№ 6530
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20231100110767 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от К.О.Н.П.И. срещу С. К., искове, за
отнемане в полза на държавата на имущество, с обща стойност от 378807,13 лв., както
следва - сумата от 175440 евро с левова равностойност, съгласно фиксирания валутен курс
на БНБ към 24.03.2023 г., в размер на 343130,82 лв. и 19600 щатски долара, с левова
равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 24.03.2023 г., в размер на
35676,31 лв.
Излагат се съображения, че е Решение № 509/21.06.2023 г. на КПКОНПИ е
образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество въз основа на уведомление от Районна прокуратура Хасково с вх. №
УВКПКОНПИ-504/30,03,2023год., че С. К., е привлечен в качеството на обвиняем по бързо
производство № 34/2023г. по описа на ТД Митница-Бургас, по пр.пр. № 1395/2023 г. по
описа на Районна прокуратура Хасково, ТО- гр. Свиленград за това, че: на 24.03.2023г. на
ГКПП „Капитан Андреево“ - шосе, при излизане от Р. България за Р. Турция, не е изпълнил
задължението си да декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа
декларация парични средства - сумите от 175 440 евро, с обща левова равностойност
съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към дата 24.03.2023г., в размер на 343 130,82 лева
и 19 600 щатски долара, с обща левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на
БНБ към дата 24.03.2023г., в размер на 35 676,31 лева, всички на обща левова равностойност
378 807,13 лева, пренасяни през границата на страната, която граница е външна граница на
Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на чл. 11а, ал.1, ал.5 и чл.14г на Валутен
закон, както и чл. 2, ал. 1; чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от обнародван акт на Министерския
съвет - Наредба № Н-1/01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични
1
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на
митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, обн. ДВ, бр.10 от 03.02.2012 г. -
престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК. Посочва се, че образуваното наказателно производство
е приключило с одобрено от Районен съд - Свиленград споразумение по НОХД № 332/2023
г., като обвиняемият се е признал за виновен за престъплението, в което е обвинен.
Проверката е започнала на 03.04.2023 г. с период от 03.04.2013 г. до 03.04.2023 г. Излагат се
съображения, че не са налице данни за доходи, приходи и източници на финансиране на
ответника, поради което установеното несъответствие възлиза в размер на сумата 378807,13
лв., надхвърлящо размера по § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.
Съобразно изложеното моли исковата молба да бъде уважена, претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди, че произходът на иззетите от комисията средства е изцяло доказан и липсват
индикации те да са придобити по престъпен начин. Посочва, че е турски гражданин, който
работи като международен шофьор. На 16.06.2022 г. е продал няколко на брой недвижими
имота, за които е получил цена от 200000,00 щ.д. Твърди, че на 04.10.2022 г. и 07.10.2022 г. е
попълнил данъчни декларации, с които е декларирал суми от по 100 000 щ.д., като е
посочил, че произходът им е от продажба на недвижимо имущество. Поддържа, че във
връзка с извършените продажби са изготвени два броя Записи на заповед от 23.03.2023 г. и
26.06.2023 г., съобразно обичайната практика в Турция. Навежда доводи, че след като са се
провалили плановете за използване им в чужбина, на 25.03.2023 г. той е превозвал
паричните средства обратно към Република Турция, когато са били задържани от
митническите служители.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата
претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Приложимата нормативна уредба е тази по Закона за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ, сег. ЗОНПИ - ДВ. бр. 17 от
26 февруари 2019 г. ).
Субективното материално право на държавата да отнема незаконно придобито
имущество по ЗОНПИ, се упражнява чрез К.О.Н.П.И., в качеството й на процесуален
субституент в производството по гражданска конфискация, което съдържа както
административна фаза - иницииране на проверка по сезиране от компетентен орган, която се
осъществява в 1-годишен срок, с възможност за еднократно продължаване с 6 месеца -чл. 27,
ал. 2, вр.ал. 1 ЗОПДНПИ / сега чл. 112, ал. 1 и, ал. 2 от ЗОНПИ/, установяване на значително
несъответствие между имуществото на проверяваното лице и установен нетен доход и
обосновано предположение имуществото да е незаконно, така и съдебна - по обезпечаване
на иск с пр.осн. чл. 116 от ЗОНПИ и предявяване на иск за отнемане на имуществото в полза
2
на държавата.
Срокът на проверката по чл. 27, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗОПДНПИ/ сега чл. 112, ал. 1 и 2
ЗОНПИ/, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото
на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество и има инструктивен
характер. В този смисъл ТР № 1/04, 06, 2020 г. по т.д. № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 21, ал. (1) от ЗОПДНПИ / сега чл. 107, ал. 1 от ЗОНПИ/- Комисията
образува производство по отнемане на имущество, когато може да се направи обосновано
предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, а обосновано предположение
е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице.
