№ 247
гр. Сливен, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. М. М.
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Донева Въззивно гражданско дело
№ 20252200500299 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на
гл. 25 от ГПК „Бързо производство“.
Образувано е по въззивна жалба против Решение № 95/20.05.2025 г. на Новозагорски
районен съд, постановено по гр. дело № 1055/2024 г., с което :
1/ е признато уволнението на П. Г. И. за незаконно и е отменено;
2/ П. Г. И. е възстановена на заеманата преди това работа „секретар“ в НЧ
„Достоевски-1928“ село ПГ;
3/ е осъдено НЧ „Достоевски-1928“ село ПГ да заплати на П. Г. И. обезщетение за
оставане без работа, вследствие на уволнението, в размер на 5 598, 00 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от 27.09.2024 г. до окончателното й изплащане;
4/ е допусната поправка на вписаното в трудовата книжка на ищцата П. Г. И.
основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство и се
нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.
В жалбата си въззивникът посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е
неправилно на първо място поради допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Счита, че първоинстанционният съд е осъществил проверка
за законосъобразност на оспореното уволнение като е излязъл извън рамките на
фактическите и правни основания, посочени от ищцата с предявяването на исковата молба.
Развити се подробни доводи в тази насока. На следващо място сочи, че обжалваното
решение се явява неправилно поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния
закон. В обжалваното решение, за да обоснове своя извод за недобросъвестност от страна на
работодателя, РС неправилно се е позовал на наличието на последователен, целенасочен и
системен тормоз от страна на работодателя с цел ищцата да бъде принудена сама да поиска
1
прекратяване на трудовото си правоотношение. По делото не са били събрани доказателства
в подкрепа на този извод на съда. Също така посочва, че в исковата молба няма изложени
доводи за недобросъвестност на работодателя по отношение въведеното ново изискване за
средно икономическо образование за заемане на длъжността „секретар" в читалището, нито
пък има посочени конкретни факти и обстоятелства, които да доказват това. Следващ довод
в подкрепа на твърдението за неправилност, се отнася до частта, досежно уважения иск по
чл. 225, ал. 1 КТ. Счита предявеният иск, че не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3
от ГПК. Същият е оценяем, а съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 3 от ГПК ищецът е
следвало да посочи цената на иска, а в тази връзка и претендирания период от време, за
който се търси обезщетение. В исковата молба това не е сторено, въпреки направените
възражения в тази посока. При това положение РС се е произнесъл по нередовен иск, в
който липсва цена и период от време, за който се претендира обезщетение за оставане без
работа. Освен това, в решението си по този иск съдът неправилно е определил размера на
претендираното обезщетение, дори и да се приеме, че искът е редовен и отговаря на
изискванията на закона. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение като
неправилно и да постанови ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Претендират се разноски.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ищецът в първоинстанционното производство П. Г. И..
В с.з. въззивника НЧ „Достоевски-1928“ село ПГ моли за отмяна на постановеното от
районния съд решение. Подчертава, че от страна на П. Г. И. не са изложени конкретни факти
и обстоятелства, касаещи работодателска недобросъвестност. Сочи, че по-високите
изисквания за образование изобщо не са обсъждани в контекста на тази твърдяна
недобросъвестност, като са изтъквани доводи за натиск с цел принудително напускане, което
е по-скоро престъпление по служба, а не злоупотреба с право. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемият П. Г. И., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Постъпила е молба от процесуалния представител на П. Г. И., в която моли въззивната жалба
да бъде оставена без уважение, решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Окръжен съд-Сливен, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от
ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването чрез постановилия атакувания акт съд.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искови
претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2, т.3 и т.4 от КТ.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от
ГПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и
допустимо с изключение на частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от
КТ. В тази част обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск,
поради липса на правен интерес от търсената с него защита.
Съображенията за това са следните:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е самостоятелен и е за невярно, неточно вписано в
трудовата книжка основание – правна норма, за прекратяване на трудовото правоотношение.
Правен интерес от предявяване на такъв иск работникът/служителят има единствено ако
между страните по ТПО няма спор дали е прекратено и дали е законно уволнението, а
2
ищецът счита, че основанието за прекратяване е неправилно или неточно вписано. Такива са
случаите например: 1) когато твърди грешка на работодателя при вписване на основанието
за прекратяване; 2) когато твърди конкуренция на права - че дисциплинарното уволнение не
е прекратило трудовото правоотношение, защото то вече е било прекратено преди връчване
на заповедта за налагането му /по взаимно съгласие или едностранно от работника на
основание чл. 327, т. 2 КТ/. При разглеждането на този иск съдът изследва въпроса кое
изявление първо /а не законосъобразно/ е прекратило трудовото правоотношение. Съдът
изследва годността на всяко от конкуриращите се основания да прекрати трудовото
правоотношение, а не законното му упражняване.
В хипотезата на предявен от ищеца иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване на
незаконно и отмяна на уволнението, извършено на посоченото в уволнителната заповед
основание, недопустим, поради липсата на правен интерес, се явява предявен при условията
на обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ.
Една от правните последици на уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е тази, установена
с чл. 346 от КТ- вписване на отмяната на незаконното уволнение. Ето защо, в случай на
предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, липсва правен интерес от предявяването на иска
по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ в условията на кумулативно съединяване. В този смисъл е и
константната съдебна практика- постановените по реда на чл. 290 от ГПК- Решение № 193
от 16.07.2014 г. по гр. дело № 5948/2013 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 31 от 19.03.2019 г.
по гр. дело № 2008/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и др. Предвид изложеното по-горе, искът по т.4
не се кумулира с останалите искове по чл. 344, ал.1 КТ, като може единствено да бъде
евентуален на този по т.1.
По настоящото производство първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за
признаване на уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на
ищцата на предишната работа, както и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за
оставането без работа. Поискано е от съда и поправка в трудовата книжка на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, но това искане е недопустимо поради липсата
на правен интерес, предвид вече посоченото. В случая не е налице липса на спор по
отношение законосъобразността на уволнението, напротив, именно това стои в основата на
депозираната искова молба, като се иска и възстановяване на предишната работа. В исковата
молба не се твърди грешка в изписаното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение или че то вече е било прекратено преди оспорената от ищцата заповед на
работодателя. Ищцата не сочи друго основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, което да бъде вписано в трудовата й книжка, различно от оспореното.
Предвид изложеното, за последната липсва правен интерес от предявяване на иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.4 КТ, като решението на първоинстанционния съд в тази част
следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството - прекратено.
От страна на въззивника е наведено възражение за нередовност на исковата молба,
доколкото първоинстанционният съд не е дал указания за конкретизиране на размера и на
периода на исковата претенция по чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал.1 КТ. Съдът намира
възражението за неоснователно. В петитума на исковата молба е посочено, че месечното
брутно трудово възнаграждение е 933 лв., като се търси обезщетение за шест месеца
оставане без работа. Това е иск, с който може да се претендира обезщетение за целия период
още преди да е настъпил, и липсата на посочване на период с начален и краен срок не води
до нередовност на исковата молба. По отношение на размера, след като е посочено брутното
трудово възнаграждение за един месец, липсата на калкулация на сумата за шест месеца не е
нередовност на исковата молба.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение в останалата му допустима част, в рамките, поставени от
въззивната жалба, окръжният съд, след преценка на събраните пред районния съд
3
доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна
и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК,
ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени
искания и не са събирани доказателства.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ:
За да признае уволнението на въззиваемата за незаконно и да го отмени, районният
съд е приел, че между страните е безспорно наличието на трудово правоотношение, като П.
Г. И. е изпълнявала длъжността „Секретар“, назначена с Трудов договор № 4/31.01.2024г., на
пълно работно време от 8 часа и месечно възнаграждение от 933 лв. За заемане на
длъжността се изисквало минимум средно образование. Със Заповед № 2/29.07.2024 г. на НЧ
„ДОСТОЕВСКИ - 1928г.“ с. ПГ, на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 30.07.2024 г. Причината за прекратяването е нова
длъжностна характеристика за заемането на длъжността, като за образование се изисквало
вече минимум средно специално икономическо, каквото П. И. няма. Според районния съд
при хронологично подреждане на фактите и обстоятелствата, установени безспорно по
делото, се очертава едно тенденциозно отношение на ответника и злоупотреба с
работодателска власт, без да са били налице реални основания за прекратяване на трудовите
му взаимоотношения с ищцата.
Според съдебната практика, изразена в постановените от ВКС по реда на чл. 290 от
ГПК Решение № 730 от 29.11.2010 г. по гр. д. № 28/2010 г., III ГО; Решение № 350/17.01.2013
г. по гр. д. № 75/2012 г., III ГО; Решение № 137 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 5734/2015 г., III
ГО; Решение № 243 от 16.07.2012 г. по гр. д. № 745/2011 г., IV ГО; Решение № 148 от
05.06.2013 г. по гр. д. № 515/2012 г., IV ГО, основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от
КТ е липса на необходимо образование или професионална квалификация за изпълняваната
работа. Новите изисквания за образование и професионална квалификация трябва да са
въведени с нормативни актове, длъжностна характеристика или щатно разписание.
Работодателят има възможност с длъжностните характеристики или щатното разписание да
променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато
същите не са определени в нормативен акт. Преценката в този случай какви изисквания да
въведе за длъжностите, заемани от работниците и служителите е негова и не подлежи на
съдебен контрол. Няма законова пречка работодателят да предвиди по-високи по степен
образование и квалификация от предвидените в законите и другите нормативни актове,
предвид нуждите на предприятието, ако това не представлява злоупотреба с право. По тази
причина съдът не може да изследва въпроса дали е имало обективна необходимост или не от
такава промяна /Решение № 223 от 16.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2796/2024 г., III г. о., ГК/.
Фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ не изисква работодателят да уведоми
работника/служителя за настъпилата промяна и в частност, да му връчи длъжностната
характеристика, с която въвежда промяната /Решение № 65/30.06.2023 г. по гр. д. №
3701/2022 г. на ВКС, IV ГО/.
В Решение № 239/21.05.2012 г. по гр. д. № 799/2011 г. ВКС ІV ГО се приема, че съдът
има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена
от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност,
когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В
случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е
незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи
конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи. Тази
практика на Върховния касационен съд е доразвита с Решение № 71/24.07.2013 г. по гр. д. №
284/2012 г. ІV ГО. В него се приема, че злоупотреба с права от страна на работодателя в
4
хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му
желание е чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел: прекратяване
на трудовия договор с конкретен служител или работник. Едни и същи обстоятелства в
различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права. Важно е дали е оборена
презюмираната с чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестност на работодателя. Оборването изисква
успешно проведено пълно обратно доказване, опровергаващо презюмирания факт. За да
обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не доколко работодателят има
обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите
и обстоятелствата, които обосновават твърденията на ищеца за злоупотреба с право
/Решение № 65 от 30.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3701/2022 г., IV г. о.; Решение №
58/30.07.2015 г. по гр. д. № 2600/2014 г. ВКС ІV ГО; ГПК; Решение № 235/04.10.2017 г. по гр.
д. № 4531/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Решение № 185/16.06.2016 г. по гр. д. № 846/2016
г. на IV-то гр. отд. на ВКС и др./. Недобросъвестно поведение от страна на работодателя е
налице, когато нововъведените изисквания целят единствено уволнението на ищеца, или
такъв извод за недобросъвестност очевидно да следва от самото ново изискване за
образование и/или професионална квалификация, въведено от работодателя /Решение № 83
от 08.04.2021г. по гр.д. № 2947/2020г. на ВКС, ІV ГО/.
На първо място, съдът не споделя изразения във въззивната жалба довод, че при
постановяване на своето решение районният съд е излязъл извън рамките на заявеното в
исковата молба, както и че в последната не са изложени факти и обстоятелства, сочещи
злоупотреба с права от страна на работодателя. В подадената искова молба ищцата навежда
доводи именно за тенденциозно отношение към нея и тормоз, последвано от промяна в
длъжностната характеристика по отношение на необходимото образование за изпълняване
на длъжността „секретар“, довело и до прекратяване на трудовото правоотношение.
Изложени са факти, свързани с опитите на работодателя първо да промени работното време,
а впоследствие и да прекрати правоотношението на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ, но
неуспешно, довело накрая до прекратяване на същото на оспореното основание по чл. 328,
ал.1, т.6 КТ. До последното се е стигнало след целенасочена промяна в длъжностната
характеристика според твърденията в исковата молба. В този смисъл настоящият съдебен
състав не споделя твърдението на въззивника за излизане извън рамките на посочените в
исковата молба основания за оспорване на уволнението, както и че не са изложени
конкретни факти и обстоятелства, сочещи на злоупотреба с права, доколкото наведените
доводи касаят именно недобросъвестност от страна на работодателя, в какъвто смисъл са и
изложените мотиви на районния съд.
При анализ на събрания по делото доказателствен материал и с оглед изложените в
исковата молба факти и обстоятелства, касаещи злоупотреба с право от страна на
работодателя, настоящият съдебен състав намира, че такава действително е налице, поради
следните съображения:
Между страните не се спори, че П. Г. И. е назначена на длъжността „секретар“ в НЧ
„ДОСТОЕВСКИ - 1928г.“ с. ПГ няколко дни преди проведено на 02.02.2024г. събрание в
читалището, на което е избрано ново ръководство. Видно от показанията на свидетеля Р. Х.
М. – член на новоизбраното настоятелство в читалището, както и от показанията на
свидетеля М. Д. И. – библиотекар в читалището, новото ръководство не е знаело, че има
новоназначен секретар от предишния председател. От показанията на последната /л.92 от
делото на РС/ се установява и че след като научили в деня на събранието на 02.02.2024г., че
има назначен от предния ден секретар, никой не бил съгласен. Тя сочи още и че към П. Г. И.
е имало реплика „теб кой те назначи и кой ще ти плаща“.
От изложеното съдът намира, че категорично се установява нежеланието на новото
настоятелство на читалището длъжността секретар да се изпълнява от П. Г. И., тъй като
същата е назначена от предишния председател.
5
На следващо място, за да достигне до извод за злоупотреба с право съдът взе предвид
опита за промяна на работното време и трудовото възнаграждение на въззиваемата чрез
Допълнително споразумение от 01.03.2024г. към трудов договор № 4/31.01.2024г., т.е. месец
след постъпването на работа от страна на П. Г. И., но същата отказала неговото подписване.
Около два месеца след това последвало пък Предизвестие № 1/08.05.2024г. за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ. Тъй като въззиваемата се
ползва със защита по чл. 333, ал. 1 КТ, доколкото е с 54 % трайно намалена
работоспособност, както правилно е констатирал районния съд, е било необходимо
разрешение от Инспекцията по труда, но бил постановен отказ, видно от писмо с изх. №
ИЗХ24072984/25.07.2024г. Тези действия настоящият състав намира, че доказват
категорично желанието на работодателя по всякакъв начин да прекрати трудовото
правоотношение с П. Г. И..
Последвало ново Допълнително споразумение към трудов договор № 1/29.05.2024г., в
който между страните били направени уговорки за отпуск и времето на плащане на
трудовото възнаграждение, като всички останали клаузи от договора били същите. Връчена
била на 30.05.2024г. нова длъжностна характеристика на П. Г. И. за длъжността секретар,
изготвена на 29.05.2024г., с изискване за образование „минимум средно“, т.е. не е налице
промяна по отношение на образователния ценз спрямо назначаването й. Около месец по-
късно, след проведено общо събрание на 01.07.2024г., длъжностната характеристика за
длъжността секретар отново била променена, като вече изискването за образование било
„средно специално икономическо“, довело и до прекратяването на трудовото
правоотношение на оспореното основание. При сравнение на двете длъжностни
характеристики обаче-тази от 29.05.2024г. и тази от 01.07.2024г., съдът констатира
единствено разлика в изискването за образование. Останалите компоненти от
характеристиките-основни задължения и правомощия, възлагане и планиране и отчитане на
работата, отговорности, знания, опит, умения и компетентности, са изцяло идентични.
Всичко това дава основание на съда да приеме, че е налице злоупотреба с право от
страна на работодателя. След неуспешни опити да прекрати правоотношението с П. Г. И. на
основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ, с чието назначаване настоящото ръководство на читалището
изначално не е било съгласно, последвало изменение в изискването за образование, довело и
до прекратяване на трудово правоотношение на оспореното основание по чл. 328, ал.1, т.6
КТ. Последното от своя страна не изисква предварително разрешение от Инспекцията по
труда. Преди неуспешният опит за прекратяване пък имало опит да се намали работното
време и трудовото възнаграждение на половина. Действително, преценката за промяна в
изискването за образование е по целесъобразност, доколкото обаче не представлява
злоупотреба с право. В случая не се установяват други причини за въведената промяна в
длъжностната характеристика извън уволнението на П. Г. И.. Не е житейски логично да се
връчи длъжностна характеристика, в която изискването за образование е „минимум средно“,
а месец по-късно същата тази характеристика да се измени, но не във връзка с функциите,
задълженията и отговорностите по отношение на длъжността „секретар“, а единствено по
отношение на образованието, което вече следва да бъде „средно специално икономическо“.
Вземайки предвид и предишните действия на работодателя от момента на назначаването на
П. Г. И. на длъжността секретар до момента на прекратяването на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ, а именно опита за намаляване на
работното време и трудовото възнаграждение и опита за уволнение на основание чл. 328,
ал.1, т.5 КТ, и то предприети в кратък период от време, следва единственият логичен извод,
че повишеното изискване за образование преследва за цел само нейното уволнение.
В подкрепа на този извод са и показанията на разпитания в хода на делото свидетел Р.
Й. М., която сочи, че към П. Г. И. са отправени реплики от председателя на читалището – Г.
В. М. да напусне доброволно, ако не-ще бъде уволнена дисциплинарно /л. 85 от делото на
РС/. Съдът отчита заинтересоваността на свидетеля, предвид че е майка на въззиваемата, но
6
преценени на основание чл. 172 ГПК кредитира показанията й като обективни и достоверни
в тази част, възприети са лично и кореспондират с останалия доказателствен материал.
С оглед изложеното, въззивният състав намира, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на П. Г. И. е незаконосъобразна и уволнението следва да бъде
отменено. След като крайният извод на настоящата инстанция съвпада с този на районния
съд, решението следва да бъде потвърдено в частта по иска с правно основание чл. 344, ал.1,
т.1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ:
Уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя
основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ при положение, че не е било спорно по
делото, че ТПО е било безсрочно. Доколкото съдът намира, че прекратяването на трудовия
договор на П. Г. И. с НЧ „Достоевски-1928“ село ПГ поради уволнение е незаконно, то
заповедта за уволнение подлежи и на отмяна, като по тази причина основателен се явява и
втория обективно съединен иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност.
Решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено и в частта по иска с
правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ:
В частта на произнасяне по искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225 от КТ, не са
изложени конкретни доводи срещу постановеното от РС-Нова Загора решение, освен че
размерът на обезщетението бил неправилно определен.
Доказаното брутно възнаграждение е в размер на 933 лв., видно от вписаното в
трудовата книжка, трудовият договор, удостоверението за получен брутен доход от месец
март 2024г. до месец август 2024г., служебна бележка от „Д.-А. Й.“ ЕООД. За оставане без
работа в периода от 31.07.2024г. до 31.01.2025г. на П. Г. И. се дължи обезщетение в размер
на 5598 лв., ведно със законната лихва от 27.09.2024г. до окончателното плащане, до какъвто
извод е стигнал и районният съд. Решението следва да бъде потвърдено и в частта по този
иск.
По отношение на разноските:
С оглед изход на спора, на ищцата се дължат направените по делото разноски във
връзка с допустимите искови претенции. Пред първата инстанция същата е доказала
разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 933 лв., като не е уточнено каква е
частта за всеки един от четирите иска. Предвид това, съдът намира, че възнаграждението за
четирите иска е идентично и хонорарът следва да се намали с една четвърт, като на ищцата
се дължи сумата от 700 лв. Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с
която са присъдени разноски на ищцата над този дължим размер.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски, съразмерно на
частта, в която производството е прекратено. От страна на НЧ „Достоевски-1928“ село ПГ са
направени и доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. пред
първа инстанция и в размер на 1200 лв. за въззивната инстанция. Предвид липсата на
уточнение какъв е размерът на адвокатското възнаграждение в частта по иска с правно
основание чл. 344, ал.1, т.4 КТ, настоящият състав намира, че в негова полза се дължи една
четвърт от хонорара или по производството пред двете инстанции на НЧ „Достоевски-1928“
село ПГ се дължи сумата в общ размер от 550 лв. /250 лв. за първа инстанция и 300 лв. за
въззивното производство/.
От въззиваемата страна не са претендирани разноски пред въззивната инстанция.
7
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно Решение № 95/20.05.2025г., постановено по гр.д.
№ 1055/2024г. по описа на Районен съд-Нова Загора, в частта, с която на основание чл. 344,
ал.1, т.4 КТ е допусната поправка на вписаното в трудовата книжка на П. Г. И., ЕГН:
********** и постоянен адрес: с. ПГ, общ. Р., основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, като НЕДОПУСТИМО, постановено при липса на правен интерес.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по иска с правно основание чл.
344, ал.1, т.4 КТ като НЕДОПУСТИМО.
ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение № 95/20.05.2025г., постановено по гр.д. №
1055/2024г. по описа на Районен съд-Нова Загора, в частта, с която НАРОДНО
ЧИТАЛИЩЕ „ДОСТОЕВСКИ - 1928 г.“ ЕИК *******, седалище и адрес на управление на
дейността: с.ПГ, общ.Р., представлявано от Г. В. М. е осъдено да заплати на П. Г. И. с ЕГН
********** и постоянен адрес: с.ПГ, общ.Р. съдебно-деловодни разноски над размера от 700
лв. до размера от 933 лв., представляващи адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА П. Г. И. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.ПГ, общ.Р. да заплати на
НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ДОСТОЕВСКИ - 1928 г.“ ЕИК *******, седалище и адрес на
управление на дейността: с.ПГ, общ.Р., представлявано от Г. В. М. на основание чл. 78, ал.4
ГПК сумата от 550 лв., представляваща направени по делото пред двете инстанции
разноски, съразмерно на прекратената част от производството.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 95/20.05.2025г., постановено по
гр.д. № 1055/2024г. по описа на Районен съд-Нова Загора в останалата част.
Решението може да бъде обжалвано от страните с касационна жалба пред ВКС на РБ
при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчване на препис от
същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8