№ 6917
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20241100509441 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца Ц. П., срещу Решение № 20107078 от
31.10.2023 г., постановено по гр. д. 7233/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 162-и
състав, с което бил отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно, като се
излагат следните съображения: първата инстанция била предубедена, защото с доклада по
делото изложила факти и съображения, които можело да бъдат изтъкнати едва с крайния акт
по делото. Твърди се още, че СРС допуснал процесуални нарушения свързани с изготвянето
на доклада по делото и неговото съдържание, изразяващи се в неправилно разпределение на
доказателствената тежест по делото, отказ да бъдат събрани доказателства, неправилно
отделяне на определени факти като безспорни, както и неправилна правна квалификация.
Счита, че въззивната инстанция служебно проверявала всички праворелевантни факти, сама
преценявала събраните по делото доказателства и въз основа на тях разрешавала въпросите,
които са включени в предмета на производството. Моли съдът да отмени изцяло
обжалваното решение.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна моли съдът да остави без уважение
подадената въззивна жалба и да потвърди решението на първата инстанция. Счита, че
първата инстанция не е била предубедена, както и че по делото не са били допуснати
съществени процесуални нарушения.
1
С процесното решение първата инстанция е отхвърлила предявения от Ц. П. срещу В. Т.
иск с правно основание чл.55,ал.1,предложение трето ЗЗД във вр. с чл.422,ал.1 ГПК за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 12500 лева,
представляваща платено възнаграждение по неформален договор за счетоводни услуги от
01.02.2020 г., по който длъжникът не е изпълнил възложената работа в цялост и договорът е
развален от ищеца на 23.07.2020 г.
За да достигне до този краен резултат, СРС е приел, че ищецът не е успял да установи
както заплащането на процесната сума на ответницата, така и твърденията си че между
страните е бил сключен устен договор, неговия предмет и съдържание.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Предмет на делото пред първата инстанция е бил иск с правно основание чл.422 ГПК във
вр. с чл.55,ал.1, предложение трето ЗЗД. Ищецът е изложил твърдения, че между него и
„Стройгруп“ ЕООД бил сключен договор за финансов контрол и сътрудничество от
10.12.2018 г. С оглед на изпълнението на вменените му по този договор права и задължения,
ищецът сключил устен договор с ответницата, по силата на който ответницата, в качеството
й на счетоводител се задължила да осигури правилното приложение на ЗСч, ЗДДС и
ЗЗД.Ищецът е твърдял, че в изпълнение на устния договор й предал сумата от 12 500 лева,
като ищецът и ответницата действали в лично качество, а не като представители на
търговско дружество. Ответницата обаче не спазила ЗСч и при назначена ревизия на
„Стройгруп“ ЕООД не се явила като счетоводител на дружеството, не представила
необходимите документи, поради което на „Стройгруп“ ЕООД не били зачетени издадените
ДФ. Поради това на 01.07.2020 г. ищецът развалил устния договор и му се дължало връщане
на сумата от 12 500 лева. При така изложените твърдения в тежест на ищеца в
първоинстанционното производство е било да докаже, че е сключил устен договор с
ответницата, че й е предал сумата от 12 500 лева и че е развалил процесния договор. От
събраните по делото доказателства обаче не се установява ищецът да е доказал нито един от
гореизложените факти. По същество доказателства за сключването на устния договор
липсват. По делото е представен единствено Договор за сътрудничество и финансов
контрол от 10.12.2018 г. сключен между „Стройгруп“ ЕООД и ищецът, съобразно чиито
2
клаузи ищецът се е задължил да осъществява финансов контрол в обект на следния обект на
дружеството: винарски комплекс „ AYA WINE Gallery“ / чл.1 от договора/, като в чл.4 е
посочено, че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът ще може да подписва
договори с трети лица, които ще му спомогнат да изпълнява задълженията си. С молба от
06.10.2022 г. ищецът е посочил, че процесния договор е бил подписан от И.П.- едноличен
собственик на капитала на „Стройгруп“ ЕООД, като пълномощник на управителя на
дружеството- М.П.. Въззивната инстанция напълно споделя изводът на първата инстанция,
че липсват доказателства, процесния договор да е подписан от пълномощника И.П.- в
представения договор не фигурира неговото име, нито пък са представени други
доказателства от които може да извлече това. По делото е бил изслушан и свидетеля Г.М.,
чийто показания са крайно противоречиви и нелогични- от една страна заявява, че виждал
ищеца да дава на ответницата пари- два пъти по 4000 лева и още един път в ресторант „
Джепето“, но не си спомнял сумата. От друга посочва, че лично не видял в нито един от
трите случая как ищецът давал пари на ответницата, защото стоял в колата и чакал ищеца да
й даде парите. От показанията на св. М. не става ясно виждал ли е ищецът да дава сума пари
на ответницата или не. Поради своята нелогичност и вътрешна противоречивост съдът
споделя изводите на първата инстанция, че показанията на св. М. не следва да бъдат
кредитирани.
