява писмено становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

         Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 20-0332-000618/25.09.2020 г., издадено от началника на РУ – Рила при ОД на МВР – Кюстендил. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 05.09.2020 г. в 22:45 часа в гр. Кочериново, на кръстовището, образувано от ул. „Свети Иван Рилски” и ул. „М. Бангеов”, с посока на движение към площад „Трети март”, В. управлявал лек автомобил марка и модел „БМВ И 3”, с рег. № СВ0742РК, и бил спрян за проверка от полицейските служители В.Л. Г. (младши автоконтрольор в РУ – Рила) и В. А. П.. Същите извършили на В. проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARBB 0034. Индикаторната скала на техническото средство отчела 0,91‰ алкохолни изпарения в издишвания въздух. За така установеното нарушение на 05.09.2020 г. срещу В. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 278465 за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от водача на същата дата и му е връчен препис от него. В. е подписал и издадения му талон за медицинско изследване №0065152, като е вписал, че е съгласен с показанията на техническото средство и не желае да бъде изследван за употреба на алкохол. Въз основа съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано, и е потвърдил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на К.В. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, са  посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Правилно районния съд е приел, че допуснатият пропуск при изписване в наказателното постановление на модела на техническото средство, с което е извършена проверката – „Алкотест Дрегер 75100”, вместо „Алкотест Дрегер 7510”, не е ограничил правото на защита на В.. Правилен е и изводът на районния съд, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Събраните писмени и гласни доказателства са достатъчни, за да обосноват извод за извършено от В. нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. По делото е безспорно установено, че на посочените в наказателното постановление дата и място той е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,91‰, установена с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, което техническо средство към момента на тестването на водача е било изправно и годно за съответните измервания. В. е вписал собственоръчно в талона за изследване, че приема показанията на техническото средство и не желае установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При това положение, по арг. от чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.), концентрацията на алкохол в кръвта е установена законосъобразно – въз основа на показанията на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARBB 0034. Наложените на Врадимиров наказания са съобразени с разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), предвиждаща наказване с лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 1000,00 лева за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

 Изложените съображения обуславят извод за правилност на решението на районния съд, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260029/26.01.2021 г., постановено по АНД №1029/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.

           

 

 

        

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                    2.