№ 115
гр. Благоевград, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500916 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба с вх.
№902776/20.07.2021г., подадена от Г. Д. М. с адрес: гр.София,
ж.к.“Красно село“, чрез адвокат С.Н. Г., срещу Решение
№904976/01.07.2021г. постановено по гр.д.№1119/2020г. по описа на
РС – Благоевград.
В нея се възразява, че първоинстанционният съд не е споделил
възражението на ответника, че процесният Запис на заповед няма
реквизитите по чл. 535 от ТЗ, както и че не е установено каузално
правоотношение между издателя на същия и лицето, в чиято полза
следва да се плати.
Въз основа на всички оплаквания иска да бъде отменено
атакуваното решение и да бъде постановено ново по същество, с което
да се отхвърлят исковете.
Депозиран е отговор на въззивната жалба от ищеца „Стройрент“
ЕООД, в който са изложени подробни доводи в подкрепа на тезата за
1
неоснователност на жалбата. В контекста на същите се иска
потвърждаване на решението и присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Благоевградският окръжен съд, след като прецени събрания от
районния съд доказателствен материал, прие за установено от
фактическа страна следното :
Видно е от представения в оригинал Запис на заповед, издаден
на 14.07.2016г., че с него издателят „Сервиз за строителна техника“
ООД, представляван от законния си представител Г. Д. М. –
управител, безусловно и неотменимо се е задължило срещу
представяне на настоящия запис на заповед да плати на „Стройрент“
ЕООД или на негова заповед сума в размер на 11 600лв., без разноски
и без протест в гр. София, бул.“Ботевградско шосе“ №273. Посочен е
падеж за плащане 16.12.2016г. След този текст е изписано
собственоръчно името на издателя и е положен подписът му.
Задължението по записа на заповед е авалирано, при условията при
които е поето, от физическото лице Г. Д. М..
„Стройрент“ ЕООД е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в БлРС на 18.11.2019г., по
което е образувано ч.гр.д. №3050 по описа на същия съд. В това
производство е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №10902 от
18.11.2019г. и ИЛ от същата дата в полза на заявителя срещу
солидарно задължените длъжници „Сервиз за строителна техника“
ООД и Г. Д. М. за сумата от 3 365, 56лв., представляваща главница,
част от задължение по Запис на заповед, издаден на 14.07.2016г., с
падеж 16.12.2016г., издаден за сумата от 11 660лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 18.11.2019г. до окончателното плащане, както и за
разноските за заповедното производство от 67, 31лв. държавна такса и
420лв. заплатен адвокатски хонорар.
2
Срещу заповедта са депозирани възражения по чл. 414 от ГПК от
двамата длъжници.
Въз основа на изложеното от фактическа страна,
Благоевградският окръжен съд приема следните правни изводи :
Искът за главницата е с правно основание чл. 513, ал.2 във вр. с
ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 537 от ТЗ.
Тъй като искът е установителен и е предявен по реда на чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК следва да се отбележи, че е
допустим, защото е спазен преклувният 1 месечен срок за иницииране
на производството и защото предметът на претенцията в заповедното
производство се покрива с установителната такава в исковото
производство.
По същество искът е основателен, тъй като категорично се
установи, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна,
тъй като има всички реквизити по чл. 535 от ТЗ. Несъстоятелно е
възражението, че не посочено място на плащане, съгласно чл. 535, т.4
от ТЗ, защото в записа на заповед изрично е посочено, че следва да се
плати в гр. София, бул.“Ботевградско шосе“ №273.
Неоснователно е и оплакването, че не е посочен ясно падежа на
записа на заповед, тъй като един път е посочена дата 16.12.2016г., а
втори път падежът е уговорен при предявяване. Безспорно е от
съдържанието на обсъждания запис на заповед, че е посочена дата на
падеж на задължението 16.12.2016г. и в него не е посочен падеж на
изпълнението при предявяване. В съдържанието му изрично е
предвидено, че ще се плати на посочената дата на падеж срещу
представяне, а не след предявяване на записа. Представянето на запис
на заповед не е предявяване, защото предявяването е покана за
плащане, т.е. дефинира настъпването на падеж. Представянето на
записа на заповед не определя изискуемостта на задължение, а само
информира длъжника по кой запис на заповед следва да плаща и че е
настъпила датата на падежа, вписана в него.
3
Редовността на записа на заповед, с оглед пълнотата на
съдържанието му и липсата на насрещно доказване от ответниците, че
са платили задължението, което са поели с него, прави иска
основателен.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че никоя от
страните в менителничното правоотношение не сочи съществуването
между тях на каузално правоотношение за издаване на записа на
заповед, поради което в исковото производство следва да се обсъжда
единствено едностранната сделка.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваният пред настоящия съд съдебен акт следва да
бъде потвърден.
С оглед изхода от въззивната проверка, претенцията на
въззивника за заплащане на направените от него разноски за двете
съдебни инстанции е неоснователна.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, въззивникът следва да заплати
на въззиваемия разноските за настоящата инстанция в размер на
720лв.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №904976 от 01.07.2021 г.,
постановено по гр.д.№1119/2020г. по описа на РС Благоевград.
ОСЪЖДА Г. Д. М., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Красно
село“ №208, вх. А, ет.1, ап.2 да заплати на „Стройрент“ ЕООД, ЕИК
********************, гр. София, бул.“Ботевградско шосе“ №273,
представлявано от управителя Г.Г. разноски за настоящата инстанция
в размер на 720лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5