Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                 №   152    

                Ботевград, 09.10.2020г.

                    

           В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА

при секретаря-Таня Бончева,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА  ЦВЕТКОВА

гражданско дело № 1233 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            С определение № 358681 от 12.03.2018г. по гр.д.№ 69588/2017г. по описа на РС-С. е прекратено съдебното производство по делото и е изпратено по подсъдност на РС-Ботевград.

            Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

            „ОТП Ф. Б.”ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.“, бул.“К. А. Д.“№*, ет.*, чрез пълномощник юрисконсулт Т. П., моли да бъдат осъдени И.Д.И. ***, с ЕГН: ********** и Т.М.И. ***, с ЕГН: ********** да заплатят солидарно сумата-главница от 11731.58лв., представляваща падежирала главница, включваща анюитетни вноски, дължими от 10.09.2012г. до 10.09.2017г. съгласно погасителен план, който е неразделна част от Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2008г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от датата на предявяване на иска на 29.09.2017г. до окончателното заплащане, както да заплатят солидарно и сумата-главница от 1718.63лв., включваща анюитетни вноски, дължими от 10.10.2017г. до 02.06.2018г. съгласно погасителен план, който е неразделна част от Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2008г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от датата на предявяване на иска на 29.09.2017г. до окончателното заплащане, както да заплатят солидарно и сумата от 1616.41лв., представляваща възнаградителна лихва, която е включена в анюитетни вноски, дължими от 10.09.2014г. до 10.09.2017г. съгласно погасителен план, който е неразделна част от Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2008г., както и да заплатят направените разноски по делото съгласно приложен списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.127/.

         В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрк.Л. Г./пълномощно на л.12/ поддържа така предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.

         Ответниците-И.Д.И. и Т.М.И. ***, чрез пълномощник адв. Г.Д. от САК/пълномощно от 23.02.2018г./, са направили възражение по исковете и са  представили писмен отговор с вх. № 5038638 от 08.03.2018г. в РС-С., на който не е посочена дата на изпращане, но е с изх.№ от 03.02.2018г. на Кметство с.Новачене.

         В писмения отговор ответниците оспорват исковете като заявяват, че ищецът не е посочил датата на предсрочната изискуемост на кредита, както и че те не са подписали Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2008г., за което оспорват истинността на подписите за кредитополучател. Правят възражение, че исковете са погасени по давност при подробно изложени за това съображения в писмения отговор. Ответниците правят възражение и за това, че ищецът няма качеството на кредитор, тъй като не е налице валидно и пораждащо правни последици прехвърляне на процесното вземане от страна на Банка „ДСК”ЕАД на ищеца, както не е налице надлежно уведомяване на длъжника за цесията, както и не се установява процесното вземане да е сред тези, предмет на приложения към исковата молба договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 17.09.2012г. Ответниците твърдят, че исковете са неоснователни и недоказани по размер, за което молят да се отхвърлят.

В с.з. ответниците, чрез пълномощник адв. Г.Д. от САК, оспорват исковете, поддържат всички направени възражения в писмения отговор и молят да се отхвърлят исковете срещу ответника Т.И., тъй като същият не е подписал договора за кредит съгласно приетата по делото съдебно-почеркова експертиза. Поддържат възражението, че исковете са погасени по давност, тъй като предсрочната изискуемост е обявена още при образуване на заповедното производство, тъй като има издаден изпълнителен лист срещу ответниците и образувано изпълнително производство, по което са събирани суми, за което предсрочната изискуемост е настъпила през 2011г. и е погасено по давност вземането през 2016г., за което молят да се отхвърлят исковете и се присъдят направените по делото разноски, за които не представят списък за разноските по чл.80 от ГПК.

       От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

        ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

        От представените писмени доказателства-оригинал на ч.гр.дело № */2011г. по описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.417 от ГПК на 26.09.2011г. е разпоредено по искане на Банка ДСК ЕАД издаване на Заповед № * от 26.09.2011г. по ч.гр.д.№*/2011г. по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК-извлечение от счетоводните книги на Банка „ДСК”ЕАД, както следва: за сумата-главница от 16860.87лв., представляваща парично вземане по договор за банков кредит от 02.06.2008г., както и за законната лихва за забава върху горната главница, считано от 21.09.2011г. до окончателното заплащане, както и за сумата от 2653.76лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.01.2011г. до 20.09.2011г., горните суми са дължими солидарно от ответниците като кредитополучатели. На 27.09.2011г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № */2011г. по описа на РС-Ботевград на кредитора Банка ДСК ЕАД.

        С договор за цесия от 17.09.2012г., сключен между ищеца, който е правоприемник на ОТП Ф. Б. ЕООД с ЕИК:********* и Банка „ДСК”ЕАД след издаване на Заповед № * от 26.09.2011г. по ч.гр.д.№*/2011г. по описа на РС-Ботевград и изпълнителен лист от 27.09.2011г.,  ищецът е станал собственик на вземането срещу ответниците. Съгласно приложеното извлечение от Приемо-предавателен протокол към описания по-горе договор за цесия, е индивидуализирано процесното вземане под № 2202 с име на един от длъжниците, ЕГН, размер на дължими суми. От приложеното пълномощно се установява, че Банка ДСК ЕАД е упълномощила ищеца да уведоми от нейно име длъжниците за прехвърляне на вземането. Ответниците са били уведомени за извършеното прехвърляне на вземането с писма от 11.10.2012г. с обратни разписки, без данни кога са връчени.

        Съгласно приложените преписи от покани за доброволно изпълнение до всеки един от двамата ответници и потвърждения, се установява, че на основание описаната по-горе заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№*/2011г. по описа на РС-Ботевград е образувано изпълнително дело № 20168610400884 по описа на ЧСИ №861-Димитър Вълчев Вълков, с район на действие СГС, които ответниците са получили на 03.09.2016г.

        Ответниците са депозирали възражения на 15.09.2016г.

        С Определение № 2054 от 10.05.2017г. по ч.гр.д.№*/2011г. по описа на РС-Ботевград, влязло в сила на 04.07.2017г., е обезсилена изцяло издадената заповед и изпълнителен лист по описаното по-горе частно гражданско дело по описа на РС-Ботевград и е прекратено производството по делото.

        Горното се установява от приложените по делото писмени доказателства: оригинал на ч.гр.д.№*/2011г. по описа на РС-Ботевград и копия от договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 17.09.2012г., приемо-предавателен протокол към договора, пълномощно, уведомителни писма и обратни разписки.

        Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 1233/2019г. по описа на РС-Ботевград, която е с правно основание чл.99 от ЗЗД във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД, е депозирана по пощата с п.кл. от 29.09.2017г. в РС-С. от цесионера „ОТП Ф. Б.“ЕАД с оглед сключения между него и Банка „ДСК“ЕАД договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 17.09.2012г.

        Видно от приложеното копие от Допълнително споразумение към договори за покупко-продажба на вземания (цесия) от 10.03.2017г., се установява, че страните са уговорили ищецът да може да обявява предсрочна изискуемост по закупените вземания, когато настъпят условията на затова.

         Изрично в исковата молба ищецът е направил искане ответниците да се уведомят за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и връчване на уведомление за прехвърляне на вземането от Банка ДСК ЕАД на ищеца, което е станало с получаване на исковата молба и приложенията към нея от ответниците на 02.02.2018г.

          Страните не спорят, че ответниците са съпрузи към датата на сключване на Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2008г. и до сега.

           Горното се установява както от твърденията на пълномощника им в открито съдебно заседание на 07.10.2019г., така и от справка от НБД“Население“ от 26.09.2011г., приложена по ч.гр.д. № */2011г. по описа на РС-Ботевград.

           От приложеното писмено доказателство-оригинал на договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2008г., сключен между „Банка ДСК“ЕАД и ответниците, които са съпрузи като кредитополучатели, за сумата от 20000лв., със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването, с падеж на издължаване на месечните вноски 5-то число на месеца и договорен лихвен процент, формиран от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма КП“ ДСК ПРЕСТИЖ+“. Към датата на сключване на настоящия договор базовият лихвен процент е 5.94%, стандартната надбавка е в размер на 3.01 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо в размер на 8.95%. Съобразно чл.19.2 от приложените  по делото Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, приети от кредитополучателя, при допусната забава в плащанията на главницата и/ или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.

          Ответниците са оспорили автентичността на подписите си по отношение на описания по-горе договор за кредит.