Преценката на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ е
съотношение между имуществото на проверяваното лице и нетния доход, което надвишава
определен размер /150 000 лв. за целия проверяван период/.
С оглед горните мотиви е необходимо да се изясни съдържанието на понятието
имущество и доход. Легално определение за нуждите на гражданската конфискация е дадено
с § 1, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗОНПИ. "Имущество" е всякакъв вид собственост, материална или
нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически
документи, доказващи правото на собственост или други права върху него, а като "Доходи"
са определени неизчерпателно като източник на финансиране - възнаграждение, получено от
лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд,
доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност,
дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването
на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на
дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни
възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен
законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от
физически лица. Т.е. дадено е примерно изброяване на законен източник на законен доход.
Съгласно разясненията дадени с Решение № 97/18,05,2018 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2017 г.
ІV, ГО само доходите от забранена със закон дейност са незаконни, а всички останали доходи
от всякакъв вид дейност са законни. "Не са от забранена със закон дейност, т.е. законни са не
само някои от посочените в § 1, ал. 4 ДР ЗОПДНПИ (отм.) (сега § 1, т. 2 от ДР ЗОНПИ)
доходи, но също и: недекларираните доходи (всички декларирани за нуждите на данъчното
облагане доходи се предполага да са законни); посочените и внесени по митническа
декларация доходи също са законни, когато има данни проверяваният да е работил, макар и
неофициално, в чужбина, но същите (или част от тях) може да са незаконни, ако напр.
проверяваният е осъден за квалифицирана контрабанда; законни са също и доходите от
полагане на труд или осъществяване на стопанска дейност в т.нар. "сива икономика";
доходите от гадателство, лична проституция и други дейности, които не всеки е готов да
признае, че е извършвал".
Съгласно § 1, т. 8 от ДР на закона "Нетни доходи" са доходи, приходи или източници
3
на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му.
Основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното
от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице
разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че
имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото
на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер. На
отнемане по ЗОНПИ подлежи имущество, а не доход (доход може да бъде отнет само на
основание чл. 53, ал. 2, б. "б. " от НК). За да е възможно отнемането на някакво имущество,
то трябва да съществува реално (да е налично) към момента на приключването на
проверката, като част от патримониума на проверяваното или свързаните с него лица или да
е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин, без цената да е трансформирана в
друго имущество, в който случай на отнемане подлежи следващата се при отчуждаването
парична равностойност. Затова необходимо е да се определи кое имущество е налично в
началото и в края на проверявания период и каква е неговата парична равностойност. / В
този смисъл Решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
Имуществото на проверяваното лице представлява неговите материални или
нематериални активи, движими или недвижими вещи или ограничени вещни права, налични
към края на проверявания период. При определяне на размера на имуществото следва да се
съобразят и поетите от проверяваните лица задължения за придобиването на отделни негови
елементи. По този начин, от общата стойност на притежаваните от лицето материални
активи, следва да бъде приспаднат размера на поетите задълженията за придобиването им.
Стойността на имуществото, за което е направено искане за отнемане, е от значение
едновременно за преценката дали то е на значителна стойност и за съпоставката на доходите
на проверяваното лице с изразходваните средства за придобиването на това имущество -
така Решение № 19 от 05.02.2021 г. по гр. д. № 1680/2020 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.
Фактическият състав на предявените искове обосноваващи основателност на
искането за отнемане на имущество предполага установяване на следните правно
релевантни факти:
1. проверяваното лице С. К. да е привлечено като обвиняем за престъпление,
включено в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 17 на ЗОНПИ, към момента на образуване на
процедурата за отнемане на незаконно придобито имущество;
2.Вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество;
3. значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ между
имуществото на проверяваното лице и нетния доход, който надвишава 150000лв. за целия
проверяван период /за релевирания период от 03,04,2013 г. до 03,04,2023 г. /;
4. имуществото, което се претендира да бъде отнето следва да е придобито по време
на проверявания период от 03,04,2013 г. до 03,04,2023 г. Проверката обхваща период от 10
години назад, считано от датата на започването - чл. 27, ал. 3 от ЗОПДНПИ (отм.) /сега чл.
4
112, ал. 3 от закона/.
