Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд І наказателен състав,
на тридесети септември две хиляди и двадесет и първа
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Маргарита Тянчева
като
разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 212 по
описа за 2020 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 08-00-896 от 15.04.2020
г. на Заместник- министър на културата, на Д.Ф.Д., ЕГН ********** ***, в
качеството му на Кмет на Община С. е наложено административно наказание на
основание чл.228б вр. чл.192 ал.1 т.2 от Закона за културното наследство /ЗКН/-
глоба в размер на 2500 лева.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с
жалбата прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано.
Излага доводи и прави искания.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. М.- упълномощена, която поддържа жалбата. Излага доводи
за незаконосъобразно, необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно
постановление и пледира за отмяната му.
Органът, издал наказателното постановление, редовно
призован, изпраща представител- юрисконсулт Б.- упълномощена, която счита
атакуваното наказателно постановление за законосъобразно и правилно и пледира
за оставянето му в сила.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни
доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели В.И.
като актосъставител, П.Г.като свидетел, допуснат по искане на от въззиваемата
страна, както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № №
08-00-896 от 15.04.2020 г., разписка за връчването му, АУАН № 70/04.12.2019 г.,
възражение срещу АУАН, екземпляр от известие за доставяне на жалба, констативен
протокол вх. № 08-00-896/22.05.2019 г., доклад от извършена проверка на Къща-
музей „И.В.“ гр. С., покана във връзка със съставен АУАН, писмо до Дирекора на
къща- музей „И.В.“- С., писмо до Кмета на Община С. във връзка с изпълнение на
констативен протокол № 08-00-896/29.05.2019 г., писмо до Кмета на Община С. във
връзка с изпълнение на предписания от Доклад по извършена проверка №
08-00-896/29.05.2019 г., констативен протокол от 25.09.2019 г., писмо- отговор
от Директора на Къща- музей „И.В.“- С., писмо изх. № 08-00-896/11.10.2018 г.,
писмо изх. № 08-00-896/23.10.2017 г., докладна записка, писмо изх. №
С-4060/25.09.2017 г., от материалите по гр.д. № 1613/2017 г. на КрлРС решение №
301/10.07.2018 г., влязло в сила на 17.03.2020 г., решение № 1463/29.11.2018 г.
по в.гр.д. № 2222/2018 г. на ОС- Пловдив, решение № 229/17.03.2020 г. по гр.д.
№ 1272/2019 г. на ВКС, съдът намира за установено следното:
На 22.05.2019 г. инспектори на ГД „ИОКН“ на МК извършили проверка на
място в Къща- музей „И.В.“ гр. С. и Община С., при която било установено, че длъжността
„директор“ на Къща-музей „И.В.“ гр. С. била изпълнявана от Б.Р.П.-Н., назначена
с трудов договор № 186/21.09.2017 г., със срок „До провеждане на конкурс“,
като към него имало сключено и допълнително споразумение № 99/29.01.2019 г.
Съгласно утвърдения
Правилник за устройството и дейността на Къща- музей „И.В.“, съгласуван по реда
на чл.29 ал.2 от ЗКН и утвърден с Решение № 16/29.125.2015 г. по Протокол № 4
на Общински съвет- С., музеят следвало да се ръководи от директор, чийто
правомощия възниквали за срок от 5 години въз основа на конкурс.
В хода на проверката от
22.05.2019 г. било установено, че не била изпълнена препоръката по т. II.2 от Доклад № 08-00-896/10.10.2017 г. за извършена от
ГД ИОКН проверка. Препоръката била отправена до кмета на Община С., като
ръководител в административно- организационно отношение на общинския музей,
съгласно чл.31 т.2 от ЗКН, който следвало да предприеме действия за обявяване
на конкурс за директор на Къща- музей „И.В.“ гр. С., съгласно чл.28 ал.6 и във
връзка с чл.28 ал.5 от ЗКН. Във връзка с установеното неизпълнение на
препоръката по т. II.2 от Доклад № 08-00- 896/10.10.2017 г., както и липсата на
проведен конкурс за назначаване на директор на Къща- музей „И.В.“ гр. С. била
издадена Принудителна административна мярка № 08-00- 896/28.05.2019 г., с която
на Кмета на Община С. Д.Д. било разпоредено в срок до три месеца от датата на връчване на ПАМ да предприеме действия за
обявяване и провеждане на конкурс за директор на Къща-музей „И.В.“ гр. С. по
реда на чл.28 ал.6 и ал.5 от ЗКН. Принудителната административна мярка №
08-00-896/28.05.2019 г. била подписана и получена лично от Д.Д. на 22.05.2019
г. Същата не била оспорена по административен ред и пред по- горестоящия
административен орган- министъра на културата в четиринадесетдневен срок от
съобщаването й по реда на АПК. Същата не била оспорена и по съдебен ред чрез
органа, който я е издал пред Административен съд- Пловдив в четиринадесетдневен
срок от съобщаването й по реда на АПК.
За контрол по
изпълнението на принудителна административна мярка № 08-00- 896/28.05.2019 г. била
проверка по документи и на място в Къща- музей „И.В.“ от 25.09.2019 г.
При проверката било
констатирано, че към 26.09.2019 г. не били представени документи, от които да
се установи предприемане на действия по изпълнението на принудителна
административна мярка № 08-00-896/28.05.2019 г. от страна на кмета на Община С.,
а именно: не били предприети действия за съгласуване на условията за провеждане
на конкурс по реда на чл.8 ал.5 от Закона за закрила и развитие на културата и
не бил обявен конкурс за директор на Къща-музей „И.В.“ гр. С., съгласно чл.28
ал.6 във връзка с чл.28 ал.5 от ЗКН.
При това положение било счетено, че
е налице неизпълнение на принудителна административна мярка №
08-00-896/18.05.2019 г., тъй като Кметът на Община С. Д.Д. не предприел
действия за обявяване на конкурс за директор на Къща-музей „И.В.“ гр. С., съгласно
чл.28 ал.6 и във връзка с чл.28 ал.5 от ЗКН.
Била
изпратена покана до Кмета на Община С. във връзка със съставяне и връчване на
АУАН, като на посочената в нея дата- 04.12.2019 г. същият се явил лично и се
запознал със съставения срещу него АУАН, с който било прието, че Д. *** е
осъществил нарушение на чл.228 б от ЗКН, тъй като не е изпълнил в срок от
22.05.2019 г. до 22.08.2019 г. в гр. С. принудителната административна мярка да
предприеме действия по обявяване на конкурс за директор на Къща- музей „И.В.“
гр. С., съгласно чл.28 ал.6 и ал.5 от ЗКН. В АУАН било посочено, че нарушението
е констатирано на 26.09.2019 г.
Срещу
така съставения АУАН постъпили възражения, в които Д. посочил, че конкурса не
бил обявен, поради все още неприключилите дела по оспорване на уволнението на
предишния директор на къща- музей „И.В.“.
Въз основа на така
съставения АУАН е било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя Д. в качеството му на
Кмет на Община С. е наложено административно наказание на основание чл.228б вр.
чл.192 ал.1 т.2 от ЗКН - глоба в размер на 2500 лева. Административно-
наказващият орган счел, че нарушение се изразява бездействие в периода от
22.05.2019 г. до 22.08.2019 г. и било установено на 26.09.2019 г., а мястото на
извършване в гр. С.. В атакуваното наказателно постановление били изложени
мотиви за неоснователност на подаденото възражение, тъй като липсвала пряка
връзка между воденото гр.дело по повод уволнението на бивш директор на музея с
административното нарушение на чл.28 ал.6 и във връзка с чл.28 ал.5 от ЗКН и
последващото неизпълнение на принудителната администратвина мярка, с което е
прието да е осъществен фактическия състав на чл.228б от ЗКН. Административно-
наказващият орган счел, също така, че процесното нарушение не представлява
маловажен случай размерът на наложената административна санкция бил над
минималния, предвид важността на личността, представяна пред обществеността и
определяща и специализирания тематичен обхват на къщата- музей, а именно
представянето на живота и творчеството на патриарха на българската литература И.В.
в неговия роден град- С..
Атакуваното наказателно
постановление било връчено на 16.04.2020 г., а процесната жалба- депозирана на
22.04.2020 г.
Събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът кредитира с доверие и ползва при
постановяване на решението си, тъй като намира същите за безпристрастно
депозирани, логични и непротиворечиви помежду си, имащи пряко отношение към
предмета на делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва
да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност. Съдът намира, че при издаването му не е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за
установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени
са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на
тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на
нарушението и на обстоятелствата около неговото извършване, налице е посочване
на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на
същото и приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба.
Индивидуализиран е нарушителят.
Обсъждайки
направените възражение досежно процесуалната издържаност на АУАН и
наказателното постановление съдът намира същите за неоснователни. С оглед на
доктриналната класификация на деянията (административни нарушения и
престъпления) в зависимост от изискването за настъпване на определени
общественоопасни последици за съставомерността на деянието, нарушението по чл.228б
вр. чл.192 ал.1 т.2 от ЗКН следва да се отнесе към така наречените „нарушения
на просто извършване“ (формални нарушения), тъй като се явява довършено със
самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние, без законът да поставя
изискване за настъпване на определен противоправен резултат. Формата на
изпълнителното деяние на това нарушение е бездействие-
неизпълнение на приложена принудителна административна мярка. Именно с оглед на
това процесното деяние следва да се отнесе към така наречените „продължени
нарушения“, при които е налице едно непрекъснато, трайно осъществяване на
административно-наказателния състав през продължителен период от време, по
правило осъществявано чрез бездействие,
което е в разрез с нормативно изискуемо действие (в тази връзка Решение №
312/16.05.2003 г. по н. д. № 88/2003 г., II н. о. на ВКС, в което се обсъжда
въпроса за „продълженото деяние“). С оглед на това посочването на период на
извършване на нарушението- от 22.05.2019 г. до 22.08.2019 г., осъществено чрез бездействие, изпълнява изцяло изискването на
закона за посочване на дата на нарушението и по никакъв начин не нарушава
правата на жалбоподателя.
Що се
отнася до възраженията, свързани със неправилно определяне на формата на вината
в атакуваното наказателно постановление, съдът намира, че този елемент не се
явява част от задължителното съдържание, както на АУАН, така и на наказателното
постановление. Елементите със задължителен характер са изрично изброени в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и те са налични в АУАН и конкретното
наказателно постановление. Формата на вината не е сред горепосочените елементи,
така че непосочването ѝ или неправилното ѝ определяне да може да
доведе до нарушаване правото на защита на наказаното лице. В този смисъл съдът
намира за необходимо да отбележи, че действително неправилно е определена
формата на вината, в конкретния случай посочена като евентуален умисъл. За да
направи този извод, административно- наказващият орган се е мотивирал с
изложеното във възраженията на нарушителя по повод съставения му акт, в които е
обосновал неизпълнение на принудителната административна мярка с изчакване решението
на ВКС по повод жалбата на бившия директор на къща- музей „И.В.“. Съдът намира,
че това възражение е изцяло неотносимо към конкретното нарушение, доколкото
/видно от материалите по приложеното гр. дело № 1613/2017 г. на КрлРС/
уволненият директор изобщо не е поискал от съда да бъде възстановен на
длъжността, а само претендира обявяване на уволнението за незаконно и изплащане
на обезщетение, в какъвто смисъл са се произнесли съдебните инстанции. Т.е.
възражението на нарушителя в процесния случай е изцяло отражение на неговата
функция по защитата и същото не следва да се вземе предвид при определяне
формата на вината, която съобразно доказателствата по случая следва да се
определи като пряк умисъл, а именно субектът е предвиждал настъпването на конкретните
общественоопасни последици, съзнавал е общественоопасния опасния характер на
деянието и е искал настъпването на съставомерния резултат.
Събраните
по делото гласни и писмени доказателства- показанията на свидетелите, извършили
процесната проверка установяват безспорно нарушението- неизпълнение на
приложена принудителна административна мярка. Съгласно разпоредбата на чл.228б от ЗКН
(ДВ, бр.54 от 2011 г.) „Който не изпълни приложена принудителна административна
мярка по чл.192 ал.1 т.2, се наказва с
глоба от 2000 до 5000 лв. - за физическо лице, а на едноличен търговец или
юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.“
Като не е изпълнил задължителната за изпълнение принудителна административна
мярка жалбоподателят е осъществил вмененото му във вина нарушение.
Съдът намира,
че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, доколкото извършеното от жалбоподателя нарушение не разкрива белезите
на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл.93,
т.9 НК, приложим на основание чл.11 ЗАНН. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е формално, на
просто извършване, поради което за неговата съставомерност не се изисква да са
настъпили вредни последици или да има пострадали лица. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа
на които да бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение
разкрива по- ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случай на нарушения от този вид.
По отношение вида и размера на наложеното наказание,
съдът намира, че същото по вид е определено в съответствие с закона, но по
размер се явява необосновано завишено над минималния, предвид размер. За да
определи глоба от 2500 лв. административно- наказващият орган е посочил
важността на личността на И.В., представяна в къщата- музей. Посоченото
обстоятелство е неоспоримо, но същото според съда не може да обоснове налагане
на глоба над минималния, предвиден в закона размер, при липсата на други
установени и изложени отегчаващи вината на нарушителя обстоятелства. Ето защо,
съдът намира, че размерът на наложеното административно наказание следва да
бъде намален до минималния, предвиден в чл.228б от ЗКН от 2000 лв. В този смисъл
следва да бъде изменена атакуваното наказателно постановление.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 08-00-896 от 15.04.2020 г.
на Заместник- министър на културата, с което на Д.Ф.Д., ЕГН ********** ***, в
качеството му на Кмет на Община С. е наложено административно наказание на
основание чл.228б вр. чл.192 ал.1 т.2 от Закона за културното наследство- глоба
в размер на 2500 лева, като НАМАЛЯВА
размера на наказанието от глоба в размер на 2500 лв. на 2000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване от страните в четиринадесет дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