          От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза с вх.№ 264834 от 28.08.2020г., изготвена от вещото лице И.И.И., оспорена от ищеца в частта, отнасяща се до ответника Т.М.И., се установява, че първите подписи за „кредитополучател“ и за „подпис на клиента“ по приложения оригинал  на  Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2008г. заедно с Погасителен план и ГПР към него са изпълнени от И.Д.И., а вторите подписи за „кредитополучател“ и за „подпис на клиента“ по приложения оригинал  на  Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2008г. заедно с Погасителен план и ГПР към него вероятно не са изпълнени от Т.М.И..  Според в.л. И.И. установените различия във вариантите на графическите признаци във вторите подписи-обекти в двата документа образуват индивидуална съвкупност от идентификационни признаци, даваща основание за извода, че подписите-обекти на експертизата в тези документи и сравнителните образци от Т.М.И. отразяват писмено-двигателен навик на две различни лица.

           Страните не спорят за това, че банката се е снабдила по реда на чл.417 от ГПК със заповед за изпълнение от 26.09.2011г. по ч.гр.дело №*/2011г. по описа на РС-Ботевград срещу солидарните длъжници-кредитополучатели, които са ответници по настоящето дело, за дължимите по договора за кредит суми, позовавайки се на настъпила предсрочна изискуемост, за което банката е представила извлечение от счетоводните си книги към дата 21.09.2011г. Няма представени доказателства, че преди подаване на заявлението на 20.09.2011г. от банката до РС-Ботевград е обявена предсрочната изискуемост на вземането на ответниците по процесния договор за кредит от 02.06.2008г. Производството по ч.гр.дело №*/2011г. по описа на РС-Ботевград е прекратено, издадената заповед и изпълнителен лист за обезсилени с Определение от 10.05.2017г., влязло в законна сила на 04.07.2017г.

              От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 2442 от 26.05.2020г., изготвена от вещото лице М.П.Б., неоспорена от страните, се установява, че по процесния договор за кредит от страна на кредитополучателите има плащания към Банка ДСК ЕАД в периода от 05.06.2008г. до 15.04.2011г. в общ размер от 9055.81лв., с която сума е погасена главница от 3199.13лв., договорна лихва от 5822.33лв. и  санкционна лихва от 34.15лв., както и на ищеца сумата от общо 1889.30лв. и по изпълнителното дело при ЧСИ Д. Вълков общо сумата от 1550.68лв., по което има плащания от 29.09.2016г.  до 28.06.2017г. С тези плащания са погасявани задължения по договора за кредит до 10.09.2012г. и след тази дата до края на договора на 02.06.2018г. няма погасявания на задължения. Размерът на дължимата главница за периода от 10.09.2012г. до 10.09.2017г. е в размер на 11731.58лв., предсрочно изискуема главница за периода от 10.10.2017г. до 02.06.2018г. е в размер на 1706.91лв. и договорната лихва за периода от 10.09.2014г. до 10.09.2017г. е в размер на 1616.32лв.

         Съгласно приложените по делото писмени доказателства-договор за покупко-продажба на вземания от 17.09.2012г., сключен между „Банка ДСК“ЕАД като продавач и ищеца като купувач на вземания, както и приложения към него-приемо предавателен протокол, от който под № 2202 е описано подробно процесното вземане, се установява, че банката е цедирала вземането си на ищеца, за което ответниците са уведомени с писма от 11.10.2012г., които са получени лично от ответника И.И. без да е отбелязана дата на получаване съгласно приложените известия за доставяне.  Освен това ответниците са получили писмата-уведомления и с получаване на исковата молба и приложенията по настоящето дело на 02.02.2018г. На същата дата 02.02.2018г. ответниците са уведомени от ищеца и за настъпилата предсрочна изискуемост на договора за кредит съгласно отразеното в исковата молба, по която е образувано настоящето дело.    

         Няма представени по делото писмени доказателства от ответниците, че са извършили плащане на процесните суми.

         ОТ ПРАВНА СТРАНА:

         От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са допустими, за това, че с Определение № 2054 от 10.05.2017г. е  прекратено съдебното производство по ч.гр.д. № */2011г. по описа на РС-Ботевград и е обезсилена  изцяло издадената Заповед № * за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 26.09.2011г. по ч.гр.д.№ */2011г.по описа на РС-Ботевград и издадения изпълнителен лист от 27.09.2011г. по ч.гр.д.№ 1458/2011г.по описа на РС-Ботевград по отношение на солидарните длъжници-И.Д.И. и Т.М.И..

