РЕШЕНИЕ
Номер 25226.10.2020 г.Град ХАСКОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ХасковоII-РИ СЪСТАВ
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА С. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА С. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско
дело № 20205600500785 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив.
С Решение № 188/03.07.2020 г., постановено по гр.д. № 158/2020 година, РС
Димитровград е признал за установено, че Д. С. Д. от гр. Димитровград не дължи на
„Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив сумата от 716.96 лв., представляваща
стойност на допълнително начислена по фактура № ********** от 28.01.2020 г. за обект на
потребление с ИТН 15****.
Със същото решение съдът е осъдил ответника „Електроразпределение Юг”, ЕАД
гр. Пловдив да заплати на Д. С. Д. сумата от 150 лв. направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът
„Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив, който чрез процесуалният си представител
обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният съдебен акт,
поради неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Въззивникът твърди,
че е неправилен изводът на решаващият съд,че не са налице предпоставки за корекция на
сметката. Предпоставките за корекция на неотчетена и незаплатена стойност на ел.енергия
за минал период били регламентирани в ПИККЕ. В съответствие с разпоредбите на ПИККЕ
бил съставен протокола, констатиращ неизправност в измервателното устройство и
извършена корекция на сметка за минал период. Ирелевантно било, че времевия обхват на
корекцията включвал и период преди приемането на ПИККЕ. Твърди,че неправилно съдът
приел, че след като не е доказано по надлежния ред виновно поведение на потребителя, то
не били налице и основания за корекция на сметката. Този извод на съда противоречал и на
1
константата практика на ВКС. На следващо място твърди,че макар и електромерите да са
собственост на дружеството, то той нямал задължение за извършване на ежеминутни,
ежеседмични и дори ежемесечни проверки на електромерите. С оглед на това неправилен
бил изводът на съда, че черпел права от бездействието си. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени на атакуваното решение и постанови друго по същество на
спора, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно
и следва да бъде потвърдено.
РС Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, предявен
от Д. С. Д. от гр. Димитровград против на „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив да
бъде прието за установено,че не дължи на ответника сумата от 716.96 лв., представляваща
стойност на допълнително начислена по фактура № ********** от 28.01.2020 г. за обект на
потребление с ИТН 157****
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е
уважил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават
основание да се направи извод, различен от направеният от решаващия съд.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на
отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на
остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и
той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на
ел.енергия без да установи ,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от
потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния
период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н.
В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е, още, че
поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на
потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1
от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с
2
електрическа енергия. Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на
сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания
в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е
доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки
положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за
търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на
измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се
установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане
енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление. Приемането на
правила за корекция на потребената ел.енергия за минал период от време не променя
направеният по -горе извод от съда,че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки
един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на
осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално
консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Съдът намира за
недопустимо едностранно, с приемането на правила,т.като в закона това не е предвидено,
да се въвежда обективна отговорност на потребителя. Следва да се отбележи и това,че СТИ
на ел.енергията е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на
определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от
него.Достъп до СТИ имат само служители на дружеството,без такъв да е гарантиран на
потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,изправната работа на
СТИ,отчетността на същите и т.н. по законов път е възложена именно на
електроснабдителното дружество,без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение
от страна на купувача на ел.енергия,който впрочем няма и подобни задължения.
Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на
техническата инфраструктура на ел.мрежата и устройствата й е за бездействие. Тези
отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на
потребителя по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,поради което й последния няма възможности за достъп до
СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на крайния снабдител, който е
длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената
ел.енергия,и да вземе мерки както при по-ниско отчитане,така и при завишено отчитане на
същата. Очевидно в нарушение на тези принципи е чл.48 ал.І от ПИКЕЕ,който автоматично
прехвърля риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в
отговорност на потребителя, която последният следва да репарира в полза на доставчика.
Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно
отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя.
Ответното дружество е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото
устройство, поради което същия следва да полага необходимите грижи за правилното
функциониране на измервателното устройство, като констатираните неизправности бъдат
своевременно отстраняване и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя. .
Действително доставчикът не може ежеминутно да контролира всяка една измервателна
3
точка, но доколкото ежемесечно се отчита потребената ел.енергия, то той би могъл в този
период от време и да осъществи проверка на изправността на измервателното устройство. В
конкретния случай периодът,за който е извършена корекцията е почти три месеца, без да
има данни, че именно през целият този период от време устройството е отчитало
неправилно потребената ел.енергия.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 188 от 03.07. 2020 г. на РС Димитровград,
постановено по гр.д. № 158 по описа на съда за 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4