О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../…...10.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско
дело №1022 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от Е.Б.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.С.Т., против И.Л.И., с ЕГН **********, с адрес:
***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Б.Т., с която са предявени искове с правно
основание искове по чл.127, ал.2 от ЗЗД и чл.32, ал.2 от СК вр. чл.36, ал.2 от СК, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца, както
следва:
-сумата от 15019.55 евро, с левова равностойност от 29375.6лв., от
която 1293.015 евро, с левова равностойност от 2528.91лв., представляващи общия
размер на половината от заплатените от ищеца по Договор за потребителски кредит
№HL22244 от 21.05.2007г., сключен между страните и “Българска Пощенска Банка“
АД, погасителни вноски /вкл. главница, лихви и други разходи/ в периода от
21.05.2007г. /датата на сключване на договора за кредит/ до 08.05.2008 г.
/датата на сключване на гражданския брак между страните/, на основание чл.127,
ал.2 от ЗЗД и 13726.54 евро, с левова равностойност от 26846.77лв.,
представляващи общия размер на половината от заплатените от ищеца по
горецитирания договор погасителни вноски /вкл. главница, лихви и други разходи/
в периода от 02.08.2015г. /датата на фактическата раздяла между съпрузите/ до
30.05.2018г. /датата на окончателното предсрочното погасяване на кредита/ на
основание чл.32, ал.2 вр. чл.36, ал.2 от СК и чл.127, ал.2 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на паричното задължение.
-сумата от 2177.035 евро, с левова равностойност от 4140.56лв.,
представляващи общия размер на половината от заплатените от ищеца по Договор за
потребителски кредит №HL62222 от 16.05.2013г., сключен между страните и
“Юробанк България“ АД, погасителни вноски /вкл. главница, лихви и друго
разходи/ в периода от 02.08.2015г. /датата на фактическата раздяла на
съпрузите/ до 29.05.2015г. /датата на окончателното предсрочно погасяване на кредита/,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на паричното задължение.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответниците.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва
иска досежно неговия размер.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
възраженията, релевирани с отговора.
В срока по чл.373 от ГПК ответницата е депозирала допълнителен отговор, с
който се оспорват доводите изложение в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните, писмени доказателства се явяват допустими,
относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което
следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Следва да се
допусне и исканата от страните съдебно-счетоводна експертиза, тъй като с
въпросите към същата ще се установяват релевантни за спора обстоятелства.
С оглед релевираното от ответница възражение
относно началната дата на разделност на задължението по договорите за кредит,
основателно се явява искането за събиране на гласни доказателства чрез разпит
на по един свидетел за установяване на датата на фактическата раздяла. В
останалата си част искането следва да се отхвърли на основание чл.159, ал.2 от ГПК и защото фактите чието, установяване се иска не са спорни или са
ирелевантни за спора.
Искането за задължаване на ищеца да представи доказателства за
доходите си на основание чл.190 от ГПК, следва да се остави без уважение, тъй
като посочената норма предполага представяне на съществуващ документ находящ се ъ държане на страната, а не набавяне на
документи, още повече, че същите са ирелевантни за спора.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по
делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова
молба от Е.Б.Б., против И.Л.И., с която са предявени искове с правно основание
искове по чл.127, ал.2 от ЗЗД и чл.32, ал.2 от СК вр. чл.36, ал.2 от СК, и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 15019.55 евро, с левова
равностойност от 29375.6лв., от която 1293.015 евро, с левова равностойност от
2528.91лв., представляващи общия размер на половината от заплатените от ищеца
по Договор за потребителски кредит №HL22244 от 21.05.2007г., сключен между
страните и “Българска Пощенска Банка“ АД, погасителни вноски /вкл. главница,
лихви и други разходи/ в периода от 21.05.2007г. /датата на сключване на
договора за кредит/ до 08.05.2008 г. /датата на сключване на гражданския брак
между страните/, на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД и 13726.54 евро, с левова
равностойност от 26846.77лв., представляващи общия размер на половината от
заплатените от ищеца по горецитирания договор погасителни вноски /вкл.
главница, лихви и други разходи/ в периода от 02.08.2015г. /датата на
фактическата раздяла между съпрузите/ до 30.05.2018г. /датата на окончателното
предсрочното погасяване на кредита/ на основание чл.32, ал.2 вр. чл.36, ал.2 от СК и чл.127, ал.2 от ЗЗД, и сумата от
2177.035 евро, с левова равностойност от 4140.56лв., представляващи общия
размер на половината от заплатените от ищеца по Договор за потребителски кредит
№HL62222 от 16.05.2013г., сключен между страните и “Юробанк България“ АД,
погасителни вноски /вкл. главница, лихви и друго разходи/ в периода от
02.08.2015г. /датата на фактическата раздяла на съпрузите/ до 29.05.2015г.
/датата на окончателното предсрочно погасяване на кредита/, ведно със законната
лихва върху претендираните главници, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на паричното задължение.
В исковата молба се
твърди, че страните, в качеството им на кредитополучатели, сключили с
“Българска пощенска банка“ АД договор за потребителски кредит №HL22244 от
21.05.2007г., по силата на който им бил предоставен кредит в размер на 30000
евро, които бил усвоен по сметка BG 40 ВРВ1794562488201, с титуляр ищеца.
Твърди се, че последствие ищеца прехвърлил сумата по усвоения кредит в друга
разплащателна банкова сметка ***. Твърди се, че на 08.11.2007г., с част от
предоставената сума по договора, страните закупили в режим на съсобственост при
равни дялове 2/3 ид.части от поземлен имот пл.№202, с площ от 1128 кв.м.,
находящ се в с.о.“Планова“ в гр.Варна на цена от 8000 евро, като посочената в
нот.акт, обективиращ сделката, покупна цена от 11000лв. била уговорена
привидно, с оглед избягване заплащането на данъци и нотариални такси в по-висок
размер. Твърди се, че Договор за доброволна делба №124, том II, рег.№4378, дело
№315/14.03.2008г., страните придобили в общ дял реална част от посочения
поземлен имот, с площ от 730кв.м., в който те възнамерявали да построят къща,
която да представлява тяхно семейно жилище след сключване на брака им. Твърди
се, че впоследствие поради административни пречки за снабдяване със строителни
книжа, страните се отказали от това намерение, но ищцата станала собственик на
½ ид.част от поземления имот, чрез влагането на парични средства с
произход от Договор за потребителски кредит №HL22244 от 21.05.2007г. Твърди се,
че на 08.05.2008г. Е.Б. и И.И. сключили граждански брак. Твърди се, че на
28.02.2011г., по време на брака, ищеца, закупил право на строеж за Апартамент
№6, находящ се на втория етаж в блок 2, строящ се в гр.Варна, местност “Ченгене
Кула“, с площ от 58.30 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение и
съответните ид.части от общите части на сграда и от правото на строеж върху
дворното място. Твърди се, че действително заплатената цена за правото на
строеж била в размер на 21000 евро, а посочената в нотариалния акт цена от
7336лв., била уговорена привидно с оглед избягване заплащането на данъци и
нотариални такси в по-висок размер. Твърди се, че сумата от 21000 евро за
заплащането на цената на правото на строеж била заплатена от средствата по
Договора за кредит №HL22244/21.05.2007г. в размер на 30000 евро. Твърди се, че
правото на строеж било закупено за задоволяване на нужди на семейството, с
оглед построяването на апартамента и ползването му в бъдеще като семейно жилище
на съпрузите. Твърди се, че ищеца сключил с “Кост Билд“ ООД договор за
строителство от 02.03.2011г., по силата на който изпълнителят се задължил да
построи и завърши апартамента, предмет на посоченото по-горе право на строеж.
Твърди се, че “Кост Билд“ ООД не изпълнило задължението си, тъй като не
изградило сградата, в уговорения вид, което наложило сключването между ищеца и
“Изолации“ ЕООД на 29.04.2013г. на Договор за довършване на строителни и
монтажни работи, като дружеството поело задължение да ги извърши при цена от
7101 евро, без ДДС, с левова равностойност от 13889лв. Твърди се, че
сключването на договора и поемането на задължение за заплащане на цената по
него от страна на ищеца било с оглед задоволяване семейни нужди, доколкото била
налице необходимост от довършване строителството на бъдещото семейно жилище.
Твърди се, че за да финансират довършването на жилището си и заплатят
договореното възнаграждение от 7101 евро без ДДС, на 16.05.2013г. страните, в
качеството на кредитополучатели, сключили Договор за потребителски кредит
№HL62222 с “Юрабанк България“ АД, по силата на който банката им отпуснала
кредит в размер на 4390 евро. Твърди се, че сумата по кредита била усвоена на
20.05.2013г. по посочената в договора сметка, като в последствие ищеца я
прехвърлил в друга разплащателна банкова сметка. ***, че със споразумение от
23.09.2013г. ищеца и “Изолации“ ЕООД се договорили първия да изпълни със свои
сили и средства определение довършителни работи, респективно да редуцират
договореното възнаграждение със сумата от 3472.50лв. Твърди се, че в резултат
от договорките ищеца заплатил на “Изолации“ ЕООД сума от общо 10417.50лв.
