№ 2695
гр. София, 18.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело
№ 20231110147282 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Г. Н. С., с която е предявен
установителен иск срещу С. И. П..
Препис от същата е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил
писмен отговор, в който ответникът оспорва иска.
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, приема следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 5000 лева – представляваща задължение за главница по договор
за заем от 30.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2019 г. /датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до изплащане на
сумата, както и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата
от 1200 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.12.2018 год. до 15.11.2019 год.
Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответницата, по силата
на което й е предоставил в заем сумата от 5000 лева, която се уговорили да върне до
30.11.2018 г. Поддържа, че ответницата не е изпълнила задължението си връщане на
дадената сума в уговорения срок, затова дължи процесните суми.
Ответникът не оспорва наличието на облигационни отношения между страните по
силата на договора за заем, получаването на процесната сума, както и че не е изпълнил
задължението си за връщането й. Твърди, че ищецът е отказал да получи сумата от 5000 лв.,
поради което, счита акцесорните искове за неоснователни. Прави възражение за нищожност
на клаузата на чл. 2.4 от Договора за заем от 30.11.2018 г., уреждаща неустойка като
накърняваща добрите нрави, в условията на евентуалност моли съда да намали неустойката
поради прекомерност.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД
1
В тежест на ищеца е да докаже: договорно правоотношение с ответника, предаване
на сума в заем в претендирания размер.
Тези факти не се оспорват от ответника, поради което не подлежат на доказване.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно отношение между
страните, включващо и неустоечно съглашение на основанието сочено в исковата молба.
В тежест на ответника е да установи изпълнение на договорните задължения, в срок.
На основание чл. 153 от ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на договорни правоотношения между
страните, получаването на сумата от 5000 лева предмет на договора за заем, както и че
дадената на заем сума на е върната.
Представените от ищеца писмени доказателства следва да бъдат допуснати.
Искането на ищеца за съдебно удостоверение, следва да бъде оставено без уважение,
тъй като обстоятелствата които ще се установяват с него са неотносими към предмета на
спора.
Поради което и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че ако не оспорят истинността на представените с исковата
молба и отговора документи, губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 09.04.2024 год. от 11,10, за
когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2