По делото липсват каквито и да било други доказателства, които да установят
правнорелевантните факти по делото от които ищецът извежда правото си. По изложените
съображения и доколкото ищецът не успя да докаже нито, че е сключил устен договор с
ответницата, нито че й е предал сумата от 12 500 лева, подадената въззивна жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на първата инстанция потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски
за настоящото производство. При този изход на спора разноски се дължат на въззиваемия,
но доколкото по делото пред въззивната инстанция не са представени доказателства за
извършването на такива, разноски на въззиваемия не следва да бъдат присъждани.
По частната жалба:
Подадена е частна жалба от въззивника срещу Определение № 20120213 от 10.04.2024 г.
постановено по гр.д. № 7233/2021 г. на СРС, 162- ри състав, с което е оставено без уважение
искането за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба се излагат
твърдения, че присъденото адвокатско възнаграждение пред първата инстанция е
прекомерно с оглед на правната и фактическа сложност на спора. Прави се и позоваване на
решение по дело C-438/22 на СЕС. В законоустановения срок е постъпил отговор на частна
жалба се излага, че процесното определение е законосъобразно и съобразено с
процесуалните правила. Моли съдът да остави без уважение частната жалба. От
материалите по делото се установява, че първата инстанция е осъдила ищеца да заплати на
ответницата сумата от 1000 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Настоящия състав намира, че процесното определение следва да бъде потвърдено, по
3
следните съображения: в Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г.,
II т. о., ТК примерно са изброени критериите от които следва да се ръководи съда при
определяне размера на адвокатското възнаграждение. Те са фактическата и правна сложност
на делото; качеството на защитата; минималната часова ставка в Република България. При
тяхното съобразяване съдът намира че претендираното възнаграждение е под минималния
размер на адвокатско възнаграждение по чл.7,ал.2, т.3 от НМРАВ. Действително същата не
обвързва съдилищата съобразно разрешението дадено в решение по дело C-438/2022 г., но тя
може да служи като ориентир за адекватния размер на адвокатското възнаграждение. Второ
размера на претендираното възнаграждение съответства на правната и фактическата
сложност на спора. Трето адвоката на ответницата е проявил необходимата процесуална
активност в първоинстанционното производство - подал е отговор на искова молба, вземал е
становища по исканията на ищеца и се е явил в пет съдебни заседания . В заключение съдът
намира, че с оглед на усилията които е положил процесуалния представител на въззиваемия
и качеството на оказана правна помощ в хода на първоинстанционното производство, на
същия трябва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20107078 от 31.10.2023 г., постановено по гр. д.
7233/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 162-и състав
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 25013017/23.05.2024 г. подадена от Ц.
Н. П., ЕГН:********** срещу Определение № 20120213 от 10.04.2024 г. постановено по
гр.д. № 7233/2021 г. на СРС, 162- ри състав, с което е оставено без уважение искането за
изменение на Решение № 20107078 от 31.10.2023 г., постановено по гр. д. 7233/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, 162-и състав в частта за разноските
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчване на
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4