5. осъществено от проверяваното лице противоправно деяние /административно
нарушение, престъпна дейност/, което е основание за придобиване на имуществото,
подлежащо на отнемане. / В тази връзка следва да са съобрази тълкуването на ЕСПЧ дадено
с решение по делото Йорданов и други с/у България, жалби № 265/17 и 26473/18, 26
септември 2023 г., съгласно т. 138 от което "за да бъде една конфискация по Закона от 2012
г. в съответствие с изискванията и гаранциите на член 1 от Протокол № 1, националните
органи трябва да установят някаква престъпна дейност или административно нарушение,
за които се твърди, че са довели до придобиването на имуществото, подлежащо на
отнемане, както и връзка между тази дейност и въпросното имущество."
От приложените по делото доказателства се установява с Решение № 509/21.06.2023
г. на КПКОНПИ да е образувано производството за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление №УВКПКОНПИ –
504/30,03,2023 г. за привличането в качеството на обвиняем на С. К. по бързо производство
№ 34/2023 г. по описа на ТД Митница – Бургас, по пр.пр. № 1395/2023 г. по описа на РП
Хасково, ТО – гр. Свиленград за извършено престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК.
Така цитираното престъплението попада в обхвата на чл. 108, т. 17 от ЗОНПИ.
С Протокол № ТД08/УВ-1416/03,04,2023г. е образувана проверка за установяване на
значително несъответствие в имуществото на лицето С. К..
В конкретната хипотеза не е спорно между страните, че образуваното по обвинение
срещу ответника наказателно производство с №НОХД 332/2023год. по описа на РС
Свиленград, е приключило със споразумение, с което С. К. се признава за виновен в това,
че на 24,03,2023год. на ГКПП Капитан Андреево –шосе, при излизане от Р.България не е
изпълнили задължението си да декларира пред митническите органи писмено във валутна
митническа декларация парични средства на обща левова равностойност 378807,13лева, с
което е нарушил разпоредби от валутното законодателство-престъпление по чл.251, ал.1 от
НК.
При извършване на проверката КПКОНПИ се е ограничила до изследване на
притежаваното имущество, което проверяваното лице е притежавало при задържането му –
намерените парични суми с левова равностойност от 378807,13 лв. В хода на проверката не
са изследвани неговото налично друго имущество, неговите приходи и източници на
финансиране, обичайни и извънредни разходи, като не е изчисляван неговия нетен доход.
По този начин е достигнат извод, че несъответствието се равнява на недекларираните
парични средства.
От своя страна, ответникът навежда доводи, че паричните средства са получени от
продажбата на 7 броя негови собствени недвижими имот в Република Турция, за което
представя Протокол за продажба на недвижим имот от 16,06,2022 г., обективиращ сключен
между него и лицето Х.С. договор за покупко-продажба на недвижими имоти.
Представен е и допълнителен протокол за продажба на недвижим имот от 22,06,2022
5
г., по силата на който ответникът, в качеството на продавач, се е задължил да обезпечи
задължението си да прехвърли собствеността върху имотите, чрез издаване на два броя
запис на заповед за по 100000,00 щ.д. всяка в полза на купувача. По делото са представени
също така и два броя издадени от ответника на Х.С. записи на заповед от 22,06,2022 г. и
22,06,2023 г. за суми от по 100000,00 щ.д.
Представена е декларация рег. № DEC-BG-20221005010922003 /л. 83/, с която
ответникът при влизане на територията на Република България на 04,10,2022 г. е декларирал
сума в размер 100000,00 щ.д., с произход – продажба на недвижимо имущество и
предназначение – придобиване на движимо имущество.
Представена е и декларация за парични средства реф. № DEC-BG-20221008121129003
/л. 80/, с която ответникът при влизане на територията на Република България на 07,10,2022
г. е декларирал сума в размер 100000,00 щ.д., с произход – продажба на недвижимо
имущество и предназначение – погасяване на заем, отпуснат от физическо лице.
В случая по делото не са налице предпоставките за възникване на субективното
право на държавата да отнеме посоченото в искането имущество. На отнемане в полза на
държавата подлежи имущество, за което съществува обосновано предположение, че е
незаконно придобито – арг. от чл. 107, ал. 1 от ЗОНПИ. Обосновано предположение е
налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице – чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ. За наличието на такова несъответствие
комисията извършва проверка, в рамките на която се изследват обстоятелствата по чл. 114,
ал. 1 от ЗОНПИ. В съдебното производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобитото имущество, е в доказателствена тежест на комисията да установи значителното
несъответствие – чл. 156, ал. 4, т. 3 от ЗОНПИ. В конкретния случай, настоящият състав
намира, че проверка в предвидения в закона обхват не е извършвана. Не са изследвани
наличното имущество на проверяваното лице, неговите доходи, приходи и разходи, или
което и да е от останалите релевантни обстоятелства по чл. 114, ал. 1 от ЗОНПИ, които имат
значение за изясняване произхода на имуществото, начина на придобиването и на
преобразуването му. Тези обстоятелства не са установявани и в настоящото съдебно
производство. Не са правени необходимите проверки в Република Турция, където е
местоживеенето на ответника, нито са изисквани данни за това от проверяваното лице. При
липса на такива основни процедурни действия не може да се приеме, че по делото се
установява значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Липсата на
презумптивната предпоставка води до невъзможност до прилагане на презумпцията по чл.
107, ал. 2 от ЗОНПИ, че имуществото, чието отнемане се иска е придобито незаконно.
Дори да се приеме, че е налице несъответствие в размера на намерените в
притежание на ответника недекларирани средства, това не е достатъчно за отнемане на
имуществото с неустановен произход. Следва да бъдат съобразени постановките на Решение
от 26,09,2023 г. на ЕСПЧ – дело Йорданов и други срещу България, жалби № 265/17 и
26473/18, че именно поради установената легитимна цел на ЗОПДНПИ (отм.) „да се
предотврати незаконното придобиване на имущество чрез престъпления или
6
административни нарушения, както е посочено в Закона“, за да бъде отнемането на
имущество по реда на този закон съобразено с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1 към
ЕКПЧОС, от съществено значение е националният съд да извърши обоснована преценка и
да установи наличието на престъпна дейност или административно нарушение, за които се
твърди, че са били извършени и са довели до придобиването на имуществото, подлежащо на
отнемане, както и връзка между тази дейност и въпросното имущество. В този смисъл са и
мотивите към ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, където е цитирана и по-старата
практика на ЕСПЧ (Д. срещу България, Тодоров и др. срещу България, Rummi срещу
Естония и др.), съгласно която: „…конфискацията на имущество следва да е
пропорционална на преследваната от закона легитимна цел, а засегнатите лица трябва да
имат възможност за ефективна защита и не следва да понасят прекомерна тежест.
Заключенията на националните съдилища не могат да са основани единствено на
презумпцията за незаконен произход на имуществото при липса на доказан източник на
приходи; трябва да се търси и причинна връзка с престъпна дейност“. В същия смисъл са
и подробните разяснения, дадени още с ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС. В
посочения смисъл Решение № 619 от 23.10.2024 г. по гр. д. № 3145/2023 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС, Решение № 50098 от 18.01.2024 г. по гр. д. № 1074/2022 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и
Решение № 50104 от 23.01.2024 г. по гр. д. № 4647/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.
На ищеца са били дадени изрични указания с разпореждане № 21230/03,10,2023 г. да
посочи дали е налице връзка между престъпна дейност на проверяваното лице и
имуществото, отнемането на което се претендира. В изпълнение на така дадените
указанията, с молба вх. № 94395/18,10,2023 г. ищецът е посочил, че не е необходимо да се
установява връзка с конкретно криминално деяние. Наред с това, от наличните по делото
доказателства не се установява имуществото, чието отнемане е предмет на производството
да е придобито от или в каквато и да е връзка с непозволена от закона дейност, още по-малко
с престъплението, за което ответникът се е признал за виновен. В случая срещу ответникът е
повдигнато обвинение по чл. 251 от НК. Това престъпление е формално и само по себе си не
може да генерира средства в посочения размер. Не следва да бъде смесван предметът на
престъплението – намерените недекларирани средства, с извлечените ползи от престъпната
дейност. При липса на посочена и установена престъпна дейност във връзка с имуществото,
което се твърди да е незаконно придобито, искът подлежи на отхвърляне (в посочения
смисъл Решение № 50098 от 18.01.2024 г. по гр. д. № 1074/2022 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС).
За пълнота следва да бъде посочено, че ответникът е ангажирал и доказателства за
произхода на тези средства – представените по делото протокол за продажба на недвижими
имоти от 16,06,2022 г. и допълнителен протокол от 22,06,2022 г., както и подписвани във
връзка с тях записи на заповед. Действително, представените документи имат частен
диспозитивен характер, но комисията не е оспорила тяхната автентичност, нито е
установила обективираните в тях уговорки да са симулативни. Обстоятелството, че при
подписването на допълнителния протокол, ответникът е бил на територията на Република
България не опровергава категорично действителността на постигнатите уговорки или
7
изплащането въз основа на тях на паричните суми.
Наред с това безспорно е между страните, че ответникът два пъти при влизането си
Република България – на 04,10,2022 г. и 07,10,2022 г. е декларирал суми от по 100000,00 щ.д.
в проверявания период от продажба на недвижими имоти, надхвърлящи размера на
намерените от митническите органи парични средства. Налице е кратък период от време
между декларирането на сумите и намирането на недекларираните парични средства от
митническите органи, поради което, при липса на данни да са били разходвани или
трансформирани в друго имущество. Без значение е фактът на превалутиране на средствата,
респ. начина по който е станало това – става въпрос за парични средства, които свободно се
обменят от една валута в друга. Във всеки случай, декларираните средства могат да се
разглеждат като произход за имуществото, отнемането на което се иска.
Отделно от изложеното не са ангажирани доказателства, че паричните суми са
налични, за което обстоятелство доказателствената тежест е за ищеца.
Съобразно изложените мотиви исковата претенция е неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, ищецът следва да
заплати по бюджетна сметна на СГС сумата от 15152,29 лв. – държавна такса.
Съобразно изхода от спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на
ответника, който съдът намира за доказани в размер на общо 5015,00лв., от които 4000,00лв.
–адв. възнаграждение по настоящото производство и 1000,00лв.-адв. възнаграждение по
обжалване на допуснато обезпечение по гр.д.№ 7202/2023год. на СГС, и в.гр.д.№
2463/2023год. на САС, както и 15,00лв.-д.т. по ЧЖ. /Възражението на ищеца по чл.78, ал.5
от ГПК за прекомерност на адв. възнаграждение, съдът намира за основателно.
Настоящото производство се отличава от принципната фактическа и правна сложност на
подобен род дела, като не е изследвано имущество, не е извършвана оценка на същото, не са
извършвани многобройни процесуално следствени действия, които да ангажират
процесуалния представител на страната. Налице е установена съдебна практика, сочеща на
предвидимост на спора, поради което адв. възнаграждение договорено и платено от
ответника е прекомерно. Приложени са доказателства за платено адв. възнаграждение в
размер на 20000,00лв. /л. 288/ за процесуално представителство в исковото производство и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 7000 лв. /л. 287/ за обезпечителното
производство - в.ч.гр.д. № 2463/2023 г. по описа на САС, по което с определение № 2300 от
19,09,2023 г. е отменено определение от 22,06,2023 г. по ч.гр.д. № 7202/2023 г. по описа на
СГС, I-6. При определяне на адв. възнаграждение съдът съобрази, че с оглед постановките
на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, правилото,
че размерът на адвокатското възнаграждение не може да е по-нисък от предвидените в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. може да не се прилага /Определение № 2433 от 19.09.2024
г. по ч. т. д. № 1826/2024 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Определение № 3863 от 07.08.2024 г. по ч.
8
гр. д. № 4772/2023 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др./. Ето защо съобразявайки горните мотиви
справедливото адвокатското възнаграждение в настоящото производство следва да бъде
определено в размер на 4000,00 лв., а в обезпечителното производство в размер на
1000,00лв., което отговаря на характера и обема на предоставената правна помощ. Дължима
е и държавна такса за частната жалба по в.ч.гр.д. № 2463/2023 г. по описа на САС в размер
на 15 лв. или общо дължимите разноски от ищеца са в размер на 5015,00лв./
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявен от К.О.Н.П.И., със съд. адрес: гр. Пловдив, бул. **** срещу
S.K /С. К./, роден на ****г. в гр. Акчадаг, Република Турция, с адрес: Република Турция, гр.
Истанбул, квартал „Багчилар“, улица ****, съдебен адрес: гр. Свиленград, ул. **** иск, с
правно основание с чл.153, ал.1, вр.чл. 142, ал.2, т.1, вр. с чл. 141 от ЗОНПИ за отнемане
в полза на държавата на имущество в размер на 378807,13лв., както следва: 175440 EUR, с
обща левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към дата 24.03.2023 г.
в размер на 343130,82 лв. и 19600 USD, с левова равностойност съгласно фиксирания
валутен курс на БНБ към дата 24.03.2023 г. от 35676,31 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА К.О.Н.П.И., съд. адрес: гр. Пловдив, бул. **** да заплати по бюджетна
сметка на Софийски градски съд на осн. чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ сума в размер на 15152,29
лв.- държавна такса.
ОСЪЖДА К.О.Н.П.И., съд. адрес: гр. Пловдив, бул. **** да заплати на S.K /С. К./,
роден на ****г. в гр. Акчадаг, Република Турция, с адрес: Република Турция, гр. Истамбул,
квартал Багчилар, улица ****, съдебен адрес: гр. Свиленград, ул. ****, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сумата от 5015,00лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9