Разпореждане по дело №39233/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 106341
Дата: 26 юли 2024 г.
Съдия: Полина Андонова Хаджимаринска
Дело: 20241110139233
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 106341
гр. София, 26.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Частно
гражданско дело № 20241110139233 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД с
искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист срещу Е. А. Я..
С подаденото заявление се претендират вземания по сключен между страните
договор за кредит, като сред предявените вземания са и такива за сума,
представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги по кредита, и за
суми, представляващи начислени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
дължимите по договора суми.
Съдът, след преценка на постъпилото заявление намира, че искането за издаване
на заповед за изпълнение по отношение на посочените вземания следва да бъде
отхвърлено.
Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК вменяват задължение на съда да
извърши проверка за съответствие на сезиращото го искане със закона и с добрите
нрави, както и за това дали искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, в които случаи да
отхвърли заявлението.
Предявените със заявлението вземания произтичат от договор за потребителски
кредит по смисъла на глава III от Закона за потребителския кредит, поради което
отношенията между страните, породени от него, се регулират от правилата на
специалния закон.
От представените от заявителя документи се установява, че предмет на
сключения между страните договор за кредит е предоставянето за ползване на заемна
сума срещу задължение на потребителя да върне сумата ведно с уговорена
възнаградителна лихва при условия на разсрочено плащане по приет погасителен план.
Предвидено е, че по силата на постигнато споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги потребителят дължи и възнаграждение за закупен такъв пакет,
1
което също е платимо разсрочено за срока на договора, на равни месечни вноски,
добавени към месечните вноски за погасяване на главницата. Видно от
споразумението, включените в пакета услуги се изразяват в приоритетно разглеждане
и изплащане на кредита, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства, като характерът на всяка от услугите е описан в
приложимите към договора Общи условия. Уговорено е, че по негова преценка
потребителят може да поиска фактическото предоставяне на тези услуги по време на
действие на договора за кредит при наличие на специфични изисквания за всяка една
от тях, определени в Общите условия. Така постигнатите договорености създават
безусловно задължение на потребителя да плати цена на услуги независимо дали
същите ще му бъдат реално предоставени и в какъв обем, тъй като са уредени само
като възможност, при това обусловена от определени условия. Това позволява на
кредитора да се обогати неоснователно за сметка на длъжника като получи
имуществена облага без насрещна престация от негова страна. Подобна клауза съдът
намира да е в противоречие на чл. 143, ал. 1, т. 15 и т. 19 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, доколкото налага на потребителя да изпълни своите задължения,
дори и ако търговецът не изпълни своите и не му позволява да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Отделно от това размерът на
възнаграждението за закупуване на пакет от допълнителни услуги е необосновано
висок – същият е близък до размера на отпуснатия кредит, което води до значително
неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора и не отговаря на
изискването за добросъвестност по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
По тези съображения съдът приема, че претендираното вземане за
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се основава на неравноправна клауза
в процесния договор, поради което на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението
следва да бъде отхвърлено в частта относно това вземане.
Заявителят претендира и такса разходи за събиране на вземанията по кредита,
която претенция е в противоречие с императивни разпоредби на ЗПК. Съгласно чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва. Доколкото размерът на разходите е фиксиран по приета
от кредитора тарифа, независимо от конкретните действия, които той би предприел във
всеки случай на забава, това ги характеризира не като такси за извършване на
определен вид допълнителна услуга, а като мораторна неустойка, дължима наред със
законната лихва за забава при неизпълнение. Така кумулирането на тези разходи с
претендираната лихва за забава води до заплащане на обезщетение за забава в размер,
по-висок от допустимия от закона размер, съизмерим със законната лихва. Отделно от
това, начисляването на посочените такси е в противоречие и с разпоредбата на чл. 10а,
ал. 3 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие, а в случая се касае за действия, които по своя
характер са едни и същи, независимо, че кредиторът ги извършва през определен
период от време – падежа на всяка погасителна вноска. Поради това, на основание чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта относно
вземането за разходи за извънсъдебно събиране на дълга.
Така мотивиран, Софийски районен съд
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист срещу Е. А. Я. в частта по отношение на претендираните вземания
за сумата от 131,40 лв., представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги по договор за кредит от 18.09.2018г., за сумата от 30 лв. и сумата от 100 лв.,
представляващи начислени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на дължимите
по договора суми.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3