Решение по дело №2544/2009 на Районен съд - Пазарджик

 

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

                        гр. Пазарджик, 23.10.2009 г.                  

 

                    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Пазарджишкият районен съд  гражданска колегия в открито заседание на  двадесет  и първи  октомври , през две хиляди и девета    година  в състав:                  

                             Председател : НИКОЛИНКА ПОПОВА          

При секретаря П. К. и в присъствието на прокурора........................................... като разгледа докладваното от съдията Попова  гр. дело № 2544  по описа за  2009  година и за да се произнесе  взе  предвид следното :

            В исковата си молба против В.П.К. /ВКП/ „ПРОГРЕС”, представлявана от председателя А.Г.Г. , със седалище и адрес на управление : с. В., общ. Септември, обл. Пазарджик, ищецът А.Д.Д. ЕГН ********** *** , обл. Пазарджик  твърди , че през 1997 г. бил избран за председател на ответната кооперация  и между тях възникнало трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор № 00067 / 12.09.1997 г. Твърди , че с решение на Общото събрание на кооперацията, проведено на 30.05.2009 г.  и Заповед № 000003 / 01.06.2009 г.  бил освободен от длъжността Председател  и трудовото му правоотношение е било прекратено. Твърди още, че поради финансови затруднения на кооперацията , същата останала до му дължи обезщетение  за неползван платен годишен отпуск общо от 148 работни дни за периода 2002 г. до 2009 г.  общо сумата в размер на 3639,56 лв. Поддържа  , че тази сума ответната кооперация дължи на ищеца след като трудовото му правоотношение е било прекратено , поради което се моли съда да постанови съдебно решение, с което кооперацията бъде осъдена да заплати на ищеца посочената по-горе сума на основанието посочено по-горе, ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Сочат се доказателства. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В срока по   чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

Съдът  като съобрази доводите на страните  и   събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира  за установено следното от фактическа страна.

Не се оспорва по делото, а същото обстоятелство се установява и от представените  писмени доказателства  , както  и от  заключението на вещото лице по делото, че ищецът  е работил  в ответното дружество по силата на валидно трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 00067/ 12.09.1997 г.  и е изпълнявал длъжността „председател” . Не се оспорва също така, че с представената Заповед № 03 / 01.06.2009 г., трудовото правоотношение на ищеца с ответната кооперация е било прекратено , считано от 01.06.2009 г.  на основание чл. 338  КТ във връзка с чл. 337 КТ . В самата уволнителна заповед е наредено ищеца да получи обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 148 работни дни.

От неоспореното заключение на вещото лице прието като доказателство по настоящото дело се установява, че в личното трудово досие на ищеца в ответната кооперация за периода 01.01.2002 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение не са налице заповеди за ползване на платен годишен отпуск. Вещото лице е установило , че от съществуващите допълнителни споразумения  за м. януари 2008 г. и м. януари 2009 г.  не става ясно каква е основната заплата на ищеца , тъй като в тези документи било записано  само 605,00 лв.  и съответно 700,00 лв. В протоколната книга  на ВПК„ Прогрес„ с. В.  е определена  основната заплата от 1997 г.  на ищеца в размер на 80,00  лв. Според заключението всяка година  неползвания отпуск се е отразявал счетоводно  в счетоводна сметка „ Задания по неползвани отпуски „   и определено по този начин обезщетението възлиза на сумата от 3 543,40  лв., като при освобождаване от работа  на 31.05.2009 г. на ищеца е начислено обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ във ведомостта за заплати за м. май 2009 г. за 148 работни дни  върху брутно трудово възнаграждение  от 700,00 лв.  или общо сумата в размер на 4 232,84 лв. Вещото лице дава заключение че дължимата на ищеца сума като обезщетение на това основание следва да бъде в размер на 3639,56 лв. след извършени удръжки в размер на 593,28 лв.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното :

Съдът  е сезиран с иск за присъждане на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, за неизползван от ищеца  платен годишен отпуск за исковия период – 2002 г. до 2009 г.  общо от 148 работни дни . След анализ на събраните по делото доказателства съдът намира така предявения иск за изцяло основателен. Не се оспорва по делото, а и от представените писмени доказателства и заключението на вещото лице се установява, че към момента на прекратяването на трудовото си правоотношение, считано от 01.06.2009 г. ищецът  е имал неползван платен годишен отпуск от 148 работни дни. Съгласно разпоредбата на чл. 224 ал.1 КТ при прекратяването на трудовото правоотношение правото на платен годишен отпуск, който не е бил ползван от работника през времетраенето на трудовото правоотношение се трансформира в право на обезщетение за този отпуск. Разпоредбата на чл. 228 КТ определя и   базата за начисляване на това обезщетение и това е брутното трудово възнаграждение на работника или служителя  за месеца предшестващ прекратяването на трудовото му правоотношение, през който месец има отработени всички работни дни. От заключението на допуснатата съдебно- счетоводна експертиза  се установява, че последното получено от ищеца по смисъла на чл. 228 КТ е било в размер на 700,00 лв., при което вещото лице е определило  и дължимата на това основание сума , като чиста сума за получаване след извършване на дължими удръжки в размер на 3639,56 лв.  Безспорно по делото се установява, че по изплащателните ведомости за м. май 2009 г. тази сума е начислена , но не е изплатена на ищеца . Поради това претенцията на ищеца се явява доказана и  ще следва да бъде уважена изцяло.  Ще следва да се присъди и законната лихва върху уважената сума, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.

С оглед на изхода от делото ответната кооперация ще следва да бъде осъдена да заплати следващата се държавна такса в размер на 145,56 лв., да заплати по сметка на ПРС разноски за вещо лице в размер на 62,80 лв. , както и да заплати на ищеца сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 360,00 лв.

Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

ОСЪЖДА В.П.К. /ВКП/ „ПРОГРЕС”, представлявана от председателя А.Г.Г. , със седалище и адрес на управление : с. В., общ. Септември, обл. Пазарджик да заплати на  А.Д.Д. ЕГН ********** *** , обл. Пазарджик сумата в размер на 3639,56 лв./ три хиляди шестотин тридесет и девет лв.  и 56 ст. /   представляваща обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2002 г. до 2009 г. от 148 работни дни- като чиста сума за получаване след извършени удръжки , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба – 17.08.2009 г.  до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА  В.П.К. /ВКП/ „ПРОГРЕС”, представлявана от председателя А.Г.Г. , със седалище и адрес на управление : с. В., общ. Септември, обл. Пазарджик да заплати следващата се държавна такса в размер на 145,56 лв., да заплати по сметка на ПРС разноски за вещо лице в размер на 62,80 лв. , както и да заплати на ищеца сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 360,00 лв.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок  от съобщаването му на страните пред Пазарджишки окръжен съд.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :