Р
Е Ш Е Н И Е
№………… 23.07.2020 г. ГР.
П Л Е В Е Н
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІII-ти въззивен
наказателен състав на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН
И.
КАЛОЯН
ГЕРГОВ
Секретар: Ивайло Цветков
Прокурор:
Виктор Доцев
като
разгледа докладваното от съдията ГЕРГОВ
ВЧНД
№ 513 по описа за 2020 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.163, ал.1 от Закона за здравето.
РС-гр.Плевен с Решение № 339 /6.07.2020г.
по ЧНД № 1176/2020г. по своя опис е настанил на задължително лечение на основание
чл.162,ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ В.Б.М. ***, с ЕГН ********** в Първа психиатрична клиника, Отделение по
обща психиатрия към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен за срок от три
месеца. Със същият съдебен акт първата инстанция приела липса на способност у
освидетелстваната за изразяване на информирано съгласие за лечение като
определила на основание чл.162,ал.3 от ЗЗ - Б.Б.М.
/брат/ с ЕГН **********,***, който да дава информирано съгласие
за лечението на М.. Допълнително било постановено на основание чл.163, ал.2 от
ЗЗ, че обжалването на решението не спира неговото изпълнение.
Недоволен от постановеното решение е
останал служебният защитник – адв. К.Б. от
ПлАК,който навежда доводи, че РС-Плевен е постановил неправилен съдебен акт
като предлага В.М. да бъде настанена на лечение при условията на дневен
стационар или лечението `и да бъде осъществявано в домашен режим под контрола
на близките `и.Аргументира се с липсата на опасност освидетелстваната да
извърши престъпно деяние,липсата на доказателства за агресивно поведение или
психично заболяване у същата като неоспорва възприетата от вещото лице доц.Ч.
по изготвената от нея съдебно-психиатрична експертиза диагноза „Параноидна
шизофрения“.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател
моли съда за лечение в условията на домашен режим като заявява,че страда от
„депресивна невроза“,а не от „параноидна шизофрения“.
Защитникът на жалбоподателя - адв. К.Б. от ПлАК поддържа изложението в жалбата като подчертава,че
освидетелстваната не представлява опасност за себе си и обществото.
Представителят
на ОП-Плевен моли съда за потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен
и обоснован.
Достигнатите от РС-Плевен крайни
изводи за необходимост от задължително стационарно лечение спрямо В.Б.М. се
споделят от настоящата инстанция.Проведеното пред първостепенният съд съдебно
следствие разкрива прояви на дезориентираност и психотични мотиви в поведението
на М. – прояви на вербална агресия към колегите /св.М. Й. /,усещане за следене и изводимо от това
самоизолиране,възприятие за злонамереност от страна на родственици и колеги и
формиране на убеждения с неадекватно съдържание и обосновка. Видно от
обясненията `и същата има съзнание за „депресивна невроза“,което обаче състояние
не кореспондира с актуалното такова установено посредством изготвената от
вещото лице доц.д-р П. Ч. психиатрична
експертиза – „Параноидна шизофрения в пристъп“ /F 20.0 по МКБ 10/,т.е. представите `и
са свързани с предходен период, когато здравословното `и състояние не е било
така влошено.В.М. има изградени идеи за злонамереност от други лица,но тези
гласни доказателства обаче не кореспондират с показанията на свидетелите Б.М. и Н.И. .
На фона на проведеното по-горе
обсъждане на гласните доказателства и тяхното възприемане от Плевенски окръжен
съд като последователни и възпроизвеждащи непосредствени свидетелски
впечатления, изводите на едноличната съдебно-психиатрична експертиза за
наличието на психично заболяване – „Параноидна шизофрения в пристъп“ намират
обективна доказателствена основа и следва да се споделят.Според вещото лице д-р
Ч. от около една година е налице изразено влошаване в състоянието на В.М. като
същото е психотично мотивирано,създава риск от реализиране на агресия,не само
вербална,но и физическа като същата е опасна за себе си,близките и
обществото,налице е липса на съзнание за болестен статус,критичност и готовност
за доброволно лечение.РС-Плевен правилно е достигнал в контекста на
гореизложеното до извод за необходимост от задължително стационарно лечение в Първа
психиатрична клиника, Отделение по обща психиатрия към УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ ЕАД – гр. Плевен в продължителност и формат на лечението,които следва
да бъдат споделени. По-кратка продължителност не може да овладее според
въззивния състав пристъпа на установеното заболяване и в тази насока доводите
на защитата са в разрез с експертизата,която е приета в съдебно заседание
безрезервно от страните.
От друга страна доколкото е налице все пак прогноза, то
следва да се отчете, че
разпоредбата на чл.164,ал.2 от ЗЗ дава
възможност за корекция при установяване на положителен обрат в състоянието на
настаненото лице.Всъщност до вземане на решение за задължително лечение в
стационарен формат се е стигнало в резултат от невъзможността за постигане на
оздравителен ефект посредством лично съдействие от заболялото лице,което се
намира в напрегнати отношения и с
близките си,видно от ценените от съда гласни доказателства.Последното е
определило и, с оглед правилно констатираната от първата инстанция, липса на
възможност за изразяване на информирано съгласие от М., и посочването на нейния
брат – св.Б. М. ,като лице,което при условията на чл.162,ал.3 от ЗЗ да дава
становище в хода на провежданото принудително лечение.
В предвид изложеното по-горе настоящата инстанция споделя направения
краен извод от РС-Плевен за необходимостта от задължителното настаняване и лечение на В.М. в
Първа психиатрична клиника, Отделение по обща психиатрия към УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ ЕАД – гр. Плевен при стационарна форма на лечение за срок от три
месеца като обоснован и съобразен със закона и в този смисъл решението подлежи на потвърждаване.Видът
лечебно заведение и продължителността на престоя на М. се явяват и съобразени със становището на психиатричната
експертиза като се възприемат последователно и от Плевенски ОС.
Възражението във въззивната жалба,че няма опасност
освидетелстваната да прояви агресия или да извърши престъпление,респективно
споделеното разбиране,че същата е в адекватно състояние, не почива на събраните
по делото гласни доказателства и експертното заключение,които сочат видима
промяна в поведението на В.М. и пристъпен ход на болестта.Впрочем
обстоятелството,че М. не се е водила на учет и не е била лекувана в
психиатричните клиники по повод такова заболяване не може да бъде
противопоставимо на експертното заключение,а потвърждава изразените в същото
съждения,че въззивния жалбоподател няма съзнание за болестно състояние и изводимо от това намерение за осъществяване
на лечение дори и в условията на облекчен режим,какъвто се
претендира.Свидетелите Б. И. и Н. И.
практически нямат задълбочен поглед
върху здравословните аспекти на състоянието на своя родител и необходимостта от
контролирането му от специалисти и това видимо се отразява върху отсъствието на
конкретика в дадените от тях показания в тази насока,а и от разпита им се
установява пасивно отношение към състоянието и поведението на техния родител.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.163, ал.1 от ЗЗ Решение
№ 339/6.07.2020г., постановено по ЧНД № 1176/2020г. по описа на РС-Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ДА СЕ
ИЗПРАТИ
препис на страните и на Първа психиатрична клиника, Отделение по обща
психиатрия към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.