          Разгледани по същество осъдителните искове по чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу ответника Т.М.И. за заплащане на сумата-главница от 11731.58лв., представляваща падежирала главница, включваща анюитетни вноски, дължими от 10.09.2012г. до 10.09.2017г., както и за сумата-главница от 1718.63лв., включваща анюитетни вноски, дължими от 10.10.2017г. до 02.06.2018г. и за сумата от 1616.41лв., представляваща възнаградителна лихва, която е включена в анюитетни вноски, дължими от 10.09.2014г. до 10.09.2017г., произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2008г., са  неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло като недоказани, по следните правни съображения:

            От приетата по делото съдебно–почеркова експертиза, изготвена от вещото лице И.И.И., която съдът кредитира изцяло като компетентна и обоснована, се установява, че приложеният по делото оригинал на Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2008г. не е подписан от ответника Т.М.И., за което между него и Банка ДСК ЕАД не е възникнало облигационно отношение във връзка с договора за кредит, за което не е налице действително вземане, което банката да прехвърли на ищеца.

            По изложените съображения съдът намира, че исковете срещу ответника Т.И. следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

            По отношение на ответника И.Д.И. разгледани по същество описаните по-горе искове са частично основателни и следва да се уважат за следните суми: за сумата-главница от 11731.58лв., представляваща падежирала главница, включваща анюитетни вноски, дължими от 10.09.2012г. до 10.09.2017г., както и за сумата-главница от 1706.91лв., включваща анюитетни вноски, дължими от 10.10.2017г. до 02.06.2018г., произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2008г., тъй като се установи, че същата е подписала Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2008г. съгласно приетата по делото съдебно–почеркова експертиза, изготвена от вещото лице И.И.И..  

           Ответникът И.И. е кредитополучател по процесния договор за кредит и отговаря за поетите по същия задължения независимо от това, че договорът срещу другия солидарен длъжник-Т.И. не е породил правни последици затова, че същият не го е подписал. Съгласно чл.122, ал.1 от ЗЗД ответникът И. отговаря пред кредитора за всички вземания по договора за кредит, по който е кредитополучател.

         Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главните вземания на ищеца срещу ответника И. са на основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.141, ал.1 от ЗЗД.

          Съгласно чл.430, ал.1 от Търговски закон/ТЗ/ договорът за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В ал.2 на същия член е посочено, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки/чл.305 от ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.

       Ответникът И. не е оспорила обстоятелството, че е усвоила сумата от 20000лв. съгласно сключения  Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2008г. с кредитор Банка ДСК ЕАД. От договора се установява, че крайният срок на погасяване е 02.06.2018г., който е настъпил в хода на разглеждане на делото.

      От приетата по делото ССчЕ, изготвена от в.л. Б., се установява, че има отразени плащания по процесния договор за кредит от 05.06.2008г. до 15.04.2011г. в полза на кредитора Банка ДСК, които са на обща стойност от 9055.81лв. Следващите погасявания са на 12.11.2013г., през 2014г., 2015г., 2016г.  и последното на 26.06.2017г. по образуваното изпълнително дело с вносител ответника И., с които са извършени погасявания по договора за кредит до 10.09.2012г. или за периода от 10.09.2012г. до 02.06.2018г. няма погасяване на главница и договорна лихва. Размерът на дължимата главница за периода от 10.09.2012г. до 10.09.2017г. е в размер на 11731.58лв., предсрочно изискуема главница за периода от 10.10.2017г. до 02.06.2018г. е в размер на 1706.91лв. и договорната лихва за периода от 10.09.2014г. до 10.09.2017г. е в размер на 1616.32лв.

        Спорното между страните е дали вземането е погасено по давност с оглед на датата на обявена предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор за кредит от 02.06.2008г.