Твърди се, че сумата от 4390 евро с произход от Договор №HL62222 от
16.05.2013г. е била вложена за задоволяване нужди на семейството. Твърди се, че
междувременно отношенията между странните /съпрузите/ се влошили, което довело
до фактическата им раздяла на 02.08.2015г. Твърди се, че исковата молба, с
която ответницата инициирала производство за прекратяване на брака ѝ с
ищеца, съдържа изрично признание, че фактическата раздяла между съпрузите е
настъпила, считано от месец август 2015г. Твърди се, че с оглед настъпилата
фактическата раздяла, с Допълнително споразумение от 26.10.2015г. към договора
за кредит №HL22244/21.05.2007г., сключено с “Юробанк България“ АД, като правоприемник
на “Българска Пощенска Банка“ АД, били предоговорени условията по кредита.
Твърди се, че в т.2 от допълнителното споразумение било посочено, че ищеца ще
осигурява всеки месец постъпването на средства в полза на банката в размер до
1500лв. по изрично посочена банкова сметка ***о кредита, която сума
представлявала цялото му месечно трудово възнаграждение, което задължение се
изпълнявало добросъвестно от него до момента на предсрочното погасяване на
договора за кредит. Твърди се, че с Допълнително споразумение от 29.12.2017г.
към договор за кредит №HL22244/21.05.2007г., били предоговорени условията и по
този кредит, като в чл.2, ал.1, т.1 от споразумението било посочено, че ищеца
ще осигурява всеки месец постъпването на средства в полза на банката по изрично
посочена банкова сметка ***о кредита, в размер на цялото му месечно трудово
възнаграждение. Твърди се, че това задължение също било изпълнявано
добросъвестно от ищеца до момента на предсрочното погасяване на договора за
кредит. Твърди се, че с влязло в законна сила Решение от 26.02.2016г. по
гр.д.№14923/2015г. на РС Варна бракът на страните бил прекратен с развод.
Твърди се, че на 23.05.2018г. страните продали на Галина Йорданова Григорова,
Апартамент №6, находящ се на ет.2 в блок 2, в сграда в гр.Варна, местност
“Ченгене Кула“, с площ от 58.30 кв.м. за сумата от 30000 евро, като в нот.акт
за продажбата е удостоверено, че ответницата е получила на две части по банков
път половината от продажната цена, а именно сумата от 15000 евро. Твърди се, че
задълженията по договорите за потребителски кредит от 2013г. и от 2007г. са
погасени предсрочно изцяло от ищеца, съответно на 29.09.2015г. /след
фактическата раздяла/ и на 30.05.2018г. /след прекратяването на брака/. Твърди
се, че в периода от сключване на договора за кредит от 2007г. до сключването на
брака между страните на 08.05.2008г., погасителните вноски по кредита били
изплащани изцяло от ищеца, въпреки че по силата на договора кредитополучатели и
солидарни длъжници били и двамата с ответницата. Твърди се, че в периода от
21.05.2007г. до 08.05.2008г. ищеца заплатил погасителни вноски по кредита /вкл.
главница, лихви, и други разходи по кредита/ в общ размер от 2586.03 евро, с
левова равностойност от 5057.83лв. Ето защо и предвид чл.127, ал.1 от ЗЗД се
поддържа, че ответницата дължи на ищеца половината от тази сума, тъй като той е
погасил и частта от кредита, дължима от нея в качеството ѝ на
кредитополучател. Твърди се, че в периода от сключването на брака-08.05.2008г.
до фактическата раздяла-02.08.2015г. погасителните вноски по кредита по
договора от 2007г. в общ размер от 22731 евро, са изплащани изцяло от ищеца, но
тези вноски представляват съпружеска имуществена общност, поради което
ответницата не дължи заплащането на половината от общия им размер. Твърди се,
че след фактическата раздяла на съпрузите до окончателното предсрочно изплащане
на кредита от 30000 евро по договора от 2007г., вноските по кредита, включващи
главница, лихви и други разходи по кредита, са заплащани изцяло от ищеца, като
техния размер за периода 02.08.2015г.-30.05.2018г., възлиза на 27453 евро, с
левова равностойност от 53693.40лв. Твърди се, че основание чл.32, ал.2 вр.
чл.36, ал.2 СК ответницата дължи на ищеца половината от посочената сума, тъй
като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на
нужди на семейството. Твърди се, че тъй като кредитът е погасен изцяло от
ищеца, след фактическата раздяла, то той е погасил и частта от кредита, дължима
от ответницата на основание чл.127, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че погасителните
вноски по договора от 2013г., в периода от фактическата раздяла на съпрузите на
02.08.2015г. до окончателното му погасяване на 28.09.2015г., в общ размер от
4234.07 евро, са изцяло изплатени от ищеца. Ето защо се поддържа, че
ответницата дължи на ищеца половината от тази сума на основание чл.32, ал.2 вр.
чл.36, ал.2 от СК, доколкото съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети
за задоволяване на нужди на семейството, а кредитът е бил погасен изцяло от
втория след фактическата раздяла, като по този начин той е погасил и частта от
кредита, дължима от първата.
В депозирания от ответницата, в срока по
чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за частична неоснователност на неоснователност на
претенциите. Поддържа се, че за периода от 21.05.2007г. до датата
на влизане в сила на решението за прекратяване на брака-10.03.2016г., въпреки
фактическата раздяла на страните, ответницата не дължи суми по кредита на
ищеца, поради наличието на брак между тях. Поддържа се още, че поради наличието
на брак между страните, ответницата не дължи на ищеца, претендираните от него суми по кредита за периода 16.05.2013г.
до 09.05.2015г. Оспорват се твърденията на ищеца, че по време на брака е
заплащал кредита с лични средства. Сочи се, че кредита е заплащан със средства
на нейния на баща, които тя теглила от банковата му сметка и давала на ищеца,
който ги превеждал по сметка на банката за погасяване на въпросните кредити.
С подадената от
ищеца допълнителна искова молба, се оспорват твърденията, доводите и
доказателствените искания на ответницата изложени в отговора на исковата молба.
Сочи се, че датата на фактическата раздяла между страните е 02.08.2015г., която
дата е началото на периода, на чиято база следва да определят задълженията на
страните, тъй като от тогава имуществената общност между съпрузите е прекратена
и не е налице общ принос в погасяването на кредитите. Поддържа се, че
възражението на ответницата, касаещо периода 16.05.2013г.-09.05.2015г. и
твърдението, че по време на брака сумите по кредита са били заплащани от нейния
баща, са ирелевантни към предмета на спора, тъй като този период не е предмет
на иска.
С отговора на
допълнителната искова молба, се поддържа становището, че за периода от
21.05.2007г. до датата на влизане в сила на решението за прекратяване на
брака-10.03.2016г., въпреки фактическата раздяла на страните, ответницата не
дължи суми на ищеца, поради наличието на брак между страните. Сочи, се че
дължима е сума по кредита от датата на прекратяване на брака-10.03.2016г. до
дата на окончателно погасяване на кредита-30.05.2018г.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.127, ал.2 от ЗЗД и чл.32, ал.2 от СК вр.
чл.36, ал.2 от СК, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно изложеното от страните, съдът намира за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
средствата получени в резултат от процесните договори за кредит, са послужили
за задоволяване на нуждите на семейството им.
С оглед принципа за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, а именно следва да докаже: наличието на валидни договори за кредит
обвързващи от страните като кредитополучатели при равни права и задължение, с
трето лице-кредитодател; едноличното погасяване на задълженията по договорите
за кредит през процесните периоди; момента на настъпване на фактическа раздяла
между страните и размера на вземанията си.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите възражения, в т.ч. възражението си за различен от сочения от ищеца момент на фактическата раздяла между съпрузите.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.,
представените от ищеца, писмени доказателства.
ДОПУСКА
съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на задачите формулирани от ищеца и в исковата молба и този на
ответницата какъв е размера на погашенията по договорите за кредит за периода
от влизане на решението за развод в сила-10.03.2016г. до окончателното им
погасяване.
Определя депозит за възнаграждението и разноските,
свързани с изготвяне на експертизата, в размер на 500лв., от които 400лв.
вносими от ищеца и 100лв. от ответницата, в едноседмичен срок от съобщаване на
определението, като в същия срок следва да се представят доказателства за
внасянето.
Определя за
вещо лице Радослав Станчев, което да се призове след представяне на
доказателствата за внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да
бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание, с
копия за всяка страна.
ДАВА възможност на страните да се ползват от показанията на
по един свидетел при режим на довеждане за установяваме на момента на
фактическата си раздяла, като ОСТАВЯ без
уважение искането им за допускане до разпит на още по двама свидетели, на
основание чл.159, ал.2 от ГПК.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответницата за задължаване на
ищеца на основание чл.190 от ГПК да
представи доказателства за доходите си.
НАСРОЧВА производството по т.д.№1022/2018г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2018г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: