№ 32187
гр. София, 14.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110136927 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Н. И. срещу „фирма“ ООД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за потребителски кредит №
5875742 на 28.11.2022г., съгласно който на ищеца бил отпуснат заем в размер от
400лв., който следвало да бъде върнат на 7 погасителни вноски при ГЛП от 40,32% и
ГПР от 49,33%. В чл. 1, ал. 3 от договора било предвидено, че кредиторът предоставя
на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането, за което се
дължала такса от 85,19лв. В чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено, че заемателят се
задължава в 3-дневен срок да представи обезпечение, а при неизпълнение дължал
неустойка от 56,77лв. И двете суми следвало да се изплащат разсрочено, заедно с
погасителните вноски. Общият размер на кредита възлизал на 567,14лв. Ищецът
погасил изцяло сумите по кредита на 28.11. и 01.12.2022г., възлизащи в общ размер от
510,37лв.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй
като противоречали на императивните правила – не била спазена предвидената форма,
не бил написан на ясен и разбираем начин, не му били представени ОУ, не му били
представени погасителните планове, липсвал ГПР, който бил посочен само като
процент, без ясно описана методика на формирането му. Счита, че клаузата за
заплащане на неустойка е неравноправна и нищожна, а и противоречала на добрите
нрави. Посочва, че при забава кредиторът има право само на законната лихва. Посочва,
че било налице заобикаляне на закона. Евентуално, че е предвидена необосновано
висока неустойка при неизпълнение на задължението. Счита, че и клаузата, с която е
уговорена клаузата за такса за експресно разглеждане е нищожна поради противоречие
със закона. Изтъква, че кредиторът може да събира такси, които не са свързани с
усвояване и управление на кредита, а в случая таксата била такава. Тази такса не била
включена и в ГПР, макар че била част от него, като по този начин били заобиколени
изискванията на ЗПК. Счита, че има платени при липса на основание суми по договора,
които подлежат на връщане.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че клаузата на чл. 1, ал. 3, предвиждаща такса за експресно
разглеждане, и клаузата на чл. 4, ал. 2, предвиждаща неустойка, от договора са
нищожни, както и ответникът да бъде осъден да му сумата от 10лв., представляваща
1
част от вземане в общ размер от 120лв., представляваща недължимо платена сума по
договора.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Твърди, че исковете са недопустими, тъй като дружеството било заличено преди
подаване на исковата молба, а и ищецът нямал правен интерес от воденето на
самостоятелни установителни искове. Евентуално оспорва исковете като
неоснователни. Признава, че между страните е сключен посочения договор за кредит.
Счита, че договорите отговарят на всички нормативни изисквания, като в него се
съдържа погасителен план, описан е ГПР, неустойката не противоречи на закона и
добрите нрави, както и таксата за експресно разглеждане. Изтъква, че ищецът
доброволно е избрал предоставянето на тази допълнителна услуга, а нейната стойност
не следвало да се включва в ГПР. Оспорва ищецът да представлява материално
затруднено лица и да има право на безплатна адвокатска защита по чл. 38 ЗАдв.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Предявените искове са допустими. При извършена служебна проверка в ТР
съдът установи, че действително е извършена промяна в правно-организационната
форма на ответното дружество, което е довело като последица и до промяна на ЕИК,
но това не води до недопустимост на предявените искове, а налага даване на указания
до ищеца. Доводите на ответника за недопустимост на установителните искове са
неоснователни. Произнасянето по установителните искове за нищожност на клаузи от
договора ще има за последица сила на пръседено нещо в отношенията между страните
относно валидността им, с каквото последица не може да се ползва искът по чл. 55
ЗЗД, тъй като има различен предмет и този въпрос ще бъде разгледан само
преюдициално в мотивите. Ето защо, за ищеца е налице правен интерес от този иск.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1
и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит между страните със соченото в исковата молба
съдържание, съдържащ описаните в исковата молба клаузи, които противоречат на
императивни норми и на добрите нрави; извършено плащане на суми в полза на
ответника по договора.
В тежест на ответника е да докаже: наличие на основание за получаване на
платените от ищеца искови суми, а именно валидни договорни клаузи, отговарящи на
императивните изисквания на закона и на добрите нрави.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им,
че между тях е сключен договор за потребителски кредит № № 5875742 на
28.11.2022г., по силата на който ответникът е кредитодател, а ищецът
кредитополучател.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване на
ответника да представи по делото цялото кредитно досие на ищеца по процесния
договор, включително самия договор за кредит. Ответникът не отрича, че има сключен
такъв договор и същият има задължение да го съхранява, поради което са налице
2
предпоставките на чл. 190 ГПК.
За изясняване на релевантните за спора обстоятелства, които изискват специални
знания, следва да бъде допусната и съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба задачи.
Останалите доказателствени искания са неоснователни, тъй като една част са
ирелевантни за настоящия спор, а други не се явяват необходими.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните. Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството като недопустимо.
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от уведомяването да насочи исковите си
претенции спрямо правилния правен субект, като съобрази промяната в правно-
организационната форма на ответното дружество, довела като резултат и до промяна
на ЕИК. При неизпълнение, исковата молба може да бъде върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2023г.
от 09:30ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в 1-седмичен срок от
уведомяването да представи по делото заверен по реда на чл. 183 ГПК препис от
кредитно досие на ищеца във връзка с процесния договор за кредит, включително
самия договор за потребителски кредит № 5875742/28.11.2022г. При неизпълнение,
съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 350лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за
изготвяне на заключението, като му предоставят всяка необходима информация и
документация. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3