        Съдът приема, че нито едно от процесните главни вземания или търсените суми-главници не е погасено по давност, тъй като от събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства, се установява, че договорът за кредит от 02.06.2008г., сключен между „Банка ДСК“ЕАД и кредитополучателя И.И., е обявен за предсрочно изискуем на длъжника И. най-рано на 03.09.2016г., когато същата е получила поканата за доброволно изпълнение заедно със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК въз основа на документ по ч.гр.д.№*/2011г. по описа на РС-Ботевград, видно от приложената покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело 20168610400884 по описа на ЧСИ №861-Димитър Вълчев Вълков, с район на действие СГС и потвърждение от М и БМ Експрес ЕООД.

         Няма данни волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника И.И. преди подаване на заявлението от 20.09.2011г. по ч.гр.д.№ */2011г. по описа на РС-Ботевград. Съдът намира, че началният момент на изискуемостта на вземане по договор за банков кредит, съдържащ договореност  за настъпване на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита съгласно т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В случая това е станало най-рано на 03.09.2016г. след като длъжникът или кредитополучател И.И. е получила покана за доброволно изпълнение и Заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ */2011г. по описа на РС-Ботевград.

             Процесните осъдителни искове срещу кредитополучателя И., ответник по настоящето дело, са предявени на 29.09.2017г. с депозирана искова молба в РС-С., т.е. в петгодишния срок съгласно чл.110 от ЗЗД, за което не е погасена  отговорността на ответника като кредитополучател по договора за кредит от 02.06.2008г., за което е неоснователно твърдението на ответника И., че кредитът е станал предсрочно изискуем на 21.09.2011г./дата на предявяване на заявлението по ч.гр.д.№ */2011г. по описа на РС-Ботевград/  и към  деня на предявяване на иска на 29.09.2017г.  задълженията са погасени, за това, че няма данни преди 03.09.2016г. да е достигнало до длъжника И.И. волеизявлението на банката-кредитор или на ищеца, който е купил вземанията, че прави кредитът предсрочно изискуем.

        Съдът намира, че от събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства, приетата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.П.Б., приетата съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице И.И., които съдът кредитира като компетентни и обосновани, се установява, че ответникът И.И. е подписала договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2008г., сключен между „Банка ДСК”ЕАД и нея, който е валиден договор за кредит и   към настоящия момент вземанията по същия са изцяло падежирали, тъй като срокът за тяхната заплащане е изтекъл на 02.06.2018г.

       От събраните писмени доказателства се установява, че „Банка ДСК“ЕАД е прехвърлила вземането си по процесния договор за кредит на ищеца, за което е уведомен ответника И. с получаване на писмо-уведомление към приложенията към исковата молба на 02.02.2018г.

        По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между страните, като договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласието, а спрямо длъжника прехвърлянето има действие от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор.

  Съдът намира за доказано по делото прехвърлянето на процесното вземане срещу ответника от цедента „Банка ДСК“ЕАД на ищеца като цесионер по сключения между тях договор за цесия, респективно преминаването на това вземане в патримониума на ищеца, и следователно придобиването от ищеца на качеството кредитор спрямо ответника за последното. Самото вземане е индивидуализирано в приложения към договора за цесия Приемо-предавателен протокол.

       Ответникът И. е уведомена за договора за цесия, сключен между ищеца и „Банка ДСК“ЕАД, тъй като по делото е приложено уведомление за това, връчено на ответника И. заедно с исковата молба.

        С оглед на горното и имайки предвид отразеното в приетата съдебно-счетоводна експертиза, приета по делото съдът намира, че ответникът И.И. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата-главница от 11731.58лв., представляваща падежирала главница, включваща анюитетни вноски, дължими от 10.09.2012г. до 10.09.2017г., както и сумата-главница от 1706.91лв., включваща анюитетни вноски, дължими от 10.10.2017г. до 02.06.2018г., ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска на 29.09.2017г., тъй като с исковата молба е предявен осъдителния иск за горните суми-главници.

           Горният иск за разликата над сумата-главница от 1706.91лв. до пълния предявен размер от 1718.63лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

            По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 1616.41лв., представляваща договорната лихва за периода от 10.09.2014г. до 10.09.2017г., искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан  по следните правни съображения:  Съдът намира, че част от това вземането е погасено по давност С изтичането на три годишната погасителна давност, на която се позовава ответника И. съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД, считано от датата на падежа 10.09.2014г. до датата на прекъсване на давността с подаването на исковата молба на 29.09.2017г. е изтекъл горния срок или за вземането за периода от 10.09.2014г. до 28.09.2014г. Съдът приема, че дължимите лихви съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишната давност. Ето защо към датата на подаване на исковата молба на 29.09.2017г. вземането за част от дължимата договорна лихва за периода от 10.09.2014г. до 28.09.2014г. е погасено по давност.  Освен това, ако се приеме, че на 03.09.2016г. е обявена предсрочна изискуемост на кредита, договорна лихва се дължи до обявяване на предсрочната изискуемост или за времето от 29.09.2014г. до 03.09.2016г.  На следващо място неоснователността на този акцесорен иск произтича и от това, че същият не е доказан по размер, който се оспорва от ответника И., затова, че не може да се кредитира заключението в тази част на приетата ССчЕ на в.л. Б., тъй като в същото няма данни за размера на договорната лихва за  периода от 29.09.2014г. до 03.09.2016г.  

            ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

       По отношение на частично уважените искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът И. ще следва да заплати на ищеца сумата от общо 987.54лв. за направени разноски по настоящето дело, включващи платена държавна такса/537.54лв./, юрисконсултско възнаграждение /150лв./ и депозит за вещо лице / 300лв./, съразмерно на уважената част от исковете.

        На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да заплати на ответника Т.И. сумата от 900лв. за направени от него разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице и на ответника И.И. сумата от 200лв. за направени от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете.

               Водим от горното съдът

                              Р   Е   Ш   И:

               ОСЪЖДА И.Д.И. ***, с ЕГН: ********** да заплати  на “ОТП Ф. Б.”ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.“, бул.“К. А. Д.“№*, ет.* сумата-главница от 11731.58лв./единадесет хиляди седемстотин тридесет и един лева и 58 стотинки/, представляваща падежирала главница, включваща анюитетни вноски, дължими от 10.09.2012г. до 10.09.2017г. съгласно погасителен план, който е неразделна част от Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2008г., както да заплати и сумата-главница от 1706.91лв./хиляда седемстотин и шест лева и 91 стотинки/, включваща анюитетни вноски, дължими от 10.10.2017г. до 02.06.2018г. по описания по-горе договор за кредит, ведно със законната лихва върху горните суми-главници, считано от датата на предявяване на исковете на 29.09.2017г. до окончателното заплащане.

                ОТХВЪРЛЯ горния иск за разликата над 1706.91лв. до пълния размер от 1718.63лв., както и изцяло иска за заплащане на сумата от 1616.41лв., представляваща възнаградителна лихва, която е включена в анюитетни вноски, дължими от 10.09.2014г. до 10.09.2017г., произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2008г., като неоснователни и недоказани.

                ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове от “ОТП Ф. Б.”ЕАД с ЕИК: ********* срещу Т.М.И. ***, с ЕГН: ********** за заплащане на сумата-главница от 11731.58лв., представляваща падежирала главница, включваща анюитетни вноски, дължими от 10.09.2012г. до 10.09.2017г. съгласно погасителен план, който е неразделна част от Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2008г., както и сумата-главница от 1718.63лв., включваща анюитетни вноски, дължими от 10.10.2017г. до 02.06.2018г., както и сумата от 1616.41лв., представляваща възнаградителна лихва, която е включена в анюитетни вноски, дължими от 10.09.2014г. до 10.09.2017г., произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2008г., като неоснователни и недоказани.

                ОСЪЖДА И.Д.И. ***, с ЕГН: ********** да заплати на “ОТП Ф. Б.”ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.“, бул.“К. А. Д.“№*, ет.* сумата от 987.54лв./деветстотин осемдесет и седем лева и 54 стотинки/ за направени разноски по настоящето дело, включващи платена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

        ОСЪЖДА  “ОТП Ф. Б.”ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.“, бул.“К. А. Д.“№*, ет.* да заплати на  И.Д.И. ***, с ЕГН: ********** сумата от 200лв./двеста лева/ за направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете.

        ОСЪЖДА  “ОТП Ф. Б.”ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.“, бул.“К. А. Д.“№*, ет.* да заплати на  Т.М.И. ***, с ЕГН: ********** сумата от 900лв./деветстотин лева/ за направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице съразмерно на отхвърлената част от исковете.

             РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:        

                                            /ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/